Автор Тема: Създадоха тристранна коалиция за борба със САЩ  (Прочетена 6963 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Незнам какво да си мисля за смелата инициатива на Чавес и Ко. Да, види се, че Фукуяма не е бил напълно прав, казвайки, че е дошъл края на човешката история. Той или не е дошъл или тя се преповтаря. Явно вече не се търпи в Южна америка прикрития олигархизъм на американските корпорации. Дали това не е именно една стъпка нагоре по страховете на Бржежински- а именно оформянето на една международно-политически организирана вълна от антиамериканизъм? Досега бяха части от арабския свят, сега части от Южна америка, а и не преди много време се опитаха да провокират Руснаците (когато Чейни се изцепи в Естония в изказване пре членовете на Организацията за Демократичен Избор).==

Създадоха тристранна коалиция за борба със САЩ

Венецуела, Куба и Боливия обявиха късно снощи създаването на тристранен съюз за борба с имперската политика на САЩ.
Нашите три страни вървят по пътя на построяване на социализма и разгромът на капитализма е една от стратегическите ни задачи, заяви венецуелският президент Уго Чавес в Ла Пас.
Изобщо не се съмнявам, че този процес ще се засилва в рамките на нашия стратегически съюз, подчертава Чавес.
По думите му крахът на американската империя ще се случи още през настоящия век.
Чавес заявява, че Боливарската алтернатива и договорът за свободна търговия за латиноамериканските страни е сред акцентите на стратегията за борба с американския империализъм.
Боливарската алтернатива бе създадена през май 2005-та от Куба и Венецуела, като тя се противопоставя на американската Зона за свободна търговия.
А преди няколко седмици Ево Моралес подписа в Хавана договор за встъпване и на Боливия в тази организация.
В словото си – продължило повече от час – Чавес предупреди САЩ, че ако се осмели да предприеме каквито и да било силови действия спрямо една от трите държави, Вашингтон ще се натъкне на яростна съпротива.



!src: http://news.bg/article.php?cid=31&pid=0&aid=180168
« Последна редакция: Май 28, 2006, 19:05:48 pm от Horus »

Неактивен TRADEKTOM

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 100
  • KILLUMINATI WARRIOR
Îòã: Ñúçäàäîõà òðèñ
« Отговор #1 -: Май 29, 2006, 10:41:43 am »
най после някой официално да се бори срещу тях знаех си аз че латино-американците не са за подценяване, явно остатъците от българската жилка у тях се е обадила
Махатма Ганди, Млаколм-Х,  Мартин Лутер Кинг, Джон Ленон, Джон Ф. Кенеди, 2Pac Всички те, умряха в и

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Да това е интерсно. Все пак винаги имайте предвид че това че някой се бори със САЩ не означава че има светли подбуди. В момента се води кланова война между тези които управляват света. Всеки иска парче от тортата. Някои , които са по запознати с положението се мъчат да се възползват по най-добрия начин от него. Лошото е че засега няма управление в света което наистина да мисли за хората и официално да ги предупреди за всичките потенциални опасности, които ги застрашават, да извади някаква по-ефективна технология, да се елминира изкуствения проблем с глада и прочие.
« Последна редакция: Декември 04, 2006, 21:22:49 pm от Alien »

Неактивен lss

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 90
Очакваше се нещо такова да бъде направено.
Специално тези лидери са националисти и защитават собствените си страни, а в момента най-големият им противник е САЩ. Не веднъж е имало опити за свалянето на Кастро и Чавес, предполагам и срещу Моралес ще бъдат извършени такива опити.
е, не

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Чавес и Моралес направиха същото, което и Путин- държавен (В РУСИЯ 51%, при тях мисля 100%) контрол над най-доходните индустрии- енергийните на първо място, с което си осигуряват икономическа независимост, която могат да реинвестират в националната сигурност. Оттам, с вноса на нефт в САЩ, могат да им оказват влияние по същия начин както Путин се опитва да окаже влияние в ЕС. Ето защо, който има нефтени запаси, трябва да ги даде на САЩ, за да не може чрез търговията да ги изнудват. Но това мисля, беше старата концепция, която излезе скоро след нефтената криза от `70те.

Eon

  • Гост
Ми Венесуела е нефтена. В Боливия има кока. В Куба вие ще кажете щото на мене не ми стига образованието до там.  ;D
Повечето нефтени страни са мюсюлмански, Русия пък е против УСА-то...

Тъй че...

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Ми Венесуела е нефтена. В Боливия има кока. В Куба вие ще кажете щото на мене не ми стига образованието до там.  ;D
Повечето нефтени страни са мюсюлмански, Русия пък е против УСА-то...

Тъй че...
Де да знам, тука пише, че има нефт/газ в Боливия, а за Куба- просто са достатъчно близо до САЩ за да ги сплашват, пък и 3 e повече от 2.


