Автор Тема: Шумерите  (Прочетена 6886 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 470
Шумерите
« -: Септември 18, 2010, 19:30:41 pm »
Не видях тема за Шумерите които според "официалната" история са първата човешка цивилизация.Ако има тема за тях се извинявам.  :)

Шумер

Шумери

Шумерите са народ, населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, в южната част на съвременен Ирак.[1]  Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна култура Убейд. В епоса на шумерите се споменава за страна, която те считали за прародина на цялото човечество — остров Дилмун (днешнен Бахрейн). Учените считат, че езикът на шумерите е родствено свързан с урало-алтайските езици, в частност с тюркското езиково семейство.

История

Първите шумерски селища възникнали преди около 4 хил.год.пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прераснали в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град си имал свой управник — цар или жрец и свое божество. Сред най-големите от шумерските градове били Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума. [1]

Шумерските градове били оживени търговски и занаячийски центрове. Освен търговията която развивали по между си, те търгували и с Египет и Индия. Поради своето богатство те често ставали обект на нападения от стана на персийските и арабските племена. [1]

Около 2600 пр.н.е. Шумер бил обединен под властта на урукския цар Гилгамеш, от династията Ур. Следващият владетел — Лугаланемунду, цар на Адаба, прибавил към територията на Шумер земите от Средиземно море до югозападен Иран, а в края на XXIV в.пр.Хр. царят на Ума — Лугалзагеси, разширил тези владения до Персийския залив.

През 23 век пр.н.е. голяма част от Шумер била завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шарумкен) - обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.

В средата на II хил.пр.н.е.. Шумер бил погълнат от набиращата сили Вавилонска империя. Макар че шумерският език загубил статуса си на разговорен, той се съхранил през следващите столетия като литературен и културен език.


Архитектура

Първоначално шумерите правели своите постройки от тръстика, като впоследствие я заменили с неизпечени глинени тухли. В централната градска част бил разположен дворецът, религиозният храм, наречен зикурат и обществените сгради. Зикуратът бил квадратен религиозен храм, по вид напомнящ стъпаловидна пирамида. Стените на храма били боядисани в бяло, червено и черно. Изградени от непечени глинени тухли, на върха им се намирал храмът на бога-покровител на града и астрономическа обсерватория, тъй като шумерите почитали и небесните тела. Следвали ги пазарите, занаятчийските работилници и къщите. Обработваемите земи се намирали извън града.

Писменост

Шумерската писменост възниква през 4-тото хил.пр.н.е.  и е една от най-ранните известни форми на писменост. Тя е система на писане, при която всеки знак се издълбава с тъпа тръстикова пръчица върху глинени плочки. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се е разпространил по цялото Междуречие (Месопотамия) и е станал основната писменост на древните народи от Близкия изток.

Литература


За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита „Епос за Гилгамеш“ - сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език. Табличките с епоса били открити в библиотеката на цар Ашурбанипал. В него се разказва за легендарният цар на Урук Гилгамеш, за дивия човек Енкиду и за търсенето на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег.

Много известен е и шумеро-акадския епос Енума Елиш - „Когато там горе“. Името идва от началния стих на епоса. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на Ниневия и е открито от археолозите в началото на XIX в. Съдържанието на „Енума Елиш“ е записано с клинопис на седем плочки, наречени „Седемте плочи на Сътворението“:
„    В началото на времената, когато нито горе имало небе, нито тук долу земя, във всемира се въртели само прастарите води: Апсу, сладката вода, и Тиамат, големия солен океан. Съзидателното божествено слово все още не било призовало нищо от безименността.

От единението на Апсу и Тиамат, древните хаоси от мъжки и женски пол, се родили Лахму и Лахаму. Те дали живот на висината и дълбината — на небето и земята Ансар и Кисар. Ансар и Кисар дали живот на владетеля на небето Ану. Ану създал силния, смелия и мъдрия Еа. И Еа бил по-могъщ от своите създатели, от предишните богове. [2]
   “

Този разказ за сътворението изпреварва във времето легендите на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава Битие на Библията.


Астрология

Наред с писмеността, шумерите са изобретили и 60-тичната система на изчислението. Те са първите астролози, наблюдаващи небесните тела, макар и първоначално смятайки ги за астрални божества.

Религия

Някои от своите божества шумерите и акадците транспонирали върху звездното небе — седемте познати за тях планети и част от неподвижните звезди. Слънцето било еманация на бог Уту (ак. Шамаш), в планетата Меркурий своето астрално проявление имал богът на писмеността и мъдростта - Набу, във Венера - богинята на любовта и красотата Инана (ак. Ищар), в Марс - богът на войната Нергал, Юпитер е бог Мардук, а Сатурн олицетворявал Нинурта  - богът на постоянството, издръжливостта и победата. Наред с тези божества шумерите се покланяли и на богове, властващи над различни природни стихии. Ану, богът на небето, както много от урановите божества е deus otiōsus, отстъпил креативността и водещата роля в култа на своя син, атмосферния бог Енлил (вж. задължително съответните раздели при М. Елиаде, Трактат по история на религиите), Енки - бог на водите и мъдростта, покровител на заклинателите, условно наричаната Богиня — Майка, позната в различни хипостази (Нинхурсанг, Нинмах; Аруру) и други.

