Проблемът е, че повечето хора не разсъждават, докато гледат телевизия. Просто се отпускат и попиват в състояние на лек транс. По този начин, особено децата, биват програмирани да се държат по определен начин. Ето ви пример:
Реклама на часовник (хипотетична, но сигурно има такава реклама)
Млад, красив и лъснат мъж с перфектно тяло и облекло, влиза в скъпарски бар.
С подходящ ъгъл на камерата и осветление се създава впечатлението за много успешен и печелещ (не само пари, в живота говоря) човек.
Всички жени го искат. Костюма му седи перфектно.
Всички бледнеят пред него.
Носи някаква си марка часовник.
Друг мъж гледа рекламата и не я анализира - това е просто реклама. Разумът му знае, че ако си купи този часовник няма да стане по-красив, по-слаб и по-успешен. Но подсъзнанието не знае - то не бачка с логика, а с внушения, които работят като програми.
Не е само в рекламите, а в ситкомите, сериалите изобщо, филмите и (дез)информационните емисии.
Знам, че всичко това го знаете, но все пак го казвам, за да обясня защо смятам следното: Да се гледа телевизия съзнателно е много изморително. Означава да анализираш изображенията, които ти се дават, отделно и в комбинация. Да се опиташ да разбереш какво се опитват да ти внушат. Мен това ми напряга ума. Да гледаш в телевизора в едно летаргично състояние е много по-лесно.
По някога гледам, но както казах, за мен е изморително.
При четенето на книги ефектът на внушението го има в по-малка степен, понеже подсъзнанието работи с картини, а като четеш няма как авторът да предвиди как точно ще си представиш нещата. Освен това като четеш ти се налага да анализираш текста, затова някои хора ги мързи да четат. Не може да "спиш" докато четеш. Не че книгите нямат своите послания, но понеже ти се налага да си "буден" в процеса е по-трудно да ти се въздейства
