За зрителната зала и осъзнатостта

[cyber]

Здравейте,

Сигурен съм че тук има фенове на Зеланд и транссърфинга и затова реших да постна една тема по един от въпросите свързани с това езотерично учение за управление на съдбата\ реалността\. Доста от нещата описани в книгите на Зеланд постепенно започват да ми стават ясни, но други не.
Затрудняват ме първите два принципа от практическия курс описани в тази книга -
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=28214
Ето малка част от текста
Събудете се тук и сега! Осъзнайте се и помнете: всички хора сънуват и всичко, което става наоколо, не е нищо друго освен сън. Само че този сън повече няма власт над вас.
Вие сте се събудили, значи сте способни да оказвате влияние върху развитието на събитията. Предимството ви е в осъзнатостта. Почувствайте силата си. Тя винаги е с вас, ако помните за нея. Сега всичко ще бъде така, както искате вие.
Осъзнайте, че животът ви е игра, която са ви натрапи-ли. Докато сте потънали в нея, не сте способни да преце-ните обективно обстановката и поне малко да влияете върху развитието на събитията.
Отначало слезте в зрителната зала, огледайте се с ясен поглед и си кажете: в този момент аз не спя и си давам сметка къде се намирам, какво става, какво и защо правя. Сетне се качете обратно на сцената и продължете да играете, като си останете зрител.
Сега имате огромно предимство - осъзнатостта. Вие сте разрушили тази игра и сте се сдобили със способността да я управлявате.
Когато спите, вие се намирате във властта на обстоятелствата, защото разумът ви дреме и безропотно приема всичко както е, сякаш така и трябва да бъде. Наяве става горе-долу същото. Струва  ви се, че реалността съществува независимо от вас и вие не сте в състояние да й повлияете. Почти сте се примирили със съдбата си - с комбинацията от способности по рождение и условията на средата, в която се налага да живеете. Остава ви само да плувате по течението на съдбата, като от време на време правите слаби опити да заявите правата си.
Нима нищо не може да се промени?
И още как!
И вие ще го направите.
До този момент сте осъзнавали реалността така, както са ви учили да го правите. Сега я осъзнайте като сън. Единствено в осъзнатия сън вие сте способни истински да контролирате ситуацията. На сцената всеки има своята роля и всеки по някакъв начин взаимодейства с вас: нещо очаква, натрапва ви, моли или изисква, помага ви или ви пречи, обича ви или ви мрази.
Наблюдавайте тази игра осъзнато, отстрани и тогава сам ще разберете всичко.
Къде се намира тази зрителна зала и как да се върна на нея?А сцената къде в света е.
Въобще аз се опитвам да използвам следващите принципи,а основните не ги разбирам.

[monk]

Книжката я изкарах за десетина дена. Удари ме след около месец...
Основните моменти са в началото - когато казва да гледаш осъзнато на нещата, в средата - когато те учи да обичаш, и в края - когато те уверява, че всичко ти помага да го направиш.

Ако си наясно с мудрите, ти препоръчвам тая на малкото будистче от филма Самсара - сцената преди фестивала.
Друго - "Сега забравете всичко, което прочетохте..."

[cyber]

Добре, но къде се намира тази зрителна зала и как да я наблюдавам.

[Manve]

Зрителната зала е метафора.

Представи си,че целият свят е една театрална сцена и всичко хора сме актьори,които играят по даден сценарий без да го осъзнават.

Първата крачка в транссърфинга е осъзнаването на ситуацията.

Ако ще ти е по-лесно визуализирай сцена и отдолу места за публика като в театър.След това визуализирай как слизаш от сцената и сядаш да наблюдаваш театъра отстрани.

Идеята тук е да осъзнаеш,че живота е игра.Когато се качиш обратно на сцената да продължиш да играеш своята си роля,но да останеш осъзнат за същността на нещата.Да се превърнеш в Наблюдател.

[m2f]

Добре, но къде се намира тази зрителна зала и как да я наблюдавам.

Може би ще е по - лесно с конкретен пример: работя здраво, началника ми обаче е комплексар и периодично организира "буря в чаша вода" в офиса, при което напада подчинените си с необосновани претенции и обвинения. Когато това се случи аз реагирам емоционално - вземам го лично, започвам да се дразня, обиждам, гневя, изразходвам купища енергия, както става ясно по - късно - за едното нищо.
Какво значи да се събудя и да сляза в залата? В моя пример това значи да се сетя, че това е филм, постановка на махалото, чиято маша е шефа ми.И че не е лично. Един вид - да видя провокацията на махалото, чиято единствена цел е да "похапне"...Какво променя това? Ами много. Вече знам, че не е лично към мен. Гневът се превръща в ирония, в снизхождение, в презрение към нещастника, който ми е шеф...Какво значи да продължа играта? Ами значи, че не мога да изляза от стаята, да му се изсмея в лицето и да му тръшна вратата /както би ми се искало/, но вече не отделям от скъпоценната си енергия за целите на тъпото махало. Не се боря с него,/защото това също го храни/, но не му и давам...не и толкова много, колкото иначе бих му дала, ако не бях се събудила и не бях "включила наблюдателя". Това е с две думи.