Военно дело

Шумерите имали войска, въоръжена първоначално с копия, щитове и шлемове. При изненадваща атака добре обучена войска отблъсквала нападателите преди да бъде мобилизирано населението. По-късно към въоръжението са добавени мечове, лъкове и бойни брадви.
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 470
Re:Шумерите
« Отговор #1 -: Септември 18, 2010, 19:32:22 pm »
Шумерите
Древните гърци наричали Месопотамия (превежда се като Междуречие или Двуречие) земите, разположени между величествените реки Тигър и Ефрат. Тази област се простирала от планините на Армения на север до Персийския залив на юг. На запад граничела със Сирийската степ, а на изток - с планинските възвишения на Западен Иран. Благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, по тези земи с богата почва, възникнала една от най-древните цивилизации. Реките били особено важни не само като източници на влага, необходима за развитие на земеделието, но и като транспортни канали, свързващи Месопотамия със съседните страни. В началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град Вавилон. В продължение на около 2000 години, след това обединение, Вавилон останал важен икономически и културен център, не само на Междуречието, но и в целия древен свят. РАНЕН ПЕРИОД От 7-мо до 4-то хилядолетие пр. Хр. бил периода на първобитно-общинния строй в земите на Месопотамия. Най-древните селища на територията в средната част възникнали в епохата на късния неолит. Племената, населяващи тези земи, живеели на острови, издигащи се всред блатата. Те строили своите селища върху изкуствени земни насипи. Пресушавайки обкръжаващите ги блата, създали най-древната изкуствена напоителна система. Вероятно, тези племена принадлежали към най-древните етнически групи на Предна Азия. Но истинските съсздатели на шумеро-акадската цивилизация били шумерите. ШУМЕР В началото на 3-тото хилядолетие пр. Хр., в южната част се появили градовете-държави: Ереду, Ур, Ларса, Урук, Лагаш, Ума, Шурупак, Исин, Нипур и Киш, на чиято основа възникнало Шумерското царство. Шумерите били древен народ, известен с културата си. И до сега обаче е загадка от къде са дошли по тези земи, макар да се смята, че са се появили от района на днешна Индия или Индонезия. В легендите им се споменават високи планини и остров всред морето - тяхната древна родина, която считали, че е прародина на всички народи. Те коренно се различавали от обкръжаващите ги народи и най-вече по езика, на който говорели. В Шумер се появила за пръв път клинописната писменост (около 3300 г пр. Хр.). Пишели с клиновидни писци върху глинени плочки, които после изпичали. На такива плочки била намерена древната сага за легендарния Гилгамеш, който в трудни за него моменти, се допитвал до мъдреца Утнапищим. Заради безмерната си почит към боговете, в древни времена Утнапищим бил предупреден за предстоящ потоп. Той се спасил построявайки огромен кораб, на който качил всички земни твари и семейството си. Впоследствие, заради праведния си живот, бил надарен от боговете с безсмъртие. С право се смята, че всъщност той е библейският Ной. Към края си Шумер имал периоди на разпадане, обединение, отново разпадане, докато накрая бил завладян от Акад. АКАД От 24-ти до 23-ти век пр. Хр. в центъра на Месопотамия възникнал Акад, който обединил под своя власт Шумер и северните райони на Междуречието. Основател на Акад бил Саргон (Шарумкен), който взел властта с дворцов преврат. Чрез завоевателните войни, които водел, разширил територията и превърнал Акад в най-могъщата държава в Предна Азия. След неговото царуване, поредица от събития довели до западане на Акадското царство и управлението преминало в ръцете на династия от Ур. Тези владетели постепенно възстановили разпадащата се държава, създавайки силното Шумеро-Акадско царство, съществувало от края на 22-ри до началото на 20-и век пр. Хр. В края на този период, вследствие набезите на аморейци и еламити, Акад се разпаднал окончателно. ВАВИЛОН През второто хилядолетие пр. Хр. в долината между реките Тигър и Ефрат съществувли няколко държави, всред които се откроявало Вавилонското царство, обединяващо обширни територии. Историята му се дели на четири периода. Първият е "Старовавилонският период" (19-16 в. пр. Хр.). Тогава царувала първата Вавилонска или Аморитска династия, чийто основател бил Сумуабум. През този период Вавилон достига най-голям разцвет при Хамурапи (1792-1759 г. пр. Хр.). Той бил умел държавник, стратег, организатор и законодател, който издал сборник закони, контролиращ всички сфери на обществения живот. След Хамурапи обаче, настъпва спад на блясъка на Вавилон, а с нападението на хетите през 1595 г. пр. Хр. и последвалото разорение, настъпва краят на управлението на Вавилонската династия и "Старовавилонския" период. Вторият период е "Средновавилонският или Каситски период" (16-12 в. пр. Хр.), който започва след разгрома на Вавилон от хетите. Каситите навлезли в Месопотамия след смъртта на Хамурапи. Те възприели богатата вавилонска култура и каситската аристокрация постепенно се сляла с вавилонската. В този период започва обаче зависимостта на Вавилон от Египет и Хетското царство. Каситската династия завършва окончателно съществуването си по време на войните с Асирия и Елам. Следващият период е "Периодът на упадък и вътрешни борби" (12-7 в. пр. Хр.). В средата на 12 в. пр. Хр. Вавилон бил завладян от Елам. Постепенно съпротива срещу завоевателите се зародила в град Исин и едва при Навуходоносор I (1126-1105 г. пр. Хр.) нашествениците били изгонени и отново настъпил разцвет. От края на 9-ти в. пр. Хр. до края на периода цялото царство било подложено на нападения и било разрушавано от арамейските племена, Асирия и Елам. Последният период е "Периодът на подем и възраждане" (7-6 в. пр. Хр.). В началото на 626 г. пр. Хр. избухнало въстание против асирийското владичество, оглавено от Набопаласар, който след утвърждаване