Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Gerda в Май 03, 2010, 22:47:26 pm
-
Винаги ми е било интересно да разбера за останалите хора, дали знаят какво ги прави щастливи и ако знаят какво е то.Ако споделите честно, ще се радвам.
-
Ама някаква анкета ли ще правиш?Много сухо и служебно..И като очакваш искреност и отговори,нямаше да е зле самата ти да беше споделила!Пускаш тема,а не си правиш труда да напишеш дори две неща които правят теб щастлива!Много неучтиво. :D
-
Ще пунликива тя след като и стана от компютъра на който има кирилица хахаха - в клуба на другите на които има са заети ...
Аз съм щастлив като помъдрявам макар че новите разбирания носят и смесени чувства.
Моя опит показва че не си ли извадиш вътрешното щастие по някакъв начин - щастие от вън не идва. Само мимолетни развеселявания които изветряват като евтин пЪрфюм.
Щастието идва от психиката, днешно време никой не си прави труда да изследва дори собствената си. А като гледам трошенето на нерви е превърнато в изкуство...
-
Извинявам се много не си помислих че някой ще се заинтересува от това което ме прави щастлива.Истината е че не знам. Каквото и да ме прави щастлива то е временно все още съм в период на себеопознаване.Щастлива съм сред природата сред животните и сред някои хора и направо се давя в щастие когато се слея с природата.Главно искам да знам дали наистина знаете какво ви прави щастливи.
-
Знам много добре.
Не исках вчера да пиша по темата, защото знаех, че ще ми скочат и ще ме заядат за това, което искам.
Но днес пък се чувствам готов да посрещна нападките.
Та на въпроса:
Едно ферари с цвят червен, някоя супер готина мадама, красива и с бюст към Д, но естествен. Да не е по-ниска от мен с повече от половин глава. Може и да е много духовна и да чете Хнет. Може и да е към 20.
А също и много важно допълнение: Искам да бия Майкъл Джордан на баскетбол и то редовно. Разбира се и да имам 2 метра отскок.
8)
-
Вече час и половина никой не те е заял. :(
Тъжен ли си? ;D
Тъй като си проявил завидно "въображение" за нещата които БИХА те направили щастлив. От друга страна си на възраст, надявам се, да си чувал израза:"няма пълно щастие". И въпросът ми от тук е (не е нападка): Кое от всички изброени неща, би избрал единствено и би те направило щастлив? Нещо да ти е най на сърцето.
Нещо, заради което знаеш, че би забравил за останалите.
-
Абсурдно е да избирам само едно нещо. По добре да се направи компромис паралелно с всичките три.
Например колата може да е нещо по-скромно, ауди например. И тн по същия начин за останалите.
За подчертаването на 'биха' се досетих предварително. Но определено стоя зад думите си. Наистина вярвам, че именно това ще ме направи щастлив. Затова и работя по въпроса с постигането на всички тези неща. Докъде ще стигна е отделен въпрос.
Разбира се нямам предвид някоя празноглава и надута курветина, а най-нормално и обикновено момиче.
А ако искаш да узнаеш в минало време кое ме е правило щастлив, перефразирай малко желанията ми за бъдещето и ще получиш приблизителна картина.
-
Може и да е клише,но съм истински щастлива когато сърцето ми е изпълнено с любов!
Преди вярвах,че материалните успехи ще ме направят щастлива.После разбрах,че не е така.Хубавата къща,може да бъде невероятно подтискаща и празна,когато няма любов която да я"озари"!Парите похарчени за скъпи дрехи,хубав живот,екскурзии и т.н.носят мимолетно удоволствие,и някакво моментно щастие..но,дрехата омръзва,екскурзията приключва и т.н.И после пак пустош и празнота!Когато няма с кого да споделиш материално,то някак губи своя чар.Истинското щастие за мен е когато имаш човек в чиито очи да се огледаш,и да знаеш,че дори и най-тъмните кътчета в душата ти са разбрани..и осветени от любов.
Любовта която изпитвам към детето ми също ме прави неимоверно щастлива.
-
истинската любов, макар че тя вече не съществува така че може да се приеме, че нищо не може да ме направи щастлив !
-
Може и да е клише,но съм истински щастлива когато сърцето ми е изпълнено с любов!
Преди вярвах,че материалните успехи ще ме направят щастлива.После разбрах,че не е така.Хубавата къща,може да бъде невероятно подтискаща и празна,когато няма любов която да я"озари"!Парите похарчени за скъпи дрехи,хубав живот,екскурзии и т.н.носят мимолетно удоволствие,и някакво моментно щастие..но,дрехата омръзва,екскурзията приключва и т.н.И после пак пустош и празнота!Когато няма с кого да споделиш материално,то някак губи своя чар.Истинското щастие за мен е когато имаш човек в чиито очи да се огледаш,и да знаеш,че дори и най-тъмните кътчета в душата ти са разбрани..и осветени от любов.
Любовта която изпитвам към детето ми също ме прави неимоверно щастлива.