Неактивен Jean-Luc Picard

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 351
  • Starfleet Captain
Хахахахахаха

Това като в онзи виц, където се събрали три мравки да бият слона.

Но при Клинтън американската империя вървеше доста добре. Обаче Джордж Дабълю нещо продължава да прецаква всичко :))
А ако ви се гледа филм в който американските тайни служби са представени като суперзлодеи, гледайте сериала Prison Break. Нещата там изглеждат доста по-реално от напоследък поизглупелия LOST.

Опа, май се отклоних от темата, извинете :)

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Чавес и Моралес направиха същото, което и Путин- държавен (В РУСИЯ 51%, при тях мисля 100%) контрол над най-доходните индустрии- енергийните на първо място, с което си осигуряват икономическа независимост, която могат да реинвестират в националната сигурност.
Тази политика приложима ли е за България? На мен ми звучи добре, примерно като в Русия.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Чавес и Моралес направиха същото, което и Путин- държавен (В РУСИЯ 51%, при тях мисля 100%) контрол над най-доходните индустрии- енергийните на първо място, с което си осигуряват икономическа независимост, която могат да реинвестират в националната сигурност.
Тази политика приложима ли е за България? На мен ми звучи добре, примерно като в Русия.

Незнам какво разбираш под приложима ли е за България?

Ако ме питаш, дали е възможно българксите власти да прилагат такъв подход във нъншната ни политика- изключено е. Този тип политика е възможен, само ако в БГ имаше ресурси, които са жизнено необходими за останалия свят и които са от изключителна рядкост.

Разновидност на този вид политика, може да се намери в "Теория и Практика на Руските Търговски Войни" (по памет). В тази статия нагледно дадоха пример с русия и бившите й сателити, където последните правят над 50% от износа си в Русия, с което те са зависими от Руския пазар. По същия начин и България го отнесе, в началото на 90-те, когато радiкaлно се демократизирахме и станахме върли русофоби. Тогава България загуби своите пазари в Русия, която беше основен (50%+) вносител на български стоки/продукти. Ето защо, чрез заплахата с или самото поставяне на прегради за осъществяването на тази търговия руския елит се опитва да си върне раболепността на тези бивши сателити. Но и тук България не може да води такава политика, а да бъде само жертва. За да може да се води политика, дадената държава трябва да има изключителна (огромна) покупвателна способност на населението (или пазар), който в България не съществува.

От друга страна, ако питаш дали Бг може да е жертва на такъв род политика- да. Ако не сме забравили още- Газпром увеличи цените на газта, като не подмина и нас. В случая това увеличение съвпада с потенциалното възкачване на Русия в СТО, с което се опитват ни отвлекат вниманието, но това е едно щастливо стечение на обстоятелствата. Иначе, преди време, тези които бяха с Кремъл бяха и с по-ниски цени на енергийните доставки, въпреки че сега и врагове и приятели на Кремъл ще плащат пазарните цени на горивата.

Иначе, дали България е била част от такъв род политика- да. Първанов преди 1-2 години отиде в Русия и се среща с Путин и тамошния бизнес елит. Съобщението им към Първанов беше ясно и кратко: искаме да имаме достъп до българския енергиен пазар (разбирай ТЕЦ-ове, АЕЦ-ове, ВЕЦ-ове или всички електродобивни предприятия). Обаче вместо руснаци на БГ пазар дойдоха Канадци, французи (Белене) и Е.ON (немци) (за тези си спомням). В този скучай, ние играехме в полза на Европейския Съюз и европейските бизнес интереси, понеже за руснаците, купуването на електродобивни предприятия означавахсе и продажба на ток към Европа, освен продажбата на горива. Според мен, това беше събитие, част от европейската енергийна сигурност, понеже то щеше да даде още по-голям енргоразпределителен-и-добивен превес на Русия над Европа. Така руснаците несамо щяха да могат да спрат доставките на горива, но и на ток, към Европа. Просто след пускането на европейските фирми на БГ енергиен пазар се даде шанс на Европа да бъде малко повече енергийно независима, чрез собственото добиване на енергия, чрез БГ предприятия.

Но този последен аргумент си има и своята обратна страна.
« Последна редакция: Май 31, 2006, 15:45:02 pm от RedGuy »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Благодаря ти, RedGuy, сега разбирам защо винаги сме били към "някой"-липсват ни енергийни суровини.
Ами...не, не знам повече какво да кажа...
Не мисли като човек!-Крион

Eon

  • Гост
В-к Капитал (по темата)
« Отговор #11 -: Юни 14, 2006, 17:05:15 pm »
www.capital.bg
Латиномарш вляво - Червената вълна в Южна Америка дразни САЩ и плаши чуждестранните инвеститори

Те наричат себе си оста на доброто и поставят САЩ в ролята на лошия и злия.