на властта си, основал халдейската (нововавилонската) династия. През 612 г. пр. Хр. той нанесъл, с помощта на мидийците и скитите, окончателно поражение на Асирия, като унищожил столицата й Ниневия и възстановил властта на Вавилон над Месопотамия. През 605 г. пр. Хр. завладял Сирия и Палестина. В същата година на престола се възкачил синът на Набопаласар - Навуходоносор II. Той продължил завоевателните походи и последователно присъединил Северна Арабия, превзел Йерусалим и финикийските градове Аскалон и Тир. При царуването на Навъходоносор II настъпил небивал разцвет и възраждане. Тук се намирал огромният царски дворец и главното светилище "Есагил", с дължина на всяка от страните 400 м. Тук бил и седеметажният зикурат (стъпаловидна пирамида) "Етеменанки", с височина 91 метра - прочутата Вавилонска кула, описана в Библията. Тук били "Висящите градини на Семирамида" - едно от седемте чудеса на света. Градът бил опасан от двойна стена, достигаща до 14 метра и ров, пълен с вода. След смъртта на Навуходоносор II, започнали междуособици за завладяване на престола. В същото време край източните граници се появили персите, завладяли вече Мидия и започнали настъпление към Вавилон. Не срещайки сериозна съпротива, през октомври 639 г. пр. Хр. персийският цар Кир II влязъл във Вавилон. Така завършва последният период от историята на царството. АСИРИЯ В източната част на Месопотамия още през III-то хилядолетие пр. Хр. възникнало Асирийското царство с главен град Ашур. Историята на Асирия, както и тази на Вавилон, също е разделена на периоди: "Староасирийски период" (20-16 в. пр.Хр.); "Средноасирийски период" (15-11 в. пр. Хр.) и "Новоасирийски период" (10-7 в. пр. Хр.). В началото царството заемало малка територия, а населението му се занимавало главно с търговия. През този период обществената система била робовладелческа. Тогава царството се наричало "Алум Ашур". След няколко успешни военни походи на запад, към Ефрат, на юг, по течението на Тигър и завладявайки северомесопотамските градове, в края на 19-ти и началото на 18-ти в. пр. Хр., Ашур постепенно се превърнал в силна държава, а владетелят й Шамши-Адад I се провъзгласил за "цар". Цялата територия била разделена на окръзи или провинции (халсум), оглавявани от наместници на царя. След Шамши-Адад I обаче, Асирия започнала да търпи поражения от Вавилон, управляван по това време от Хамурапи. Притиснати от обстоятелствата, асирийците влезли в съюз с Египет, за да противостоят на враговете си - Вавилонското, Митанийското и Хетското царство. Този съюз бил особено силен по време на египетските фараони Аменхотеп III и Ехнатон. Така, добивайки мощ, Асирия завладяла някога могъщата Митания, осъществила успешни походи в Сирия, след което нахлула във Вавилон, а по-късно осъществила походи и на север. В 12-ти в. пр. Хр. обаче, поради непрекъснатите войни и разходите за тях, за Асирийското царство настъпил упадък. Едва на границата между 12-ти и 11-ти в. пр. Хр., при управлението на Тиглатпаласар I (1115-1077 г пр. Хр.), тъй като практически заобикалящите я царства били в период на упадък, Асирия успяла да си върне предишното могъщество. След многобройни военни походи били завладяни Северна Сирия и Северна Финикия. В това време обаче, Вавилон започнал да набира сили и водените помежду им войни били с променлив успех. Всъщност Асирия била цивилизация, изградена изцяло на военна основа. Липсата на необходимите суровини и работна ръка, я принуждавали да води непрекъснати войни за набавянето им. Твърде много народи по това време платили висока цена, вследствие унищожителните военни набези на асирийските войски. Но в стремежа си да заграби богатствата на Предна Азия, Асирия срещала съперничеството на Египет, Вавилон и Урарту, което я принуждавало да води продължителни войни с тях. Особено активни при завоюване на нови територии били двама от царете на Асирия: Ашурнацирапал II (883-859 г. пр. Хр.) и синът му Салманасар III (859-824 г. пр. Хр.), насочвайки вниманието си главно на запад, към бреговете на Източното Средиземноморие. В резултат от заграбените многочислени съкровища, асирийците започнали строителство на величествени храмове, дворци и мощни крепостни стени в столицата си Ашур, а след 9-ти в. пр. Хр. продължили тази дейност в новата си столица Калху (Нимруд). През 746-745 г. пр, Хр. след продължителни междуособици, на власт дошъл Тиглатпаласар III, който извършил важни реформи. Разделил територията на Асирия на малки области и намалил прекомерната власт на наместниците си. Създал постоянна, добре въоръжена армия, състояща се от различни родове воски. Създал и организирал военен шпионаж. С армия, достигаща до 120,000 войни, Тиглатпаласар започнал нови завоевателни походи и методично осъществявал преселване на цели народи, с цел - асимилирането им. Само от Сирия били преселени 73,000 души. Наследникът му Салманасар V (727-722 г. пр. Хр.) продължил завоевателната политика, но поради конфликта му с жреците бил свален от Саргон II (722-705 г. пр. Хр.). И той, както и синът му Синахериб (705-681 г. пр. Хр.) водели ожесточени битки за Вавилон. Синът на Синахериб, Асархадон (681-669 г. пр. Хр.) покорил северната част на Арабския полуостров и Египет, като приел титлата "фараон". След него на престола се възкачил Ашурбанипал (669 - 635/627 г. пр. Хр.), който бил изключително умен и образован човек. Говорел няколко езика, умеел да пише, притежавал литературен талант и придобил математически и астрономически познания. Създал огромна библиотека от 20,000 глинени плочки и построил и реставрирал множество храмове и дворци. След смъртта на Ашурбанипал започнал стремителен упадък на Асирия. Вавилон се отделил от Асирийската държава, а след него - Мидия. Съюзявайки се превзели Ашур, а две години по-късно - и Ниневия. Асирийските войски били разбити, аристокрацията - унищожена, градовете - разрушени и населението се смесило с другите народи.

