Форум за конспирации, уфология и мистика.
Наука и Технологии => Tехнологии => Темата е започната от: Sirius в Август 28, 2010, 15:21:48 pm
-
До Марс за 40 дни
31 юли 2009 в. Капитал
Нов тип плазмен двигател е надеждата на NASA да изпрати пилотирана мисия до Червената планета
Принципното устройство на VASIMR
"Луната не е особено интересно място, но Марс е." Това бяха думите на Майкъл Колинс, един от тримата астронавти на Аполо 11, в навечерието на 40-годишнината от стъпването на първия човек на Луната.
По всичко личи, че Колинс е напълно прав. Скритото нежелание на NASA да инвестира пари, време и усилия в нова лунна мисия се дължи на факта, че от научна и изследователска гледна точка естественият спътник на Земята не е източник на ново знание.
За разлика от Марс. Дали заради прекрасната книга на К.С. Люис "Отвъд безмълвната планета", дали заради необяснимото желанието на хората да напуснат пределите на Земята, слънчевата система, вселената или просто защото Марс е планета, а не малък спътник, погледите на човечеството твърде често са насочени точно натам.
Франклин Чанг-Диаз
е бивш астронавт и служител на NASA. Рекордьор е по брой космически полети с цели седем такива в актива си. А освен това е ученият, който е на път да създаде технологията, която ще позволи на човешка мисия да достигне до Марс и да се върне оттам.
Червената планета се намира приблизително на 227 милиона километра от Земята. И въпреки че пътят дотам не е осеян с дупки (били те и черни), ние не можем да го изминем със сегашните ракетни двигатели за по-малко от 6 месеца. Толкова време човек едва ли може да издържи на космическата радиация. Освен това за половин година безтегловност костите на астронавтите почти ще се стопят, да не говорим за проблемите с логистиката – гориво, кислород за дишане и т.н.
За подобна мисия ни трябва нов двигател. Използваните сега са като през 60-те години на миналия век. Време е за развитие. Според Чанг-Диаз, който сега е професор в два тексаски университета, решението се нарича йонен двигател. Идеята не е нова и дори такъв задвижва сателита на NASA Dawn, изпратен до двата най-масивни обекта в астероидния пояс между Марс и Юпитер.
Йонният двигател, както личи от името му, задвижва кораба чрез изхвърляне на струя от високо енергетични йони. Съвременните двигатели от този тип обаче не осигуряват висока скорост, а с времето и спират да работят, защото йоните буквално разрушават електродите, които ги ускоряват.
VASIMR
или Variable Specific Impulse Magnetoplasma Rocket ще е друго нещо. Този засега експериментален двигател ще създава плазма с температура около 1 милион градуса, колкото е приблизително горещината в центъра на слънцето. Йони с такава енергия ще позволят на космически кораб да развие средна скорост от около 236 хиляди километра в час или, с други думи, да достигне до Марс за около 40 дни.
VASIMR в този случай няма да може да разчита на слънчево захранване, а ще му е необходим ядрен реактор. Това изглежда изпълнимо и разработчикът на двигателя Ad Astra Rocket Company (компания, основана от Диаз през 2005 г.) се надява до 2012-2013 г. VASIMR да е готов и да бъде изпробван на международната космическа станция.
Горивото на йонния двигател може да бъде водородно, който газ по стечение на обстоятелствата е и най-добрата изолация от космическото лъчение. Резервоарите за газа могат да са в обшивката на кораба и така да пазят екипажа. Освен това водород има и на Марс и навсякъде из вселената, така че този вид двигател ще може да се зарежда сравнително лесно.
Минусът е, че плазмените двигатели не са способни да преодолеят гравитационното привличане на Земята, така че нуждата от ракета носител остава. Този недостатък обаче не е сериозен и затова NASA в партньорство с Ad Astra Rocket Company се надява следващото поколение космически кораби да ползват йонни двигатели. С усъвършенстването им ще пратим хора първо на Марс, после на Венера, а после... кой знае къде.
Източник: http://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2009/07/31/764350_do_mars_za_40_dni/
-
Нова концепция за двигател може да направи възможно пътуването до Марс за 90 дни
26 октомври, 2004
Нов начин за задвижване на космическите кораби, който може силно да съкрати времето нужно за астронавтите да пътуват до Марс и обратно, и който може да направи човека постоянно присъствие в космоса, се развива във Вашингтонския Университет.
Всъщност, с помощта на двигателя с магнитно-насочена плазма, бързите пътувания до далечните части на Слънчевата система могат да станат рутинни, казва Робърт Уингли, професор по Земни и космически науки, който ръводи проекта.
За момента, като се използва конвенционалната технология и нагласяйки орбитите на Земята и Марс около Слънцето, са нужни 2.5 години на астронавтите за да достигнат Марс, да проведат научните си експерименти и да се върнат.
"Опитваме се да достигнем Марс и да се върнем за общо 90 дни." казва Уингли. "Философията ни се състои в това, че ако са нужни две и половина години, шансовете за успешна мисия са минимални."
Двигателят е едно от 12-те предложения, които от този месец са започнали да получават подкрепа от Института за напредничави концепции на НАСА. Всеки ще получи $75,000 за шестмесечен период за да докаже концепцията си и да определи трудностите в развиването й. Проектите, които се справят в тази фаза ще получат по $400,000 за следващите две години.
Според тази концепция, намираща се в околоземна орбита станция ще генерира поток от намагнетизирани йони, които ще взаимодействат с магнитната възглавница на кораба и ще го задвижат до високи скорости, зависещи от размера на плазмения поток. Уингли прави разчет, че управляваща дюза широка 32 метра ще генерира плазмен поток способен да задвижи космическия кораб до 11.7 километра в секунда. Това означава 42 хиляди километра в час или повече от 1 милион километра за ден.
Марс е средно на около 77 милиона км от Земята, въпреки че разстоянието силно варира в зависимост от разположението на двете планети по орбитите им около Слънцето. При такова разстояние, на космически апарат изминаващ 1 милион километра за ден ще са му нужни 76 дни за да стигне до Червената планета. Уингли, обаче, работи върху средства за увеличаване на скоростта, така че цялото пътуване да може да се осъществи за три месеца.
За да бъдат такива високи скорости от практическа полза, обаче, друго плазмено устройство ще трябва да се намира в далечния край за да служи за спирачки на кораба.
"Вместо космическите кораби да носят тези огромни двигатели, биха могли да изнасят в космоса много по-малки товари", твърди той.
Проектираните устройства на Уингли биха могли да бъдат изнасяни в Слънчевата система от мисии, вече планирани от НАСА. Подобни плазмени единици биха могли да бъдат неделима част от изследователска мисия до Юпитер например, и да бъдат оставяни в орбита след привършване на мисията. По-далечните устройства ще ползват ядрена енергия за да генерират йонизираната плазма, докато тези които са по-наблизо ще използват електричество генерирано от слънчеви панели.
Концепцията се е появила в резултат на по-ранни усилия на Уингли да развие система наречена "мини-магнетосферно плазмен двигател". В тази система е било предвидено използването на слънчевия вятър. Концепцията за двигателя с магнитно-насочена плазма премахва зависимостта от слънчевия вятър и го заменя с плазмен поток, който може да бъде контролиран като посока и сила. Пробна мисия може да се осъществи в рамките на пет години, ако финансирането остане постоянно, заявява той.
Източник: http://mars.starrydreams.com/index.php?action=fullnews&id=32
-
Русия ще строи космически ракети с ядрен двигател
28 окт 2009 в. Дневник
Русия ще запази водещите си позиции в космическите изследвания, като създаде транспортно-енергиен модул на основата на ядрен двигател с мощност от около 1 мегават. Това съобщи началникът на "Роскосмос" Анатолий Перминов.
По думите ми, цитирани от агенция "Интерфакс", вече има първи разработки в тази посока. Това щяло позволи "да се издигне отечествената ракетно-космическа техника на принципно ново ниво, което далеч изпреварва чуждестранните проекти".
Съобщението идва ден след като в САЩ заради лошо време бе отложен първият пробен старт на новата ракета носител Ares 1-X, която трябва да замени космическите совалки. Новото поколение кораби засега носят името "Орион".
