Нови типове космически двигатели... И още

[Castiel]

Слаба работа

В смисъл?

В смисъл,че тези двигатели са нищо в сравнение с неразсекретените такива.Поне аз така си мисля.

[Sirius]

Слаба работа

В смисъл?

В смисъл,че тези двигатели са нищо в сравнение с неразсекретените такива.Поне аз така си мисля.

Здравей Castiel! Не оспорвам тезата ти, но предпочитам в тази тема да се опра на оповестени вече факти.
Обаче, като стана дума за засекретени разработки, то чудя се, докъде е истината за технологията, описана от Бенитес в "Троянски кон", например? Тя изисква постигане на определени нива на познание за процеси и материали. За да се прескочат определени етапи, грубо казано, трябва да има откъде да се копират идеи или просто знанието да се индуцира отнякъде, или пък получи от някого. Така или иначе във всички случаи е наложително създаването на прототипи, които да се изпробват многократно, което от своя страна пък трудно остава незабелязано. Но за тези неща, тук в форума, има написани хиляди думи.
Идеята ми бе да пусна тема, в която се говори за официално обявените технологии, които понякога преминават съвсем незабелязано покрай нас и когато се наложат, то като че ли става "само себеси". Но тогава може и да е късно. Да си припомним колко бързо навлязоха GSM. И никой не можа да претегли правилно ползите и вредите, та, затова сега още се спори, вредна ли е тази форма на комуникация или не за човешкия организъм. Мога и още примери да дам, но не виждам смисъла, обаче ще припомня една стара максима: искаш ли да скриеш нещо добре - сложи го на видно място!

[Peacekeeper]

VASIMR и това със соларните колектори на Луната са публичен булшит

[Sirius]

VASIMR и това със соларните колектори на Луната са публичен булшит

Здравей Peacekeeper! 
Вероятно имаш основания да говориш така, но само твърдения от подобен вид не ме задоволяват. Ще си призная, че съм любопитен защо ги наричаш публичен фишек? В разработките има логика, а и те се припокриват с намеренията на космическите агенции за бъдеще. Явно баницата вече е поделена, на което обърнах внимание одеве и всеки е заел полето си за действие. Да си призная, допускам, че има и не дотам чисти намерения във взаимоотношенията помежду им,  но това е друга тема. В тази предпочитам фактите.

[Peacekeeper]

Огледай малко другите раздели, там са отговорите

[Sirius]

Огледай малко другите раздели, там са отговорите

Виж, нещата не са от днес и концепциите не датират от 2004 година. Нямам причина да се съмнявам в това, че сега вече са на дневен ред.

Плазмен двигател, познат и като Двигател на Хол, е вид йонен двигател, използван за задвижване на космически спътници. Тези двигатели са разработени през 50-те и 60-те години на 20 век едновременно в САЩ и СССР (по-активно в Съветския Съюз).
Принципът им на действие се състои в улавянето на електрони чрез магнитно поле. Електроните йонизират пропеланта, и от своя страна неговите йони създават тяга.
Плазмените двигатели могат да ускоряват до 15-30 km/s, и произвеждат около 1 нютюн тяга. Някои съвременни руски плазмени двигатели (СПД-160, СПД-180) имат мощност до 180 киловата. Плазмените двигатели са използвани за задвижване на редица спътници, сред които СМАРТ-1.
Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB

Както писах и преди, техническите въпроси се решават поетапно и се базират на много опити. Няма как да се изкачиш на втория етаж, без да минеш през първия. Изглежда, че всичко е просто въпрос на време. С риск да се повторя, ще кажа, че първите такива двигатели за които се сещам, не подсигуряваха голяма тяга и затова не бяха използвани като стартови, а като тягови и са включвани в момента, когато не е нужно голямо ускорение, а плавно достигане на необходимата скорост в открития Космос. Очевидно VASIMR е йонно-плазмен двигател от ново поколение, но едва ли и той ще може да подсигури стартова тяга от кота 0. Не виждам къде е противоречието и защо трябва да гледам на нещата по друг начин. Идеята е технически издържана и очевидно ще бъде приложена на практика.
Мисля, че при тези обстоятелства не спорим и затова не се опитвам да те убеждавам, но си оставам учуден от многозначността на отговора ти. Всъщност, мога да прекарам цяла вечност, разглеждайки водените дотук дискусии в форума една след друга, но за съжаление с толкова свободно време не разполагам. Чета заглавията в разделите и ако някое ми направи впечатление, разглеждам дебата основно. За повече време нямам. Така че, Peacekeeper, не се сърди, но отново ще те помоля да бъдеш по-конкретен в отговора си. 