Богове и Елдери в Акад и Шумер
AБЗУ (АПСУ) - според шумеро-акадската митология, това е първичният, подземен, сладководен океан. Абзу(Апсу) е недостъпен даже за боговете. В него се съхраняват причините и началото на всичко, в това число и божествените, тайнствени, могъщи сили - МЕ, управляващи света. Те са първоизточници на човешката култура. В по-късната вавилонска митология, Абзу играе важна роля в сътворението на света. Според сказанието, от Абзу - първичният океан и Тиамат - първичната стихия, въплъщение на хаоса, се родили божествата-чудовища Лахму и Лахаму, които пък родили Аншар и Кишар. От тях възникнал Ан (Ану) - богът на небето. АДАД (ИШКУР) - могъщ древен шумеро-акадски бог на гърмотевиците, бурята, вятъра и всичко разрушително. АН (АНУ) - шумеро-акадски бог на небето. От съюза му с богинята на земята Ки се родил богът на въздуха Енлил, който създал Вселената, състояща се от небе и земя, разделени от въздух. Ан е баща на боговете, възвисяващ се над всички същества. Към него се обръщат за съвет и благословия. След време обаче, децата му Енлил и Ищар, както и други богове, го изтласкали на заден план. АНУННАКИ - шумеро-акадски божества, родени от Ан и Ки. Смятало се, че те определят човешките съдби и, че са посредници между боговете и хората. В по-късни времена, с това име започнали да наричат земните и подземни божества. АШУР (АСУР) - асирийски главен бог. Бог на войната, бог-войн. По-късно възприет и в шумеро-акадския пантеон. ДУМУЗИ - шумеро-акадско божество, свързано с плодородието на земята и растителния свят. Син на Енки, богът на мъдростта. Съпруг на Инанна. Някога богинята слязла в подземния свят. Но след като не могла да излезе обратно от там, ако не остави някой в замяна, тя позволила да отведат в преизподнята съпруга й. След това обаче,на земята настъпил хаос. Това принудило Инанна да се спусне отново в подземния свят и да спаси съпруга си. ЕА - шумерски бог на водите и океана. Едно от трите върховни божества. ЕНКИ - шумеро-акадски върховен бог. Бог на мъдростта, закрилник на хората, определящ съдбите им. Олицетворява животворните води. Покровител на рибарите. Енки подрежда земята, установява порядък в природните явления, научил хората да обработват земята, да овладеят занаятите и изкуствата. ЕНЛИЛ - шумерски бог на въздуха, бурята и вятъра. Едно от трите върховни божества. Син на Ан и Ки. Енлил е съветник на бговете, управник на земята. Измислил мотиката и "всичко полезно", сътворил дърветата и житните растения, установявайки разцвет на земята. ЕРЕШКИГАЛ - шумерска богиня на мрака и смъртта, повелителка на подземния свят. Сестра на Инанна. Следи мъртъвите да не избягат на свобода и да се върнат на земята. ИНАННА - шумерска богиня на плодородието, любовта и войната. Аналога й в акадската митология е Ищар - също богиня на плодородието и войната. Инанна е дъщеря на Ан, на Нанн (Нанна), а също и на бога на мъдростта Енки. Съпруга на Думузи. Веднаж решила да се спусне в преизподнята, за да подчини подземния свят, в който властвала сестра й Ерешкигал. За да се застрахова, заповядала на свой довереник да се обърне за помощ към висшите богове, ако не се върне след три дни. Преминавайки през седем врати, водещи към подземното царство, сваляла част от дрехите си или някое украшение. Когато застанала пред Ерешкигал и съдниците на преизподнята, била съвсем гола. Всички я гледали със смъртоносен поглед, докато накрая тялото й станало бездиханно. След изтичане на трите дни, довереникът й разказал на бога Енки за нещастието. Тогава той изпратил в преизподнята свой пратеник, който възвърнал живота на Инанна с помощта на жива вода. Но за да се върне на земата, богинята трябвало да остави в подземния свят някой, вместо себе си. Изборът паднал на съпруга й Думузи. Така, всяка година той трябвало да прекарва половината от дните си в преизподнята. Затова се казва, че той е умиращ и възраждащ се бог. ИЩАР - акадска богиня, съответстваща на шумерската Инанна. Богиня на любовта и войната. Предлага любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните й възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, изпратила страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду го убили. Ищар, също като Инанна слязла в преизподнята за своя любим Таммуз, заплашвайки богинята на подземния свят Ерешкигал, да пусне на земята всички умрели. Но Ерешкигал я убила и едва след молбите на съветниците си, я съживила с жива вода. След това Ищар се завърнала на земята, заедно с любимия си Таммуз. КИ - шумеро-акадска богиня на земята. От нея и Ан се родил бог Енлил. МАРДУК - вавилонски върховен бог, господар на боговете, бог на мъдростта, на световния порядък, бог на слънцето и светлината. По молба на боговете се съгласил да унищожи Тиамат - въплъщението на хаоса. За да извърши това, пожелал от боговете цялата власт и превръщайки се в огън, създал седем бушуващи урагана. Хванал Тиамат в мрежата си и я сразил със стрела право в сърцето. След това разсекъл тялото й на две, създавайки от едната част небето, а от другата - земята. Мардук устрол Вселената, установявайки порядък при смяна на месеците, определил пътя на небесните светила и създал човека. НАММУ - шумерска богиня-прародителка, "майка", създала небето и земята, "майка", дала живот на всички богове. Олицетворява световните подземни води. Майка на бог Енки. НАНН (НАННА, СИН) - шумеро-акадски бог на лунната светлина, бог на луната. Син на Енлил и Нинлил. Покровител на град Ур. Изобразява се като бик със сияещи рога, пасящ на небето или плуващ по него в небесна лодка. НИНХУРСАГ (НИНТУ, НИНМАХ) - шумеро-акадска богиня-прародителка, майка на всичко живо. Съпруга на бог Енки. От тях се родила богинята на растенията Нинсар. От съюза на Енки с внучката му Утта възникнали осем растения, но Нинхурсаг не успяла да им даде имена, защото Енки ги изял. Разгневената богиня проклела Енки и той бил поразен от осем недъга. Тогава боговете я уговорили да излекува съпруга си. За да направи това, Нинхурсаг създала осем божества - по едно за всяка поразена част от тялото на Енки и с тяхна помщ го излекувала. Често я отъждествяват с Ки. ТАММУЗ - акадски умиращ и възраждащ се бог на природата. Бог на плодородието и растителността, покровител на пастирите. Съпруг на Ищар, която го пратила в подземното царство, вместо себе си. Така, половин година Таммуз трябвало да прекарва под земята. Всяко негово завръщане от преизподнята било съпровождано от буен растеж на всичко живо - пробуждане на растителния свят. Таммуз е аналог на шумерския бог Думуз. ТИАМАТ - акадска драконоподобна богиня, олицетворяваща първичната стихия и хаосът. Счита се за съпруга на Абзу (Апсу). От техния съюз се родили другите богове, които започнали нестихваща битка с Тиамат. В крайна сметка, Мардук - главният от младите богове, я убил и от двете части на тялото й направил небето и земята. УТТА - шумерска богиня на растенията. Дъщеря на Нинсар и внучка на Нинхурсаг и Енки. УТУ - шумеро-акадски бог на слънцето. Син на Нанн (Нанна) и брат на Инанна. Всевиждащ бог на справедливостта и истината. Смятало се, че през деня Уту пресичал небесния свод от изток на запад, а през нощта - подземния свят от запад на изток, давайки светлина на мъртвите. Негов потомък е Гилгамеш.

