Автор Тема: Ядрените оръжия  (Прочетена 2341 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 333
Ядрените оръжия
« -: Април 26, 2010, 23:24:56 pm »
Ядрените оръжия

Обещанието на президента Обама да спаси света от атомните бомби са празни приказки. Но не по тези причини, които може да ви хрумнат.

Автор
: Джон Мюлер

"Ядрените оръжия са най-голямата заплаха за човечеството."

Не. Въпреки че човек може да си го помисли, ако следи какво говорят световните лидери в момента. В първото си обръщение към Съвета за сигурност на ООН американският президент Барак Обама предупреди с апокалиптичен тон: "Ако само една ядрена бомба експлодира в някой град, независимо дали в Ню Йорк или Москва, Токио или Пекин, Лондон или Париж, тя може да избие стотици хиляди души. И тежко да дестабилизира сигурността, икономиките ни, начина ни на живот." Обама върна ядреното разоръжаване в глобалния дневен ред за пръв път от десетилетия, ангажирайки се да работи за безядрен свят. Тъй като в момента се подготвят преговорите по няколко големи международни договора, изглежда, той смята, че 2010 е критична година.
Дебатът обаче стъпва на неверни хипотези. Ядрените оръжия със сигурност са най-унищожителните устройства, произвеждани някога. Обама често ни го напомня, а, изглежда, и всички - от борците за мир до неоконсерваторите - са съгласни с това. Но вече над 60 години тези оръжия само събират прах; пропагандаторите и паникьорите силно преувеличават вероятността да експлодират (ядрена бомба със сигурност ще експлодира през следващите 10 години, авторитетно заявява Чарлз Пърси Сноу през 1960 г.), а ядрените метафизици разпространяват причудливи теории за това как те биха могли да се използват и към кого биха били прицелени.
Ядрените оръжия имат огромно влияние върху страховете и маниите на света; те вдъхновяват отчаяна риторика, ексцентрични теории и трескави дипломатически жестикулации. Но имат много малко реални последствия, поне от края на Втората световна война насам. И най-изобретателните военни стратези не могат да измислят разумни начини за употреба на ядрени оръжия на бойното поле: дори и да оставим моралните съображения настрана, трудно ще намерим цел, която да не може точно толкова ефикасно да бъде поразена с конвенционални оръжия. Наистина основното "използване" на тези оръжия бе за възпрепятстване на военна агресия в хитлеристки стил от страна на Съветския съюз - химера, особено според историческите свидетелства, които показват, че руснаците никога не са имали истински интерес да предприемат нещо подобно. Накратко, не е имало какво да се възпрепятства.
Ядрените оръжия не са направили нищо конкретно и са си бездействали много добре, но пък са успели да потрошат маса пари. Авторитетно изследване на Brookings Institution от 1998 г. показва, че от 1940 г.  САЩ са изразходили 5.5 трилиона долара за ядрени оръжия, т.е. повече, отколкото за всяка друга държавна дейност с изключение на социалното осигуряване. Разходите са били още по-абсурдни в безпаричния СССР.
Сумите обаче не включват и значителните загуби от това, че хиляди талантливи ядрени учени, инженери и техници посвещават кариерите си на разработването и обслужването на оръжия, доказали вече, че са излишни и неактуални. Всъщност единствените полезни разходи са тези за устройства, протоколи и мерки, чиято цел е да възпрат избухването на бомбите; тези разходи, разбира се, също щяха да бъдат ненужни, ако бомбите не съществуваха.

"Планът на Обама за елиминиране на ядрените оръжия е добър."