Да, и за мен човека до теб е най-важен. Но тук се получава един парадокс. Ако нямаш това, което те прави щастлив, може да се почувстваш съвсем нещастен. А не бива да позволяваме да ни обземат такива чувства. И то поради много причини. Включително и, че така по-трудно ще намерим това, което ни прави щастливи.
Никой не обича да се обвързва с нещастници ... (не-щастливци исках да кажа, де)
Просто човек трябва да намери сили, да скъта желанията си в някое ъгълче на съзнанието, а всичко останало да изпълни с оптимизъм и позитивност.
-
Просто човек трябва да намери сили, да скъта желанията си в някое ъгълче на съзнанието, а всичко останало да изпълни с оптимизъм и позитивност.
Точно :)
-
Винаги ми е било интересно да разбера за останалите хора, дали знаят какво ги прави щастливи и ако знаят какво е то.Ако споделите честно, ще се радвам.
Ако тръгна да умувам какво ме прави щастлив и какво означава за мене щастието, мисля, че това би бил най-сигурния знак, че щастието е доста далече от мене. Иначе човек във всичко може да намери причина да бъде щастлив или тъжен, но това не е нищо повече от самозалъгване.
-
Абе до днес се чудих къде съм чел желанието на Танграта и се сетих, във книгата на Ян ван Хелсинг /Не пипай тази книга/ .
„Искам ново Ферари, жена с руса коса и го-леми...,
-
Хмм не съм я чел тази книга.
А за русите, хмм, ще отговоря като негъра от вица "it doesnt matter" ;D
-
Хмм не съм я чел тази книга.
А за русите, хмм, ще отговоря като негъра от вица "it doesnt matter" ;D
Ами прочети я , нищо няма да загубиш ;).Там пише и това :
Това ни напомня една стара поговорка, която казва: „Внимавай за какво се молиш, защото желанието ти може да се сбъдне!" или смешното „Дано Господ ме опази от желанията ми!"
Може би наистина ще получим нашето Ферари, но после ще се блъснем в някое дърво и ще куцаме до края на живота си, защото до момента сме карали само Голф дизел и не сме се научили да управляваме такъв „звяр"; или съседите ни ще започнат да ни избягват, защото ще решат, че сме станали мегаломани...
-
Щастието за мен е когато мога да мечтая...
Когато мога да полетя, макар и само на сън...
Когато мога да се порадвам на разлистените дървета, на ятото гълъби, на късчето чисто небе и на нежните слънчеви лъчи...
Когато мога да усетя как ме галят седефените капки, докато танцувам под дъжда...
Когато мога да уловя един миг...
Когато се влюбвам и мисля за него, дори когато той не ме вижда...
Когато мога да прегърна и утеша някого...
Когато мога да върна нечия усмивка обратно...
Когато усещам, че някой ме обича и ме разбира без думи...
Щастлива съм, когато съм себе си... :)
-
Хубав отговор.
Добре че още някой отговори на въпроса в темата. Започнах да си мисля, че всички които ще пишат занапред ще ме разпъват на кръст заради думите ми.
-
Добре че още някой отговори на въпроса в темата. Започнах да си мисля, че всички които ще пишат занапред ще ме разпъват на кръст заради думите ми.
Aaa Тангра , аз изобщо съм нямал и умисъл да те "разпъвам на кръст" , просто бях чел нещо подобно и го написах откъде е .
Аз съм се чувствал най щаслив когато съм си у дома , за съжаление всичко свърши.
-
"Рецептата" на Шопенхауер:
"Да бъдеш достатъчен за самия себе си, да си всичко и във всичко себе си. Ето най-доброто условие, за да бъдеш щастлив. Никога не очаквай много отвън, защото човекът се задоволява от вътрешните си богатства."
-
И като се сетим, че Шопенхауер (точно, но е недостижим от Ницше, все пак) е ненавиждал жените...започвам да се чудя колко и дали е бил щастлив въобще.
Тва с цитатите е доста неблагодарно, понякога. :)
-
Щастието е другото лице на нещастието. ;)
-
persefona, не съм запозната добре с философията на Артур Шопенхауер. Не знам какво имаш в предвид като споменаваш и Ницше, но Шопенхауер е живял около 80г. преди него и той е един от неговите вдъхновители...
Хареса ми цитата, има отношение по темата и затова го споделих...
Както хората сме различни, така и всеки човек разбира щастието по различен начин. За даден човек едно нещо може да е щастие, а за друг не.
-
Щастието е в опашката (суфи притча)
Един голям пес видял кутре, което си гонело опашката и го попитал:
– Защо си гониш опашката?
– Изучих философията – отговорило кутрето, – реших проблемите на вселената, които не е решило нито едно куче преди мен. Аз разбрах кое е най-доброто за едно куче. Това е щастието. Разбрах, че моето щастие е в опашката. Затова я гоня, а като я хвана, ще е моя.
– Синко – казал песът, – аз също съм се интересувал от проблемите на вселенат и съм си съставил мнение за тях. Освен това разбрах, че щастието е прекрасно за кучето и че моето щастие е в опашката, но забелязах, че където и да отида, каквото и да правя, тя ме следва. Не е необходимо да я гоня.
