След като постнах текста на Шумеро-акадската митология като заспах сънувах един сън в, който някакъв човек повтаряше това ПЕСЕН ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА. Като се събудих потърсих в гугъл едно към едно това което си повтаряше и намерих текста, който си е дълъг, но интересен и може да послужи на някой. Има и доста странности в него.
В началото на времената, когато нито горе имало небе, нито тук долу земя, във всемира се въртели само прастарите води: Апсу, сладката вода, и Тиамат, големият солен океан. Безбрежните води ту се сливали, ту се разделяли; името на земята още не било назовано, а също и името на небето не се споменавало. Съзидателното божествено слово все още не било призвало нищо от безименността.
От единението на Ансу и ТИамат, древните хаоси от мъжки и женски пол, се родили Лахму и Лахаму. Те дали живот на висината и дълбината – на небето и земята Ансар и Кисар. Ансар и Кисар дали живот на владетеля на небето Ану. Ану създал силния, смелия и мъдрия Еа. И Еа бил по-могъщ от своите създатели, от предишните богове.
След Еа още редица божествени деца населили небето. По този начин “горе” изведнъж настъпил край на спокойствието, божествените внуци се движели на групи, подигравали по-възрастните богове, не почитали дори своята прастара майка Тиамат. Свирепстването на младите божества от ден на ден ставало по-разюздано, докато най-сетне разяреният Апсу заповядал да се яви пред него пратеникът му Мумму и му казал:
– Приготви са за път, радост на моето сърце, Мумму. Да идем при Тиамат, не мога да понасям повече глъчката на тези непрокопсаници.
И когато застанал лице с лице пред своята царствена жена, Апсу възкликнал:
– Няма да търпя повече лудориите и подигравките на разюзданите божествени деца! Няма да имам мира от тях, докато не ги унищожа до крак!
Тиамат се опитала да успокои своя разгневен съпруг:
– Не можем да унищожим собствения си род, Апсу! В края на краищата ние сме ги създали.
Но Апсу останал непреклонен и в решението си той бил подкрепен от Мумму:
– Не слушай Тиамат! Само тогава ще има мир и спокойствие, когато се освободиш от тия дечурлига!
Апсу прегърнал и целунал Мумму за злия му съвет и бързо свикал божествените потомци, за да им съобщи своето решение.
Изведнъж настъпил край на небесното веселие. Богове и богини уплашено се прегърнали и се разплакали на глас, като кършели ръце. Само един бог, най-мъдрият и най-силният, Еа всезнаещият запазил своето спокойствие. Когато боговете се събрали на съвет, той очертал вълшебен кръг около Апсу и Мумму и ги приспал дълбоко. Когато Апсу се свлякъл безсилен на земята, Еа го лишил от мъжката му сила, съдрал кралското му облекло, грабнал короната и скиптъра му и украсил себе си със символите на царската власт. И облеченият в царска власт Еа убил спящия дълбок сън Апсу, а злия му съветник Мумму оковал във вериги и го хвърлил вдън водите.
След победата си Еа заела палата на Апсу и устроил голямо тържество. След тържеството се оттеглил в своята спална заедно с жена си Дамкина. След изтичане на определеното от закона време тя родила царя на царете, героя на героите, най-великия бог Мардук. Разумът му бил по-бляскав, фигурата му по-стройна, държанието му по-величествено от осанката на когото и да било от боговете. На двете му глави блестели два чифта искрящи очи, четирите му уши чували и най-незначителния шум било във висините, било в дълбините. Огнените пламъци, които бълвали двете му уста, правели неговия изглед още по-страшен. Еа с гордост и радост наблюдавал своята рожба и веднага го облякъл в двойна божествена власт: той станал господар на висините и дълбините.