Не непременно. Планът на Обама, публично представен в Прага миналия април, е амбициозен опит да се освободи светът от ядрените оръжия. Според програмата на президента развиващите се страни ще получат достъп до резерв от ядрено гориво, наблюдаван на международно ниво, но ще им бъде забранено сами да произвеждат материали, годни за военна употреба. Съществуващите бойни глави ще бъдат поддържани в състояние на сигурност, а великите сили като Русия и САЩ ще се ангажират да свиват оръжейните си програми. През септември Общото събрание на ООН гласува резолюция, подкрепяща предложението на Обама и осигуряваща известна институционална подкрепа на внушителния му проект.
Но всичко това едва ли е нужно. Ядрените оръжия вече изчезват и едва ли са необходими сложни международни планове като този на Обама. По време на Студената война внимателно договаряните споразумения не постигат почти нищо за каузата на разоръжаването, а някои от тях, например договорът САЛТ от 1972 г., дори влошават ситуацията от военна гледна точка. С отслабване на напрежението след Студената война се проведе един вид негативна надпревара във въоръжаването; оръжията в известен смисъл си отиват сами, след като политиците осъзнаят факта, че притежанието на по-малко безполезни неща е по-евтино, отколкото притежанието на повече. До 2002 г. броят на готовите за използване бойни глави в арсеналите на Русия и САЩ спада от 70 хиляди до около 30 хиляди, а сега се равнява на 10 хиляди. "Действителният контрол над оръжията, тъжно отбелязва в статия от месец май миналата година Ейвис Боулън, бивш помощник държавен секретар на САЩ, отговарящ за контрола над въоръженията (и бивш посланик в България - бел. ред.), става възможен едва когато вече е ненужен."
Наистина и двете страни отдавна откриха, че намаляването на оръжията се затруднява, когато се извършва чрез изрични двустранни споразумения, при които за всяка дребна подробност се изработват прецизно нюансирани клаузи. През 1991 г. например американците обявиха, че едностранно намаляват тактическите ядрени оръжия, а СССР направи същото малко по-късно. Нина Таненуолд от университета "Браун" - един от анализаторите, следящ проблема отблизо, определи това като "най-радикалния ход за прекратяване на надпреварата във въоръжаването досега" и като "драматична раздяла с войнолюбивите ядрени жестикулации". Този "радикален" и "драматичен" подвиг се случва без никакво формално споразумение. Днес по-голямата част от официалните процедури по контролиране на въоръженията само догонват реалността. Когато американският Сенат през 1992 г. ратифицира договор за намаляване на ядрените оръжия, и двете страни вече бяха предприели действия, надхвърлящи клаузите му.
Франция също едностранно намали арсенала си, макар че да обясни защо са й нужни ядрени оръжия въобще със сигурност е problématique и си заслужава няколко непроницаеми научни дисертации. Британците също са под вътрешен политически натиск да орежат ядрения си арсенал и в момента си блъскат главата по въпроса колко от остарелите си ядрени подводници да запазят (защо не нито една?), а китайците са произвели много по-малко бомби, отколкото можеха да произведат - сегашните им запаси наброяват само 180.
Една негативна надпревара във въоръжаването вероятно ще бъде също толкова хаотична, непоследователна, двусмислена, егоистична и потенциално обратима, колкото и позитивната. Но историята подсказва, че намаляването на оръжията се случва най-добре, когато преговарящите се оттеглят. По-вероятно е официалните споразумения за разоръжаване като това, към което се стреми Обама, само да забавят процеса.
Няма вероятност обаче всички ядрени оръжия да изчезнат завинаги, независимо какви методи използваме. Човечеството е изобретило тези оръжия и винаги ще има ядрени философи, които разгръщат мрачните си, нереалистични и стряскащи сценарии, за да оправдаят съществуването им.

"Една ядрена експлозия ще блокира американската икономика."

Само ако американците й позволят. Макар бившият шеф на ЦРУ Джордж Тенет да настоява в мемоарите си, че "ядрена гъба би могла да разруши икономиката ни", той така и не си дава труда да обясни как внезапното и трагично унищожение на три квадратни мили някъде в САЩ ще доведе неизбежно до икономическа разруха. Един ядрен взрив в Ню Йорк, ако използваме мрачния пример на Обама, очевидно ще бъде огромна катастрофа, която ще разтърси пазарите и ще доведе до сериозни икономически затруднения, но ще унищожи ли останалата част от страната? Ще спрат ли фермерите да орат? Ще затворят ли компаниите поточните си линии? Ще се изпарят ли всички фирми, държавни институции и човешки общности?
Много малка е вероятността американците да реагират на атомно нападение, независимо колко съкрушително е то, като оставят на произвола на съдбата себе си или икономиката си. През 1945 г. Япония е жертва не само на 2 ядрени експлозии, но и на масирани конвенционални бомбардировки по цялата й територия - ужасяващо изпитание, което не успява да съкруши нито общество, нито икономиката. Упоритите макар и неядрени терористични атаки в Израел също не са унищожили страната, нито пък са я накарали да изостави демокрацията.
Дори и тезата, че един акт на ядрен тероризъм ще накара американците да загубят доверие в правителството, се опровергава от травматичния опит на 11 септември 2001 г., когато засвидетелстваното доверие в лидерите на САЩ парадоксално се покачва. Тази теза противоречи и на провежданите десетилетия наред анализи на катастрофите, които показват, че при подобни условия се засилва отговорното поведение и това за пореден път бе наблюдавано в реакциите на хората, евакуиращи се от Световния търговски център на 11 септември.