[eses]

Най вроятно говори за Наблюдателя.Малко хора са изживявали наблюдателя,затова не могат да го обяснят.Аз съм била в това състояние за около 2-3 дни и мога да споделя. Когато изживяваш наблюдателя в себе си усещаш че си вътре в себе си като отделна еденица. Радваш се на себе си като се видиш в огледалото,все едно виждаш много обичан човек различен от теб,изненадваш се дори от себе си.Сякаш е случайна но много емоционална среща.Виждаш всичко като втори човек.Трудно се обяснява всъщност. Представи си че в теб,в твоето тяло,усещаш душата си като обитател,всъщност ти изглежда че тялото ти е нещо в което си влязал за малко,но то ти е адски скъпо.В това състояние наблюдаваш абсолютно всичко безпристрастно,но всъщност както е безпристрастно така ти е и много красиво,ценно,щастливо,не може нищо да ти се стори грозно,гадно,случайно,ти знаеш че то е точно такова каквото трябва да е и виждаш съвършенството в него.Дори като видиш части от тялото ти се изненадваш,сякаш ги виждаш за първи път,но изпитваш голяма радост. Като цяло това се изживява в това състояние.Аз без да искам го прекъснах,изплаших се,да не би да полудея,прочетох че в психологията това се нарична деперсонализация и се изплаших а състоянието изчезна и повече не се появи. Не си спомням как го предизвиках,но си спомням че аз го предизвиках. Може би това казва Зеланд като говори за зрителната зала.Защото първо трябва да видиш света през очите на наблюдателя,за да можеш да разбираш света като игра,като сън и това да не ти нанася травми. без него определено нансяш вреда на съзнанието си,защото го караш на база убеждения да се отдели от света.А убежденията се менят,не са постоянни ако го няма изживяването.Наблюдателя не те отделя от света,а ти показва че той е точно такъв какъвто трябва да бъде,че е прекрасен с всичките си кофти неща,че ти си там за малко да си поиграеш,че няма от какво да се притесняваш,че обикновеното ти състояние не нищо повече от ролята която си се съгласил да играеш. Без това изживяване,можеш да намразиш света, а наблюдателя не мрази.

[Zayl]

 Както един човек беше казал " You might say reality is the result of complex negotiations between the observer and the observed. But this is simply a point of view."
 

[cyber]

ЯВно е опасно значи да се занимавам с Наблюдатели и зрителни зали

[eses]

ЯВно е опасно значи да се занимавам с Наблюдатели и зрителни зали

Защо да е опасно?Те психолозите са толкова назад,че тях не трябва много да ги слушаме. Аз го отчитам като загуба. И след като написах предния си пост,почувствах носталгия към това състояние,разрових се и намерих един мой стар пост в друг форум в който съм описала точно какво съм изпитвала и как съм го предизвиквала.Ето:
"Принципно се опитвам да го правя сама умишлено да го извикам наблюдателя,като често като правя нещо започвам да си мисля как изглеждам,какво чувствам,какво правя и тн. и в един момент то се случва и е много прекрасно и странно. Например осъзнатото ходене,вървиш и мислиш как ходиш,каква стойка си заел,кой минава покрай теб и тн. и в един момент се получава така че спираш да го мислиш това а да го чувстваш все едно този който е вътре в теб е отделен човек от твоето тяло и той наблюдава какво прави тялото ти.Найстина е доста странно усещане."
"нямам впредвид че си представям ситуации,те ми се случват аз само ги наблюдавам,но странното е че ги гледам от някой отвътре в мен който не е тялото ми и това което съм мислила че съм аз (човек с тяло и душа) сякаш е наблюдение само от душата ми а мозъка ми нищо все едно не прави."
"Можеби бих го обяснила така, че душата ми не е свързана с тялото ми в този момент когато се случва и наблюдава тялото ми какво прави.Само че не се виждам все едно отстрани,аз си виждам през мойте си очи и съм си в тялото но все едно не съм.Такова е усещането."
"А и искам да кажа че не е отстрани,все едно от 1 метър, аз си гледам от мене си но усещането е като че е отстрани"

[cyber]

Аз взех малко да се плаша. Всъщност май е по добре да видя знанията на Пауло Куелю. Тои поне пак пише нещо подобно.
В същото време ето тази книга днес имах време да закупя - йога на съня като основна практика за постигане на осъзнатост.
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=17107

[Zayl]

  Така време е за история преди лягане  
 Това което eses го написа за наблюдателя ми се случи при поемането на магически гъби( golden teacher ако някой го интересува щама ) та усещането е все едно си кукловод на собственото си тяло, чуваш всички как говорят, имаш чувството, че всяко движение е премерено и обмислено а същеверемено няма забавяне в реакцията. Най-хубавото е, когато останеш сам  и можеш да погледнеш проблемите, желанията или просто това което те вълнува от друг ъгъл или  да поговориш със себе си.