Според президента на Ракетно-космическата корпорация "Энергия" Виталий Лопота американските ракети носители може напълно да изчезнат от небето за срок от 7 години. По думите му програмата на совалките трябва да приключи през 2010 г., а "Орион" ще са годни за експлоатация чак през 2017 г.
Това означава, че в продължение на седем години в орбита непрекъснато ще има само руски космически кораби, обобщава Лопота.
-
С йонен двигател до Марс
24 Юли, 2009 екомедия
С йонен двигател пътуването да Марс може да продължи 39 дни
Все по-мощен става хорът на приканващите да се насочат усилията в пилотирана експедиция до Марс, вместо да се хвърлят ресурси за изследване на Луната, но критиците имат много силен коз: при сегашната технология едно пътуване до Червената планета ще продължи към 6 месеца. Това е дълго, опасно и изтощително. "Ню сайънтист", обаче, съобщава с публикация, че изследователи вече са започнали експерименти по конструирането на принципно нов, мощен йонен двигател, който един ден ще съкрати времето на полета до едва 39 дни.
Традиционните ракети с химическо гориво изгарят по-голямата част от него за откъсване от притеглянето на земната гравитация, но го изразходват непрекъснато, дори и по време на пребиваването си в космоса. Йонният двигател ускорява електрически натоварени атоми /йони/ през електрично поле, оттласквайки се по този начин в противоположна посока, при което той не може да съсредоточи толкова тяга наведнъж, както е в състояние да направи този с химическото гориво.
Следователно йонният двигател не може сам да изведе космическия кораб от влиянието на земната гравитация, но веднъж попаднал в космоса, той е в състояние да осигури тяга с години наред, подобно на постоянен бриз в платната на платноходка. Бързината на кораба ще се увеличава, докато стане по-голяма от скоростта на този с химическия двигател. Няколко космически мисии вече използват такова задвижване, включително космическият апарат на НАСА “Даун”, насочен към астероидите Веста и Церес, както и японската сонда “Хаябуса”, която “се срещна” с астероида Итокава през 2005 година.
Новоразработваният йонен двигател, наречен VASIMR (Variable Specific Impulse Magnetoplasma Rocket), ще е много по-добър от предходните. Превъзходството му е в генератора на радиочестоти, с който ще се нагряват йонизираните частици. Той се разработва от “Ad Astra Rocket Company”, която е основана през 2005 година от плазмения физик и бивш астронавт на совалка Франклин Ченг-Диас.
Радиочестотният генератор на VASIMR нагрява газа аргон, докато електроните не излязат от баланса си и не се получи плазма и тази първа фаза вече е тествана в конструкторските лаборатории. Ако се изстреля, самата плазма може да развие тяга, но ефективността й е ниска. Така че се прилага и втора фаза на работа на двигателя, при която йоните се донагряват до около милион градуса /такава е температурата във вътрешността на Слънцето/, като това става с помощта на магнитно поле, получено от свръхпроводими магнити, разположени в системата. В него йоните се въртят с фиксирана честота и настройването на радиочестотния генератор на същата честота им придава допълнителна енергия, след което магнитното поле насочва плазмата назад, оттласквайки машината в противоположна посока.
Благодарение на радиочестотният генератор VASIMR добива около 100 пъти по-висока мощност от предишните йонни двигатели, които просто пускат плазмата през поредица метални решетки, по които тече различен волтаж. При тази конструкция йоните, които се блъскат в решетките, постепенно ги разрушават, което скъсява живота на двигателя и на целия апарат, а при VASIMR няма контакт между тях и конструкцията на двигателя.
Тестовете на втора фаза вече започнаха и конструкторите стартираха с малки мощности. Досега те запалиха двустепенна машина с мощност 50 киловата, като се надяват съвсем скоро да минат успешно и теста на 200 киловата, което не звучи впечатляващо, но в космоса тази мощност задвижва два тона товар.
Засега захранването на VASIMR се осъществява със слънчева енергия, но за пътуване до Марс, двигателят ще се нуждае от 1 000 пъти по-висока мощност от добиваната по този начин. Това означава, че за 39-те дни до Червената планета VASIMR ще се нуждае от вграден ядрен реактор и вече е постигнато съгласие с НАСА за космически тестове на ракета с йонен двигател. Те трябва да се осъществят през 2012-2013 година. VASIMR може да получи и задачата да осигурява периодичните тласъци, необходими за задържането в орбита на Международната космическа станция.
Източник за екомедия: ЕкипНюз
Източник: http://ecomedia.bg/news/world-news/article/1781
-
С пълна скорост до Марс, с двигател от ново поколение
от 25/07/2009 г.
Новата разработка на йонен двигател, който е наречен VASIMR (Variable Specific Impulse Magnetoplasma Rocket), ще постави основите на много по-добрите и по-мощни двигатели от предшестващите го. Неговото превъзходство е в генератора на радиочестотите, с който ще се нагряват йонизираните частици. Разработен е от Ad Astra Rocket Company, основана през 2005 година от плазмения физик и бивш астронавт на совалка Франклин Ченг Диас. Радиочестотният генератор на VASIMR нагрява газа аргон, докато електроните не излязат от баланса си и не се получи плазма. Това е револиционно откритие - мощния йонен двигател, който един ден ще съкрати времето на полета и до Марс, с него може се пътува само за 39 дни. Първата фаза вече е тествана в конструкторските лаборатории. Ако бъде изстреляна, самата плазма може да развие тяга, но ефективността й е все още ниска, така че се прилага и втора фаза на работа на двигателя. При втората фаза йоните се нагряват до около милион градуса /такава е температурата във вътрешността на Слънцето/, като това става с помощта на магнитно поле, получено от свръхпроводими магнити, разположени в системата. В него йоните се въртят с фиксирана честота и настройването на радиочестотния генератор на същата честота им придава допълнителна енергия. След това магнитното поле насочва плазмата назад, оттласквайки машината в противоположна посока.Така благодарение на радиочестотния генератор VASIMR добива около 100 пъти по-висока мощност от предишните йонни двигатели, които просто пускат плазмата през поредица метални решетки, по които тече различен волтаж. При тази конструкция йоните, които се блъскат в решетките, постепенно ги разрушават, което скъсява живота на двигателя и целия апарат. При VASIMR няма контакт между тях и конструкцията на двигателя. Тестовете на втора фаза вече започнаха, конструкторите-инженери стартираха с малки мощности. Досега те запалиха двустепенна машина с мощност 50 киловата, като се надяват съвсем скоро да минат успешно и теста на 200 киловата. Това не звучи впечатляващо, но в космоса тази мощност задвижва два тона товар. Засега захранването на VASIMR се осъществява със слънчева енергия, за пътуване до Марс, обаче, двигателят ще се нуждае от 1 000 пъти по-висока мощност от добиваната по този начин. Това означава, че за 39-те дни до Червената планета VASIMR ще се нуждае от вграден ядрен реактор. Вече е постигнато съгласие с НАСА за космически тестове на ракета с йонен двигател. Те трябва да се осъществят през 2012-2013 година, а VASIMR може да получи и задачата да осигурява периодичните тласъци, необходими за задържането в орбита на Международната Космическа Станция.