"Терористи могат да откраднат неконтролирани ядрени оръжия от Русия."

Това е мит. Съвсем сериозно и многократно преподавателят в "Харвард" Греъм Алисън и много други повтарят, че Осама бин Ладен дал на група чеченци 30 милиона долара и 2 тона опиум срещу 20 ядрени бойни глави. Има и един "доклад", в който се говори, че "Ал Каида" придобила от източници в Централна Азия куфарна ядрена бомба, произведена в Русия със сериен номер 9999, която може да се взриви от мобилен телефон.
Ако тези стряскащи слухове бяха истина, човек би очаквал терористичната група (или предполагаемите й чеченски доставчици) вече да се е опитала да взриви някое от устройствата или "Ал Каида" да е оставила някакви следи от тези оръжия в Афганистан през 2001 г., когато спешно офейка от страната. Вместо това - нищо. Излиза, че сдобиването с функционираща ядрена бомба на практика е много трудно.
През 1988 г., върхов период в слуховете за излезли извън контрол ядрени оръжия, началникът на стратегическото командване на САЩ прави няколко посещения в руски военни бази и изрично заявява: "Искам да успокоя тревогите, че в Русия съществуват неконтролирани ядрени оръжия. По мои наблюдения руснаците се отнасят много сериозно към сигурността." Физиците Ричард Гаруин и Джордж Чарпак обаче заявяват, че това авторитетно изявление от първа ръка не може да убеди разузнавачите "вероятно защото те имат достъп до различни източници на информация". Десетилетия по-късно без никакви надеждни данни за задигнати руски оръжия като че ли прав се оказва генералът, а не шпионите.
Всички свидетелства (включително и тези на Алисън) сочат, че руските ядрени оръжия са станали още по-безопасни през последните години. Не е необходимо човек да е гений, за да разбере, че е много по-вероятно откраднатото в Русия ядрено оръжие да експлодира на Червения площад, а не на "Таймс скуеър". Руснаците като че ли не се затрудняват да осъзнаят тази очевидна истина.
Взривяването на откраднато ядрено оръжие и без това е почти невъзможно извън сериала "24" или жанра на катастрофичните филмите. Комплектованите бомби обикновено са снабдени с устройства, предизвикващи неядрена експлозия, за да унищожат бомбата, ако някой си играе с нея. Освен това, както подчертава Стивън Янгър, бивш ръководител на отдела за разработка на ядрени оръжия в Националната лаборатория в Лос Аламос, съвсем малко хора в света знаят как да предизвикат детонация на ядрено оръжие. Дори проектантите на тези оръжия и поддържащият ги персонал не познават изцяло необходимите процедури. А плюс това някои страни, включително Пакистан, съхраняват оръжията си разглобени и държат съставните им части в отделни обезопасени хранилища.
/следва/
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=862904


Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 333
Re:Ядрените оръжия
« Отговор #1 -: Април 26, 2010, 23:27:40 pm »


Ядрените оръжия

Автор: Джон Мюлер

/продължение/

"Ал Каида" търси ядрени оръжия."