Всъщност какво е нещастието? Не е ли просто несбъдването на илюзорните ни стремежи. Не се ли явява нещастието тогава, когато изискваме нещо да се случи по точно определен (пък бил той и неестествен начин), докато същото нещо би могло да се получи напълно естествено?
Освен това хората са нещастни, защото не умеят да гледат на случващото се в живота им от нужната дистанция. Ако гледаме на едно дърво от разстояние, ние ще можем да видим и планината, и слънцето, и другите дървета, и цветята наоколо... Ако гледаме към дървото от двайсетина-тридесет сантиметра, то ние няма да сме в състояние да видим нищо друго освен въпросното дърво, а и тогава ще виждаме само една ограничена част от него. По същия начин и хората гледат на нещастията си, докато едно отдалечаване би им дало възможност да обхванат цялата картина. Всъщност по същия начин гледаме и на желанията си, които смятаме, че ще ни донесат щастие. Щастието обаче никога не е в отделното дърво. Не е и в няколко дървета... То е в цялото, във всичко.
-
Това, кой кога е живял от двамата, вече наистина няма реално отношение към темата. Защото не пречи на двамата да са живяли в различни епохи и да са ненавиждали жените.
Ненавистта им към жените, я споменавам във връзка с темата и цитати ти, защото подобен тип мислител, ръсещ подобни афоризми е малко лицемерно да смятаме за меродавен, точно в тема или контекста на щастието, при положение, че е бил доста нешастен, за да напише всичко, което е написал.
Когато се цитира нещо, дори вече да се знае автора му, е по-интересно да се разтълкува. Защото ако, действаме на астрологическия принцип- Речено-сторено. Ми идва малко роботски-неестествено, сухо, дори убито да не кажа тъпо.
-
Ти, откъде знаеш, че той е бил нещастен?
Както написах по-рано - щастието е различно за всеки. Не зад всеки щастлив мъж стои по една жена.
-
Доста мнения се събраха. И от различна гледна точка всички са прави. Просто всеки влага различен нюанс в думите.
Ирис е прав, ако разсъждаваш прекалено много върху щастието, това е признак, че може би не си щастлив. Разбира се има и изключения. Може да те озари някакво щастие и тогава пък да се замислиш ...
Има и известен смисъл в това да си самодостатъчен и да търсиш щастието в себе си. Даже много дълбок смисъл.
Това е горе долу същия смисъл като притчата за кучето и опашката. Също много добра.
Опашката е част от теб. И тя ще те следва. Ако вървиш спокойно и твърдо напред, без да се луташ.
Така и щастието би могло да е част от теб (както бил казал Шопенхауер). Но все пак ще трябва и да вървиш по пътя си.
Нека поставим друг въпрос:
В пътя си по Земята, трябва ли или не да преследваме своите инстинктивни стремежи? (хубава кола, хубава жена и тн)
И до каква степен точно?
Думите отново могат да излъжат.
Там е работата, че човек трябва да умее, дори и да ги преследва тези неща, да не е ПОДВЛАСТЕН на тях. т.е. да не зависи от тях щастието му.
Парадокс, нали? Затова малко хора успяват да са щастливи.
Именно това е един от най-трудните парадокси, с които трябва да се справи човек. Хем да преследва с големи усилия цели, хем да не дава пет пари дали ще се осъществят.
Описвал съм го и друг път този парадокс. Като път за излизане от егото. Но той е и същевременно път за намиране на щастието.
Има го и проблема, че търсене на път за пълно задоволяване на инстинктите е зло, ако е в крайност.
Но отново повтарям въпроса, на който така и не мога да си отговоря от много време.
Къде е мярката. Къде трябва да се спре да се преследват тези инстинктивни желания. Така пилееш време и част от живота си. Който би могъл да прекараш в саморазвитие.
-
Щастлива съм , когато са щастливи и хората около мен, близки ,приятели, непознати...
Щастлива съм , когато се чувствам полезна! Когато съм полезна! Тогава имам опашка...
Тангра! :hi:
Къде е мярката...?! Може би зависи от това колко добър ученик си...Иначе повтаряш! Инстинктивните желания, според мен, са повече от губене на време! И те носят поуки и последици! Спирката при тях трябва да е тогава,когато от господари се превърнем в техни роби!Вместо ние да следваме желанието, то ни влачи!...
И понеже знам, че е трудно да се осъзнаем, да се погледнем отстрани и да си признаем...аз съм се доверила на хората около мен! Имаме си гласно правило " Видиш ли ме, че се превръщам в кучка, плесни ми един шамар, за да изтрезнея!"( не се смейте, има полза, ако имаш истински хора до себе си)!
Щастието също си има опашка...( Ирисе, страхотна притча).
-
Господари и роби в този случай са сравнителни, а не крайностни понятия.
Винаги е по малко от едното и по малко от другото.
Колко човека биха могли като машина да игнорират всичките си инстинкти?
А ако се поставиш нарочно в ситуация на болка колко би издържал/а?