[Peacekeeper]

Да, но енергийната им ефективност е под всякаква критика. 1 нютон при колко вата? ;D

[deznam]

Да, но енергийната им ефективност е под всякаква критика. 1 нютон при колко вата? ;D

Айде без спорове, Ето: http://spaceflight.nasa.gov/shuttle/support/researching/aspl/reference.html НАСА са описали всичко, може да прочетете.


При тестовете имаме:


Прототип VX-50 е с максимална мощност от 50kW и с 59% КПД. Този прототип е предназначен изключително за наземни тестове във вакуумната камера на Ad Astra. Тягата която е постигната при тестовете при максимална мощност е 0.5 нютона.

Прототип VX-100 е с максимална мощност от 100kW и с ефективност от 72%

Прототип на първия реален двигател VX-200 ще тежи 300кг,  ще бъде с тяга 5 нютона и ще използва 200 kW енергия. Той ще бъде монтиран за тестове на космическата станция и при успех ще бъде използван в последствие за корекция на орбитата на станцията.


VASIMR може теоретично, достигне нива на мощност сто пъти по-големи от тези на други йонни двигатели. Но има още два големи проблема, които трябва да се обърне внимание преди някой да започнете да си стяга багажа за Марс.

Първата е, че 200kW VASIMR произвежда само половин килограм тяга. Това е повече от достатъчно във вакуум на пространството, където йонен двигател може да работи непрекъснато в продължение на месеци и с половин килограм тяга може да закарате два тона товар от слънцето до Юпитер за 19 месеца. Но това означава, VASIMR няма да напусне Земята с този двигател – тя ще трябва да се издигне с една от онези стари газ пръскащи ракети.

Вторият проблем е, че докато настоящия двигател може да работи изцяло от слънчева енергия – което го прави добър лунни пътувания и други близки до земните места – за дълбоко пространство мисия, ще трябва по-скоро 200MW мощност. И само ядрен реактор на борда, може да предостави това.

Дефакто пак ще се изтрелва с ракети до космоса от там нататък ще се справя сам на къси разтояния,а за дълги ще му трябва ядрен реактор.

VASIMR с мощност между 10 и 20 мегавата може да придвижи пилотиран кораб до Марс за около 39 дни.

Това са фактите за сега.

[Peacekeeper]

Прототип VX-50 е с максимална мощност от 50kW и с 59% КПД. Този прототип е предназначен изключително за наземни тестове във вакуумната камера на Ad Astra. Тягата която е постигната при тестовете при максимална мощност е 0.5 нютона.

Хах, това прави 100 kW за всеки нютон ;D  Съотношение 100 000 към 1 ;D  За къде са тръгнали? Когато имаме 1N/1W тогава ще говорим пак

П.П. Нищо не видях за двигателя на Уудуард

[Sirius]

