Това ми е бая болна тема. Проблемът, който поне на мен ми прави най-силно впечатление е в това, че телевизорът може да итръгне човек от живота му, от реалността, от случващото се наоколо. А това е просто трагично. Отвратително е да виждаш как хора всекидневно посвещават часове от времето си в изживяване на някакви измислени и наложени драми, като остават слепи за това, което около тях. Израсходват нерви, влагат чуства и емоции в нещо измислено и чуждо, докато всичко наоколо непрестанно се движи и развива - стига да му обърнеш внимание. И много ясно, че после умовете ще са закърнели и флегматични - тоест много, ама много лесни за манипулиране.
Факт е, че в един момент съзнанието ти бива погълнато от телевизията. Много ми е неприятно когато да речем се опитвам да разговарям с някой, втренчил се в някакво предаване на пример и отговрът му се състои в "ъхъ... ъхъ... ъъъъъъъ... да....". Човек трябва да се движи, да живее - дори и просто да развихря въображението и мисълта си, но не и да седи и да гледа в една кутия.
Относно енциклопедиите и албумите - ами в момента е пълно с наистина много добри издания, предлагащи информация, снимки, репродукции, илюстрации - каквото ти хрумне, в каквато и насока да търсиш. Не отричам, че и това е свързано с развитието на техниката, но все пак човек има избор. А и както някой вече писа, особено при децата, това си остава и спомен. Поне за мен сред най-хубавите ми детски преживявания са свързани с това как на пример сме разглеждали албуми с репродукции с майка ми или пък сме чели енциклопедии с баща ми. Да не говоря за обиколките из всевъзможни музеи, или разходките по планините, в които сме си водили бележки какви животни точно сме успяли да видим или пък сме се изживявали като археолози, които изучават някоя по - значима местност. А от това много неща са ми останали в главата и то пречупени през моя си мироглед и разбрани, а не просто заучени.
