Докато част от тях отстъпват към високи части и се преселват в България (районите на Русе, Варна, Дуранкулак, Провадия и на много места в Родопите), в Сърбия и Румъния, а други групи тръгват надалеко в няколко посоки. Има направена карта на преселенията, но не съм се занимавал все още да разбера с какви методи е направена. Вероятно са използвали световния фонд с резултати от генетични изследвания. Картата съдържа наименование на общностите, накъде са се отправили и къде са се установили накрая. Така хората от тази цивилизация разнасят знанията и уменията си по света. На някои места по-бързо и по-успешно успяват създадат нови цивилизации с местните населения. На най-близките разселвания са били нужни около 5-6 века за да възстановят наново цивилизацията. Разкопките в България и Сърбия показват, че са съградили всичко наново преди около 7000 години, тоест около 5-600 години сред потопа. Има достатъчно сведения за комуникация и търговия между общностите в България. Използваната мед от култура Варна е добивана от района на Стара Загора. И на други места в България са намерени златни предмети със сходна изработка като варненското.
Тези, които са отишли в далечни земи са им били нужни 15-16 века за шумерската, 25 века за египетската и приблизително толкова за индийската... Вероятно тази цивилизация е говорела на един общ език, който са разпространили при преселенията си. Както и протописмеността, която са ползвали (Писменоста на Дунавската цивилизация). Твърди се, че има връзка с Брахми писмеността като неин предшественик. Съществува термина „Индоевропейско езиково семейство“ заради общия произход, който имат. И днес има еднакви или подобни думи в различните езици със същото или сходни значения. Но най-голямо сходството има между ведическия санскрит (езика на арийците) и съвременния български език. Използвах термина Ведически санскрит, защото тове не е Хинди, нито дори езика, говорен по времето на граматика Панини, живял преди 2400 години. Срещал съм твърдението, че Буда (Сидхарта Гаутама), живял преди 2500 години, е бил един от шепата хора , които са владеели санскрит по него време. И хората, които са владеели този санскрит, са били висшите духовнци - брамините. И той се е различавал съществено от разговорния. Бил е сричков, както и писмеността брахми. Една сричка е съставена от комбинация от съгласни и гласни, и съставлява една дума. На този език и с този шрифт са написани Ведите, смятани за най-старите текстове в света. Аз смятам, че има и други подобни текстове. Моят интерес е към друг текст, който предполагам, че е от него време, а може би и да е по-стар. След известно прекъсване, от преди около година възобнових работата си по този текст. Във връзка с това установих безспорно, че освен думите с променено значение, водещи до неяснота и объркване, има думи, които са заличени – не съществуват. За да обясня по-разбираемо какво значи това – думите са свързани с мисленето. Всяка дума е елемент, или част с която конструирате мислите си, и следователно действията си. Липсата е равна на това, примерно на искате да ушиете дреха, но да нямате конец или игла, да искате да направите хляб, но да нямате вода или брашно, да строите тухлена къща, ама без тухли или хоросан и т.н. Който трябва, ще ме разбере. Това е следващата загадка.