Докажете го. "Ал Каида" може наистина да е имала известен интерес към атомните оръжия и други оръжия за масово поразяване (ОМП). Избягал член на "Ал Каида", Джамал ал Фадл, заловен за кражба на 110 хил. долара от организацията, дава показания, че в средата на 90-те години членовете на организацията се опитват да закупят уран, но са измамени и всъщност купуват фалшив материал. Има също така свидетелства, че през 2001 г. Бин Ладен провежда "абстрактни" разговори за ОМП с пакистански ядрени учени, които всъщност не знаят как да произведат бомба.
Превземането на Афганистан, изглежда, слага край на тази история. Анализаторът Ане Стенерсен отбелязва, че информацията от изоставен компютър на "Ал Каида" при спешното им бягство показва, че за изследвания в областта на ОМП са заделени само от 2 до 4 хиляди долара, а сумата е изразходена основно за съвсем груба работа по химическите оръжия. За сравнение тя дава пример с японската религиозна терористична организация "Аум шинрикио", инвестирала 30 млн. долара в програмата си за производство на газ зарин. Милтън Лайтънбърг от Центъра за изследвания на международната политика и сигурността в Мерилендския университет цитира Айман ал Зауахири, който казва, че проектът бил само "загубено време и пари".
Дори и бившият инспектор в Международната агенция за атомна енергия Дейвид Олбрайт достига до извода, че всякакви атомни начинания на "Ал Каида" са "сериозно разстроени" или дори "убити в зародиш" от американското нашествие в страната през 2001 г. и че след него "възможностите на "Ал Каида" да взриви ядрено устройство изглеждат минимални".

"Създаването на атомна бомба е детска игра."

Едва ли. Статия в Nature, авторитетното научно списание, наистина използва израза миналия януари за производството на уранови бомби, за да го контрастира с това на плутониевите, но дори и в този случай твърдението е силно преувеличено. Янгър, бившият директор на изследванията в "Лос Аламос", подчертава, че уранът е "изключително труден за преработка", а "плутоният е един от най-сложните открити досега метали - материал, чиито основни характеристики зависят в голяма степен от начина на обработка". Необходима е специална технология, а дори и най-простите оръжия изискват точни параметри. Информация по общите принципи за производство на атомна бомба има в интернет, но тя, казва Янгър, не е достатъчно подробна, за да "даде възможност за сигурно сглобяване на истинско ядрено експлозивно устройство".
Подценяването на разходите и трудностите по една ядрена програма води до огромно надценяване на възможностите за производство на ядрени оръжия. Комисията "Силберман - Роб", разследваща грешките в разузнаването, довели до иракската война, определя като "фундаментална аналитична грешка" отъждествяването на "дейности по доставките с производството на боеспособни оръжейни системи". С други думи, "ако една страна може да закупи части, това само по себе си не означава, че може да ги сглоби и да ги вкара в работен режим". Например след 3 десетилетия труд и над 100 милиона долара разходи Либия се оказа напълно неспособна да постигне напредък по отношение на атомната бомба. И наистина голяма част от ядрения материал на страната, предаден, след като тя се отказа от ядрената си програма, все още се намира в оригиналните кашони.

"Притежанието на ядрени оръжия от Иран и Северна Корея е недопустимо."

Само ако прекалим с реакцията. Северна Корея се стреми към ядрен капацитет десетилетия наред и наскоро успя да проведе няколко ядрени опита, които, изглежда, са били чисто и просто провали. Освен това тя изстреля няколко ракети, които поразиха предполагаемата си цел - Тихия океан, със смъртоносна точност. Севернокорейците биха нанесли много повече поражения в района с артилерията си.
Ако иранците наистина нарушат тържествената си клетва да не разработват ядрени оръжия (може би като отговор на един израелски или американски въздушен удар върху съоръженията им), те със сигурност ще установят, както всички останали страни в нашата ядрена епоха, че разработването им е било пропиляно време (то отне на Пакистан 28 години) и усилия (по-сигурен ли се чувства Пакистан днес с продължаващата параноя по отношение на Индия и растящата заплаха от джихадисти?).
Нещо повече - Иран по всяка вероятност ще "използва" ядрения си капацитет по същия начин, както и всички останали ядрени държави - за престиж и въздържане на съперниците. Действително, както посочва стратегът и лауреат на Нобелова награда Томас Шелинг, въздържането е единствената ценност, която оръжията могат да гарантират на Иран. Такива устройства, изтъква той, "са прекалено ценни, за да се раздават или продават", както и "прекалено ценни, за да се "хабят" за убиване на хора", при положение че могат да "разколебаят намеренията за военни действия" от други страни.
Ако един ядрено въоръжен Иран размахва оръжията си, за да сплашва или да налага волята си, той по всяка вероятност ще установи, че заплашваните, вместо да капитулират или да се втурнат да изграждат свой собствен ядрен арсенал, ще се съюзят с други (включително и с Израел), за да устоят на заплахите. Популярната представа, че ядрените оръжия дават на една страна възможност да доминира в региона си, е подплатена с малко исторически доказателства - ядрените заплахи през последните 60 години или се пренебрегват, или се посрещат с балансиращо противопоставяне, но не и с плаха отстъпчивост. Конвенционалната военна мощ (пехотинците и танковете, а не ядрените оръжия) осигуриха на САЩ и на СССР техните сфери на влияние по време на Студената война.
По време на кампанията си през 2008 г. Обама категорично обеща: "Ще направя всичко, за да предотвратя добиването на ядрено оръжие от страна на Иран... Всичко." Да се надяваме, че това няма да стане: санкциите за разоръжаване на Ирак през 90-те години вероятно доведоха до повече убити, отколкото ядрените бомби над Хирошима и Нагасаки, а същото може да се каже и за продължаващата война в страната, първоначално легитимирана като опит за премахване на ядрения арсенал на Саддам Хюсеин. Не е лошо неразпространението на оръжията да бъде върховен приоритет, стига той да е подчинен на един още по-върховен - да се избягват действия, които могат да доведат до смъртта на десетки или стотици хиляди хора заради маниакално развихряне на фантазиите около най-песимистичните сценарии.
През първата година на президентството си Обама постигна много в областта на външната политика, като смекчи риториката си, показа отвореност към международни консултации и сътрудничество, както и стремеж към изчистване образа на Америка от представата за застрашителен и арогантен каубой. Тази линия със сигурност трябва да се задълбочава през втората година на президентството му.
Договарянето на споразумения за намаляване на ядрените оръжия, особено с руснаците, може да продължи този процес. Макар това да са най-вече показни стъпки и на практика могат да забавят естествения ритъм на ядреното разоръжаване, все пак позитивните чувства не са празна работа. Намаляването на оръжия с малка, ако не и с никаква стойност, може и да не е много съдържателно занимание, но е един от онези жестове, които създават добронамерена атмосфера (и могат да оправдаят някои Нобелови награди).
Конфронтацията с Иран и Северна Корея по повод техните бъдещи или сегашни ядрени оръжия е по-проблематична. Обама и държавният секретар Хилари Клинтън вече дадоха сериозен принос към истерията, превърнала се в обичайна сред дипломатическите среди. Хубаво е да се използва дипломацията и да се предлагат пари срещу отказа на тези страни да реализират програми за ядрено въоръжаване, но всъщност по този начин им правим услуга. Колкото и еретично да звучи, светът може да понесе ядрен Иран или ядрена Северна Корея точно както 45 години понася ядрено въоръжения Китай - страна, възприемана в миналото като възможно най-неблагонадеждната. Ако опре нож до кокал по отношение на тези две държави, решението ще бъде познато - изграждане на работеща система за натиск и въздържание, както и избягване на изкушението да се избухва безразсъдно заради заплахи фантоми.

Джон Мюлер е професор по политология в щатския университет в Охайо и автор на книгата "Атомна истерия: паниката около ядрените оръжия от Хирошима до "Ал Каида".

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=862904

Неактивен Hacko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 011
Re:Ядрените оръжия
« Отговор #2 -: Ноември 19, 2011, 15:35:01 pm »
  Ядрените оръжия са най-голямата заплаха за човечеството.
  Обещанието на президента Обама да спаси света от атомните бомби са празни приказки.

Руската бойна ракета Р-36М2 (по натовската класификация SS-18 "Сатана") няма аналог и е най-мощната в света!
Ядреният й заряд е в размер на 25 мегатона ~ 2000 хирошимки. Регистрирана е в Книгата за рекорди Гинес.
Конструктор е  Михаил Кузмич Янгел (1911 - 1971). Има филм по повод честването на неговата 100-годишнина от рождението му.
Както чета и гледам наистина е страшилище! Русия планира да замени SS-18 през 2016 г!
А дали разумът ще надделее? Надали, ама дано!

 

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27