Вижте това
Еколози за ГМО, шистовия газ и храните у нас
Неподходящи препарати за пръскане на културите, опрашвани от пчелите, смятат от коалиция "България, свободна от ГМО"
Снимка: БГНЕС
Дори в България нищо да не се внася, страната ни е в състояние сама да изхрани населението си и дори да й остане излишък от продукция поради благоприятните климатични условия.
В това са убедени природозащитници от коалиция "България, свободна от ГМО", които дадоха информация на пресконференция за участието си в Европейския форум за хранителен суверенитет в Австрия този месец.
Бъдещето на България е в производството на биохрани и в страната вече се наблюдава ръст на биоземеделието, както и в другите европейски държави, отбеляза Марияна Христова от коалицията.
Най-плодородните земи у нас обаче са в риск - на една част от тях се добиват въглища, а Добруджа е заплашена от замърсяване заради добива на шистов газ, предупредиха природозащитниците.
Според тях държавата прилага двоен стандарт при запазването на плодородните земи в Добруджа - от една страна е против добива на "зелена" енергия върху плодородни земи, а от друга разрешава проучването за шистов газ в доказано плодородната Добруджа.
Проучването и добивът на шистов газ се правят по един и същи начин, коментира Христова. По думите й дори само една сонда да даде дефект, това би означавало засягане на огромен воден хоризонт, от който черпи вода цяла Добруджа и дори Румъния.
Градовете в Добруджа ще имат и допълнителни проблеми
с водоснабдяването, тъй като добивът на шистов газ изисква огромен воден ресурс, добави тя.
Друг проблем, който виждат природозащитниците, е унищожаването на пътната инфраструктура в региона заради огромните машини, които извършват проучванията и добива.
В САЩ шистов газ се добива в пустинни райони, където гъстотата на населението е един човек на стотици квадратни километри, а у нас искат да го приложат при гъстота 78 човека на квадратен километър, сравни Христова.
Тя даде за пример други европейски страни, където добивът на шистов газ е забранен заради невъзможността да се развива биоземеделие, предизвикани слаби земетресения или повредена инфраструктура.
Природозащитниците изразиха и опасения, че макар България да има най-стриктното законодателство в ЕС по отношение на генетично модифицираните организми (ГМО), не се осъществява полеви контрол.
Агенцията за безопасност на храните няма необходимия капацитет, коментира Илия Цонев от коалицията. Природозащитните организации
нямат финансов ресурс да контролират сами наличието на ГМО,
тъй като изследването на една проба струва около 400 лева.
Имаме притеснения за рапицата, която в България навлиза бързо, отбеляза Борислав Сандов от коалицията.
По думите му вносът на ГМО храни у нас не може да се ограничи, но потребителите трябва да са информирани за съдържанието им.
Година и половина след влизането в сила на Закона за ГМО все още няма създадена и подзаконова нормативна уредба, която да задължи производители и вносители да указват върху продуктите съдържанието на ГМО с едър шрифт, както по закона, посочи той.
Друг проблем е храненето на животните с генетично модифицирани царевица и соя, каквито в България също се внасят. Според Цонев
така ГМО достигат и до трапезата на хората,
за което обаче трябва да се търси решение на европейско ниво.
Изчезването на пчелите у нас се дължи най-вече на безконтролно пръскане на растителните площи и отравяне на насекомите, коментираха още природозащитниците на пресконференцията.
Илия Цонев е участвал през лятото в експертни наблюдения, свързани с изчезването на пчелите у нас.
Заключенията на специалистите са, че там, където има загуби на пчели, причината не е разпадане на пчелните семейства, каквото се наблюдава в други държави, а използването на
неподходящи препарати за пръскане на културите, опрашвани от пчелите
Друга причина за смъртността са фалшивите, некачествени или с изтекъл срок на годност продукти за лечение на пчелите. Част от пчеларите у нас вече са имали проблеми с препарати, които не са закупени от ветеринарна аптека.
Според Илия Цонев държавата трябва да упражни правото си на контрол над тези продукти и да провери продуктите, предлагани в обикновените пчеларски магазини или просто на щанд на улицата.
Подробните резултати от изследванията по темата ще бъдат представени в рамките на кръгла маса през септември.
Ние се борим за промяна на обществените политики и управленски структури, които управляват хранителните системи. Това е записано в Европейската декларация за хранителен суверенитет, приета преди броени дни от Европейския форум за хранителен суверенитет.
Над 400 делегати от 34 европейски страни, сред които и представители на коалиция "България свободна от ГМО", близо една седмица дискутираха проблемите, свързани с производството на хранителни продукт.
Заедно те развиват подробна платформа и набор от принципи за постигане на хранителен суверенитет в Европа. Всички те са единодушни, че трябва
да се децентрализира системата на дистрибуция на храните
и да се скъси веригата между производители и потребители, че трябва да се подобрят социалните и работните условия в сферата на земеделието и храните.
Според декларацията публичните политики на всички нива гарантират жизнеността на селските райони, справедливи цени на производителите на храни и безопасна, свободна от ГМО храна за всички.
"Ние се борим срещу употребата на ГМО и отглеждаме и възстановяваме богато разнообразие от свободни от ГМО семена и породи добитък.
Ангажираме се чрез обучение и обмяна на умения да възприемем отново и да популяризираме старите познания за готвене и преработване на храни", пише още в декларацията.
Нейните автори искат фермерите да могат да произвеждат и преработват храни в рамките на своите общности.
