Моят житейски експеримент доказва, че практикуването е за предпочитане. Съгласна съм, че дисциплината убива спонтанността, но никъде не е казано, че трябва да се практикува само чрез дисциплина, аз съм от най-недисциплинираните. Може да се практикува чрез забавление. От теоретизиране и философстване полза не виждам, другия вариант е съзерцанието, но е доста неприложим из нашите географски ширини.
Егото ми бе доволно да отбележи, че на повечето изброени догми не робувам изначално, а от други съм се освободила в последствие.
Погледнете си форумната статистика, това е времето, което сте прекарали в размяна на мнения, смятате ли, че е загубено?
Не съм му адвокат на Ян ван Хелсинг, харесвам го и намирам коментарите за него неуместни. Може би автора/рите не знаят или нарочно не споменават, че "Не пипай тази книга" е
лайт версия на "Тайните общества". Чела съм и двете части, който ги е чел е видял нецепене на басма. Доколкото ми е известно все още не са издадени в нито една немскоезична страна, освен ако нещо се е променило последната година.
На Дейвид Айк предпочитам да му гледам лекциите, вместо някой да ми ги преразказва, чувството му за хумор си го бива.
Иначе става за едно четене, стилът ми допада, позабавлявах се, но проектира доста съмнения. И аз си имам своите съмнения, предпочитам вместо да се въртя в кръг, да търся инструменти за освобождаване от тях. Ей такава литература ми се чете, препоръчайте нещо