Вероятно в други времена съюзът между затънал в петродолари устат революционер във Венецуела, застаряващ диктатор в Куба и облечен в пуловер боливийски лидер от индиански произход трудно би успял да привлече вниманието на света. Днес обаче с високите цени на суровините, левият завой в Латинска Америка и появата на авторитарни популисти с вкус към ресурсен национализъм няма как да не предизвика загриженост във Вашингтон и международните финансови кръгове.
По-голямото и по-малкото зло
На този фон вторият тур на президентските избори в Перу на 4 юни се превърна в битка с глобален залог. Донякъде парадоксално стратезите в Белия дом са принудени да стискат палци за победа на Алан Гарсия - човек, когото в. New York Times определя като „забележително безотговорен и корумпиран“. Управлението на Гарсия между 1985 и 1990 г. е белязано от икономическа разруха, национализация, достигаща 7000% инфлация, преустановяване на плащанията по външния дълг и мащабна престъпност. По всички политически стандарти Гарсия е ляв популист, който обещава засилена държавна намеса в икономиката и увеличаване на данъците на добивните компании, които трупат „прекомерни печалби“.
Единствената причина подобен кандидат да печели ако не симпатии, то поне неохотна подкрепа във Вашингтон е, че алтернативата е още по-стряскаща. Съперникът на Гарсия беше Олянта Умала, бивш офицер от армията, проповядващ борба срещу американското влияние, анулиране на споразумението за свободна търговия със САЩ, легализиране отглеждането на кока, както и заставяне на мултинационалните компании да „плащат за експлоатирането на богатствата, които бог е дал на всички перуанци“. Това прави Умала перфектното ново попълнение на „оста на доброто“.
Гарсия, от друга страна, при всичките си недостатъци е един от малкото южноамерикански политици, които публично критикуват Чавес и амбициите му за доминация в региона.
Чавес и неговата команда
До неотдавна малцина възприемаха насериозно управляващия вече седем години Чавес. Наскоро обаче американското списание Time дори го включи в последната си класация на 100-те най-влиятелни личности в света. Неговата мечта подобно на идола му Симон Боливар да създаде властови блок в Латинска Америка печели все повече последователи. За разлика от времето на Боливар този път външният враг са не испанските колонизатори, а капиталистическият империализъм на американския президент Джордж Буш, по думите на Чавес.
По ирония на съдбата Вашингтон е в деликатната ситуация да търси баланс между петролните си нужди и нарастващата загриженост от политиката на Чавес. Колоритният радикал не само превърна словесните атаки срещу Буш в национален спорт във Венецуела, но и се издигна до статута на емблема за левите и антиглобалистите. Мощната комбинацията от идеология, пламенна антиамериканска реторика и рекордни петролни приходи осигуриха на Чавес далеч по-голяма тежест на дипломатическата сцена от обичайната за лидер на средноголяма латиноамериканска държава.

Едно от последните доказателства за нарастващото влияние на Чавес е неотдавнашната национализация на газовата индустрия в Боливия. Боливийският лидер Ево Моралес, бивш производител на кока и първият южноамерикански държавен глава от индиански произход, е сред най-горещите последователи на Чавес. След като в речта си при встъпване в длъжност издекламира „Да живее коката и долу янките“, за краткото си, близо петмесечно, управ­ление Моралес съумя да привлече повече медийно внимание, отколкото който и да било друг президент на най-бедната латиноамериканска държава.

По отношение на национализацията на енергийните ресурси Моралес определено излезе крачка пред Чавес. Венецуелският лидер в последните години на няколко пъти повиши данъците на чуждестранните компании, застави ги да подпишат нови, по-неизгодни за тях договори за правото на разработване и собствеността върху находищата и дори завзе две малки нефтени полета, предоставени на френската компания Total и италианската Eni. Въпреки това тактиката на Чавес за повишаване на петролните приходи в бюджета е по-рафинирана от радикалния хазартен ход на Моралес.

Ресурсният национализъм се разпростира и сред южноамериканските лидери, които не декларират публична подкрепа за Чавес. В средата на май Еквадор стана поредната държава в региона, която безцеремонно изгони чуждестранен инвеститор.

Завземането на природните богатства в името на народа може и да носи политически ползи и краткосрочно увеличаване на бюджетните приходи, но в дългосрочен план загубите са значителни. Управляваните от държавата енергийни компании най-често са неефективни и страдат от липса на инвестиции, тъй като правителствата се стремят да получат от тях възможно най-много средства. В резултат на това производството на петрол във Венецуела все още е под нивата от началото на управлението на Чавес. Боливия пък не разполага с технологиите и специалистите за производството на газ и ако западните компании се оттеглят, този ключов за икономиката на страната сектор може сериозно да пострада.

