Добър човек

[mitko]

"Човекът веднъж засегнал ме"...а не е ли по-точно, че ТИ СИ СЕ засегнал от нещо, което човекът е казал или направил? Както си се засегнал така можеш и да се отсегнеш. По собствена воля и личен избор.

        Смятам,  че  правилният  въпрос  е:  Какво  може  да  те  засегне  така,  че  да  не  можеш  да  забравиш?  Отговора  е:  Достойнство,  дами  и  господа,  не  мога  да  забравя  и  простя  потъпкано  достойнство!!  Който  иска  да  забравя  аз  не  мога!!  Колкото  и  да  сте  добри  осъзнати   и  духовни,  никога  не  позволявайте  някой  да  се  гаври  с  достойнството  ви,  защото  тогава  ще  загубите  индивидуалноста  си!  Достойнството  ми  като  израз  на  моята  индивидуалност  е  нещо  свято  и  на  никого  не  бих  позволил  да  си  помисли  дори,  че  може   безнаказано  да  прави  опити  в  тази  насока! 
       Доброто,  Алибаба,  трябва  да  бъде  твърдо  и  да  отстоява  позициите  си!   

[алибаба]

Ако внимателно разнищиш някой случай, в който си се почувствал засегнат ще разбереш,че каквото и да е казал или направил някой то произтича от някакви негови проблеми...например човека се чувства малоценен и избива комплекси като напада някой друг, или завижда, или се страхува, или....все неща, свързани с НЕГОВИ проблеми. Какво общо можеш да имаш ТИ с неговите проблеми?!
АБСОЛЮТНО всяка негативна реакция но човека е резултат от собствен негов проблем.
Това е правило. Тогава за какво достойнство ми говориш?!
Достойнството е атрибут на егото.
Нищо не може да засегне истинкия човек, може да бъде засегнато само егото му.

[konstantin2007]

Митко,прав си..донякъде...Въпросът за достойнството обаче е относителен..Аз се научих да прощавам,за собствено добро..тогава когато дори на знаех кво значи"духовен човек"..но просто не можех да понасям повече обидата и болката да ме разяждат..И предпочетох да забравя..Понякога това е по-лесно...
Иначе..засегнат ли достойнството ми(ма тва много рядко може се случи)си прав..Тогава не прощавам..Просто въпросният човек престава да съществува за мен и толкоз..

[old4]

Достойнството е атрибут на егото.
Нищо не може да засегне истинкия човек, може да бъде засегнато само егото му.

Ами Алибаба, то без его няма живот, я помисли малко  .

[алибаба]

Няма да го УБИВАМЕ егото, но няма и да му РОБУВАМЕ.
Я помисли малко  
Та то е само една ПРЕДСТАВА,винаги ограничена и винаги изкривена, т.е. невярна.
Щом СОБСТВЕНАТА ни представа за нас е невярна какво можем да очакваме от ЧУЖДАТА представа за нас?!!
За какво засягане и обида можем да говорим?!!

[old4]

Няма да го УБИВАМЕ егото, но няма и да му РОБУВАМЕ.
Я помисли малко  
Та то е само една ПРЕДСТАВА,винаги ограничена и винаги изкривена, т.е. невярна.
Щом СОБСТВЕНАТА ни представа за нас е невярна какво можем да очакваме от ЧУЖДАТА представа за нас?!!
За какво засягане и обида можем да говорим?!!

Ние просто живеем с него Алибаба а че някой му робуват, това е отделен въпрос
Откъде си сигурна че всички имат погрешна представа за себе си? Тук ти се обажда онова дето не искаш да му робуваш  ;D, с твоя метър мериш всички, ами аз не съм съгласен с това .
А това което Митака казва го има във всички човеци, разликата е че едните казано по народно му гонят ким , а другите могат да простят, но знай че никой нищо не забравя, просто не иска да си го признае .

[konstantin2007]

с твоя метър мериш всички, ами аз не съм съгласен с това .
А това което Митака казва го има във всички човеци, разликата е че едните казано по народно му гонят ким , а другите могат да простят, но знай че никой нищо не забравя, просто не иска да си го признае .

[old4]

с твоя метър мериш всички, ами аз не съм съгласен с това .
А това което Митака казва го има във всички човеци, разликата е че едните казано по народно му гонят ким , а другите могат да простят, но знай че никой нищо не забравя, просто не иска да си го признае .

Хахахха, ами аз не съм по различен  , но има други които са  .

[konstantin2007]

 ;)Имах предвид,че в момента и ти мериш всички с твоето мерило..
Аз забравям.Наистина.За това не казвай,че"никой нищо не забравя"..Има и такива,които са разбрали каква благодат е да"забравиш"и да продължиш напред.

[mitko]

Арри,от това да си представяш,до това да го извършиш..знаеш колко голяма разлика има....

      Няма  никаква  разлика!  Ти  си  го  извършила  в  мислите  си!

Митко,прав си..донякъде...Въпросът за достойнството обаче е относителен..Аз се научих да прощавам,за собствено добро..тогава когато дори на знаех кво значи"духовен човек"..но просто не можех да понасям повече обидата и болката да ме разяждат..И предпочетох да забравя..Понякога това е по-лесно...
Иначе..засегнат ли достойнството ми(ма тва много рядко може се случи)си прав..Тогава не прощавам..Просто въпросният човек престава да съществува за мен и толкоз..