http://aryansunforums.21.forumer.com/a/_post385.html
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен sedere

  • (sedere)
  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 610
Re:Шумерите
« Отговор #2 -: Септември 18, 2010, 21:33:30 pm »
Шумер далеч не е първата човешка цивилизация.
Просто е подправена историята.
Само това ще кажа.
 ;)
Преодолей робското подчинение и живей изцяло в настоящето.

Неактивен sedere

  • (sedere)
  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 610
Re:Шумерите
« Отговор #3 -: Септември 18, 2010, 21:48:34 pm »
из Епос За Гилгамеш който според древните писари бил в 12 части.
За „Библейският потоп”се говори в 11-та част.
Тук е първоизточникът най-вероятно

В планината Ницир* своя кораб закотвих.
Ден първи и втори планината Ницир
държи кораба здраво – не се и полюшва...
Ден пети и шести планината Ницир
държи кораба здраво – не се и полюшва.

Когато проблесна седмото утро,
гълъб изнесох и го пуснах да хвръкне.
Отлетя и изчезна, но скоро се върна:
не намери суша,на която да кацне.

Утнапищим(Ной) към Гилгамеш:

Добре, послушай откровените думи,
божествени тайни ще разкрия пред тебе.
Добре познаваш града Шуруппак –
край брега на Ефрат се простира.
Това е град древен, боговете го тачат.
Пожелаха в сърцата си боговете велики
да отприщят потопа.....

Боговете начело със страшният Енлил се събират и решават да изпратят унищожение на човешкият род.Един от тях – Еа открива насън Утнапищим решението на боговете и му повелява:

Ти,шукпариецо,син на Убар-Туту,
събори колибите,построй кораб!
Презри богатствотвото!Живота спасявай!
Остави имота си!Душите спасявай!
Вземи по седмина зад всяка преграда –
корабът, който ще сглобиш,нека има
четири ъгъла и четири борда,
ширината да бъде на дължината мъ равна
и като Океана – покрий го със стряха!

по нататък,Утнапищим:

Натоварих го с всичко,каквото имах.
Натоварих го с всичкото сребро,което имах.
Натоварих го с всичкото злато,което имах.
Натоварих го с всичките мои домашни животни.
Качих на кораба и мойто семейство,
рода си – целия, и зверовете степни,
качих на кораба ив всичките майтори.
Потопа
И всичко светло в мрак се превърна,
земята се пропука,сякаш бе стомна.
Зафуча отначало южният вяртър –
връхлетя бързо,планините удави,
с вълни като воини догонваше хората.

След седем дни и седем нощи,на осмият на ‘кораборкушенците’ им се явява бог Уту(Слънцето):

Всички бури с небивала сила се разбушуваха едновременно
и в същият миг потопът заля главните светилища.
Седем дни и седем нощи потопът залива земята.
И огромен кораб ветровете носеха по бурни води.
Най-после се показа Уту – този който озарява със светлината си небе и земя.
Тогава иусудра отвори прозорец на големия си кораб.
И Уту,героят,проникна с лъчите си в големият кораб.
Сиусудра,царят,
падна ничком пред Уту
и уби за него бик,закла овца.

В края на поемата Сиусудра е дарен с ‘живот богоравен’ и ‘вечно дихание;което дължи на всемогъщите богове Ан(Баща на Еа и на брат му) и Енлил(титла означаваща "главнокомандуващ господар").(Танграта и другите от спора за произхода за човека това да ви говори нещо?)
В Библията Ева е създадена от реброто на Адам.
В поемата за Гилгамеш ключова е думата ‘ти’,която имала две значения – ‘ребро’ и ‘да дадеш живот’.

По очевидно от това не може да бъде.  :blum1:
Преодолей робското подчинение и живей изцяло в настоящето.

Неактивен sedere

  • (sedere)
  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 610
Re:Шумерите
« Отговор #4 -: Септември 18, 2010, 21:51:59 pm »
из епоса за Гилгамеш