адрес: http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=13980
Източник: http://www.izvanzemni.com/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8/366/%D1%81-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B4%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81--%D1%81-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/
-
Един кратък коментар по темата и публикуваното инфо: САЩ и Русия очевидно тръгват отново по различни пътища, като по този начин разработват две нови концепции за космически двигатели. За руската разработка, не можах да намеря повече, но явно нещата се движат, защото иначе САЩ нямаше да бързат толкова. :)
-
Много хубаво ,че си направил темата, американците, наистина ще имат проблем с ракетите и изстрелването им в космоса през следващите 10 години, но до колкото разбрах няма да е съвсем така,има една частна фирма която ще изпълнява заявките, руснаците разбира се ще са по свободни през този период, имало е планове американците да ползват руските площадки но руснаците поискали доста парични средства,и така американците решиха да ползват ,частна фирма. Тук въпроса е ,че америкаците ще бъдат ограничени от към полети, от друга старана съмнявам се ,че средствата които до сега бяха за извършване на мисий, ще бъдат преразпределени за осъвършенстване на настоящите им разработки. Хубаво е ,че руснаците се върнаха в играта а и китайци и японци също, това е хубаво само би тласнало науката напред. Съмнявам се ,че понеже Япония обяви ,че ще прави база на луната Китайците ще се включат, все пак тя е покрита с хелий -3 ,по този начин те биха си осигурили стратегичска позиция докато двата , титана си мерят двигателите. Въпроса тук е дали тези държави ще си сътрудничат и дали няма да вкарат Русия в играта като по близка държава разполагаща с необходимата техника за изтрелване. По странното ,е че китайците си правят техните опити за изкуствено слънце, а както знаем слънцата горят хелий, а къде има хелий на луната, няма начин да не се включат ако искат да направят първия си опит горе на безопасно разтояние. Сега в близките 2 години ще стане ясно, кой с какви карти ще играе и се съмнявам ,че американците ще изгубят позиций заради неразположениеята с изтрелване на летателни апарати. От друга страна Японците докопат ли се до луната ще разполагат с огромно количество хелий за енергия но не това ги влече ,толкова колкото, че когато се докопат до него и ще могат да произвеждат промишлени количества въглерод от който ще правят диаманти които ще са в основата на следващите технологий заради свойте свойства. Опити са правени и тук на земята и са успели да създадът изкуствен диамант ,но нямат необходимото количество въглерод за да го внедрят в технологийте, шанса им е горе всъщност луната е по стратегическа позиция бих казал ,че марс е метъра. :dance2:
Япония ще построи база на Луната до 2020 година от хуманоидни роботи!
САЩ може да изглежда да изоставя плановете си за Луната, но други страни са се заели сериозно със задачата да колонизират естествения ни спътник. Според данни от Нанси Аткинсън от Юнивърс тъдей, и позовавайки се на данни от Японската космическа агенция, вече са започнали планове за строежа на японска лунна база до 2020 година.
Лунната станция няма да бъде построена и да се обитава от хора, а от роботи. Роботите ще бъдат както ровъри (като количка), така и хуманоидни (подобни на човек).
Общата цена на целия проект възлиза на $2.2 милиарда щатски долара.
Роботите ще трябва да пристигнат на Луната още до 2015 година, а през следващите 5 години станцията ще трябва да бъде завършена.
Точното място за конструкцията на бъдещата база на Луната ще бъде подбрано след изучаване на снимките, донесени ни от лунна орбита от първата японска мисия до Луната - "Кагуя".
Япония се надява след 2020 година да изпрати и хора на Луната. Плановете на страната съвпадат и с плановете на Индия, които също се надяват да пратят астронавти до естествения ни спътник към 2020 година. Китай ще се занимава с конструкция на орбитална станция в околоземна орбита до 2020 година, след което се надява да прати човек към Луната през 2030 година.
А САЩ? Там ситуацията изобщо не е сигурна, след като президентът на САЩ Барак Обама обяви, че спира програмата за завръщане на човек на Луната до 2020 година.
Е... ако САЩ не желае да се занимава с Луната, някой друг ще го направи. Япония не е страна за подценяване - тя има собствена голяма лаборатория, прикачена към "Международната космическа станция" и астронавт в орбита - Сойчи Ногучи. Преди няколко дни страната изпрати и слънчева платноходка "Икарос", която ще лети до Венера само със силата на Слънцето. Япония вече изпрати орбитална мисия до Луната с име "Кагуя" и има собствен товарен кораб за обслужване на астронавти.
В същото време, в САЩ тече усилена кампания за спасяване на програмата за завръщане на Луната с име "Съзвездие". Кампанията се подкрепя от хора, които вече са били на Луната по време на програмата "Аполо" - Нийл Армстронг, Юджийн Сърнан, Джим Ловел.
Китайците строят "изкуствено слънце"
Проектът, наречен EAST (експериментален усъвършенстван суперпроводим Tokamak) се осъществява от базирания в Хефей Институт по плазмена физика към Китайската Академия на Науките. Общата инвестиция, необходима за проекта е 300 милиона йени (37 милиона долара), само една петнадесета от разходите, които са необходими за разработването на подобни устройства в другите части на света.
Устройството Tokamak е експериментален термоядрен реактор, чиято крайна цел е чиста, безкрайна енергия.
Експериментите ще се започнат през юли или август. Ако експериментите са успешни, Китай ще е първата държава в света, която ще е построила суперроводимо експериментално Tokamak устройство, с прякор "изкуствено слънце".
Просто им трябва хелий. Щом започнат да правят въглерод и от него диаманти ,ще дойде края на силиция, понеже диамантите с примес на Бор просто са по-електропрводими и имат по добри характеристики в редица отношения.
-
Пуснах я за да не спамим излишно в темата на sidewinder. Всъщност, като за начало, бих цитирал и една по-ранна публикация на Трандев тук/надявайки се че той няма нищо против цитата/, в този раздел: http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,14009.0.html
"Изстреляха свръхсекретен космически кораб".
Нещата за които става реч тук, предполагат в едно съвсем, съвсем обозримо бъдеще откриването на една нова ера в космическите полети /дано не прозвучи префърцунено/. Както всяко нещо, обаче и новата космическа надпревара има своите тъмни страни: първо, идва краят на МКС и след изтичането на срока на престоя й в космоса, тя трябва да бъде потопена в атмосферата, а останките й да бъдат погълнати от океана. Русия официално обяви, че нейните модули ще бъдат отделени от МКС и ще бъдат включени в състава на руска космическа орбитална база от нов тип. Инфо: http://e-vestnik.bg/6532
Второ, може и да ти се стори невероятно, но САЩ активно подпомагат космическата програма на Иран... чрез Русия. Инфо: http://www.lubamanolova.info/spisanie-geopolitika/1441-iranskata-kosmicheska-strategiya-i-rakata-na-moskva
Парадоксът е в това, че Вашингтон отпуска средства на Москва, за космически разработки, а парите отиват в Иран. Връзката едва ли не е направена, но по въпроса се мълчи многозначително.
Интересно е и включването на Европа в надпреварата. И отново заедно с Русия. Инфо: http://www.econ.bg/bg/news/events/article77896.html
-
А ето и малко инфо за работата в самата Русия:
Русия отпуска милиони за ядрен космически кораб
10.02.2010 Кариерист.ком
Руското правителство ще задели през 2010 г. 500 млн. рубли (17 млн. долара) за финансиране на проект за създаване на космически кораб с ядрени двигатели, стана ясно от министерско постановление, прието на 29 декември 2009 г., предаде РИА Новости.
От тази сума за „създаване на транспортно-енергийния модул на основата на ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас” „Росатом” ще получи 430 млн. рубли, а „Роскосмос” – 70 млн. рубли.
В края на декември 2009 г. ръководителят на „Роскосмос” Анатолий Перминов съобщи, че от 2010 г. Русия ще започне изследвания в сферата на създаване на ядрени енергийни установки за космически кораби. По думите му тези двигатели са необходими за дългите космически полети, например до Марс.
Източник: http://www.karierist.com/man/adrenalin/rusiq-otpuska-milioni-za-qdren-kosmicheski-korab
Руските специалисти, тестват нови двигатели на орбита
07-02-2010 Спейс нюз
На космическия апарат 'Юбилеен' са започнали тестове на двигатели на 'нови физични принципи'. - по информация от весник 'Время новостей', където е дал интервю зам директора на Държавния космически научно-производствен център 'Хруничев' генерал майор Валерий Меншиков.
Меншиков е съобщил, че на спътника са установени няколко съвършенно нови двигатели , сред които е воден ( принципите на работа накойто не се уточняват) и инерционен. Най-голям интерес , по мнение на генерал майора , представлява именно инерционния двигател, тъй като той може да се използва при създаването на наноспътници - масата на новия двигател моге да бъде намалена до няколко грама. Новото устройство е получило названието 'гравицапа'.
В основата на това устройство са "принципите на движение без опора" противоречащи на познатите закони на класическата механика, в частност , закона за съхранението на импулса. Преместването в подобно устройство се осъществява при отсъствие на контакта с обкръжаващатата среда. Меншиков е подчертал, че подобен двигател вече е минал изпитания на Земята.
