Автор Тема: Свободният избор и съдбата  (Прочетена 49566 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #390 -: Август 07, 2010, 16:14:58 pm »
Това  го  е  писал  някой  който  си  няма  и  понятие  от  проблема,  или някой  който  търси  оправдание  за  собствената  си  низост!
« Последна редакция: Август 07, 2010, 16:17:35 pm от mitko »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #391 -: Август 15, 2010, 18:03:26 pm »
Напротив. Тава го е писал някой, който много е страдал от ревност, но вместо да и се предаде, е анализирал проблема си и е осъзнал колко е тъпо и несъстоятелно това това нещо "ревност". Човек, който не е спрял пред прага на неосъзнатата емоция, а е продължил нататък. Човек като мен.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #392 -: Август 15, 2010, 22:10:40 pm »
Напротив. Тава го е писал някой, който много е страдал от ревност, но вместо да и се предаде, е анализирал проблема си и е осъзнал колко е тъпо и несъстоятелно това това нещо "ревност". Човек, който не е спрял пред прага на неосъзнатата емоция, а е продължил нататък. Човек като мен.

Алибаба, според мен си в грешка ;), този изобщо не го е изпитал и анализирал, а е поредния теоролог ( смятам че разбираш какво значи тази дума, аз съм си я измислил за такъв модел приказливци )

П.С.Митака баш си е прав.
« Последна редакция: Август 15, 2010, 22:11:53 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #393 -: Август 16, 2010, 12:06:40 pm »
Всъщност това не е толкова важно, какъв е този човек. Важното е, че чрез самоанализ,  наистина можеш да преодолееш много от глупостите и подсъзнателните си нагласи, които те държат вързан и да надмогнеш. Това е пътят по който съзнанието еволюира постепенно.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 333
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #394 -: Септември 16, 2010, 21:54:29 pm »
ЛЕТНИТЕ РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДИН ПРЕЗИДЕНТ

Вацлав Хавел – буржоа по произход, дисидент по призвание, хуманист по душа, абсурдист по професия и благородник по поведение.


От породата на Монтен!

Струва си човек да го познава. Дори само заради такива изречения, с които разстройва непоправимо нервите на мними приятели и откровени врагове
:

„Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно.”

(Из послеслова към „Летни размишления”)

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

(…) Връщането на свободата в една морално напълно разложена среда предизвика явления, които можеха да се очакват, но въпреки това надминаха представите ни. Става дума за огромния и почти ослепителен взрив на всички възможни лоши човешки качества.

Правилата, ако могат така да се нарекат, които авторитарният режим беше създал, са премахнати. Новите правила на свободно поетата отговорност към общото и за общото, все още не са създадени. Те и не могат да бъдат създадени, защото такова нещо се ражда и култивира в продължение на дълги години. :yes:

Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нарастнаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.

Появиха се и още по-сериозни и опасни явления: национална недоброжелателност с признаци дори на фашизъм, безбожна демагогия, интригантство и съзнателно лъгане, непримирим и безогледен сблъсък на лични интереси, жажда за власт и крайна амбициозност, фанатизъм от най-различен характер, мафия, всеобщ недостиг на толерантност, липса на вкус, на чувство за мярка и на размисъл. :yes:

Разбира се, не съм толкова самомнителен, че да се смятам за единствения справедлив човек в тази страна. Аз обаче отново и отново се убеждавам, че в нашето общество е скрит огромен потенциал от добра воля. Само дето тази добра воля е някак си атомизирана, наплашена, задавена и объркана от ситуацията; осакатена и безпомощна. Тя сякаш не знае на какво да се опре, как да започне, къде и по какъв начин смислено да се реализира.

Говори се, че всеки народ има такива политици, каквито заслужава. В определен смисъл това е така: политиците действително са огледало на обществото и въплъщение на неговите възможности. Но същевременно – което е парадоксално – валидно е и обратното: обществото също е огледало на своите политици.

Впрочем от политиците до голяма степен зависи, кои сили в обществото ще освободят и кои ще потиснат; дали ще се опрат на по-доброто или на по-лошото у всеки човек поотделно.