1 минута, 5 минути, 5 часа, 5 дни?
Определено има някакъв лимит.
И именно тоя лимит е границата между робите и господарите. Защото в този момент спираме да сме господари и ставаме роби.
Да, тази граница може да се променя, но с огромни усилия. И пак няма да сме изцяло господари.
Не мога да твърдя, че инстинктивните желания са 100% пилеене на време.
Намиране на човек, секс, любов, създаване на семейство, деца ...
Ако някой вярва, че са само пилеене на време трябва да се откаже от всички тези неща.
Не знам за вас, ама аз не се отказвам ...
-
В случаи на дилема...вадя везната! Тегля приоритетите си...и виждам границата! И в никакъв случай не ингнорирам инстинктите си, вслушвам се в тях! :drinks:
-
...
Нека поставим друг въпрос:
В пътя си по Земята, трябва ли или не да преследваме своите инстинктивни стремежи? (хубава кола, хубава жена и тн)
И до каква степен точно?
...
Мисля, че отговорих на този въпрос (донякъде), когато направих аналогията с дървото, което гледаме отблизо и отдалеч. Ако сме прекалено близо до дървото ще виждаме само самото дърво, но не и пейзажа наоколо. По същия начин, ако сме прекалено потънали в желанията си и държим да ги постигнем на всяка цена (до степен, че сме станали зависими от тях), ние няма да забележим цялата красота на всичко, което ни заобикаля, а ще сме концентрирани в преследване на стремежите си и задържане на постигнатото. Отделното дърво може да е много красиво само по себе си, но е хиляда пъти по-красиво сред природата.
„В пътя си по Земята, трябва ли или не да преследваме своите инстинктивни стремежи? (хубава кола, хубава жена и тн)“ – няма нищо лошо в това да преследваме целите си, дори и егоистичните. Въпросът е да не им придаваме по-голяма важност отколкото действително заслужават и да не се стремим към тях за сметка на други далеч по-важни неща (имам предвид такива, които надхвърлят границите на отделното земно въплъщение).
-
цитат на An! "Ти, откъде знаеш, че той е бил нещастен?
Както написах по-рано - щастието е различно за всеки. Не зад всеки щастлив мъж стои по една жена. "
Не съм казала, че ЗНАМ нещо, а че тълкувам афоризми на Шопенхауер. Може и: колкото ти можеш да докажеш, че е бил щастлив, толкова и аз, че е бил нещастен, но аз ще повярвам повече на собственото си тълкуване, отколкото на твоето, че ....се налагало, разбираш ли, зад всеки Щастлив мъж да стояла жена. Ми, да, ако му стои отпред, а не отзад, може и да защастлиевее този мъж. Но не ставаше въпрос, че жената е някакво необходимо или достатъчно условие за щастието на мъжа, а че казвайки по-горната мисъл, Шопенхауер звучи ограничен, откъм опит по принцип в човешките си отношения, за да е толкова основополагащо мнението му.
Нали не всяка дума произнесена от популярен писател, е нужно да `поглъщаме` жадно все едно не можем сами да измислим нещо.
За мен щастието... е няква дума, която да се използва в пожеланията по празнични поводи. Нито повече нито по-малко. Толкова безпредметно да се онтологизира, че ... съвсем реално, някой ден няма да се учудя, ако тази дума въобще се затрие. :)
-
Можем да говорим за стихийното щастие, което изпитваме при определено стечение на обстоятелствата и след това отминава. Има обаче и друго щастие, което изразява едно комплексно наше състояние включващо в себе си хармония, уравновесеност, оптимизъм, вяра, надежда, устременост, познание, положително отношение и разбиране към хората и към живота, чувство за единство с всичко съществуващо, независимост... Това щастие е същността ни – истинската ни духовна същност, както и същността на всичко съществуващо. Различни аспекти на това щастие в различните учения и религии се описват с различни термини (самадхи, нирвана, мокша, блаженство) и именно тези състояния представляват целта на различните духовни практики.
-
И именно това се нарича РЕАЛИЗАЦИЯ.
-
инсинското щастие се крие в люботва и в това да срещнеш идеалния за теб човек, а това моментното е, когато си мечтаеш да си купиш някое готино нещо примерно ГСМ последен модел :) и първите 5 дена не го пускаш от рацете си и се кефиш много с него обаче с времето той омръзва, горе доло всичко матерялно е така само искренната любов не може да омръзне
-
Все едно чета отговори в лексикон на петокласник/чка.
Не знаех, че щастие било да си купиш много желан телефон, и после да ти омръзне.
А как така ти омръзва?
Кои са тези неща, които си пожелаваме, правят ни щастливи и не ни омръзват?
-
Е, айде сега, Очителката, не бъди така строга към децата. Нека и те да пишат по темата. Наистина като бях по-млад такива неща силно ме вълуваха. Последен модел телефон. Сега бих се зарадвал може би на някое ново ферари, или ново ауди. В новите телефони вече няма тръпка. Може би остарявам ...
п.с. Дарк, пише се рЪце, долУ, матерИално. ;)
С най-добри чувства.
