Чрез задаването на въпроси, не помагаш в намирането на отговорите. Това което го пишеш е така, но къде са хората, които да ги подканим да направят това което предлагаш? Все още сме на етап пробуждане.
Ако това, което предлагаш е добро и работи, сподели метода и резултатите. Аз ще съм първия, който ще го изпробва.
п.п. - абе както виждаш, въртим се в един омагьосан кръг, все още. Но пък съм оптимист - ще излезем от тоя кръг.
Както казах, все още експериментирам. Тръгнах по този път след доста размисли, четене, анализиране и т.н. Не малко работа свърших и върху себе си. Единственото, което ми се стори безвредно е това. Има хора, които разбират повече и могат да разкажат всичко с конкретните термини. Аз предпочитам обикновените думи, и колкото се може по-кратък изказ без натруфени изречения
Ще ти кажа какво правя напоследък. Пея си песнички.
На ум. Същото е като мантрите, а езикът няма значение. Започнах с една на Кирил Маричков, не помня името ... "Обичам синьото небе .." и т.н. без частта с мразенето на всеки, който му пречел да бъде човек
. Неумела постановка, но човека така го е мислил тогава. Преди 1-2 седмици вкарах ново парче - Уикеда "Обичам"
, като спестявам иронията и сарказма. Днес опитах с трето - "Perfect day". От тази гледна точка, материал колкото щеш. Важно е да си искрен в това което казваш или пееш (на ум
), да излиза от Теб, комбинация от мисъл, чувство, намерение и желание. Преди казах, че не е трудно да обичаш небето, и поддържам това. То не иска и не очаква нищо от теб, същото би трябвало да е и в обратната посока. Насочването. Няма голямо значение дали гледаш небето, следата или нещо друго, но очите са едновременно вход и изход за информацията. Може би помага. Волята също върши работа, особено докато свикнеш какво да мислиш, казваш или пееш. Изключи всичко негативно. Приеми тези, които пръскат и тези, които им заповядват да го правят, като непослушни деца. Не им се сърди, не ги съди, не ги обвинявай, не ги мрази. Малко чувство за хумор помага. Обичай и тях, "те не знаят какво правят", не ги съжалявай. Можеш дори да се помолиш за тях, ако искаш. Най важното е твоето Намерение и Желание небето да е "чисто", да бъде такова, каквото то реши. По-добре е да си на открито, за да "контролираш" визуално по-голяма част от небето. От досегашните ми опити и наблюдения, най-лесно се разпръскват пресните следи. Когато се превърнат в пелена е по-трудно, затова е хубаво да се "работи" постоянно. Много полезно е да изчистиш съзнанието си. Разходките са ок, аз карам колело, физически труд на открито също е добре. Това са си все "медитации".
Другото, ... другото важно, но по-трудно е да почистваш себе си. Има много книги и учения. За мен всички говорят едно. При цялата условност на думата "правилно", приеми това: "Това, което ми харесва е правилно"
За въпросите и отговорите май не му е тук мястото, затова само това: Отговорите са навсякъде. Ако зададеш точният въпрос, веднага ще получиш точният отговор.
За "омагьосаният кръг"
- това е сянката на живота. Той е спирала (най-общо казано) докато си под него и погледът ти е забит надолу, виждаш само сянката - кръг
. Като крачиш по сянката това е резултата - "омагьосан кръг". Ако се осмелиш да погледнеш нагоре пак ще видиш кръг, но това е момента на т.нар. събуждане
. Още малко смелост трябва, за да тръгнеш. За тези, които още са "долу" ще изглежда, че ти пак ходиш в кръг, но за теб, след всеки оборот нивото вече ще е друго. Този път няма край и това е най-хубавото.
Бъди любопитен и щастлив!