Непрекъснато някой ме съветва да се преструвам, когато се налага. Да се съобразявам с политическите капризи на деня, пък ако трябва и да полаская тогова-оногова, само защото ще му е приятно. Непрекъснато слушам и съвети от друг вид. Например как трябвало да бъда по-твърд, по-решителен, понякога да ударя по масата, на някого да изкрещя или, с други думи, в интерес на общото благо да предизвикам малко страх, дори малко ужас.

Знам обаче, че ако искам да остана верен на себе си и на своето разбиране за политиката, не трябва да обръщам внимание на такива съвети. Откровеността никога не може да се наложи чрез увъртане, истината – чрез лъжа, а демократичният дух – чрез авторитарно нареждане.

Хората искат да бъдат публично уверявани, че елементарните правила на човешкото съжителство имат смисъл. Искат да знаят, че „ония горе” са на тяхна страна. Така се чувстват подкрепени и обнадеждени. Те искат да чуят, че приличието и смелостта си струват; че в схватката с мерзостта трябва и да се рискува. Искат да знаят, че не са самотни, забравени и отписани.

Едно от моите изненадващи познания в областта на „високата политика” е, че проявата на вкус е по-важна от каквото и да било политоложко образование. В политиката много по-важни са такива неща като вживяването в другия, умението да го заговориш, способността бързо да се ориентираш не само в проблемите на хората, но и в душите им.

Не е истина, че принципният човек не става за политик. Стига неговата принципност да е допълнена с търпеливост, размисъл, мярка и умение да разбира останалите.

Не е вярно, че в политиката успяват само безчувствените циници, фукльовците, нахалниците и грубияните. Действително всички тях политиката ги привлича, но в крайна сметка тежест имат единствено почтеността и възпитанието.

Признавам, че културният упадък ме ужасява повече от икономическия
. Той повече се вижда и по някакъв начин „физически” тормози човека. Много повече би ми пречило, ако, да речем, кръчмата, в която ходя, е оплюта и с мен се държат просташки, отколкото ако не мога да я посещавам всеки ден и да си поръчвам най-скъпите ястия.

Никой не може да ме убеди, че медицинската сестра ще започне да се отнася по-добре към пациента, едва когато е по-добре заплатена. Че единствено по-скъпото жилище може да бъде по-уютно. Че само богатият търговец може да бъде учтив, и че единствено преуспяващият фермер може да се отнася човешки към добитъка. :yes:

Светът никога няма да бъде рай, където всеки ще обича другия, всички ще са пожертвователни и добри, земята ще процъфтява, и всичко наоколо ще е красиво и хармонично – за голямо удовлетворение на Господ. Човечеството има най-лош опит именно с утопистите, които обещаваха подобни неща.

Злото ще съществува винаги, човешката мъка – също. Политическата арена постоянно ще привлича безотговорни авантюристи, честолюбиви люде и мошеници. Дори унищожаването на планетата няма да престане току-така. Нито аз, нито който и да било друг ще спечели тази война един път завинаги. Най-многото тук-там да бъде спечелена някоя отделна битка. Дори и това не е сигурно.

И все пак ми се струва, че има смисъл усилията ни да не спират. Тази война е водена столетия наред и да се надяваме, че ще продължи да се води още векове. Тя трябва да бъде водена заради принципа. Просто защото трябва, защото това е правилно. Или ако щете, защото Господ го желае. Това е вечна, никога несвършваща война.

Малко са хората с толкова нищожни илюзии, каквито са моите. Чувствам се обаче задължен да отстоявам онова, което смятам за добро и правилно. Не знам ще успея ли, няма ли, да променя нещо в тази посока. Допускам и двете възможности. Не допускам само едно: че е безсмислено човек да се бори за доброто.

Никога няма да изградим правова и демократична държава, ако едновременно не изграждаме държава човешка, нравствена, духовна и културна – колкото и ненаучно да звучи това в ушите на политолога. И най-добрите закони, и най-добре измислените демократични механизми не гарантират нито законността, нито свободата, нито човешките права, щом не са подплатени с определени човешки ценности. Какъв смисъл би имал, например, един закон, който никой не уважава, никой не защитава и никой не изпълнява?

Знаем от собствения си неотдавнашен опит, какво може да стане с един напълно почтен закон, ако той попадне в ръцете на един непочтен съдия, и колко лесно непочтените хора могат да използват демократичните институции за установяване на диктатура и терор.

Законът сам по себе си и демократичните институции сами по себе си са безсилни, ако зад тях не застанат волята и смелостта на порядъчните хора, които да не разрешават злоупотреби.