-
А дали изобщо има неща, които пожелаваме и които да не ни омръзват? Мисля, че самото пожелаване влече вече след себе си омръзването. Също мисля, че нещата които наистина ни правят щастливи не са дошли при нас вследствие на пожелаване, за това много често дори не можем да осъзнаем колко сме щастливи, а го разбираме чак когато ги загубим.
-
Едва ли, има и ден в живота, в който човек да не пожелае нещо. Не разбирам защо пожелаването да "влече" след себе си омръзването. Двете нямат нищо общо.
Дори и мобилния телефон не е задължително да ти омръзне, а напротив, така да се привържеш, че после, ако го изгубиш да ти е много неприятно. Или да се наложи да го смениш с по-нов поради технически характеристики, и да си го пазиш и неработещ дори. Но не за това пожелаване, което те прави щастлив става въпрос.
А разликата, в това, да се зарадваш, че получаваш или постигаш нещо и впоследствие от това, че вече е твое и само твое.
Няма начин да не го сравня с чувства... А и, като гледам, някой така омешват темите, че вече все едно пиша по една тема, но нищо.
Ако се впечатлиш от една жена. Започваш да мислиш за нея. Впоследствие усетиш, че се влюбваш, вълнуваш се, желаеш я. Тя те забележи и започне да комуникира с теб. Стараеш се да разбираш повече неща за нея, да я опознаеш, т.е. желанието ти става по-пълноценно. Дори искаш да споделяш с нея важните й моменти от ежедневието и живота й. И в един момент като се погледнете, усетиш пълнота- а може би щастие. Това няма как да ти омръзне, си мисля.
-
Подозирам, че колкото повече остаряваш, толкова повече тези усещания избледняват.
Когато бях млад, към 18-20, само като се докосна до някоя жена все едно ме удря ток 220в. Особено силно чувство. А сега е много по-слабо. Пак усещам тръпките за които говориш. Но вече далеч не са така разстърсващи.
Имаше един филм "Флашданс".
Имаше там няколко танцьорки в един бар. Главната героиня (танцьорка) каза по едно време на най-възрастната танцьорка "Ти имаш толкова костюми!". А тя отвърна "Знаеш ли, имаше време, когато се радвах на всеки един нов. А после ... после идва момент, когато ти е все едно".
Не помня дали го каза изрично във филма, но по тона искаше да каже точно това: "Като започнеш да остаряваш, вече не ти пука толкова."
-
И каква според теб Тангра е причината тръпките да се притъпяват с възрастта?
-
само в началото има тръпка с времето свикваш и тя се губи (аз това разбирам под омръзване) извода е че трябва да се правят по чести промени 8)
-
Нали съм написал - остаряването.
А има и друго.
Както бях споменал, конкретно между любовта между мъжа и жената всичко е физика ... и химия.
Всичко е химикали + нервни импулси.
Само че човешката нервна система е направена сравнително добре. Импулсите си имат различна сила. Когато е нещо напълно непознато, силата е осезателна. Но се хаби много заряд. Могат да ти прегорят невроните.
А когато е вече нещо познато, няма нужда да се сигнализира толкова бурно. Щото човек се е научил вече.
Същото е и с наркотиците. Първите дози са умопомрачаващо силни. Но колкото повече се боцкаш, нервната система се изхабява и реагира все по-вяло. И ти все повече увеличаваш дозите, докато не скапеш нервната система съвсем.
Така е със всяко нещо, което действа като ДРАЗНИТЕЛ на нервната система.
Реално нищо даром няма. На всичкото отгоре мозъка привиква към удоволствието от тия дразнители, стреми се към тях и се получава затворен кръг.
Може би нещата могат да се рестартират с много болка. Но пак всичко е временно.
-
Щастлива съм ,когато съм радостна.Когато виждам божественото във всяка една частица.Радостта за мен е щастието.
-
Днес ме нацвъка едно птиченце...това е щастието. :)
-
Сигурно птиченцето си е казало:
"Днес нацвъках един фиш-боун ... това е щастието."
-
...Просто е гот да се справиш, да превъзмогнеш, да се изправиш и после да си кажеш: „Видя ли, можеш го!"...
Аз съм балон с хелий
... Харесва ми да се рея като балон с хелий над острите камъни на делника
Емилия Милчева
Оптимизмът е метафизика.
Благодарение на него/нея нямам нужда да дръпна някой добър „коз" или халюциногенна гъбка, за да летя поне две стъпки над реалността, понякога и повече, достатъчно дълго, за да мога да се усмихна и на следващия ден. Нямам и епикриза, която да послужи за алиби пред черногледците, че го правя.
Винаги две педи над...Иначе - смърт.
Състоянието на левитация над реалността е любимото ми - и обичайно. Дори пътуването в столичния градски транспорт не може да ме заземи. Натъжава ме.
Онзи ден видях там един доста по-стар от мен човек, който извади от джоба си половинки от бонбони, увити в изписани листчета от стара тетрадка. Лукчета...