Случило се обаче така, че Ану създал четирите вятъра и фучащата вихрушка. Той сътворил и бързотечните реки, за да безпокои богинята майка Тиамат. Разбирателството между старите богове престанало да съществува: те се оплаквали, стенели, в сърцето им свила гнездо злостта. Отишли при Тиамат и възкликнали:
– Ето ти претъпя, без да отмъстиш, да убият твоя мъж, да хвърлят в робство Мумму и да създадат опустошителните вихри с цел да те унищожат. Нека пламне най-сетне и твоят гняв, тръгни на бой срещу тях и ги унищожи безмилостно!
– Нека се изпълни волята ви! – казала Тиамат. – Да започне борбата и да треперят нашите врагове! Ще създам такива същества, от които бунтовниците ще се ужасят.
Тогава Тиамат, майката на боговете, създала страшни чудовища, в телата на страшилищата на мястото на кръв течала отрова, устата им бълвала огън, зъбите им били остри като резците на трион, а тяхната кръвожадност била безгранична. Дори смазващият вихър и яростният ураган съпровождали пораждащите страх пепелянки, змейове, кучета кръвопийци и хората скорпиони. Боговете наобиколили Тиамат. За пълководец на ужаса богинята определила Кингу. На неговите гърди закрепила плочките, на които била записана участта на всичко и съдбата на властта. Чрез това дала в негови ръце най-висшата власт.
Богинята майка разказала за своите бойни приготовления и на сина на Ану – Еа. Той се натъжил поради предстоящата братоубийствена борба, потърсил своя дядо Ансар и му рекъл:
– Нашата майка Тиамат ни е намразила и е вдигнала страшна войска срещу нас. Неин вожд е първородният син на Тиамат Кингу, на гърдите на когото тя е сложила плочките, върху които е записана съдбата на всичко, и с това му е поверила върховната власт.
– Ти сломи силата на Апсу, само ти можеш да се опълчиш срещу армията страшилище на Тиамат. Тръгни на бой срещу тях, дори и Кингу не може да устои на твоята сила.
Еа моментално се вдигнал и смело потеглил срещу Тиамат. но едва зърнал армията на страшилището, обзел го ужас и побягнал. Отишъл при Ансар, за да му се оплаче заради поражението си. По негов съвет Еа повикал при себе си своя храбър син Мардук и му рекъл:
– Тиамат се е заклела да унищожи боговете. Армията й е готова за бой, ако не сторим нещо, всички ще загинем. Измежду боговете няма по-могъщ от тебе, тръгни на бой и срази армията на злите страшилища. Иди първо при Ансар и му съобщи за решението си.
Ансар с радост приел героя на героите. Мардук му рекъл:
– Мой божествений татко, незабавно ще потегля срещу Тиамат и ще сразя нейната армия. Но преди това свикай боговете да ме изберат за свой вожд и да знаят, че думата ми е закон!
Ансар свикал боговете, накарал Мардук да седне на най-бляскавия престол и казал:
– От днес нататък Мардук е върховния бог. Думата му е закон, нека от него идват наказанието и милостта!
Но боговете поискали първо да поставят Мардук на изпитание. Донесли един плащ, сложили го върху раменете му и рекли: – Покажи своята власт, Мардук. Накарай този плащ да изчезне, нека видим наистина ли е преминала върху тебе божествената сила?
Той промълвил вълшебното слово и ето плащът станал невидим и при ново вълшебно слово пак се появил. Тогава боговете се хвърлили в краката му и възкликнали:
– О, боже Мардук! Боже Мардук! Вземи живота на Тиамат!
След това Мардук се заел с бойните приготовления. Прегънал огромен лък, в колчана сложил смъртоносни стрели, след това разтворил огромна мрежа, чиито ъгли дал в ръцете на четирите вятъра, за да плени своите врагове. Когато бил готов, в десницата си стиснал мълниеносния си боздуган, в левицата взел ароматни треви, за да разпръсне вонята на страшилищата на Тиамат, качил се на вихрената си колесница, теглена от четири огромни жребеца, които се зовели Заливащ, Убиващ, Безмилостен и Рогат.
Когато Мардук наближил армията на Тиамат, чудовищата били обхванати от неописуем страх. Само богинята Тиамат не се стреснала и с отворена уста се нахвърлила върху Мардук, като че ли искала да го погълне. Ветровете обаче светкавично прострели своята мрежа пред нозете й и когато богинята майка непредпазливо стъпила на мрежата, те я събрали. Тиамат напразно се дърпала и ритала, яката мрежа я държала в плен. Тогава Мардук заповядал на ветровете да влязат в отворената уста на неговата пленница и богинята майка не могла повече да затвори челюстите си. Господарят на боговете опънал своя лък и изстрелял стрелата в гърдите на Тиамат. Огромното тяло на богинята се сгърчило и рухнало мъртво на земята.
След смъртта на Тиамат чудовищата се спасили с бягане презглава. Но със своята яка мрежа Мардук ги изловил, строшил оръжията им и на вечни времена затворил телата им в кухината на земята. там се вайкали и стенели, та земята се тресяла от техните стенания.
Мардук се върнал при трупа на Тиамат, победоносно го стъпкал и със своя гръм го разцепил на две. Едната половина вдигна високо и от нея създал небесния свод. На небето създал слънцето, луната и звездите, измерил годината, разделил я на месеци и дни и заповядал върху месеците да застанат звезди. Вътрешността на Тиамат устроил за жилище на боговете, приготвил здрава врата, определил мястото на боговете Енлил и Еа да царуват над дълбините и висините. Другата половина на тялото отнесъл в дълбината, в средата на водите и от нея сътворил сушата.
След като Мардук победил Тиамат, той се върнал в своя дворец, заел бляскавия си престол и определил длъжностите на боговете. Ану станал бог на блестящия небосвод, Енлил царувал над лекия ефир между небето и земята, а Еа – над вълнообразните води.
Боговете се събрали около Мардук и тържествено чествали своя нов господар, славния Мардук! Единият от боговете рекъл:
– Могъщи Мардук! Ти разпредели между нас властта над небето и земята. Сега вече знаем какви са нашите задачи. Но кажи кой ще се грижи за нас. Кой ще строи нашите дворци? Кой ще сготви храна за нас?
При тия думи той се замислил и изведнъж се провикнал:
– не бойте се, богове! Зная какво трябва да сторя! От месо и кости ще направя мъничко същество, ще го нарека човек и ще наредя на вечни времена да служи на боговете.
Боговете посрещнали с одобрение плана му. Еа рекъл на сина си:
– Нека пожертваме вожда на армията на Тиамат, Кингу.
По заповед на Мардук довели от затвора първородния син на Тиамат и го предали на Еа. еа разтворил вените и артериите на Кингу, от месото и костите му направил дребно същество, което нарекъл човек. Боговете задължили човека да им бъде вечно слуга, да насели земята, да издигне светилище за прослава на боговете, да носи тухли, дъски и греди, да означи междите с колове, да постави гранични стълбове и да охранява границите. Да полива изпръхналата от суша земя, да облагородява растенията, да жъне пшеница със сърп, да носи класовете в хамбара. Човекът е длъжен да строи, да поддържа в ред своето стопанство, да увеличава мощта на страната и да дава на боговете подобаваща се част от своите блага.
Готова била голямата творба. Боговете царували на небето и земята според закона на Мардук и предложили да строят храм на господаря на вселената, където да си почива от време на време и където те ще се събират, за да славят Мардук.
И боговете усърдно се заловили за работа. Нужни били две години, за да построят Вавилон, копие на небесното жилище на боговете. На най-високата точка на града издигнали светилище за прослава на Мардук, за да разгласява надалеч властта на небесния господар.
Като привършили работата, боговете се събрали на пир. Мардук се настанил на своя бляскав трон, разположен по средата на събранието на боговете. Енлил повдигнал страшния лък и огромната мрежа на Мардук и ги окачил на небето, за да се вижда във всички времена споменът за бляскавата му победа. Лъкът на Мардук и днес още блести на небето.
Така станал човекът завинаги слуга на боговете. И оттогава насетне всяка година боговете отново се срещат във Вавилон, за да честват най-могъщия господар Мардук.
