Едва ли, има и ден в живота, в който човек да не пожелае нещо. Не разбирам защо пожелаването да "влече" след себе си омръзването. Двете нямат нищо общо.
Дори и мобилния телефон не е задължително да ти омръзне, а напротив, така да се привържеш, че после, ако го изгубиш да ти е много неприятно. Или да се наложи да го смениш с по-нов поради технически характеристики, и да си го пазиш и неработещ дори. Но не за това пожелаване, което те прави щастлив става въпрос.
А разликата, в това, да се зарадваш, че получаваш или постигаш нещо и впоследствие от това, че вече е твое и само твое.
Няма начин да не го сравня с чувства... А и, като гледам, някой така омешват темите, че вече все едно пиша по една тема, но нищо.
Ако се впечатлиш от една жена. Започваш да мислиш за нея. Впоследствие усетиш, че се влюбваш, вълнуваш се, желаеш я. Тя те забележи и започне да комуникира с теб. Стараеш се да разбираш повече неща за нея, да я опознаеш, т.е. желанието ти става по-пълноценно. Дори искаш да споделяш с нея важните й моменти от ежедневието и живота й. И в един момент като се погледнете, усетиш пълнота- а може би щастие. Това няма как да ти омръзне, си мисля.
