Окото на човек вижда единствено със своята зеница, която е в центъра на очната сфера и винаги, без изключение, е черна на цвят. Това, което ние наричаме "черни очи", "сини очи", "пъстри очи" и прочея, е свързано с цвета на ириса на окото, който представлява един широк кръг в съответния цвят около зеницата. Всъщност, така наречените "черни очи" са с ирис, оцветен в много тъмен кафяв цвят - дори те не са черни. Останалата част от сферата на окото е бяло-синкава (или бяло-жълта при болни хора) и по нея могат да се забележат кръвоносни мрежи, мускулни влакна и лигавични слоеве, които защитават окото.
Зеницата е мъничка точка в центъра на ириса и служи като диафрагма на фотографски обектив, през която светлината навлиза в очната сфера. Според светлината зеницата може да се разширява или свива, като заема по-голяма или по-малка част от своя ирис. При котките например може да се наблюдава такова голямо разширение на зеницата, че почти цялото око да изглежда черно - на слаба светлина и при възбуда. Иначе зеницата при тях е тъничка отвесна реска. При човека такова голямо разширение и свиване не се получава. Разбира се, това е за обикновените човешки очи и няма нищо общо с феномена на чернооките деца...
