Именно .. гениалните неща не искат сложнотии. Но никой не успя да го обясни просто ...
Имало едно време ... Преди почти 200 години. Годината е 1837. И някакъв си човек Андерсен (не тоя от матрицата), а Ханс Андерсен (Кристиан) написва една сладка приказка. "The Emperor’s New Suit"
http://hca.gilead.org.il/emperor.htmlНе помня за какво се разправяше, едва ли е нещо важно. Само помня, че накрая на приказката някой извика .... "Вижте, вижте ... царят е ГОЛ!!!!"
Хрумна ми една позната и до болка позната фраза "Светът се върти, но колкото повече се върти, толкова повече остава същия .... "
И като си спомних тая фраза, реших отново да прегледам тая приказка. Впрочем, има я и на български, ето тук:
http://chitanka.info/text/4808Чета аз и се чудя ... гениален ли е бил тоз чиляк, написал тая приказка преди 200години. Нито ай-пад е имало, нито ай-под. А пък ай-фон - хич. И все пак ... Някои хора са чаткали някои работи. Насладете се на майсторството и елегантността на изказа:
Веднъж между другите пришълци се явиха двама измамници; те се препоръчаха за тъкачи и разгласиха, че умеят да тъкат такива прекрасни платове, каквито човек не може никъде да намери, и че дрехите, съшити от тия платове, са не само необикновено хубави по цвят и по кройка, но се отличават още и с едно чудно свойство: те са невидими за ония хора, които не са достойни за заеманата от тях длъжност или пък са съвсем глупави.
Естесвено ... енергиите, благотворните де, са невидими за забитите в матрицата. Но затова пък видими за много духовните ...
„Ето ти дрехи за мен — помисли си царят. — Щом ги облека, ще мога веднага да познавам кой в моето царство е достоен да заема тая или оная длъжност; ще мога също тъй да различавам умните от глупавите. Да, аз без друго трябва да си заръчам дрехи от такъв плат.“
Ех, защо както всяка жаба си знае гьола, тоя цар не си знае неговия, и иска да се надскочи? Като така и така не ги вижда тия дрехи, къв го дири при тях?
Лъжливите тъкачи поставиха два стана и се престориха, че работят; ала всъщност становете им бяха празни. Те поискаха веднага най-хубава коприна и златна прежда, ала всичко туй скриха в торбите си и седяха до късна нощ пред празните станове.
„Искам да зная как върви работата“ — помисли си царят, но се смути силно от мисълта, че глупецът или негодният за длъжността си човек не ще може да види чудния плат. За себе си, разбира се, той не се страхуваше, но все пак си мислеше, че ще е по-добре да изпрати най-напред друг някой. Всички в града знаеха вече какво чудно свойство притежаваше новият плат и всеки гореше от нетърпение да узнае дали неговият съсед е глупав или некадърен.
„Ще изпратя при тъкачите моя стар честен министър — помисли си царят. — Той най-добре от всички ще види какъв е тоя плат, защото той е умен и изпълнява прекрасно длъжността си.“
И старият честен министър отиде в стаята, където двамата измамници работеха на празните станове.
— Господи, помилуй! — извика той на себе си, като разтвори широко очи. — Та аз не виждам нищо! — Ала не посмя да каже това високо.
Двамата измамници го помолиха любезно да се приближи и го попитаха харесват ли му боите и шарките. В същото време те сочеха празния стан, а бедният старец продължаваше да пули очи и все пак не виждаше нищо, защото нямаше нищо за гледане.
Очевидно никой не ще да се изложи, че не вижда нищо, и започва да се превъзнася какви невероятни дрехи шият измамниците.
— Е, какво е вашето мнение? — попита един от тъкачите.
— О, прекрасно, чудесно! — извика старият министър, като гледаше през очилата си. — Какви бои, какви шарки! Аз ще кажа на царя, че вашият плат много ми харесва.
— Много ни е приятно да слушаме това — казаха тъкачите и започнаха да именуват цветовете и да обясняват шарките,а министърът слушаше внимателно и като се върна при царя, повтори му всичко с най-големи подробности.
Тогава измамниците поискаха още пари, коприна и златна прежда, за да продължат работата.
Ето, че измамниците СЛЕД УСПЕШНОТО НАЧАЛО, започват да именуват различните платове, и да ги делят на шарки и модели.
А министърът слушаше внимателно и повтаря на царя С НАЙ-ГОЛЕМИ ПОДРОБНОСТИ.Ха сега, въпрос задачка: "Кой е министърът?"
— Да, това е истинско чудо! — съобщи той на царя. Всички в града говореха само за това — за чудния плат.
Дам, всички в града започват да говорят за това. Тая тема колко страници стана?
— Аз съм готов! — каза царят. — Добре ми стоят, нали? — И той се обърна още веднъж пред огледалото, за да покаже на всички колко внимателно разглежда новите си дрехи.
— Ах, колко хубави са новите дрехи на царя! Каква чудесна мантия! Как хубаво му стои!
— Гледайте, гледайте, царят е съвсем гол! — извика изведнъж едно дете.
— Господи, чувате ли какво казва невинното дете! — рече баща му и всички започнаха да предават думите на детето.
— Да, да, царят е съвсем гол! — извика най-сетне целият народ.
Царят беше поразен. Нему също се струваше, че народът е прав, ала си мислеше: „Все пак шествието трябва да се изкара докрай!“.
И прислужниците продължаваха да вървят все тъй тържествено след него и да носят краищата на въображаемата мантия.
Ха сега ми кажете, майстор ли е Кристиан Андерсен?
Вие чели ли сте приказки като малки?
