Ще спаси ли красотата света?

[fishbone]

Е аз перефразирах думите на Достоевски но явно има защо.
Отварям темата поради две "причини". Една лоша и една добра.
Ще започна първо с лошата и тя е, че днес критерият и ясната идеология за красотата, а и не само красотата разбира се, са опошлени до неузнаваемост чак не но твъре много от нейните тайни и явни завистни противници и бездарници, каквито винаги е имало и ще има.
 Добрата е, че въпреки това са оставали и ще остават хора които продължават да 
творят и изливат истината за истинската красота защото те са удостоени да го правят от Създателя на тази красота от която се се ръководили чрез истината и духът на истната който носят сърцата си, и които ги свързва неразделно със самия Създател.
И затова бих казал не "Красотата ще спаси света", а хората които я виждат, създават и оценяват но истински, защото именно тези хора са "двигателя" Те са виждащите и събудени хора, те носят духът на истината и те са живото отражение на Нашия Създател.

[Blue|_Star]

"Съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне."
"Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите."
"Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници. "(  Антоан дьо Сент Екзюпери)

Това от мен за красотата. Може би понякога преди човек да я види или постигне трябва да "изтърпи" някои неща.

[fishbone]

Идеята е да се научим да виждаме красотата в грозното и грозното в красотата.
Идеята е да я виждаме задкулисно или навсякъде.
Красотата(без значение външна или вътрешна)е хармония. Тя е израз на невневидимя свят, следвателно сама по себе си е съвършенство. Ако щете я наречете Дао, защото дао означава завършеност.

[ДАВИД]

Май че ние трябва да спасяваме красотата...Да пазим и обичаме красивото около нас! Да му се усмихваме...Да отворим съзнанието и сетивата си за него...Защото то ни зарежда! То е източник на позитивизъм! Дори на щастие...
Светът трябва да спасява красотата!
Красотата е в усмихнатите детски личица, а не в сълзите им...
Красотата е в осеяната с цветя, а не с найлонови торбички, полянка!
Красота е да пожелаеш добър ден на шофьора, когато се возиш в градския транспорт...
Красотата е доброта!
Нека правим лавини от усмивките си, а не от недоволството и безхаберието си!
"Предай нататък"!!!

[алибаба]

Красотата, красотата, красотата.....тази думичка е като онези вълшебни думички от вица за Пенчо и Пенка.
Да, хубаво пожелание е да видим красота в грозното, обаче....в една гъсеница няма много красиво, някои хора им става лошо от гъсенци и първото, което им идва на ум е да я смачкат. Същите те се прехласват по пеперудите.

Чувала съм за трагедии на хора и дори убийства, поради факта, че не са красиви, или са по-различни. Убито момче, защото приличало на гей! Имаше един който мразел стари хора и би ги избивал защото му били грозни. Сигурно по цял ден мастурбира върху порносписания....

Хора, които сами не се намират за достатъчно красиви си провалят целия живот.
Други хора, които намират някого за доста красив му оказват незаслужено доверие и пак се провалят целия живот....
И пр. и пр. и пр.
След като една дума има толкова различни смисли и значения, след като нейната употреба може да има такива резултата, значи тя не е нещо добро!
Да се говори за красота и да се търси красотата е скрина бомба, троянски кон!Красотата автоматично вече е създала грозотата.
Сега някой ще каже "хаха, ти сигурно си грозна....за това така приказваш".
Но няма да е прав.
Скоро ми хрума следното прозрение "И най-красивата жена, която ЗНАЕ, че е красива е в по-окаяно положение от най-грозната, която НЕ ЗНАЕ, че е грозна"

[fishbone]

Май че ние трябва да спасяваме красотата...Да пазим и обичаме красивото около нас! Да му се усмихваме...Да отворим съзнанието и сетивата си за него...Защото то ни зарежда! То е източник на позитивизъм! Дори на щастие...

ДА, точно ние. И точно това е идеята и това което, ако някой не е сторил е добре да го направи. Защото бих допълнил, сме удостоени да я създаваме и освен това да и предаваме смисъл чрез любовта. Любовта е създател красотата тя придава смисъл на външната красота(била тя и на една красива и пъстро осцветена гъсеница. Тя  е тази,
която съзерцава  своите творения. В красотата на творенията аз откривам ЛЮБОВТА.

[алибаба]

Аааааа ДА!
Тука съм съгласна напълно!
Красотата е пряко свързана с Любовта. Или по-скоро обратното.
Красотата е функция на любовта. Както са свързани светлината и топлината.
Не може да имаш слънце, което да те грее и да няма И топлина И светлина.
Мазалото (простете за израза) е станало когато двете неща са били отделени едно от друго.
И хората са останали дълбоко заблудени, че те могат да съществуват поотделно.
Че може да има красота БЕЗ любов.
Отделили са красотата като нещо самостоятелно и се опитват да я търсят и създават по какви ли не начини...създавайки нейните фетиши.
А е толкова просто - тя е винаги е там, където е любовта.

