Стига с тия отвличания.....наръчници по оцеляване и честотни измерватели 
Ето това се е случило с жена ти, а на теб ~крем~ с майка ти! Както и на много други:"...Разбира се, не си спомням как съм заспал и това не е толкова важно. Но много добре си спомням как се събудих. Сигурно ще го помня, докато съм жив.
Изглеждаше, че просто съм се събудил. Но осъзнах много бързо, че нещо не е наред, не е както обикновено. Опитах се да легна на една страна (лежах по корем). Но не успях. Не можех дори пръста си да помръдна! Ужасно! Направих още един опит. И той се оказа неуспешен. Заедно с това ме обзе някаква неясна сила, която превърна тялото ми в камък и го накара сякаш да бръмчи, да трепти с чести вибрации с много малка амплитуда. Ушите ми ужасно бучаха. Аз все по-отчаяно се мъчех да помръдна която и да е част от тялото си. И като напук по това време вибрациите и шумът ставаха все по-силни и по-силни. Напразно се мъчех да помръдна. Какво в такава ситуация трябва да мисли човек? Този път бях сигурен, че не ме отвличат зелени човечета, а просто най-накрая умирам. да си призная, това никак не ми харесваше, просто исках да поспя. Страхът от смъртта забушува в мен, а аз все още напразно се опитвах да върна освободилата се душа в тялото, по-точно опитвах се да окажа контрол над него, а душата ми не излизаше от телесната рамка или просто не се бях опитал, което не е учудващо.
Не ми беше до експерименти, аз просто исках да остана жив. Едновременно с това ме измъчваха някакви смътни спомени от миналото, далечното минало, които не се отнасяха до моето. Струваше ми се, че подобно нещо вече се е случвало с мен, и то неведнъж, твърде познати ми бяха тези усещания. Вероятно с мен се бяха случвали такива неща в някакъв момент отдавна. Както знаем, ние често не си спомняме събитията, станали през нощта между от¬делните фази на съня. Но тези мисли тогава са били някъде дълбоко в съзнанието.
Така се измъчвах около пет минути. През цялото времеме терзаеше див страх и неприятни усещания, макар че нямаше болка. Изведнъж внезапно отначало с невероятно усилие размърдах един пръст на ръката си и почти веднага след това целият ми организъм излезе от вцепенението, което не бих пожелал и на врага си. Скочих веднага от леглото и изпитах удовлетворение от факта, че мога нормално да се движа. До преди малко аз лежах абсолютно безпомощно на леглото, в този момент съжалявах самия себе си, което ми се случва твърде рядко. Бях безкрайно щастлив, че съм останал жив. Вярвах, че смъртта ми е била близко и съм успял да я избегна.
Много скоро разбрах, че това не е била приближаващата смърт. После започнах да осъзнавам, че вероятно не са ме отвличали. Единственото, което отличаваше двата случая, беше само полетът. Всичко останало беше почти еднакво. То не е нито първо, нито второ. Тогава какво е? И тук запърви път ми просветна нова мисъл. Някъде вече бях чувал за това. Май се наричаше ,,астрални полети"?
Тези мисли ме занимаваха в продължение на няколко дни след първото вцепеняване. Това събитие вече отивашена заден план, преставаше да измъчва съзнанието ми. Но както ми беше станало навик, веднъж за пореден път ми се прииска да поспя през деня. Трябва да отбележа, че сега, заспивайки, винаги си спомнях всички вълнуващи събития, които ставаха с мен по време на почивката. Това беше основната ми мисъл при всяко заспиване. И ето аз легнах и заспах. И отново се събудих вцепенен. Отново минах през всички кръгове на ада, преди да се освободя. Това вечебеше последователност на нещо постоянно.
Едва много по-късно можах да си обясня причината и същността на възникването на вцепенение в тези два момента, както и по време на "отвличането" и други случаи от гледна точка на науката. Макар че и досега много смътно си представям по каква причина това е повлияло на способ¬ността за излизане от тялото, всъщност обикновено под каталепсия (обездвижване) това съвсем не се подразбира или никой не го е изпробвал.
За първи път състояние на каталепсия е описал немският учен Даниел Швентер през 1636 година: ,,Най-дивата кокошка може да превърнете в неподвижна, ако я сложите върху една маса, притиснете клюна й към нея, като начертаете с молив върху масата от клюна напред една черта и след товавдигнете ръцете си. Кокошката, абсолютно изплашена, стои тихо и неподвижно, устремила поглед в чертата. Ще отбележа, че в онези времена много хора са обяснявали явлението с това че кокошката мисли чертата за връвчица, на която е окачена, затова и не се движи (това не е шега). Доста по-късно доктор Лидел от Корнуелския университет направил много интересен и показателен експеримент. В едно помещение оставил агънце с майка му, а в друго - само агънце. И на двете места изгасил осветлението и по жици пускал слаб ток към краката на агнетата. Какво станало? Агънцето, което било с майка си, подскачало, дърпало се и тичало към майкаси, където бързо се успокоявало и се връщало към обичайните си действия. Второто агне се вцепенило. Около час лежало в състояние на каталепсия. Тези два опита показват, че това състояние е причинено от рязка уплаха, шок.
Хората, подобно на животните, изпадат също в такова състояние. Не случайно съществуват изрази като ,,не можах да помръдна нито крак, нито ръка”, ,,вцепених се от изненада”. Павлов е нарекъл това състояние ,,предпазващо застиване на движенията". Навярно всеки от нас поневеднъж е чувал за това, че хората по време на някакви из-вънредни стресови ситуации (земетресение, пожар) са изпадали в такова състояние. Много учени са склонни да смятат каталепсията за първична и основна форма на живота. За много животни това е всекидневно нормално състояние, в което те прекарват съществена част от живота си. Например сомът-джудже прекарва в това състояние 30 % от продължи-телността на живота си, тревната жаба - 60 %, зайците и морските свинчета - 50 %.
Когато ,,ме отвличаха", аз отначало се събудих, това мисе стори зловещо и веднага си спомних за НЛО. Посред нощ съзнанието е много чувствително към различни преживява-ния, почти като насън, ето защо то лесно се поддаваше на емоции, а отпуснатото тяло беше позволило лесно да бъде обхванато от каталепсия. Най-вероятно именно съчетанието на каталепсията и сънното състояние ми беше позволило да се отделя от тялото си. Когато отново попаднах в това състояние, първоначално нямаше страх, той дойде после. А просто изведнъж се събудих в състояние на каталепсия, ко¬ето понякога се случва с много хора, само че това обикнове¬но става през нощта и ние впоследствие го забравяме."