Обърках няколко оргонита и започна да ми капе косата. ;D
Съвсем сериозно е не се бъзикам. Съвсем едностранно представяш нещата. Любопитен съм и за другата страна на медала. Например ако оргонита усили 10 пъти(например)вредното излъчване на джиесем антените.
И аз съм сериозен:
Органичните вещества привличат оргонова енергия и я засмукват като гъба, докато металните проявяват тенденция да я отблъскват. Оргонитът дърпа оргонова енергия навътре в себе си и, докато тя е в него, металните и органичните частици я дърпат и отблъскват във всички посоки едновременно. Това поставя енергията в хаотично състояние. Когато енергията излезе отново от оргонита, се връща обратно в организирано и дефинирано състояние. Като краен резултат от това тя излиза в чисто състояние. DOR (Deadly ORgone Radiation) – вреден оргон, се превръща в OR (ORgone Energy) – полезен оргон.
Оргоновата матрична материя или оргонит няма само свойство да променя OR от една форма в друга, но и свойството да генерира OR, когато бъде стимулиран от други източници на енергия... като светлина, звук, физично движение или електричество. Когато използваме матрица от произволно подредени частици, вместо правилно подредени слоеве от две вещества (метал и органика), получаваме различен ефект. Някои предимства на използването на матрицата пред подредените слоеве са:
A: Увеличена ефективност
Б: Променя DOR (вреден оргон) в OR (полезен оргон). Когато оргонът премине/проникне през матрицата, той се разпада на своите полярности – „+”, „-” и „0”. Впоследствие отново се рекомбинира и освобождава в околното пространство.
Процесът на разпадането му на положителни, отрицателни заряди и последвалото възстановяване в основата си представлява преминаване през състояние „0” и има ефект на възвръщане на състоянието на оргона в „основно”. Това състояние не е „здравословно”, нито пък „нездравословно”, дори е без специфичен цвят. Тогава оргонът излиза от матрицата на оргонита по-скоро като недиференциран оргон. Това, което прави оргона „цветен” или диференциран основно е закодирано в пропорциите на +/-, (+/-)0 и степента на осцилация (колебание, трептене) между + и -. Когато оргонът излиза от матрицата на оргонита, условията, които го карат да съществува в недефинирано състояние, не съществуват вече и тогава той се връща обратно в дефинирано състояние, с определен цвят, в степен, определена от композицията на материалите и минералите и другите вещества, включени в матрицата.
В: Оргонитът всъщност не генерира оргонова енергия в буквалния смисъл на думата. Когато оргонитът се възбуди с други форми на енергия, той едновременно конвертира порция от нея в оргонова енергия и привлича допълнително оргонова енергия от етера (от всемогъщия космически пул (резервоар) от оргонова енергия, която все още не е вкарана в употреба в 3D условия) и адаптира оргоновата енергия за употреба в 3D условия. По този начин на практика оргонитът работи и произвежда оргонова енергия, когато бъде възбуден от скаларни вълни, магнитни полета, топлина, звук, светлина, електричество, кинетична енергия и т.н.
Оргонитът усилва работата на кристала. Само един гол кристал да вземеш, и той ще чисти електромагнитната енергия, но поставен в оргонит, работата му се увеличава десетократно.
Когато навлезе електромагнитна енергия в оргонита, тя се разпада и излиза под друга форма (OR). Няма начин да усили излъчването, с което го стумилраш, защото оргонита го погасява.