Помня как миналото лято от прозореца на трамвай 7 гледах как едно циганче обличаше със стари дрехи пластмасов манекен, изхвърлен до контейнер за смет. Стана ми мъчно, ама така се смееше - и майка му, която го чакаше, подпряла се на някаква количка-бракма, пълна с боклуци.
Изглежда съм почти-съвършеният-алхимик - успявам да извадя и злато от тинята, в която газя - и над която си хвърча. Смятам се за късметлия. Май Вселената е склонна да поддържа това ми убеждение.
Не съм оптимист напук, нито въпреки всичко. Харесва ми да се рея като балон с хелий над острите камъни на делника (определението е на депресиращия Лундквист ).
Винаги се случва нещо, което да поддържа нивото на хелия - и балонът да се рее.
Приемам гадостите, загубите, депресиите за „стречване" - не защото съм плащала по стотина долара на час при някой коуч или съм ходила на курсовете на Норбеков. Просто е гот да се справиш, да превъзмогнеш, да се изправиш и после да си кажеш: „Видя ли, можеш го!"
Разбира се, че животът си е често много шибана работа. Но т'ва е положението, Минке... Няма да изпадам в кататоничен ступор, я. Трябва да се действа. Ако е доста напечено, обикновено похленчвам, поокайвам се, но после се вземам в ръце. Даже го удрям на състезание от типа „А сега да видя как ще ми се опреш?". Такова ми е вътрешното, че и външното устройство.
Най-късметлийската ми паричка е, че съм оперирана от завист. По рождение. Нямам никакви заслуги за нямането й.
Виждам как завистта трови страшно много хора. Даже такива, на които всичко им е наред - поне на първо четене. Погрозняват, състаряват се, разболяват се, депресират се. Това е като содата каустик, братче, прогаря всичко - чисти само канализацията...
Две педи над реалността му е майката. Ако не го можете, пробвайте да подскачате понякога. Не казвам, че помага, но поне ще се посмеете! :) ;)
http://webcafe.bg/id_91460235_Az_sam_balon_s_heliy
-
Щастието може да бъде и много преходно. Не е важно е какво те кара да си щастлив/а.
Не е ли по-важно е по какъв начин ще го изразиш, споделиш и т.н?
Щастието е нещо което се открива, нещо което се сбъдва... като мечта. :)
-
Според мен,щастието не зависи от нас.То по-скоро е комплексно понятие.Ето днес,мен германците ме направиха уникално щастлив,понеже размазаха аржентинците.Ако бяха паднали,щеше да съм в траур.Мойто мнение е,че човек не може да се направи сам щастлив.Другите го правят щастлив.А друг е въпросът,от какво човек се чувства щастлив.Според мен,от това какви интереси има.Ако не бях футболен запалянко,а някоя романтична душа,сигурно щях да се почуствам щастлив,от прочитането на някое стихотворение.Освен конплексно,зависещо от други хора,щастието е и инвидуално ;).За това,понятието ''щастие'' или ''кое ни прави щастливи'' , не може да се вкара в точно определена стандартна рамка.
-
За това,понятието ''щастие'' или ''кое ни прави щастливи'' , не може да се вкара в точно определена стандартна рамка.
Не е нужно, иначе няма да има интерес.
Другите го правят щастлив
Другите са само зрители.
П.С Всички ония "26 гости". 8)
-
П.С Всички ония "26 гости".
За кои гости говориш?Не схванах.
-
Мойто мнение е,че човек не може да се направи сам щастлив.Другите го правят щастлив.А друг е въпросът,от какво човек се чувства щастлив.
Виж ARRI, ако приемем, че другите го правят щастлив, то те трябва да са не по малко такива. То иначе какво щастие ще е да знаеш примерно че някой страда само и само ти или някой друг да си щастливи.
Ако някой или група хора те направи щастлив той/те би ли могъл да изпитва точно същата емоция?
Мисълата ми беше, че щастието като вътрешно съсътояние на духът трудно би мого да се превърне в нещо еднакво и достъпно за всички ако е нужно или поради накакви други подбуди.
-
fishbone,и аз тоа казах.Щастието е конплексно.Зависи от тези около теб.Сам човек не може да се направи щастлив.Отделен е въпросът,че повечето хора градим собственото си щастие,въху нещастието на другите.Просто към момента ''играта'' е такава .
-
За мен щастието е подаръка ,който заслужавам заради ,това,което съм!
Щастието е състоянието в което съм през повечето време.
Благодаря за което :-*
Благодаря за прекрасното си семейство!
За сбъднатите мечти и за възможността да мечтая!
Благодаря за възможността да виждам положителното ,дори в негативната ситуация !
За възможността да виждам красотата наоколо и доброто в хората!
........................
За всичко благодаря!Аз наистина се разхождам по тази земя като едно прекрасно и щастливо същество!
