И аз не мисля, че сме огледало на предходното поколение. Това се опитвам да обясня от две страници, но някои хора предпочетоха по марксистки да минат към стоковата политика, вместо да вдянат, че едно цяло поколение буквално беше разпнато след което подритвано и накрая проснато на показ да се оправя. Едва ли някой от поколението на родителите ми може да се "похвали" с подобни политически и икономически, и въобще глобални колапси и коми, които се случиха в моята млада зрялост. Дори бабите ни преживели войната са имали повече условия да си стъпят на краката.
Но въпросът е и за нещо друго, аз го написах в първия си пост и мисля, че е достатъчно ясно- кой как възпитава и поема отговорност за живота си, от момента, в който стане самостоятелен човек. Не винаги и не всички успяват да се задомят, за да се уповаваме толкова на това, отново остаряло и закостеняло разбиране за клетката на обществото. Една клетка, в която има неразбирателство и непрекъснато напрежение по-добре да се баННЕ отколкото да възпита дечица озлобени и подтиснати от немотията, но гордостта че сме клетка от матричката. Ангажимента не винаги предполага всеотдайност. А всеотдайността е качество, което се възпитава с години и е много трудно да се срещне човек, който ще пожелае точно за теб да се грижи- с отговорност, а не по задължение. Та си мисля, че хората предимно трябва да се научат да се справят сами, колкото и да е трудно, колкото и да падат и да ги боли, просто да се изправят и да продължават. И за това да не им е виновен тате- респективно да го правят щото ще ги похвали тъста, а ей така защото за това са тук- да се справят.