"ПЪТУВАНЕТО ПРЕЗ ВОДИТЕ НА СМЪРТТА

Страх от смъртта обзел Гилгамеш. И героите са смъртни, и на тях боговете са преброили дните. Мъката по мъртвия приятел прогонила Гилгамеш в пустинята, страхът от смъртта го тласкал все по-надалеч и по-надалеч. „Ще мина през планината Машу - решил Гилгамеш - и ще навестя своя праотец Ут-напищи. Той беше човек, а боговете го дариха с безсмъртие. Нека Ут-напищи ме посъветва какво да сторя, за да живея вечно." Цял ден вървял Гилгамеш и вечерта не го спряла, едва през нощта легнал за сън в планинска клисура. Тъкмо се изтегнал и измежду скалите изскочили лъвове. Гилгамеш премерил с ръка тежестта на брадвата и измъкнал от пояса си кинжала. Нападнал лъвовете и ги разпръснал. На другия ден стигнал да планината Машу, чийто връх опирал в небесния праг. Чудовищни скорпиони с човешки образ пазели прохода през планината. Те посрещнали с викове Гилгамеш, когато той поискал да мине покрай тях. - Къде отиваш? - попитали го те. - Какво те води насам? - Отивам при своя праотец Ут-напищи - отвърнал им Гилгамеш, -искам да го попитам какво трябва да направя, та никога да не умра. Тогава чудовищните скорпиони отстъпили от пътя му и го пропуснали към планината Машу. Гилгамеш се изкачвал и слизал по планинските пътеки и колкото по-надълбоко навлизал в планината, толкова повече намалявала светлината. Полумракът се превърнал в тъмнина. Гилгамеш напредвал крачка по крачка над урви и долове, за които само се догаждал в тъмнината. Пред него и зад него имало мрак, по-черен от нощта -само от време на време вятър го удрял в лицето. Храбрият Гилгамеш си проправял бавно път през тъмната планина и когато минали единадесет по два часа, първите светли лъчи прорязали мрака. Когато минали дванадесет по два часа, наоколо му се разляло ярко сияние. Пред Гилгамеш греела великолепна градина. Той се приближил и разбрал, че дърветата и лозите в нея били от скъпоценни камъни. И плодовете по искрящите клони били скъпоценни камъни. Гилгамеш преминал през ослепителната градина на път към дома на кръчмарката на боговете Сидури. Кръмчарката зърнала отдалече Гилгамеш и се уплашила. Гилгамеш бил мръсен, изпрашен, лъвската кожа висяла на него, разкъсана на парцали. Сидури се втурнала в дома си и се заключила. Скрила златната бъркалка и каната, в която приготвяла чудотворно питие. - Кръчмарке, отвори! - заудрял Гилгамеш по вратата на дома й. - Аз не съм разбойник, макар и да приличам на разбойник след дългия път, изпълнен с мъки. Аз съм Гилгамеш, който заедно с Ен-киду уби Хувава, погуби небесния бик и прогони лъвовете в планинската клисура. - Щом като наистина си могъщият Гилгамеш - казала кръчмарката на боговете, - защо видът ти е такъв окаян, защо лицето ти е така издрано и защо скиташ по света? - Как да не изглеждам окаян и лицето ми да не е издрано, като скръбта по мъртвия приятел Енкиду ме прогони от дома ми, скитам по света и страхът от смъртта не ме оставя да се върна в Урук - отвърнал Гилгамеш. - Искам да навестя Ут-напищи и да го попитам как да стана безсмъртен. Ако знаеш пътя, кажи ми как да стигна до него. Кръмчарката излязла от дома си и посочила към морето. - Оттук и през морето трябва да минеш, Гилгамеш. Ала през морето няма брод, само богът на слънцето Шамаш крачи през него всеки ден. Между нас и Ут-напищи се простират водите на смъртта през които ти трябва да преплаваш. Никой досега не се е осмелил да направи това, само корабният кормчия Ур-шанаби. Намери го, може би той ще ти помогне. Гилгамеш напуснал дома на кръчмарката Сидури и потърсил кормчията Ур-шанаби. - Помогни ми, Ур-шанаби! - казал Гилгамеш на опитния кормчия. - Искам да отида при своя праотец Ут-напищи и да го попитам какво да направя, та никога да не умра. Пътят към него води през морето и през водите на смъртта. Ти единствен знаеш как да преминем през тях. - Иди в гората, Гилгамеш - посъветвал го Ур-шанаби, - насечи два пъти по шестдесет пръта, дълги пет пъти по шестдесет лакти, и ми ги донеси. Без тях няма да стигнеш при Ут-напищи. Гилгамеш взел брадвата и камата, отишъл в гората и насякъл два пъти по шестдесет дълги пръта. Отнесъл ги при Ур-шанаби. През това време Ур-шанаби приготвил кораба за отплаване. Те натоварили прътовете на кораба и двамата потеглили. Три дни плавали по морето, през което крачи единствено бог Шамаш, и след три дни стигнали до водите на смъртта. В тях корабът спрял, сякаш бил заседнал в плитчини. - Бързо! - викнал Ур-шанаби на Гилгамеш. - Вземи един от дългите пръти, потопи го във водата и се изтласкай с него. Само внимавай да не те опръска водата на смъртта, после хвърли този прът и вземи друг. За всяко изтласкване на кораба използвай нов прът. Гилгамеш направил както го посъветвал Ур-шанаби. Взимал прът след прът, с всеки от тях се изтласквал само веднъж и тутакси го хвърлял, за да не се изпръска с водата на смъртта. Използвал шестдесет, използвал два пъти по шестдесет пръта, а корабът все още плавал във водите на смъртта. Тогава Гилгамеш развързал пояса и се съблякъл. Вдигнал дрехата над главата си като корабно платно и вятърът му помогнал.

