Гадинките нямат достъп до енергия, по-чиста от тях самите. Говорихме го това вече на друго място!
Един дзен-монах бил толкова чист и извисен, че демоните му завидяли и решили да му видят сметката. Доброжелатели на монаха му издали какво кроят демоните и му казали да се пази. Като разбрал каква е работата, монахът помолил братята си да нощуват извън манастира и се заел да се приготви. Направил си ритуалите за прослава на Буда, запалил благовония и седнал да медитира. Потънал в дълбока медитация, а слънцето отвън отишло към заник. Щом настъпила нощта, демоните изпъплили от пъкъла и се вмъкнали в манастира. Втурнали се из коридорите и стаите, бясно ровели в шкафовете и килерите, но никъде не могли да намерят просветения монах. Влезли в залата за медитация - там горяли ароматни пръчици, една от възглавничките за медитация била извадена, сякаш се използва, но в залата нямало никого. В един момент демоните видели две човешки уши да се реят във въздуха над възглавничката. Разярени, че не могат да намерят монаха и да го убият, те отскубнали двете уши и си отишли обратно в ада, а първите слънчеви лъчи се показали на хоризонта.
Когато монасите се върнали в будисткия манастир на сутринта, намерили своя събрат още да седи в залата, с откъснати уши. Попитали го какво се е случило и той отвърнал, че е медитирал цяла нощ; по едно време чул някакви звуци из манастира, сякаш някой щъка наоколо, заслушал се за момент и ушите му били откъснати. После не помнел нищо да се е случвало.