      Разглеждаш,  Константине,  една  и  съща  теза  от  два  взаимно  изключващи  се  ъгъла!  
       Аз  съм  прав  като  казвам,  че  да  простиш  трябва  да  забравиш!   Въпроса  е  как  да  стане  това - дали  да  забравим  за  болката  или  заедно  с  нея  да  изхвърлим  и  причинителя  й?
       Има  едни  малки  2-3мм  бели  трънчета  (живелите  на  село  ги  знаят)които  се  забиват  по  ходилата!  Е  аз  прощавам  на  трънчето  прчинената  болка,  но  как  да  забравя,  когато  то  напомня  за  себе  си?  Изваждаш  трънчето  и  чак  тогава  можеш  да  забравиш  болката  и  да  простиш  на  трънчето!    Докато  не  махнеш  причината  забрави  за  всички  добродетели!  
        Алибаба,  аз  не  обвинявам  трънчето,  по  принцип  съм  виновен,  защото  аз  съм  го  настъпил,  но  явно  не  можем  да  живеем  в  симбиоза  и  всеки  по  пътя  си!    

[konstantin2007]

Арри,от това да си представяш,до това да го извършиш..знаеш колко голяма разлика има....

      Няма  никаква  разлика!  Ти  си  го  извършила  в  мислите  си!

Митко,прав си..донякъде...Въпросът за достойнството обаче е относителен..Аз се научих да прощавам,за собствено добро..тогава когато дори на знаех кво значи"духовен човек"..но просто не можех да понасям повече обидата и болката да ме разяждат..И предпочетох да забравя..Понякога това е по-лесно...
Иначе..засегнат ли достойнството ми(ма тва много рядко може се случи)си прав..Тогава не прощавам..Просто въпросният човек престава да съществува за мен и толкоз..

      Разглеждаш,  Константине,  една  и  съща  теза  от  два  взаимно  изключващи  се  ъгъла!  
       Аз  съм  прав  като  казвам,  че  да  простиш  трябва  да  забравиш!   Въпроса  е  как  да  стане  това - дали  да  забравим  за  болката  или  заедно  с  нея  да  изхвърлим  и  причинителя  й?
       Има  едни  малки  2-3мм  бели  трънчета  (живелите  на  село  ги  знаят)които  се  забиват  по  ходилата!  Е  аз  прощавам  на  трънчето  прчинената  болка,  но  как  да  забравя,  когато  то  напомня  за  себе  си?  Изваждаш  трънчето  и  чак  тогава  можеш  да  забравиш  болката  и  да  простиш  на  трънчето!    Докато  не  махнеш  причината  забрави  за  всички  добродетели!  
        Алибаба,  аз  не  обвинявам  трънчето,  по  принцип  съм  виновен,  защото  аз  съм  го  настъпил,  но  явно  не  можем  да  живеем  в  симбиоза  и  всеки  по  пътя  си!    

За първото разлика има!При конкретната описана от мен ситуация,жената е жива и здрава и невредима,нали!Няма счупени капачки,нито пък къщата и е изгорена!Да си имаме уважението..Сега..аз,че може и да си платя за мислите,тва е отделен въпрос..
За второто..добре е да ходим с обувки!

[алибаба]

От къде знам, че другите имат ГРЕШНА представа за себе си? 
Това е 100 % вярно по простата причина, че става дума за ПРЕДСТАВА.
Представата НЕ Е самото нещо, а нещо, пречупено през призми. Призми, формирани от какви ли не фактори...и всяка призма изкривява представата по някакъв си начин.
Колкото твоята представа за море в момента Е МОРЕТО, толкова и представата ти за теб СИ ТИ. Това важи за всеки един без изключение.
А че всеки мери със своя си аршин се подразбира, че с кой друг да мери?
И когато някой се засяга (обижда) всъщност той брани представата си.
Не е нужно да го прави, излишно е, натоварващо, обременяващо.

[mitko]

   За първото разлика има!При конкретната описана от мен ситуация,жената е жива и здрава и невредима,нали!Няма счупени капачки,нито пък къщата и е изгорена!Да си имаме уважението..Сега..аз,че може и да си платя за мислите, тва е отделен въпрос..
За второто..добре е да ходим с обувки!

      Въпреки  уважението  ми -  В  твоето  съзнание  е  останала  картината  на  пожара,  болката  в  коленете,  и  ужаса  в  очите  й!  За  твоето  подсъзнание  това  е  истина!  Ти  си  го  извършила!  
      Да  вземем  друг  пример:  Ришаваш  да  изневериш  на  съпруга  си  с  лицето  Х,  как  мислиш  фантазиите  ти  не  предизвикват  ли  емоции,  предизвикват  и  то  какви !!  Всяка   мисъл  породила  емоция  е  вече  записана  като  действие!  За  подсъзнанието  няма  действие  в  него  се  отпечатват  само  мисли  и съответстващите  ги  емоции!
      Това,  че  не  си  го  направила  също  е  породило  съответните  мисли,  но  едното  не  елиминира  другото!
       За  трънчето,  ти  смяташ,  че  аз  съм  си  виновен!  Значи  ли  това,  че  от  всеки  контакт  трябва  да  очаквам  убождане?  Ако  е  така,  как  и  защо  да  контактувам,  о  не,  предпочитам  да  вадя  трънчета!!

[old4]

;)Имах предвид,че в момента и ти мериш всички с твоето мерило..
Аз забравям.Наистина.За това не казвай,че"никой нищо не забравя"..Има и такива,които са разбрали каква благодат е да"забравиш"и да продължиш напред.

Ами щом знаеш какво си "забравила", значи не си ,тук стана малко алабала, ама аз толкова мога  ;D
Можеш да забравиш само ако получиш амнезия или така наречените бели петна  ;)иначе , ниц забравяне.

[mitko]

Ами щом знаеш какво си "забравила", значи не си ,тук стана малко алабала, ама аз толкова мога  ;D
Можеш да забравиш само ако получиш амнезия или така наречените бели петна  ;)иначе , ниц забравяне.

       Еееее  те  това  е!  Бих  добавил  ниц  забравяне - ниц  прошка!