Освен това генерал майора е отхвълил обвиненията в това , че за създаването на работещ прототип са били похарчени значителни бюджетни средства. "Всички наши изследвания , ние сме правили на обществени начала. Експерименталните установки са правени от ентусиасти . Може да се сметне и да се види , че използваните средства са минимални и са взети от печалбата , получена от други дейности." е казал Меншиков.
Напомняме , че първи информации за този "двиагател" започнаха да се появяват през 2008, През 2009 бе публикувана информация , че учните са направили действащ образец и са проведени тестове в земни условия, а също така е получена зелена светлина за тестове в космоса.
Още за принципите на действие - движението се получава в резултат на " движение вътре в апарата на течно или твърдо работно тяло , по определена траектория , напомнящаа торнадо" - Това описание прилича на описание на механизма , работещ при торсионни полета.
Термина 'торсионни полета' е бил въведен от математика Ели Картан през 1922. Такова поле се поражда от ъглови моменти и има ред забележителни свойства. През 80- те години на нашия век , торсионните полета активно са били изследвани в СССР , но не са намерени доказателства за тяхното съществуване, и съответно не е получено признание от науката.
[www.lenta.ru]
Източник: http://www.spacenewsbg.com/news/07/February/2010/1826/1/
Русия пред избор на нова Лунна ракета
Април 15, 2009
Русия е пред избор на ракета за бъдещата и лунна мисия. Това ще означава, че за пръв път от 1964 година, Русия прави луната своя главна цел. Това е и вторият опит след разпада на Съветския съюз за създаването на нов тип ракета. Първите тестове на ракетата се очакват през 2015.
Според заданието, поставено от руската космическа агенция (Роскосмос) към индустрията, бъдещата ракета трябва да носи товар три пъти по тежък от руският ветеран Съюз, включително и два пъти повече екипаж. Друга цел е да се използват нетоксични двигатели.
Разработването на новата ракета ще съвпадне с разработката на следващото поколение Руски космически апарати за превоз на хора. Целта на програмата е да се изведе тестово екипаж в орбита през 2018. Проектът съвпада като график със плановете на НАСА да върнат космонавти на Луната през 2020, чрез програмата „Съзвездие”.
По всичко изглежда че историята повтаря себе си. През 1961, президентът Кенеди посрещна съветското космическо предизвикателство, като стартира програмата Аполо. Тогава Съветските ръководители чакаха до 1964, преди да обявят своята кампания. Кремъл закри програмата си след монументалното кацане на Аполо 11 на луната повърхност през 1969.
Във версията от 21 век на това състезание, участват Америка, Европа, Китай, Индия и Япония, като всички те обявиха намерения да изследват естественият ни спътник. За разлика от тях Руснаците все още се бореха със финансовите проблеми на своята пост-съветска криза.
Докато НАСА показва своите първи прототипи на американски ракети и кораби, Роскосмос тепърва започва своята лунна програма. За да е още по-лошо положението, наред с новия флот от ракети и кораби, които трябва да бъдат построени, Руското правителство се е задължило през 2007 да премести своята основна космическа площадка от Байконур в Казахстан към Восточни във Руския далечен изток.
През 2008, Роскосмос най-накрая започна тихомълком да преглежда предложения от индустрията за нови ракети. Всички големи руски космически фирми се борят за предварителен договор за държавна поръчка. Докато Роскосмо никога не е публикувала детайли от договарянето, то няколко руски официални лица подхвърлиха че са близо до избирането на победител през началото на 2009.
На 14 март, Александър Чулков, председател на Роскосмос, каза пред ББС че агенцията ще избере победител до 25 март. „Имаме процедура, чрез която направихме заявка за предложение и сега ще преглеждаме тези предложения и ще определим основен изпълнител. Ценовата ефективност ще бъде основно предимство за кандидатите.”.
Той обясни, че основното изискване на агенцията, е бъдещата ракета да може да носи не по малко от 20 тона на ниска земна орбита и да е с максимален капацитет от около 23 тона. За сравнение, капсулата Съюз, която Съветските и Руски космонавти използват от 1967, тежи около седем тона. Ракетата Арес 1 на НАСА, подготвяна за следващото поколение космически кораб - Орион, ще може да носи общо 25 тона. Също така състезателите за държавна поръчка трябва да приложат нетоксични двигатели, използващи керосин или течен водород за всички степени на ракетата.
Според Чулков, индустрията ще има свобода да проектира генералната архитектура на бъдещата ракета. „Роскосмос има собствено мнение за конфигурацията на ракетата, която искаме да видим, въпреки това, разбираме че има разлика между това, което искаме и това, което може да се постигне.” - казва Чулков.
Избирането на главен разработчик ще изчисти пътя към предварителната фаза на разработване, която се очаква да трае около година. „Така че през 2009 ние ще започнем разработването на ракетата” казва Чулков.
Въпреки очакванията Роскосмос да избере един изпълнител, има слухове че е възможно да има разпределено участие между няколко големи ракетни фирми. Това включва TsSKB Прогрес в Самара, разработчик на ракетите Съюз и КВ Машиностроения в Миас, главен разработчик на балистичните ракети изстрелвани от подводници. По такъв начин голяма част от работната сила на сегашното Руско ракетостроене ще бъде въвлечена в производството.
Новата ракета е само една част от списъка от машини, които ще бъдат нужни да приземят човек на Луната през 21 век. Изборът на НАСА и Роскосмос падна върху мисии с няколко типа ракети. Освен ракетата за извеждане на космическия кораб, отделни тежкотоварни ракети ще бъдат нужни, за да пренасят приземяващите се модули, както и двигателната секция за транзит Земя-Луна-Земя.
НАСА и Русия имат драстично различно разбиране какво е тежкотоварна ракета, Докато американската космическа агенция възприе разработването на титаничната Арес V, със възможност за товар от 145 метрични тона, Руската агенция избра доста по нисък тонаж. „Във полето на тежкотоварните ракети ние имаме „Ангара”. Тя попада в същата категория на тежкотоварни ракети, които са ни нужни” – казва Чулков.
Ракетата „Ангара” , която е под разработка още от средата на 90те, се очаква да направи първия си полет през 2011. Тя ще бъде способна да пренесе 35 тона в ниска земна орбита. Но някои нейни разновидности ще могат да вдигат от 40 до 50 тона. Според планът на Роскосмос, четири изстрелвания на Ангара 7 ще са нужни за да се осъществи една лунна експедиция. За сравнение, НАСА може да разчита на една Арес 1 и една Аред V за всяка лунна експедиция.
Източник: http://www.sci-bg.com/?p=191
-
Новото устройство е получило названието 'гравицапа'
Някой сеща ли се за Кин-дза-дза,ку :)
-
Новото устройство е получило названието 'гравицапа'
Някой сеща ли се за Кин-дза-дза,ку :)
:) :) :)
С две думи дотук нещата може да се обобщят така:
- Русия: напира да вземе своя дял от Луната и се съсредоточава към нови разработки за бази в околоземното пространство, като заедно с това бавно измества фокуса и към по-далечни обекти в Слънчевата система - демек, стриктно се придържа към програмата на Циолковски.
- САЩ: съсредоточили са интересите си основно към Марс. Идеята за МКС и нова експедиция до Луната се смятат за минало и не влизат в близките им планове. Вероятна бъдеща цел е създаването на двигател от съвсем ново поколение за придвижване в близкия и далечен космос. За тази цел притежаващият по-слаба гравитация от Земята, Марс, е изключително атрактивен. Освен това е планета, която с "минимални" средства, може да бъде тераформирана. Нови транспортни кораби Земя-Орбита.
- ЕСА: интересите са предимно в комерсиалната сфера, изстрелване на комуникационни и МТО спътници, като в по-далечен план се визира комплектоването на нова МКС и изстрелването на пилотиран КЛА. Очакват се нови съвместни разработки с Русия.
- Китай: цел - разработки и добив на нови енергийни източници на Луната. Поне засега.
- Япония: безпилотни научни спътници изпратени към всички краища на Слънчевата система. Роботизирани мисии на Луната и създаване на бъдеща обитаема база там.
-
В Русия се разработва ракетоплан за космически туризъм
Руските специалисти разработват триместен ракетоплан за суборбитални космически полети, които не предвиждат излизане на околоземна орбита - съобщи научния ръководител на проекта , професор от МАИ Генади Малашев.