ПЪРВИЯТ ЧОВЕК УТ-НАПИЩИ РАЗКАЗВА ЗА ПОТОПА

Преплавали морето и в далечината се появил бряг. На брега стоял Ут-напищи. Чудел се кой ли плава към него. Разпознал кормчията Ур-шанаби, ала не познавал Гилгамеш. - Кой си ти? - попитал го той, когато корабът достигнал брега. -Лицето ти е отслабнало, трябва да си претърпял много мъки. - Идвам от град Урук - отвърнал Гилгамеш, - бродя по света и болката по моя мъртъв приятел не ми дава покой. Не съм имал в живота си по-добър приятел от Енкиду. С него убих великана Хувава, с него победих небесния бик. Аз съм Гилгамеш, който прогони лъвовете в планинската клисура. Много пъти съм гледал смъртта в очите, ала едва смъртта на моя приятел Енкиду ми напомни за собствената ми смърт. Посъветвай ме, велики Ут-напищи, как да намеря безсмъртието? Ти единствен от хората си получил от боговете този дар. Ут-напищи поклатил глава: - Странно е желанието ти, Гилгамеш. Нима човек строи за вечни времена своя дом? Нито печатът, нито наследството - нищо не трае вечно. От незапомнени времена светът се променя и дните на всеки човек са преброени, какъв съвет мога да ти дам? - Стига ми само да ми кажеш как си се сдобил със своето безсмъртие - казал Гилгамеш. - Не зная каква полза ще имаш от това - рекъл Ут-напищи, - ала щом ме молиш - седни и слушай. И Ут-напищи му разказал своята съдба: - Царувах в град Шурупака, когато боговете решиха да пратят на света много вода и с потоп да погубят човечеството. Ея, богът на водите и мъдростта, не ме изостави. Той ме навести, повтори ми няколко пъти суровите думи на боговете и в добавка ми даде съвет: - Ут-напищи, направи голям кораб, колкото дълъг, толкова и висок и широк. Събери на него всичко, което имаш, своето семейство и родствениците си, закарай там и дивите зверове, и животните от своето стадо, отнеси и всякакви семена. Ще дойде ден и на сутринта ще падне дъжд от шушулки, а вечерта - дъжд от пшеница. Тогава се качи на кораба и здраво залости вратата му. Послушах мъдрия бог и се залових с хората си да построя кораба. Седем етажа имаше моят кораб и аз събрах на него всичко, което ме беше посъветвал бог Ея. Нищо не пестях при строежа. Корабът стана здрав и огромен. Подложихме му греди и го спуснахме в морето. Вечерта, когато падна дъждът от пшеница, аз се качих на кораба заедно със семейството си и с майсторите. Щом просветна новият ден, на хоризонта се появиха страшни облаци. Те закриха слънцето и небето и на земята настана мрак като в най-дълбока нощ. По небосвода крачеха боговете на разрушението заедно с бога на бурята и дъжда. После богът на отвъдния свят издърпа преградите и върху земята се изляха огромни води. Цял ден духа силен южен вятър, той пращаше срещу хората вълни, които ги нападаха като вражески войски. Водата погълна и планинските върхове и не се виждаше един-единствен жив човек. Наоколо ни се простираше безкрайно, разбушувано море. И боговете се уплашиха от потопа, и те се свиха настръхнали високо над земята - в края на небето. Шест дни и седем нощи бурята и водата погубваха земята. На седмия ден морето утихна и настана тишина. Аз набрах смелост, повдигнах капака и за пръв път след толкова дни на лицето ми падна лъч светлина. Надлъж и шир около кораба се простираше гладка водна повърхност. Огледах се да зърна брегове, ала нийде никакъв не видях. Отпуснах се на колене и с плач посрещнах новия ден. След дванадесет по два часа моят кораб попадна на плитчина. И със спадането на водата разбрах, че корабът е пристанал при планината Нисир. Планината държеше моя кораб, ала навред наоколо се простираше безкрайно море. Шест дни стоя корабът при планината Нисир без да се поклати дори. На седмия ден пуснах гълъбица. Гълъбицата се върна бързо. Не беше намерила дори късче земя, на която да остане. Пуснах лястовица, тя литна весело над морето, ала също се върна обратно на кораба. Накрая пуснах гарван. По това време водите спаднали толкова, че гарванът открил твърда земя и плячка. И повече не се върна на кораба. Тогава пуснах всичките птици, запалих огън на върха на планината и направих жертвоприношение. Боговете усетиха приятния аромат на кедър и смола и се насъбраха около мен. И богът на земята Енлил се приближи разгневен и извика: - Как така някои хора са преживели потопа? Никой не трябваше да се спаси! Ала бог Ея се погрижи за мен. Той каза на бог Енлил: „Защо се гневиш? Аз навестих Ут-напищи в съня му и му издадох тайната на боговете. Не е разумно да пожелаваш гибелта на всички хора." Енлил укроти своя гняв, хвана мен и жена ми за ръце и ни накара да приклекнем пред него. Благослови ни с думите: „Досега Ут-напи-щи беше само човек. От днес нататък нека той и неговата жена заприличат на нас, боговете. Нека обитават острова при устието на реката и се радват на вечен живот." - Както чу - казал Ут-напищи на Гилгамеш, който го слушал внимателно, - всичко стана след големия потоп, който помете човечеството. - Как и аз да стана безсмъртен - попитал Гилгамеш. - Можеш ли да ми помогнеш със съвет? - Искаш да бъдеш безсмъртен? Тогава шест дни и седем нощи не бива да лягаш за сън. Гилгамеш бил готов да послуша Ут-напищи. Да добие безсмъртие след шест дни и седем нощи, прекарани в бдение, му се струвало лесно. Ала преди да отговори на Ут-напищи, го налегнал сън. Умората от дългия път го надвила. Ут-напищи погледнал спящия Гилгамеш и казал на жена си: - Виждаш ли го този як човек? Заспа! Ако го събудя, няма да повярва, че сънят го е надвил. Иди и всеки ден опичай по един хляб и го поставай до главата му. Така той ще разбере колко дни е спал. Всеки ден жената опичала по един хляб*, а когато наближил седмият ден, първият хляб бил вече изсъхнал, вторият сбръчкан, третият влажен, четвъртият побелял, петият плесенясал. Шестият бил пресен, а седмият още топъл. Ут-напищи докоснал Гилгамеш и го събудил. - Тъкмо когато ме налегна сънят и ти ме събуди! Ут-напищи се засмял и показал на Гилгамеш хлябовете. - Преброй ги - рекъл той, - колкото хляба лежат пред теб, толкова дни ти спал. Гилгамеш се натъжил: - Посъветвай ме, Ут-напищи, какво да правя сега? Непрекъснато мисля за смъртта. Избави ме от мисълта за нея! Ут-напищи не бързал да отговори. Ала жена му се смилила над Гилгамеш. Помолила се на мъжа си: - Знаеш ли колко страдания и мъки е трябвало да изтърпи Гилгамеш, докато стигне при нас? А сега трябва да се върне у дома си и сичките лишения да останат напразни. Тога
« Последна редакция: Септември 18, 2010, 22:11:03 pm от sedere »
Преодолей робското подчинение и живей изцяло в настоящето.