[fishbone]

Красотата е функция на любовта. Както са свързани светлината и топлината.

Красотата сама по себе си е едно от безбройно-многото качества на любовта. Един от нейните външни изрази. Тя е видимата за нас част. Тя е нейната външна обвивка. Например тя е едно шарено яйце, но пилето което ще се излюпи е още по шарено освен това, то е ше бъде живо. Само по себе си то също е израз на любовта, между кокошката и петела.
 

[Blue|_Star]

Всяко хармонично нещо е красиво,както междродругото и всяко опасно нещо.В природата най-красивата същества са и едни от най-опасните.Красотата им служи за предупреждение на другите,но кой ли е готов да се вслуша в здравия разум като пред себе си има нещо красиво.А понякога ние,хората имаме пред очите си толкова красиви и необикновени неща,но незнайно защо ги подминаваме,и избираме грозното,отблъскващото пред тях-може би,и този,който гледа,трябва да може да вижда истински.А истинското виждане много често е свързано със сърцето.Колко хора познавам,който са приели дъгата и падащите звезди за нещо "нормално".Да,пазим красивите наща.Но откого?!Може би от самите себе си...

[алибаба]

Дъгата и падащите звезди наистина са нещо нормално (според мен), но дишането например е нещо много красиво.
Вдишвам, в мен навлиза живота и с него всичко останало, също и любовта, която е съпровождаща на живота, също и красотата, която също е функция на живота, също и радостта, която също е функция на живота...всичко това ме изпълва във всяка клетчица от тялото ми....и когато вече съм изпълнена докрай дъхът излиза, като ми е оставил своя подарък - Живота и Любовта и Красотата и Радостта и е взел със себе само непотребното за мен....за да го отнесе там, къдено то ще бъде потребно за нещо друго...
Не е ли прекрасно това?
Дъгата е образ за пред очите, а дъхът е нещо с което аз взаимодействам....обменям...аз ..правя любов..с въздуха..

[Blue|_Star]

Точно това имах предвид-въпрос на избор.Това,което за някой е красиво,за друг е нормално или грозно. Дишането е просто биологически процес за доста голям процент от хората,които дори не знам дали се замислят какво ще се случи,ако спрат да дишат за 10 минути,да речем.Исках да напиша чрез примера за дъгата и падащите звезди,че доста хора приемат необикновените неща за "нормални",и дори в един момент-тотално спират да ги забелязват,за тях тези неща са просто ежедневие,и толкоз-какво има да се чудиш на нек'ви си съвсем "нормални" неща.Не знам кое непотребно или потребно-за мен всяко нещо си има някакво значение,и негова/нейна красота,но тук така,или иначе всичко е преходно,моментно(с редки изключения),тъй че предпочитам да се наслаждавам на нещата,отколкото да ги характеризирам,или приемам за "нормални","обикновени",или другата крайност-да се вкопчвам в тях,което също е кофти.

[алибаба]

Еми точна това и аз казвам!! Като почнем да ги назоваваме и категоризираме и край! Отива си тяхната вълнуваща необикновеност, тайнството....
като знам, че дъгата се получава от разликите в пречупването на различните дължини на вълната от спектъра на светлината и....забравям да и се възхищавам и тя става за мен нещо нормално, което може и да подмина...
И така с всичко.
А ние толкова искаме ДА РАЗБЕРЕМ живота, любовта и пр.
Значи накъде сме се запътили тогава?

[Blue|_Star]

Ок,съгласна съм с теб,но отчасти.Понеже защо да отказвам да харесвам нещо,което разбирам?!Защо трябва да спра да харесвам дъгата само,защото знам на какъв принцип я има?!В крайна сметка това с нищо не променя нейната уникалност.Поне за мен.

[алибаба]

  Да, така е мила, не трябва, но има такъв ефект, независимо дали го искаме или не.

Мислиш ли, че един лекар може да гледа на пациентите си като хора със съдби, след определен брой години практика?
Те за него се превръщат в случаи, смъртта - в ежедневие и част от работния ден.
Рано или късно има такъв ефект.

[Alegria]

...дъхът е нещо с което аз взаимодействам....обменям...аз ..правя любов..с въздуха..

Мадоoooна!  Каква мисъл само!?  ;D 

Определено ми оправи деня.... че чак седмицата с това.   

P.S. Ще отида сега да обесня на баба ми какво е "дъхът"...  ;D