Стойността на едно туристическо място в този ракетоплан ще бъде около 50-60 хиляди долара. В тясната херметична кабина, могат да се съберат пилота и два пътника или товар до 300 кг. Ракетопланът, който съгласно проекта ще стартира на височина 20км от изстребител, ще бъде снабден с хибриден ракетен двигател, разработка на института "Келдиш". Двигателя ще работи на смес от течен кислород и бутадиенов каучук. По време на полета екипажа ще бъде във височинни скафандри и ще може доколкото кабината позволява, да изпитат безтегловност в рамките на 3-4 минути. "Проекта ARS или многоцелеви суборбитален ракетоплан за платени полети и аерокосмически съревнования се разработва от нас съвместно с ЦАГИ, МГТУ Баумана и института по военна медицина" - съобщи професор Малашев, в изказване на третата международна научна конференция "Ракетно космическа техника: фундаментални и приложни проблеми" Както поясни от своя страна един от участниците в проекта представител на МГТУ Баумана Александар Муразев, стойността на полета на подобен ракетоплан за космическия турист ще бъде много пониска по сравнение с стартиране от космодрум. Освен това аналогичен полет зад граница се предлага за 100 хиляди долара. Използването на въздушен старт - е по евтино решение от колкото старт от наземен комплекс примерно три пъти по евтино. Стойността на едно място по проекта ARS може да бъде около 50-60 хилияди долара за половин час полет след отделянето от самолета-носител" - отбеляза той. Муразев съобщи, че с ракетоплана ще бъдат възможни съревнования по полети на максимална височина и далечина, а също така фигури от висшия пилотаж на височини над 30 км. На участниците на конференцията бяха демонстрирани слайдове с разчети и характеристики на новия летателен апарат. Ракетоплана построен по схемата 'безопашков' с добре развити закрилки и външно много напомня известния проект "Клипер" разработен от РКК 'Енергия' само че е значително по малък по размери и тегло. Ракетопланът се планира да стартира от изстребител Миг-31С. Половин час полет на височина до 130км след отделяне от носителя на височина 20км може да преминава както в ръчен така и в автоматичен режим. Кацането може да става на летище или с парашути, претоварванията за екипажа при това не са повече от 4-5 единици - както при кацането на космическите кораби 'Съюз'.
[РИА Новости]
-
Две съобщения, относно космическите стратегии за близко бъдеще:
Превръщат Луната в електростанция?
7 Юни 2010 Български фактор
За целта ще трябва да се построи пояс от слънчеви панели около екватора на Луната, чиято дължина ще бъде 11 000 км
Японската конструкторска фирма The Shimizu Corporation е предложила най - широкомащабния план за получаването на слънчева енергия в историята на човечеството, съобщи globalscience, цитиран от КРОСС. Техният амбициозен план се състои в построяването на пояс от слънчеви панели около екватора на Луната, чиято дължина ще бъде 6800 мили /11 000 километра/.
Събраната електроенергия ще бъде преобразувана в микровълни и ще бъде изпращана с лазери на земята, където лъчите ще бъдат преобразувани отново в енергия за земните електростанции. Концепцията за Лунен пояс, според компанията, ще може да задоволи потребностите от електричество на цялото човечество.
При построяването на пояса, компанията ще разчита много на роботи. Те ще бъдат управлявани дистанционно от Земята. На роботите ще помагат астронавти.
За изпълнението на проекта ще бъде необходим огромен брой слънчеви колектори, както и други материали, затова компанията предлага да бъдат използвани ресурси и от Луната. Например, в плановете на японците влиза производството на вода по пътя на възстановяването на лунната повърхност с водород, доставян от Земята. От лунните материали може да се изработват циментиращи вещества и бетон, а тяхната обработка със слънчева топлина ще позволи да се създадат тухли, стъклена вата и други строителни материали, необходими за проекта.
Електроенергията, генерирана от слънчевите панели ще се предава по кабели на разпределителни станции, които ще бъдат разположени на близката към нас страна на Луната, която е винаги обърната към Земята. След преобразуването на електроенергията в микровълни и в лазерни лъчи, те ще бъдат изпращани с антени, с диаметър 20 км, във вид на лъч към разположените на Земята приемници. Навигационният радиофар ще следи за акуратността на предаването на енергията.
Едно от най - големите преимущества на проекта за Лунния пръстен е отсъствието на нашия спътник на атмосфера, а това означава, че там не съществува лошо време или облаци, които ще намалят ефективността на получаването на електричество от слънчевите панели. При това пръстенът ще добива енергия 24 часа в денонощие, което ще позволи на човечеството да завърши ерата на използване на земните природни ресурси.
Източник: http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=22284
Стартира проектът „Марс 500”
3 Юни 2010 Български фактор
Експериментът трябва да помогне на учените да разберат как ще се справят хората при дългото пътуване до друга планета
Бихте ли кандидатствали доброволно да бъдете затворени за 18 месеца в затворен комплекс без прозорци, като поддържате контакт с външния свят само по електронната поща?
Шестима мъже – трима руснаци, двама европейци и китаец, се съгласиха да направят именно това в проект, който трябва да имитира мисия на полет до Червената планета, съобщава "Фокус", като се позовава на Би Би Си.
Проектът „Марс 500” стартира в медицински институт в Москва днес.
Учените се надяват експериментът да им помогне да разберат как ще се справят хората при дългото пътуване до друга планета.
Проектът е създаден колкото е възможно по-реалистично, въпреки че някои от условията на полета в космоса – например безтегловността, не могат да бъдат имитирани на Земята.
Източник: http://bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=22210
-
Слаба работа ;)
-
Слаба работа ;)
:) В смисъл?
-
Слаба работа ;)
:) В смисъл?
В смисъл,че тези двигатели са нищо в сравнение с неразсекретените такива.Поне аз така си мисля.
-
Слаба работа ;)
:) В смисъл?
В смисъл,че тези двигатели са нищо в сравнение с неразсекретените такива.Поне аз така си мисля.
Здравей Castiel! Не оспорвам тезата ти, но предпочитам в тази тема да се опра на оповестени вече факти.
Обаче, като стана дума за засекретени разработки, то чудя се, докъде е истината за технологията, описана от Бенитес в "Троянски кон", например? Тя изисква постигане на определени нива на познание за процеси и материали. За да се прескочат определени етапи, грубо казано, трябва да има откъде да се копират идеи или просто знанието да се индуцира отнякъде, или пък получи от някого. Така или иначе във всички случаи е наложително създаването на прототипи, които да се изпробват многократно, което от своя страна пък трудно остава незабелязано. Но за тези неща, тук в форума, има написани хиляди думи.
Идеята ми бе да пусна тема, в която се говори за официално обявените технологии, които понякога преминават съвсем незабелязано покрай нас и когато се наложат, то като че ли става "само себеси". Но тогава може и да е късно. Да си припомним колко бързо навлязоха GSM. И никой не можа да претегли правилно ползите и вредите, та, затова сега още се спори, вредна ли е тази форма на комуникация или не за човешкия организъм. Мога и още примери да дам, но не виждам смисъла, обаче ще припомня една стара максима: искаш ли да скриеш нещо добре - сложи го на видно място!
-
VASIMR и това със соларните колектори на Луната са публичен булшит :)
-
VASIMR и това със соларните колектори на Луната са публичен булшит :)
Здравей Peacekeeper! :)
Вероятно имаш основания да говориш така, но само твърдения от подобен вид не ме задоволяват. Ще си призная, че съм любопитен защо ги наричаш публичен фишек? В разработките има логика, а и те се припокриват с намеренията на космическите агенции за бъдеще. Явно баницата вече е поделена, на което обърнах внимание одеве и всеки е заел полето си за действие. Да си призная, допускам, че има и не дотам чисти намерения във взаимоотношенията помежду им, ;) но това е друга тема. В тази предпочитам фактите.
-
Огледай малко другите раздели, там са отговорите ;)
-
Огледай малко другите раздели, там са отговорите ;)
Виж, нещата не са от днес и концепциите не датират от 2004 година. Нямам причина да се съмнявам в това, че сега вече са на дневен ред.
