Хайде и аз да се включа.
Беше зима. Зимата на 1998г. Първата ми работа след като завърших средното си образование. Голям кеф - наперено младо маце с големи амбиции, с 12 см токчета и с къса пола ;D.
Месторабота - Нестле АД. Предприятие с няколко сгради на голям терен. Естествено точно тогава решили да правят терена около сградите и разкопали хората. Имахме инструктаж, като ни обясниха от къде да минаваме за да не се пребием. Бяха оградили даже разкопаното с маркировка и ленти.
Е, прибирам се след нощна смяна - първата ми нощна смяна. Обаче къде ти ще заобикалям аз целия ограден терен, при това разкопан за да стигна до така близкия иначе изход. Спомням си, че беше тъмно като в рог. И понеже нищо не може да ме спре, дори и тъмнината, реших да си мина направо... Минах, но се озовах не на изхода при охраната, а в дупка около 1,50м - горе-долу на нивото на очите ми.
Е га ти купона
Оттървах се със синки няма да кажа къде и колко, но цялата смяна се събра да ми помага за изляза от трапа.
Красота. На това викам аз тъпо и упорито. Луди млади. Какво да се прави. Смяха се колеги и колежки.
Такааааааа. На другият ден, не си взела поука отивам пак с токчета и къса пола на работа. Слагам си комуфлажа, но токчетата не свалям - пуста суета. Влизам да си измия ръцете преди да нахлуя в цеха и се подхлъзвам красиво. Един колега се метнал /не съм го видяла/ и се озова под мен, за да не ми станели пак синки.
Забравих да ходя зимата на токчета и какво си мислите - само до след два месеца, защото смених работата.
Е за сега това. Друг път пак.