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 470
Re:Шумерите
« Отговор #5 -: Септември 18, 2010, 22:12:57 pm »
Шумер далеч не е първата човешка цивилизация.
Просто е подправена историята.
Само това ще кажа.
 ;)


Аз написах според "официалната" история.Колко е вярно един Бог знае.  ;)
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен sedere

  • (sedere)
  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 610
Re:Шумерите
« Отговор #6 -: Септември 18, 2010, 22:28:54 pm »
Ще се запознаем с историята на събитията, случили се с човечеството след края на Атлантида в земите между Ефрат и Тигър към 4000 г преди н.е. Тази област е известна като Месопотамия, днешен Ирак. Тук се заселили шумерите, които получавали подкрепа от множество посещавали ги извънземни, като някои имали за цел да им помагат, а други да ги експлоатират. Смята се , че шумерите са  построили първите градове след епохата Атлантида, но преди тях е имало и много други цивилизации. Според шумерските летописи, запазени върху глинени плочки, те са дошли в този район с познанията в писмеността, изкуствата, селското стопанство и металургията. Била е създадена библиотека с над 30 000 изписани плочки и тяхното откриване ни е помогнало да проникнем в техния произход и история. Някои от символите, открити върху предмети, изработени от шумерите, съответстват на тези, които в наши дни се появяват в кръговете с посеви из южна Англия и по други места !
  Двата главни града на Месопотамия били Ериду - столицата на Шумерското царство и Нипур - на север, столицата на Акад, населен със семити.  В Ериду почитали бог Еа, докато Ен-лил бил богът на Нипур. По-късно арабската дума Аллах ще произлезе от Ен-лил, както и староеврейската дума за бога Ел, който щял да стане християнският бог. Не се съмнявам, че Еа и Ен-лил били извънземни. По това време те вече били влезли в шумерските легенди като "богове".
  Богът-съдник, толкова често цитиран в Стария завет и други древни текстове, който заплашва да донесе ужаси на човешките същества, ако те не постъпят така, както той им нареди, просто отразява отношението на извънземните или на съществата, предаващи информация от по-висшите нива на съзнание. Това не са думи на Бога, а на онези от извънземните и съществата-канали, които се възприемали като богове. Отидете в църквата и отдайте почит на някое извънземно! Идеята, че Бог е създал човеците по свой образ и подобие, описва прекрасно засяването на човешкия вид такъв, какъвто го знаем от извънземните, смятани за богове.
  Искам да наблегна, че когато се предавали истини, те били съобщавани по начин, по който хората от онова време биха могли да разберат. От символичните обяснения от преди хиляди години са произлезли религиозните догми, като символизмът се е възприел буквално, бил е допълнен или изменен. Все пак в Библията и други древни текстове все още има истини, независимо от усилията на религиите да ги унищожат или подправят. Но тези истини и математическите кодове, които съдържат, няма да бъдат разбрани никога, ако продължим да ги възприемаме буквално, вместо символично; нито докато религиите продължават да прокламират, че всичко, писано в тях, е 100% вярно и непогрешимо Божие слово, а в действителност една значителна част са измислени празнословия, предавани от един народ на друг през вековете.
  Религиозната догма и митът са използвани много успешно или за потискане на разума, или за изкривяване на истината, така че нещо положително да се превърне в отрицателно. Историята за Адам и Ева е пример за това. Тя е използвана за подронване репутацията на жените (в историята Ева изкушава Адам да хапне от дървото на познанието против заповедта на Бога и следователно, злото се появява със създаването на жената) . Тя е използвана и за оправдание вярването , че всички се раждаме грешни ( предполага се , че нашите родови корени водят генетично произхода си от първите "грешници' Адам и Ева) . Тази глупост и днес се споделя сляпо като оправдание за ужасяващи начини на поведение. Боже, помогни ни !!!!
Преодолей робското подчинение и живей изцяло в настоящето.

Неактивен HomerCat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 47
Re: Шумерите
« Отговор #7 -: Август 30, 2019, 12:49:23 pm »
Здравейте.
Реших да изпробвам някои функционалности с оглед на бъдещите ми теми.Това е педеефната версия на страница,записана с браузъра Опера.Малко я редактирах.Ако кликнете на линковете(в синьо)или картинките,браузърът ви по подразбиране ще се опита да отвори връзката през функцията на гугъл преводача,което може да доведе до неуспех и съобщение за грешка.

Както и да е,това е само за да изпробвам различни варианти.

Синята лента със заглавието на темата горе е линк към форума.

Може да свалите този тестов pdf от тук:

https://dox.abv.bg/download?id=12e17be3e9


Темата е "Нинхурсаг",от този източник:

https://www.ancient.eu/Ninhursag/

/позволих си да добавя файла тук, в случай, че изчезне от АБВ ДОКС/
Black Adder
 :hi:
« Последна редакция: Август 30, 2019, 18:12:10 pm от Black Adder »
"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

Неактивен HomerCat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 47
Re: Шумерите
« Отговор #8 -: Август 31, 2019, 22:46:03 pm »
Както прецените,Black Adder.

Споменатите ми бъдещи теми не са с големи претенции,но смятам,че биха могли да са интересни за някои читатели.Ще ми бъде полезна преценката Ви като Админ,затова мисля да направя една тема,нещо  като конспект на темите,понеже за някои не съм сигурен дали ще ги поместя в подходящ раздел.
Вие ще решите доколко удачен е този подход,ще приема евентуални бележки и корекции.
Струва ми се подходящо да е в "Новини и общи дискусии".

 :hi:


"Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят...",("Алиса в Огледалния свят")

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27