Така, ще повторя за предходните модели: Плазмените двигатели могат да ускоряват до 15-30 km/s, и произвеждат около 1 нютюн тяга.
Което преведено на български език означава, че за специфичните условия на открития космос, не са нужни високомощни двигатели. Очевидно 1 нютон тяга е достатъчен да ускори малък обект до нужната скорост, така че той да успее да напусне дори земното гравитационно поле. Наемам се да направя справка за името на сателита на който за пръв път бе монтиран такъв двигател, но добре помня, че бе изпратен с мисия отвъд орбитата на Марс преди години.
Тези двигатели очевидно не могат да изведат сами на орбита никакъв товар и затова е по-вече от ясно че стартовете ще се осъществяват и за в бъдеще с помощта на вече познатите химически ракети. VASIMR /или подобните му/ ще могат да се използват едва когато полезният товар се отдели от носителя в орбита.
Друга концепция също е възможна и много вероятна - да се построи базова станция в околоземното космическо пространство, която да обикаля на стационарна орбита и от която да стартират транспорти към определени точки в системата на Слънцето. Възможно е такава станция, в бъдеще, да се използва освен като порт, още и като док за строеж на подобни "совалки".
Проблемът всъщност е бил и си остава стартът от кота 0. Екстремалните условия на старта изискват както висока мощност, така и голямо ускорение и издържливост на конструкцията. Затова стартовите двигатели притежават голяма тяга, над 1000 кN, за да преодолеят земната гравитация. Но мощността им е в пряка зависимост от теглото на полезния товар /както и от теглото на самата ракета, заедно с горивото/. Тази зависимост е изведена още от Циолковски и е валидна абсолютно за всички стартиращи от Земята, земни космически ракети-носители до момента.
Peacekeeper, благодаря за подсказката! Непременно ще разгледам материалите!

[Peacekeeper]

Разгледай тези 2 сайта:
1. http://www.woodwardeffect.org/
2. http://www.emdrive.com/

Сортирал съм ги по важност

[deznam]

Прототип VX-50 е с максимална мощност от 50kW и с 59% КПД. Този прототип е предназначен изключително за наземни тестове във вакуумната камера на Ad Astra. Тягата която е постигната при тестовете при максимална мощност е 0.5 нютона.

Хах, това прави 100 kW за всеки нютон ;D  Съотношение 100 000 към 1 ;D  За къде са тръгнали? Когато имаме 1N/1W тогава ще говорим пак

П.П. Нищо не видях за двигателя на Уудуард

Това е от значение при положение,че имаш гравитация, въпроса съвсем не стои така без гравитация. Това обяснява и сириус.

[Sirius]

  deznam, освен посочените линкове от Peacekeeper, в мрежата има и друго написано за "двигателя" на Удуърд. Ето три статии, които набързо преведох. Нямам претенции за блестящ английски, така че приемам поправки. Ето и статиите:
Ще полетят ли скоро бездимни ракети?

17-ти Май 2006 г., CNET, автор Том Krazit  

Коронадо, Калифорния - според университетски преподавател, само средствата и времето отделят сегашната наука от ракетата, движеща се с помощта на двигателите от Стар Трек.
Джеймс Удуърд, професор от Калифорнийския държавен университет в Фулъртън, на конференция тази сряда, представи изследванията си относно Мах-Лоренц задвижващите устройства (MLTs), които, въпреки че, все още са само експериментални образци на лабораторни тестове, могат в бъдеще да станат нов, екологичен източник на задвижване. В основата си MLTs се основават на принципа на Мах, предполагащ общото взаимодействие между частиците във Вселената и ефекта от това взаимодействие, както и върху работата на Хендрик Лоренц, ръководил изследванията в областта на движението на заредени частици в магнитно поле. Удуърд потвърди, че е конструирал двигател, работещ на базата на отделяната от телата енергия при малка промяна на масата им.
За промяна на масата на определен обект, той използва кондензатори, при което се отчита произвеждането на минимално количество тяга. Чрез увеличаване на напрежението и честотата на тока, се увеличава и силата на натиск върху обекта до степен, когато двигателят може да се използва за коригиране на орбитата на спътника или като тягов космически двигател.
MLT е подобен на "импулсните двигатели", използвани от звездните кораби в "Стар Трек", само че в много намален мащаб. В бъдеще чрез MLT може да пренасят пътници и товари на големи разстояния в Вселената, със скорост близка до тази на светлината. В лабораториите на Удуърд вече са произведени около дузина от тези двигатели, по които се работи постоянно. Сега, въпросът е във финансирането на проекта, за да може изследванията да продължат, както и време за преодоляване на препятствията пред проекта и построяването на двигател от типа MLT до размер, необходим за изпращането на полезен товар в орбита. Като вторичен продукт в момента, тези двигатели произвеждат топлина, разсейвана посредством вентилатори. Днес MLT би могло да бъдат монтирани на спътници, извеждани в орбита от бустерни ракети и да се използват за корекции на орбиталните им параметри.
Източник: http://news.cnet.com/Smokeless-rockets-launching-soon/2100-11397_3-6073392.html

Удуърд ефект

Ефектът Woodward е хипотеза, предложена от Джеймс Е. Удуърд, физик в Калифорнийския държавен университет в Фулъртън, базирана на опита на съхранението на енергийно заредени йони при ускорени и преходни колебания в масата. Тази хипотеза обаче се счита от теоретиците за неоснователна и те изказват съмнения, че е изключено ефектът на Удуърд да бъде приложен за задвижване на космически кораб. Във връзка с това, няколко групи от учени провеждат експерименти, предназначени да докажат или опровергаят съществуването на ефекта, по който дори е направен анимационен филм. Основният проблем при космическия дизайн е свързан с проблема на ускоряване, за който се използва енергията от изгаряне или космическият кораб трябва да разчита на силата на слънчевия вятър или на гравитацията на планетите. Ракетните горива обаче бързо се изразходват, а слънчевият вятър и гравитацията на планетите могат да се използват само в рамките на една планетарна система. Космически кораб, пътуващ в междузвездното пространство се нуждае обаче от друга движеща сила. Ако бъде конструирана установка, работеща на базата на Удуърд-ефекта, двигателят трябва да произвежда йони при натиск и да ги поглъща при намаляване на натиска, като резултатът ще бъде стабилно ускорение. Принципът на Мах гласи, че инерцията, се дължи на взаимното гравитационно привличане на всички частици на материята във Вселената. Така, ако масата на даден обект се променя,  от по-висока към по-ниска при движението му по орбита или права линия, нетният ефект от това движение, трябва да бъде ускоряването му в едно направление, при което масата на обекта ще се различава от първоначалната. Удуърд твърди, че е постигнал това. Удуърд публикува работен документ относно пробива в задвижването, който представи на семинара по физика през 1997 година и на НАСА и го оповести в университетския сайт, като едновременно с това подаде и молба за патент за двигател конструиран на базата на въздействието с което пък предизвика определено интереса на медиите. Удуърд заяви по The Space View, че теоретично, подобно устройство би могло да бъде построено достатъчно мощно, така че произвежданата от него енергия да бъде в състояние да генерира червееви дупки с много изходи в пространството, което пък да позволи моментален транзит между две точки в континуума пространство-време. Този въпрос вече е разгледан в филмите от поредицата Старгейт, както и в други фантастични филми.

Критика
Основен момент в критиката е, че ефектът на Удуърд нарушава Принципа за запазване на инерцията, говорейки за създаване на вечен двигател. Удуърд, възразявайки срещу това
твърдение, обяснява, че според принципа на Мах, инерцията е резултат от гравитационното въздействие на цялата Вселена върху всяка отделна маса в състояние на движение или покой и че всяко устройство, позволяващо да се получат колебания в тази маса, получава адекватно ускорение от реакцията на масата на самата Вселена. И тъй като местната Вселена се явява част от "системата" на самото устройство, то импулсът бива съхранен, а принципът за запазването му на практика не се нарушава.  

Математическите противоречия
В публикациите си математикът J.H. Whealton, предоставени на Министерството на Енергетиката на САЩ и Службата за научно-техническа информация на 4-ти септември 2001 година, изказва сериозни съмнения относно математическите основи на теорията на Удуърд, според които всички резултати от направените досега опити, могат да бъдат обяснени от гледна точка количеството внесена енергия, компенсираща загубите при термичното разширение, наблюдавано без изключение при всички лабораторни демонстрации на ефекта на Удуърд, без изобщо да се споменава за нарушение на Нютоновите закони. Удуърд веднага поиска от Хилтън математическата обосновка на думите му.

Свързани теории
Хипотезата на Удуърд се свързва с откритията на Денис Уилям Шама /Sciama/относно формулирането на принципа на Мах, по-скоро неясната концепция, разисквана от философа Ернст Мах, която Алберт Айнщайн разглежда като нещо от рода на "инерцията е плод на взаимодействията между органите". Удуърд използва термина "Maх ефект" за своята хипотеза. Според Уилър-Файнман при хипотетичните колебания на масата, вследствие взаимодействието между тежест и инерционна сила се излъчва енергия, под формата на радиация.
Хипотезата е свързана и с ефекта на Nordtvedt, предложен от Кенет Л. Нордтвид от Монтанския държавен университет, който отбелязва, че според някои теории за гравитацията, различните части на цялото, трябва да се разглеждат самостоятелно според своите маси и енергия. Това би нарушило Принципа за равностойността, според който законите за гравитацията са независими от скоростта и местоположението, поддържан от много физици-теоретици. Експериментът проведен с вариращи лазери на Луната показа, че ако ефектът Нордтвид съществува, действието му е изключително слабо.

Експерименти
През 2004 г. Джон Крамер, Къран Фей и Деймън Кейсис /Cassisi/ от Университета във Вашингтон съобщиха, че са провели тестове за потвърждаване ефекта на Удуърд, но резултатите от тях са неубедителни.
На 20 януари, 2006 год., Павел Март и Андрю Пелфриймън /Palfreyman/ съобщиха резултатите от експериментите си проведени в Американския Физически Институт. Резултати от тестовете посочват превишаване на прогнозите на Удуърд от порядъка 1 към 59.  
През 2006 г. учени от изследователски центрове в Австрия докладваха резултатите от проучване на ефекта с помощта на много чувствителни прибори за баланса на тягата. Резултатите не са в пълно съгласие със заключенията на Удуърд. Въпреки това, предвид значимостта на обекта на проучванията, учените препоръчаха допълнителни изследвания. Резултатите трябва, разбира се, да се разглеждат в светлината на Дж. Хилтън и цитираният по-рано (и критикуван от Удуърд) доклад.

Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Woodward_effect

Woodward effect
публикуван от Antigravity Чет Фев 04, 2010 8:37 am
Темата се обсъжда много сериозно в частния форум на НАСА. По-късно този месец Джеймс Уудуард ще бъде на конференция тук и ще докаже експериментално Маховия ефект. При независимо потвърждение на резултатите, НАСА или DARPA ще започнат да финансират проекта. След години това ще доведе до космически двигатели със специфичен импулс от няколко трилиона секунди, с константно ускорение от 9.8м/с^2. С такъв двигател ВСЯКА планета от слънчевата система става достъпна ЗА ДНИ. Следваща генерация Мах-Лоренц двигатели ще са от антигравитационен тип.
Инженерният принцип най-общо казано се основава на конвертор, който може да обръща директно електрическа мощност от 1 watt в сила от 1 Newton (1W/1N). Може да сметнете генераторът с каква мощност да бъде, за да може да вдигне цяла совалка в орбита.
Уудуард предвижда да използва за енергия литиево-йонна батерия или фюзър на Бъсард.

Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/distribution/viewtopic.php?f=15&t=1123

[Sirius]

Peacekeeper, ами вероятно, в тези разработки за които говориш има хляб. Само че темата бе за реално навлизащи в употреба, днес, нови технологии, свързани със придвижването в Космоса и различните космически стратегии. Това че прототипите на Удуърд и технологията EmDrive не са на дневен ред и пред тях все още има много въпросителни, не ги прави аутсайдери и както казах, може би, след време те ще получат заслужено славата си. Сам виждаш, че административно се търсят и средства и протекция. Удуърд е опрял дори до ДАРПА. Просто в обозримото бъдеще технологията VASIMR, както и руския двигател използващ ядрената реакция, няма да имат аналог и ще са "работните коне" в космоса. 

[Peacekeeper]

Това е от значение при положение,че имаш гравитация, въпроса съвсем не стои така без гравитация. Това обяснява и сириус.

Ние искаме да бъдат мултифункционални, нали се сещаш

Сириус, ами ако ти кажа, че вече разполагаме с двигателите от типа на Star Trek или Star Wars и че ефекта на Уудуард е само междинно звено?