Хората не показват емоциите, прикриват се, но понякога можеш да предизвикаш някого и той да си покаже....рогата (емоциите)...и стига това да не се прави с лоши намерения, а само с цел познание и при всички мерки за сигурност...е много поучително.
Именно по този начин аз предизвиках един човек да ми покаже своето отношение към красотата. Неговата реакция ми разказа много неща. Всъщност подкрепи, това, което и досега бях установила. Красотата, взета само по себе си и отделена от любовта е истинска прокоба за хората. Те се подвеждат по нея и започват преследване на НЕЯ без да си дават сметка, че тя е само съпровождащ елемент от любовта. Хората започват да търсят модели на красота и да се подлъгват...но нещо вътре в тях, в чистите им и светли души (където покварата не може да достигне) ЗНАЕ, че това е лъжа. За съжаление това знаене не достига до съзнанието и резултатът е че човекът хем я търси тази красота, хем я мрази. Той иска да я намери, да я постигне, да я има....но иска и да я нарани, да я унищожи, защото преследването и го е откъснало от много по-важни неща. Той се шизофренира. Хем я иска, хем се ужасява от нея. Докато я гони и преследва това осмисля живота му, но ако я намери ще трябва да разбере, че животът му е загубл смисъл. За това той не иска да я намери, а ако я намери ще поиска да я унищожи.