Ние няма да намерим своето уважавано място под слънцето, ако крещим непрекъснато, че искаме да ни уважават. Това ще стане, когато привлечем вниманието на другите със съдържанието на своето съществуване.

Ще продължа да говоря до втръсване и напук на снизходителните усмивки за отговорността и морала, лице в лице със сегашния обществен маразъм. И днес, както и преди, нямам причина да смятам тази своя битка за обречена.

Със сигурност може да бъде изгубена само една битка – тази, от която предварително си се отказал.

(Из „Летни размишления”)

http://www.viennainvest.com/?p=974

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #395 -: Ноември 21, 2010, 14:50:32 pm »
 :) Колкото повече опознаваме същността си (а всяка същност е част от вселената)толкова  по-лесно се случва съдбата ни и я приемаме. Но има един преломен момент в който  познанието ни за нашата същност ни помага да стигнем чрез ИСТИНАТА до подобряване съдбата си! Смятам, че всеки избира свободата или зависимостите в живота си. Свободата е отговорност, а зависимостта = безотговорност!
цитат:"ИСТИНАТА ВСЯКОГА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ"   :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #396 -: Май 04, 2011, 14:39:02 pm »
Когато бях учeничка обожавах да си записвам мисли на кориците на тетрадките ми и едната гласeше:"Животът ти се определя 10% от обстоятелствата, които ти се случват и 90% от това ти как ще реагираш на тях." Сега бих твърдяла същото, но не мога да си затворя очите за силата, която притежават думите и особено за силата на мислите ни. За влиянието на страха ни, за влиянието на  омразата и за всички декструтивни чувства, които изпитваме.
По отношение на рака, даже има доктор, забравих му името, който въвежда понятието характер на рака. Баба Вера, Бог да я прости, беше точен пример за това, беше загубила синът си, беше постоянно възмущаваща се, непрекъснато се гневеше, мразеше, обиждаше и т.н.
Страхът разклаща здравето ни, скъсява живота ни и парализира воллята ни!
Тревога, безпокойство, гняв, ревност, боязливост- е най-големия враг на човека и убиват в буквалния смисъл, забравяйки това се чудим после защо някои умират на 50, други на 90.
Когато на някой му е паднала тухла на главата, може самата тухла да не е негов избор, знаем ли обаче този човек какво е изпитвал, знаем ли дали не си е пожелавал е така в яда си да умре и т.н.
Прехвърлянето на огговорности върху външни фактори е един от защитните ни механизми. Всички ние ги имаме. Използва ме ги да заобиколим някак факта, че животът е болезнен, че смърт има и е всички ние притежава ме и тъмна страна, която не харесваме....
 Доста неща научих и дори и там някъде вече да е записано какво и как, аз знам, че същността на един зрял живот е низ от лични избори и решения. За мен другото е оправдание. Поемам пълна отговорност за себе си, за живота си, за хармоничните взаимоотношения с другите, за думите си и най-вече за мислите си.
« Последна редакция: Май 04, 2011, 14:47:05 pm от Търсеща »

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #397 -: Май 04, 2011, 19:44:12 pm »
.............................................................................

Искаш да кажеш че ти сама ковеш съдбата си, така ли да разбирам поста ти?
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен gabriella33

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 82
Re:Свободният избор и съдбата
« Отговор #398 -: Май 05, 2011, 09:56:22 am »
Човек е съвкупност от химични,физични,биологични,сложни процеси протичащи в организма му.
Мисля,че човешката съдба или свободен избор,се определят от протичането на тези процеси и взаимодействието им с околната среда.От това как процесите в моето тяло,ще се сработят с процесите в съседното.Ако кажем,че съзнателно правим даден избор,мисля,че ще сгрешим,поради факта ,че съзнателно човек обработва 11бита/s информация,а подсъзнателно над 11млн.бита/s.
Ако някой е гледал "Разгадаване загадката на живота",ще разбере,че устройството на днешния двигател,не е нищо друго освен устройство на клетъчното камшиче,което просто ни е "казало",как да работим с него.
ЮДА ПРЕДАДЕ ХРИСТОС И ТОЙ ОТИДЕ В РАЯ.ПРЕДАТЕЛ ЛИ Е ЮДА?

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27