Аргументът на популистите - че с връщането на държавния контрол върху природните ресурси ще помогнат на бедните и онеправданите, не се доказва на практика. Според Чавес за седемте години на управлението му делът на бедните в страната е паднал от 50% на 37%. Независими анализатори се съмняват в достоверността на тези данни, но щедрите социални програми предполагат, че известен спад на бедността наистина има. Предвид високите цени на петрола обаче, които от 1998 г. насам са довели до четворно увеличаване на бюджетните приходи, би било странно, ако нямаше. Проблемът е, че инициативите на Чавес като безплатно здравеопазване (за което помагат 20 хил. кубински лекари), субсидирана храна за бедните, вечерно училище за необразованите и други подобни са с краткосрочни ползи и зависят изцяло от нефтените приходи. Ако цените паднат, кубинските лекари вероятно ще си тръгнат, хранителните помощи ще спрат, а Венецуела ще си остане същата държава с недостатъчни болници и жилища, липсващи специалисти, неефективни публични услуги и лоша инфраструктура. „Във Венецуела казваме, че нямаме лоши и добри президенти. Имаме президенти, които печелят от високите цени на пет­рола, или такива, които страдат от ниските цени на петрола. Чавес е като човек, който печели от тотото, пропилява печалбата и накрая е по-беден отпреди“, казва Хулио Борхес, един от опозиционните претенденти за поста на Чавес на президентските избори през декември. Същото може да се каже и за останалите ресурсни популисти в региона.
Нюанси на червеното
Лявата вълна в Латинска Америка включва различни идеологически и управленски стилове и политическата карта на региона е оцветена в различни нюанси на червеното, вариращи от пурпурно до бледорозово. Условно левите лидери на континента могат да бъдат разделени в две категории. В едната влизат умерените социалдемократи като Мишел Бачелет в Чили, Табаре Васкес в Уругвай и Луиш Инасио Лула да Силва в Бразилия. Победата на Лула да Силва на изборите през 2002 г. предизвика паника на финансовите пазари. Управлението му, колкото и да е критикувано, обаче доказа, че левите лидери в региона могат да провеждат стабилна политика, съчетаваща социалните акценти с разумно финансово управление.

Втората група включва радикалните леви популисти като Чавес и Моралес. Агресивната кампания на Чавес за разпространяване на влиянието му в региона включва активна подкрепа (в някои случаи не само словесна, но и финансова) за определени кандидати на предстоящите в редица страни избори. В Перу фаворитът на Чавес бе Олянта Умала, предпочитаният кандидат за президентските избори в Мексико на 2 юли е крайнолевият популист Анрес Мануел Лопес Обрадор, а на вота в Никарагуа през ноември подкрепата е за завръщането на власт на някогашния враг номер едно на САЩ в региона - сандиниста Даниел Ортега.

Проучванията на общественото мнение в Перу и Мексико обаче наскоро показаха, че вмешателството на Чавес не се харесва на избирателите и може да има обратен ефект върху шансовете на подкрепяните от него кандидати. Дори в Боливия вече се чуват недоволни гласове, че страната се е превърнала в колония на Венецуела. Очарованието на чавизма, оказва се, не е универсално и това е добра новина за един континент с бур­на история, където краят на авторитарните и популистки режими обикновено идва със звън на оръжия и проливане на кръв.
« Последна редакция: Юни 14, 2006, 17:08:10 pm от Eon »

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
яко.Интересно снощи даваха по новините че американската гвардия е започнала д апази по границата със САщ,май ще стане нещо интересно
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Създадоха тристранна коалиция за борба със САЩ
« Отговор #13 -: Декември 03, 2006, 17:38:34 pm »
Уго Чавес се бори за нов президентски мандат

Над 130 хил. военни се грижат за сигурността по време на провеждащите се днес президентски избори във Венецуела. Въпреки това напрежението в столицата Каракас е голямо и има сблъсъци между властите и демонстриращи, предадоха световните агенции.

Шестнайсет милиона са гражданите с право на глас във Венецуела, като според наблюдатели е много вероятно да спечели Чавес, който непрекъснато демонстрира негативното си отношение към външната политика на САЩ.

Опонентът му е социалдемократът Мануел Розалес. Той е губернатор на провинция Зулия, известна с находищата си от нефт.

По време на демонстрациите срещу досегашния президент Розалес обвиняваше Чавес, че иска да наложи комунистически режим като в Куба.

От своя страна, Уго Чавес даде да се разбере, че ако бъде преизбран, ще инициира промени в конституцията, за да увеличи лимита за броя на президентските мандати.

Според проучване на общественото мнение, осъществено в периода 10-18 ноември, 59% от избирателите имат намерение да подкрепят Чавес, 27 на сто – ще гласуват за Розалес, а около 13% се колебаят на кого да се доверят.


Уго Чавес. Снимка: Корбис
Dnes.bg
03.12.2006 16:20

„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27