Темата за щастието ме вълнува вече 15год. и въпреки това след като прочетох вашите отговори изпаднах в дълбок размисъл.Уважажам всички мнения,защото всеки си знае за него кое го прави щастлив. ARRI ,много си ми симпатичен и се обръщам специално към теб ,стигнах до извода ,че си много прав ,наистина всичко е индивидуално ,когато става въпрос за стихийното щастие.Благодарение на Iris,разбрах всъщност ,че:
Можем да говорим за стихийното щастие, което изпитваме при определено стечение на обстоятелствата и след това отминава. Има обаче и друго щастие, което изразява едно комплексно наше състояние включващо в себе си хармония, уравновесеност, оптимизъм, вяра, надежда, устременост, познание, положително отношение и разбиране към хората и към живота, чувство за единство с всичко съществуващо, независимост... Това щастие е същността ни – истинската ни духовна същност, както и същността на всичко съществуващо. Различни аспекти на това щастие в различните учения и религии се описват с различни термини (самадхи, нирвана, мокша, блаженство) и именно тези състояния представляват целта на различните духовни практики.
ARRI истинското щастие според мен не зависи от обстоятелствата или от другите.А от теб ,от начина ти на мислене.От това дали си оптимистично настроен,дали успяваш да се насладиш на момента(Tangrata_ става въпрос за сега),дали успяваш да видиш положителното........от теб!
Любимите ми сентенции са:
"Нещастнитте са нещастни ,защото незнаят ,че са щастливи" :P
"Щастието не е спирка ,до която можеш да стигнеш,щастието е пътя."
А мое прозрение тъй налудничево звучащо:Щастието е избор!
-
Сега?
"Сега" значи винаги и при всяка възможност.
А това е (според мен) хедонизъм.
(Течение във философията, където приемащите го се стремят към наслади колкото може повече, без особено структуриране и планиране)
Според мен лично, обаче, ако го практикуваш това (безразборно стремящ се към удоволствия) се превръщаш в слабо и безхарактерно същество, лашкано към удоволствията и пристрастяванията си. Ставаш роб на удоволствията, а собствената дисциплина и ред деградират и дееволюират.
Когато осъзнато приемаш и усилията и насладите, тогава мисля нещата се получават по-балансирано.
Но се налага да преценяаш в "сега-то" кое от двете ще правиш. Т.е. проявяваш свободен избор.
-
Благодаря, ще го имам предвив и няма да изпадам в тази крайност. ;)
-
Другите ни правят щастливи.Чрез действията си и настроенията си.Неможе човек сам да се направи щастлив >:(.Единствено ако не си подари нещо голямо и скъпо,за което е мечтал.Ама ние сега не обсъждаме материалният аспект ;).
-
Способността да приемаш момента такъв, какъвто е, без да съдиш дали е болка или удоволствие е способността да СИ в сегашния момент, тук и сега.
Тази способност се калява и изгражда с редовно следване на трудни и лесни избори. Ако достатъчно често (не е задължително винаги) взимаш труден избор и съзнателно преживяваш трудности, със ПРИЕМАНЕ и небягане от почувстването им, и си тук и сега,
тогава ще съумееш да си 'тук и сега' и да се наслаждаваш и на хубавите моменти.
т.е. нещо като 'чиста съвест', но дори много повече от това, достигащо дълбоко инстинктивно и подсъзнателно ниво.
-
Другите ни правят щастливи.Чрез действията си и настроенията си.Неможе човек сам да се направи щастлив >:(.Единствено ако не си подари нещо голямо и скъпо,за което е мечтал.Ама ние сега не обсъждаме материалният аспект ;).
ARRI,ти да не чакаш ,някой да те направи щастлив? ???
Аз не се правя,аз изживявам щастието си ::)Искам да ме разбереш правилно хармонията, уравновесеността, оптимизма, вярата, надеждата, устремеността, познанието, положителното отношение и разбирането към хората и към живота, чувство за единство с всичко съществуващо, независимостта... ,които са съставна част от щастието за,което аз ти говоря зависят единствено и само от мен >:(Въобще не говоря за материални неща :P
Знаш ли мислех си дали не си прав,когато за пореден път мъж ми се опита да ме извади от прекрасното състояние в ,което бях,обаче,пак стигнах до извода,че от мен зависи как ще реагирам на неговото отношение............................
Значи ли ,че когато той е в лошо настроение,аз трябва да съм нещастна? :flag_of_truce:Това си е негов проблем :negative:А когато тези другите са неспособни да видят положителното и аз ли трябва да се правя ,че не виждам и вместо да :dance:,да съм :D.?
Tangrata_искаш да кажеш съзнателно да избера трудния пред лесния начин?
-
......................
:hi: Търсеща, много егоистично ми звучи мнението ти, може и да греша но така ми звучи.
Щото дайте да си гледаме собствения си задник и нашето ощастливяване .... а другите да духат супата ???
А за поста на АRRI, го разбирам така , човек е щаслив тогава когато е споделил и маправил щасливи хората около себе си.
Това разбирам живота аз, всичко останало си е его, его, егоизъм и т.н.
П.С.
А когато човек мери колко обич дава и колко получава, няма да пиша какво писля щото ще прозвучи много грубо.
-
Tangrata_искаш да кажеш съзнателно да избера трудния пред лесния начин?