Плазмен двигател, познат и като Двигател на Хол, е вид йонен двигател, използван за задвижване на космически спътници. Тези двигатели са разработени през 50-те и 60-те години на 20 век едновременно в САЩ и СССР (по-активно в Съветския Съюз).
Принципът им на действие се състои в улавянето на електрони чрез магнитно поле. Електроните йонизират пропеланта, и от своя страна неговите йони създават тяга.
Плазмените двигатели могат да ускоряват до 15-30 km/s, и произвеждат около 1 нютюн тяга. Някои съвременни руски плазмени двигатели (СПД-160, СПД-180) имат мощност до 180 киловата. Плазмените двигатели са използвани за задвижване на редица спътници, сред които СМАРТ-1.
Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB
Както писах и преди, техническите въпроси се решават поетапно и се базират на много опити. Няма как да се изкачиш на втория етаж, без да минеш през първия. Изглежда, че всичко е просто въпрос на време. С риск да се повторя, ще кажа, че първите такива двигатели за които се сещам, не подсигуряваха голяма тяга и затова не бяха използвани като стартови, а като тягови и са включвани в момента, когато не е нужно голямо ускорение, а плавно достигане на необходимата скорост в открития Космос. Очевидно VASIMR е йонно-плазмен двигател от ново поколение, но едва ли и той ще може да подсигури стартова тяга от кота 0. Не виждам къде е противоречието и защо трябва да гледам на нещата по друг начин. Идеята е технически издържана и очевидно ще бъде приложена на практика.
Мисля, че при тези обстоятелства не спорим и затова не се опитвам да те убеждавам, но си оставам учуден от многозначността на отговора ти. Всъщност, мога да прекарам цяла вечност, разглеждайки водените дотук дискусии в форума една след друга, но за съжаление с толкова свободно време не разполагам. Чета заглавията в разделите и ако някое ми направи впечатление, разглеждам дебата основно. За повече време нямам. Така че, Peacekeeper, не се сърди, но отново ще те помоля да бъдеш по-конкретен в отговора си. :) :hi:
-
Да, но енергийната им ефективност е под всякаква критика. 1 нютон при колко вата? ;D
-
Да, но енергийната им ефективност е под всякаква критика. 1 нютон при колко вата? ;D
Айде без спорове, Ето: http://spaceflight.nasa.gov/shuttle/support/researching/aspl/reference.html НАСА са описали всичко, може да прочетете.
При тестовете имаме:
Прототип VX-50 е с максимална мощност от 50kW и с 59% КПД. Този прототип е предназначен изключително за наземни тестове във вакуумната камера на Ad Astra. Тягата която е постигната при тестовете при максимална мощност е 0.5 нютона.
Прототип VX-100 е с максимална мощност от 100kW и с ефективност от 72%
Прототип на първия реален двигател VX-200 ще тежи 300кг, ще бъде с тяга 5 нютона и ще използва 200 kW енергия. Той ще бъде монтиран за тестове на космическата станция и при успех ще бъде използван в последствие за корекция на орбитата на станцията.
VASIMR може теоретично, достигне нива на мощност сто пъти по-големи от тези на други йонни двигатели. Но има още два големи проблема, които трябва да се обърне внимание преди някой да започнете да си стяга багажа за Марс.
Първата е, че 200kW VASIMR произвежда само половин килограм тяга. Това е повече от достатъчно във вакуум на пространството, където йонен двигател може да работи непрекъснато в продължение на месеци и с половин килограм тяга може да закарате два тона товар от слънцето до Юпитер за 19 месеца. Но това означава, VASIMR няма да напусне Земята с този двигател – тя ще трябва да се издигне с една от онези стари газ пръскащи ракети.
Вторият проблем е, че докато настоящия двигател може да работи изцяло от слънчева енергия – което го прави добър лунни пътувания и други близки до земните места – за дълбоко пространство мисия, ще трябва по-скоро 200MW мощност. И само ядрен реактор на борда, може да предостави това.
Дефакто пак ще се изтрелва с ракети до космоса от там нататък ще се справя сам на къси разтояния,а за дълги ще му трябва ядрен реактор.
VASIMR с мощност между 10 и 20 мегавата може да придвижи пилотиран кораб до Марс за около 39 дни.
Това са фактите за сега.
-
Прототип VX-50 е с максимална мощност от 50kW и с 59% КПД. Този прототип е предназначен изключително за наземни тестове във вакуумната камера на Ad Astra. Тягата която е постигната при тестовете при максимална мощност е 0.5 нютона.
Хах, това прави 100 kW за всеки нютон ;D Съотношение 100 000 към 1 ;D За къде са тръгнали? Когато имаме 1N/1W тогава ще говорим пак :)
П.П. Нищо не видях за двигателя на Уудуард ::)
-
Така, ще повторя за предходните модели: Плазмените двигатели могат да ускоряват до 15-30 km/s, и произвеждат около 1 нютюн тяга.
Което преведено на български език означава, че за специфичните условия на открития космос, не са нужни високомощни двигатели. Очевидно 1 нютон тяга е достатъчен да ускори малък обект до нужната скорост, така че той да успее да напусне дори земното гравитационно поле. Наемам се да направя справка за името на сателита на който за пръв път бе монтиран такъв двигател, но добре помня, че бе изпратен с мисия отвъд орбитата на Марс преди години.
Тези двигатели очевидно не могат да изведат сами на орбита никакъв товар и затова е по-вече от ясно че стартовете ще се осъществяват и за в бъдеще с помощта на вече познатите химически ракети. VASIMR /или подобните му/ ще могат да се използват едва когато полезният товар се отдели от носителя в орбита.
Друга концепция също е възможна и много вероятна - да се построи базова станция в околоземното космическо пространство, която да обикаля на стационарна орбита и от която да стартират транспорти към определени точки в системата на Слънцето. Възможно е такава станция, в бъдеще, да се използва освен като порт, още и като док за строеж на подобни "совалки".
Проблемът всъщност е бил и си остава стартът от кота 0. Екстремалните условия на старта изискват както висока мощност, така и голямо ускорение и издържливост на конструкцията. Затова стартовите двигатели притежават голяма тяга, над 1000 кN, за да преодолеят земната гравитация. Но мощността им е в пряка зависимост от теглото на полезния товар /както и от теглото на самата ракета, заедно с горивото/. Тази зависимост е изведена още от Циолковски и е валидна абсолютно за всички стартиращи от Земята, земни космически ракети-носители до момента.
Peacekeeper, благодаря за подсказката! Непременно ще разгледам материалите!
-
Разгледай тези 2 сайта:
1. http://www.woodwardeffect.org/
2. http://www.emdrive.com/
Сортирал съм ги по важност ;)
-
Прототип VX-50 е с максимална мощност от 50kW и с 59% КПД. Този прототип е предназначен изключително за наземни тестове във вакуумната камера на Ad Astra. Тягата която е постигната при тестовете при максимална мощност е 0.5 нютона.
Хах, това прави 100 kW за всеки нютон ;D Съотношение 100 000 към 1 ;D За къде са тръгнали? Когато имаме 1N/1W тогава ще говорим пак :)
П.П. Нищо не видях за двигателя на Уудуард ::)
Това е от значение при положение,че имаш гравитация, въпроса съвсем не стои така без гравитация. Това обяснява и сириус.
-
:) deznam, освен посочените линкове от Peacekeeper, в мрежата има и друго написано за "двигателя" на Удуърд. Ето три статии, които набързо преведох. Нямам претенции за блестящ английски, така че приемам поправки. Ето и статиите:
Ще полетят ли скоро бездимни ракети?
17-ти Май 2006 г., CNET, автор Том Krazit
Коронадо, Калифорния - според университетски преподавател, само средствата и времето отделят сегашната наука от ракетата, движеща се с помощта на двигателите от Стар Трек.
Джеймс Удуърд, професор от Калифорнийския държавен университет в Фулъртън, на конференция тази сряда, представи изследванията си относно Мах-Лоренц задвижващите устройства (MLTs), които, въпреки че, все още са само експериментални образци на лабораторни тестове, могат в бъдеще да станат нов, екологичен източник на задвижване. В основата си MLTs се основават на принципа на Мах, предполагащ общото взаимодействие между частиците във Вселената и ефекта от това взаимодействие, както и върху работата на Хендрик Лоренц, ръководил изследванията в областта на движението на заредени частици в магнитно поле. Удуърд потвърди, че е конструирал двигател, работещ на базата на отделяната от телата енергия при малка промяна на масата им.
За промяна на масата на определен обект, той използва кондензатори, при което се отчита произвеждането на минимално количество тяга. Чрез увеличаване на напрежението и честотата на тока, се увеличава и силата на натиск върху обекта до степен, когато двигателят може да се използва за коригиране на орбитата на спътника или като тягов космически двигател.
MLT е подобен на "импулсните двигатели", използвани от звездните кораби в "Стар Трек", само че в много намален мащаб. В бъдеще чрез MLT може да пренасят пътници и товари на големи разстояния в Вселената, със скорост близка до тази на светлината. В лабораториите на Удуърд вече са произведени около дузина от тези двигатели, по които се работи постоянно. Сега, въпросът е във финансирането на проекта, за да може изследванията да продължат, както и време за преодоляване на препятствията пред проекта и построяването на двигател от типа MLT до размер, необходим за изпращането на полезен товар в орбита. Като вторичен продукт в момента, тези двигатели произвеждат топлина, разсейвана посредством вентилатори. Днес MLT би могло да бъдат монтирани на спътници, извеждани в орбита от бустерни ракети и да се използват за корекции на орбиталните им параметри.
Източник: http://news.cnet.com/Smokeless-rockets-launching-soon/2100-11397_3-6073392.html
Удуърд ефект
Ефектът Woodward е хипотеза, предложена от Джеймс Е. Удуърд, физик в Калифорнийския държавен университет в Фулъртън, базирана на опита на съхранението на енергийно заредени йони при ускорени и преходни колебания в масата. Тази хипотеза обаче се счита от теоретиците за неоснователна и те изказват съмнения, че е изключено ефектът на Удуърд да бъде приложен за задвижване на космически кораб. Във връзка с това, няколко групи от учени провеждат експерименти, предназначени да докажат или опровергаят съществуването на ефекта, по който дори е направен анимационен филм. Основният проблем при космическия дизайн е свързан с проблема на ускоряване, за който се използва енергията от изгаряне или космическият кораб трябва да разчита на силата на слънчевия вятър или на гравитацията на планетите. Ракетните горива обаче бързо се изразходват, а слънчевият вятър и гравитацията на планетите могат да се използват само в рамките на една планетарна система. Космически кораб, пътуващ в междузвездното пространство се нуждае обаче от друга движеща сила. Ако бъде конструирана установка, работеща на базата на Удуърд-ефекта, двигателят трябва да произвежда йони при натиск и да ги поглъща при намаляване на натиска, като резултатът ще бъде стабилно ускорение. Принципът на Мах гласи, че инерцията, се дължи на взаимното гравитационно привличане на всички частици на материята във Вселената. Така, ако масата на даден обект се променя, от по-висока към по-ниска при движението му по орбита или права линия, нетният ефект от това движение, трябва да бъде ускоряването му в едно направление, при което масата на обекта ще се различава от първоначалната. Удуърд твърди, че е постигнал това. Удуърд публикува работен документ относно пробива в задвижването, който представи на семинара по физика през 1997 година и на НАСА и го оповести в университетския сайт, като едновременно с това подаде и молба за патент за двигател конструиран на базата на въздействието с което пък предизвика определено интереса на медиите. Удуърд заяви по The Space View, че теоретично, подобно устройство би могло да бъде построено достатъчно мощно, така че произвежданата от него енергия да бъде в състояние да генерира червееви дупки с много изходи в пространството, което пък да позволи моментален транзит между две точки в континуума пространство-време. Този въпрос вече е разгледан в филмите от поредицата Старгейт, както и в други фантастични филми.
Критика
Основен момент в критиката е, че ефектът на Удуърд нарушава Принципа за запазване на инерцията, говорейки за създаване на вечен двигател. Удуърд, възразявайки срещу това
твърдение, обяснява, че според принципа на Мах, инерцията е резултат от гравитационното въздействие на цялата Вселена върху всяка отделна маса в състояние на движение или покой и че всяко устройство, позволяващо да се получат колебания в тази маса, получава адекватно ускорение от реакцията на масата на самата Вселена. И тъй като местната Вселена се явява част от "системата" на самото устройство, то импулсът бива съхранен, а принципът за запазването му на практика не се нарушава.
Математическите противоречия
В публикациите си математикът J.H. Whealton, предоставени на Министерството на Енергетиката на САЩ и Службата за научно-техническа информация на 4-ти септември 2001 година, изказва сериозни съмнения относно математическите основи на теорията на Удуърд, според които всички резултати от направените досега опити, могат да бъдат обяснени от гледна точка количеството внесена енергия, компенсираща загубите при термичното разширение, наблюдавано без изключение при всички лабораторни демонстрации на ефекта на Удуърд, без изобщо да се споменава за нарушение на Нютоновите закони. Удуърд веднага поиска от Хилтън математическата обосновка на думите му.
Свързани теории
Хипотезата на Удуърд се свързва с откритията на Денис Уилям Шама /Sciama/относно формулирането на принципа на Мах, по-скоро неясната концепция, разисквана от философа Ернст Мах, която Алберт Айнщайн разглежда като нещо от рода на "инерцията е плод на взаимодействията между органите". Удуърд използва термина "Maх ефект" за своята хипотеза. Според Уилър-Файнман при хипотетичните колебания на масата, вследствие взаимодействието между тежест и инерционна сила се излъчва енергия, под формата на радиация.
Хипотезата е свързана и с ефекта на Nordtvedt, предложен от Кенет Л. Нордтвид от Монтанския държавен университет, който отбелязва, че според някои теории за гравитацията, различните части на цялото, трябва да се разглеждат самостоятелно според своите маси и енергия. Това би нарушило Принципа за равностойността, според който законите за гравитацията са независими от скоростта и местоположението, поддържан от много физици-теоретици. Експериментът проведен с вариращи лазери на Луната показа, че ако ефектът Нордтвид съществува, действието му е изключително слабо.
Експерименти
През 2004 г. Джон Крамер, Къран Фей и Деймън Кейсис /Cassisi/ от Университета във Вашингтон съобщиха, че са провели тестове за потвърждаване ефекта на Удуърд, но резултатите от тях са неубедителни.
На 20 януари, 2006 год., Павел Март и Андрю Пелфриймън /Palfreyman/ съобщиха резултатите от експериментите си проведени в Американския Физически Институт. Резултати от тестовете посочват превишаване на прогнозите на Удуърд от порядъка 1 към 59.
През 2006 г. учени от изследователски центрове в Австрия докладваха резултатите от проучване на ефекта с помощта на много чувствителни прибори за баланса на тягата. Резултатите не са в пълно съгласие със заключенията на Удуърд. Въпреки това, предвид значимостта на обекта на проучванията, учените препоръчаха допълнителни изследвания. Резултатите трябва, разбира се, да се разглеждат в светлината на Дж. Хилтън и цитираният по-рано (и критикуван от Удуърд) доклад.
Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Woodward_effect
Woodward effect
публикуван от Antigravity Чет Фев 04, 2010 8:37 am
Темата се обсъжда много сериозно в частния форум на НАСА. По-късно този месец Джеймс Уудуард ще бъде на конференция тук и ще докаже експериментално Маховия ефект. При независимо потвърждение на резултатите, НАСА или DARPA ще започнат да финансират проекта. След години това ще доведе до космически двигатели със специфичен импулс от няколко трилиона секунди, с константно ускорение от 9.8м/с^2. С такъв двигател ВСЯКА планета от слънчевата система става достъпна ЗА ДНИ. Следваща генерация Мах-Лоренц двигатели ще са от антигравитационен тип.
Инженерният принцип най-общо казано се основава на конвертор, който може да обръща директно електрическа мощност от 1 watt в сила от 1 Newton (1W/1N). Може да сметнете генераторът с каква мощност да бъде, за да може да вдигне цяла совалка в орбита.
Уудуард предвижда да използва за енергия литиево-йонна батерия или фюзър на Бъсард.
Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/distribution/viewtopic.php?f=15&t=1123
-
Peacekeeper, ами вероятно, в тези разработки за които говориш има хляб. Само че темата бе за реално навлизащи в употреба, днес, нови технологии, свързани със придвижването в Космоса и различните космически стратегии. Това че прототипите на Удуърд и технологията EmDrive не са на дневен ред и пред тях все още има много въпросителни, не ги прави аутсайдери и както казах, може би, след време те ще получат заслужено славата си. Сам виждаш, че административно се търсят и средства и протекция. Удуърд е опрял дори до ДАРПА. Просто в обозримото бъдеще технологията VASIMR, както и руския двигател използващ ядрената реакция, няма да имат аналог и ще са "работните коне" в космоса. :hi: ;)
-
Това е от значение при положение,че имаш гравитация, въпроса съвсем не стои така без гравитация. Това обяснява и сириус.
Ние искаме да бъдат мултифункционални, нали се сещаш ;)
Сириус, ами ако ти кажа, че вече разполагаме с двигателите от типа на Star Trek или Star Wars и че ефекта на Уудуард е само междинно звено? :)
-
:) ОК Peacekeeper! Но нали знаеш - любопитен съм!
-
Ще те помоля онзи превод, който направи за Уудуард, да го постнеш в Уикипедия ;) Много е добър :)
Що се отнася до останалото, ето един филм, който много ще те заинтригува:
http://zamunda.net/details.php?id=187467&hit=1
Важно: там където е преведено "шайби и жици", е шайби и шпилки ;) Малко недодялан превод, ама ти ще го разбереш :)
Очаквам мнението ти! :writer:
-
:) :drinks: - за качеството на превода! Ще го постна, за да има полза от него, разбира се. Сега отивам да видя филмчето! Благодарско!!!
Виж, не съм твърдоглав скептик и съм склонен да приема всяко нещо, което може да бъде подкрепено с факти. С проблемите на овладяването и проучването на космоса с ВСЯКАКВИ средства се занимавам повече от 35 години и както изглежда, никога няма да изгубя интереса си към тази тема. :) :hi: Желая ти приятна вечер!!!
-
Приятно гледане ;D Сигурно ще останеш с отворена уста 8)
-
Peacekeeper, дано не те разочаровам с отговора си.
Ами не знам откъде да започна, но хайде да е с това - филмът ми хареса, а лекторът е много, много добър... популяризатор! Гледах с удоволствие изнесената от г-н Дейо лекция по вълнова физика, но да си призная честно, никак не успя да ме шашне с научно-техническата страна на нещата, които по същността си са добре изучени и известни вълнови физически явления. Да, светлината има дуалистичен характер. Да, предполага се и то още от средата на миналия век, че гравитацията - също. Да, вярно е, че отново се заговори активно в днешно време за етера и свойствата му. Стан Дейо направи пред камерата и няколко интересни опита, обяснявайки ги доста добре...
Интересно бе признанието му, относно принадлежността на австралийския му работодател към Илюминатски орден, както и това, защо показаните снимки на летателните апарати в края на филма, не са засекретени, подавайки мимоходом инфото, че истинските кораби не са толкова красиви и са с драскулки по тях. Това неволно ми припомни "камбаната" от снимката, останала от времето на Третия райх, с свастиката и руническите надписи по корпуса й, а също и писмените знаци които се намирали върху останките от катастрофиралия през 47-ма година в ранчото на Брейзил, до Розуел - Ню Мексико, кораб на извънземните и показани от майор Марсел на сина му.
Друго едно обяснение също предизвика интереса ми - как става комуникацията между НЛО, как те се събират и летят във формация, и какъв е всъщност механизмът на образуването тази формация, както и природата на маневреността на тези кораби, обяснена с феномена на времето.
Какво обаче остави празнина в мен, докато гледах филма - ами най-вече това, че не бе показан запис на демонстрационен полет на онзи модел с дъските и намотките, въпреки уверението на лектора, че той лично участва в конструирането на подобни устройства в настоящето. За съжаление, разработките в тази насока и датиращи от средата на 20-ти век, според думите на лектора, са си все още толкова секретни, колкото са били и тогава и както се оказва, те не са собственост на нито едно правителство, а на ордена на Илюминати. Така обаче космосът няма да стане по-близък никога на Човечеството. Въпросът е защо? Защо, ако има в наличност такива летателни средства, огромни правителствени организации като НАСА и Роскосмос пръскат милиарди за разработките на конвенционални прототипи и скъпоструващи и опасни химически ракети и спътници? Защо трябва да се строят орбитални станции, когато космическото пространство може да е достъпно с всяка една своя точка за проучване, във всеки един момент? Ето тези, а и още, по същността си риторични, въпроси възникнаха в мен спонтанно, още докато гледах филма.
Всъщност, днес вероятно ще го гледам отново, защото с моите 5,5 диоптъра, може и да съм изтървал нещо. Надявам се обаче, че няма да те разочаровам, ако кажа, че мнението ми за нещата не се е променило, дори след гледането на филма. ;)
-
Разбира се, че не, изглежда не си спал цяла вечер ;D
Въопроса ти за космическите агенции: те са фарс. Не знам дали те удовлетворява като отговор, но се заклевам, че това е самата истина и само истина. Естествено това е друга тема и няма да подходи на вече започнатата.
Мога да ти покажа как тези летателни апарати се движат в орбиталното пространство и колко много приличат на описанията на лектора:
ето го материала и на български от БТВ Документите:
http://www.vbox7.com/play:ef349994&start=286
Димни кръгчета, а :drinks:
Питаш ме за модела с дъските. Преди него той говори за Таунсенд Браун. Популярните лифтъри ги има навсякъде в нета как летят. Но нали се сещаш. Не са истинска антигравитация както той се изрази. А такива неща се следят строго в нета. Освен това моделчето с дъските изобщо не е лесно за направа. Ще ти дам физичния принцип, който го кара да лети:
Не е ли интересна формацията :o
Същото е и с "тортата" ;D
Ами виж това към края?
;)
Качил съм книгата на лектора тук:
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,14034.0.html
ако те интересува де :blum2:
Лек ден :)
-
Много интересно,начина на мислене не се е променил откакто са измислили първата ракета,защо пък всички са останали с убеждението че задължително за да получат тяга трябва да изгорят нещо?
-
Всъщност имам идея за направа на центробежен ускорител;все още събирам чаркове за конструкцията му;изцяло механичен че и елементарен като конструкция!
-
Всъщност имам идея за направа на центробежен ускорител;все още събирам чаркове за конструкцията му;изцяло механичен че и елементарен като конструкция!
Дай да видим проекта може и някой друг да се навие да го направи. :hi:
-
Ми не зная как да го начертая,чак до толкоз не съм запознат с компютърната дейност!
-
Има безплатни програми за рисуване като тази Artweaver.
Не очакваме инженерни чертежи с точност до милиметъра, а примерна скица . :hi:
-
Ми не зная как да го начертая,чак до толкоз не съм запознат с компютърната дейност!
Ако не искаш да го покажеш пред публика,т.е.пред нас,прати го на Л.С. на Peacekeeper.Той е много в час и ще прецени,става или не става проекта.
-
Всъщност имам идея за направа на центробежен ускорител;все още събирам чаркове за конструкцията му;изцяло механичен че и елементарен като конструкция!
Имаше такава идея един потребител от You Tube. Той даже беше конструирал устройството, а на скиците обясняваше теорията. След 2 месеца го изтриха :o ;)
-
Всъщност аз прототипа вече го правих,сега искам да сътворя работен вариант.
Прототипа даде тяга от около 6 килограма при 500-600оборота!
-
Тягата не се ли измерваше в Нютони, тъй като е сила?
-
Ми аз имам кантар,а не нютонметър!
-
http://vbox7.com/play:879802fc (http://vbox7.com/play:879802fc) Информация за Vasimr и Йонните двигатели....... тествали са ги още 90-те години...
-
http://vbox7.com/play:879802fc (http://vbox7.com/play:879802fc) Информация за Vasimr и Йонните двигатели....... тествали са ги още 90-те години...
Не знам как може да те впечатляват такива стари неща. Явно липсата на информираност е причината.