Не ме бива много в обясненията, каквото и да кажа ще ви е трудно да добиете представа ако не сте го изживели .

[eses]

Не съм имала усещането ,че съм кукловод на собственото си тяло,нито

чуваш всички как говорят, имаш чувството, че всяко движение е премерено и обмислено а същеверемено няма забавяне в реакцията. Най-хубавото е, когато останеш сам  и можеш да погледнеш проблемите, желанията или просто това което те вълнува от друг ъгъл или  да поговориш със себе си.  

Различно е. просто имаш усещането че наблюдаваш,знаеш че участваш ,но не изживяваш участието си както го изживяваш сега като четеш тези редове.Имаш усещането че наблюдаващия се намира малко зад дясното ти рамо,но виждаш през собствените си очи.Ами представи си че сега четейки тези редове,осъзнаваш че наблюдаваш себе си който чете тези редове и изпитваш силна връзка с плана.Знаеш че това което се случва в момента е точно такова каквото трябва да бъде.Радваш се на себе си,на това къде се намираш,на това че четеш нещо,на това че някой го е написал,на времето и тн,но всичко това сякаш се случва не от убежденията ти ами просто от наблюдението.Ние можем да се радваме на всичко случващо се съзнателно,а това е все едно се радваш на всичко случващо се през очите на душата ти,а не през призмата на логиката и убежденията ти които са те довели до тази радост.Найстина е трудно да се опише.За всеки случай на които му изглежда страшно или не е достигнал до момента в който да го изживее (както се случи и с мен тогава, когато включих здравия разум и светна лампичката - оооо това в психологията го наричат деперсонализация,ужас аз ще полудея,може да получа раздвоение на личносттта и подобни и то изчезна).В същия момент източните учения говорят за този наблюдател като за нещо велико в постиженията на човека,тръгнал по духовния път.Затова че е въпрос на преценка.Сега след като си намерих описанието как съм го предизвикала ,определено ще пробвам да го предизвикам отново,но ако някой не изпитва приятни чувства по въпроса по добре да не пробва.Тогава аз наблюдавах себе си с цел опознаване и не знаех до какъв резултат ще доведе, затова се и изплаших.Сега знам и се надявам да не се уплаша отново,от нещо което не съм очаквала.Аз не съм имала ОИТ имала съм осъзнати сънища и бих се радвала някой които е имал ОИТ да ми каже дали не е подобно на това което описвам.Предполагам ,че не е ,защото знам че при ОИТ не виждаш през собствените си очи,а аз гледах през тях,просто имах усещането ,че този който наблюдава е малко извън мен.

[eses]

Днес започнах да чета книгата на Чопра, която съм чела когато за първи път изживях Наблюдателя.Та той го описва така.
"Когато обитавате Его ,което е установено и непроменливо, можете да смятате, че сте постигнали нещо положително. Както казват хората: "Сега знам кой съм". Онова което всъщност познават е имитация на истинското Аз, колекция от навици ,етикети и предпочитания, която е напълно отживяла времето си.Трябва да достигнете отвъд тази самосъздадена идентичност, за да откриете източник на нова енергия.Мълчаливия наблюдател не е второ Аз.Наблюдателя е усещане за Аза което се намира отвъд границите.Да достигнете отвъд себе си, означава да осъзнаете ,че установената ви идентичност е фалшива. Безмълвния наблюдател е онова ниво на което се познавате.Всички ние сме ограничени от личности и водени от егото, личностното его е обучено от навика и миналото.То функционира като самоходна машина.Ако можете да наблюдавате как действа механизма,без да бъдете погълнати от него, ще откриете че притежавате втора гледна точка, която е винаги спокойна, будна, безпристрастна, която функционира, но без да се налага.Тази втора точка е вашия фокус.Тя не е място, а близка среща с безмълвния наблюдател."
затова и тези "упражнения" които казвах че съм правила, наблюдаването на себе си е много важно да не се променяш докато се наблюдаваш. Например ако се наблюдаваш и разбираш че си прегърбен,не се изправяш, това не са упражнения за корекция на държание и поведение.Книгата се казва Книгата на Тайните и е на Дийпак Чопра.Но ако някой изгаря от желание мога да сканирам няколкото страници в който говори за наблюдателя и нещата които препоръчва.

[cyber]

Аз изгарям от желание да видя това чудо. Моля сканирай ако имаш време въпросната книга и постни текста ако може тук под формата на doc файл

[eses]

Цялата книга ще ми малко зор,че е 300 стр,да ти кажа ,но мога да сканирам това за което конкретно говорим.Евентуално довечера.