Търсеща, говориш за едно конкретно избиране. Сякаш живеем за срок от една секунда.
Живота ни е пълен с избори. Това, което казах е, че имаме много избори. Някои от тях ще изберем по труден начин, други по лесен.
Хубаво е, да сме откровени със себе си и избора си, и изборите ни да отговарят сравнително често на ценностната ни система и целите ни.
Това е супер ясно и очевидно написано, надявам се. ;)
-
Значи ли ,че когато той е в лошо настроение,аз трябва да съм нещастна?
Разбира се , че не.Далече съм от тази мисъл.И все пак,ако сме много близки с теб,и ако ми се е е случило някакво нещастие,да речем,съм катастрофирал,ще се почувствам адски зле от факта,че ти си щастлива.Разбираш ли ме?Може поне да си солидарна с с болката ми.Това дали си щастлив или не,зависи от хората около теб.Не е едностранно.
old4,го е обяснил много точно.
-
......................
:hi: Търсеща, много егоистично ми звучи мнението ти, може и да греша но така ми звучи.
Щото дайте да си гледаме собствения си задник и нашето ощастливяване .... а другите да духат супата ???
А за поста на АRRI, го разбирам така , човек е щаслив тогава когато е споделил и маправил щасливи хората около себе си.
Това разбирам живота аз, всичко останало си е его, его, егоизъм и т.н.
П.С.
А когато човек мери колко обич дава и колко получава, няма да пиша какво писля щото ще прозвучи много грубо.
Така е old4,защото не ме познаваш.Принципно предпочитам мен да ме боли пред някой друг.Тотално неискам вече да наранявам никой ,по никакъв начин.Не знаеш колко съм прекрасна,усмихната,положителна натура.Колко много обожавам мъжа ми и обичам хората,и затова искам да им помогна и те да са щастливи като мен,но знаеш ли old4 това помагането не е лесна работа.
Аз не си гледам само мойто щастие, по всякъкъв начин се опитвам да направя другите щастливи,можеби затова живея щастливо ,защото съм се отказала отдавна да живея само за себе си с егоистичните си желания.
-
Значи ли ,че когато той е в лошо настроение,аз трябва да съм нещастна?
Разбира се , че не.Далече съм от тази мисъл.И все пак,ако сме много близки с теб,и ако ми се е е случило някакво нещастие,да речем,съм катастрофирал,ще се почувствам адски зле от факта,че ти си щастлива.Разбираш ли ме?Може поне да си солидарна с с болката ми.Това дали си щастлив или не,зависи от хората около теб.Не е едностранно.
old4,го е обяснил много точно.
ARRI ама разбира се ,че ще съм солидарна с теб. ???
-
ARRI ама разбира се ,че ще съм солидарна с теб.
САМО :o ?А според теб,дали това ще е достатъчно в един такъв момент ??? Разбирам те,че искаш сама да се правиш щастлива,но уви.Нито щастието ни,нито болката ни зависят от нас самите.Разбери го.Извинявай,но твоят линаерен ум,ти казва,че няма връзка в тази толкова взаимосвързана Вселена,но бърка,и те подвежда.Мое мнение.
-
Преди всичко състояние да духа, което те кара да почувстваш любовта на Вселената към теб.
-
ARRI ама разбира се ,че ще съм солидарна с теб.
САМО :o ?А според теб,дали това ще е достатъчно в един такъв момент ??? Разбирам те,че искаш сама да се правиш щастлива,но уви.Нито щастието ни,нито болката ни зависят от нас самите.Разбери го.Извинявай,но твоят линаерен ум,ти казва,че няма връзка в тази толкова взаимосвързана Вселена,но бърка,и те подвежда.Мое мнение.
??? А разбираш ли ,че :Щастието е състоянието в което съм през повечето време.
А ти ARRI щастлив ли си?
-
А разбираш ли ,че :
Цитат
Щастието е състоянието в което съм през повечето време.
Според мен има друго обяснение това твое щастие ;).
А ти ARRI щастлив ли си?
Не използвам ''весели'' хапчета ;).Чист съм.И съм си нормално щастлив.
-
За мен щастието е състояние,което не е обвързано с получаване на нещо или някой.Например-изпитвала съм пълно щастие в прегръдките на човек,към когото сега съм безразлична.Тоест:щастието не идва отвън,то извира отвътре!Мисля си,че от това страдат много хора-чакат да дойде някой,който да ги направи щастливи.Е,такова животно нема!Всичко е въпрос на отношение.
Постигането на висок стандарт на живот може да те направи доволен,задоволен,презадоволен.Но не и щастлив!
И на въпроса"Какво за вас е щастието?",ще кажа Нищо.В такива моменти не ми трябва абсолютно нищо!Ще кажа и ВСИЧКО.Имам всичко,което ми е необходимо,когато съм щастлива!
-
Щастлив съм когато ми се подскача на един крак и душата ми пее!
-
:) За мен е щастие пътуването през дестинацията "ЖИВОТ". Това включва, и тъгата, и самотата,и всеки миг в който съм тук и сега-динамиката на всеки миг! :hi: