Ядрените оръжияОбещанието на президента Обама да спаси света от атомните бомби са празни приказки. Но не по тези причини, които може да ви хрумнат.
Автор: Джон Мюлер
"Ядрените оръжия са най-голямата заплаха за човечеството."Не. Въпреки че човек може да си го помисли, ако следи какво говорят световните лидери в момента. В първото си обръщение към Съвета за сигурност на ООН американският президент Барак Обама предупреди с апокалиптичен тон: "Ако само една ядрена бомба експлодира в някой град, независимо дали в Ню Йорк или Москва, Токио или Пекин, Лондон или Париж, тя може да избие стотици хиляди души. И тежко да дестабилизира сигурността, икономиките ни, начина ни на живот." Обама върна ядреното разоръжаване в глобалния дневен ред за пръв път от десетилетия, ангажирайки се да работи за безядрен свят. Тъй като в момента се подготвят преговорите по няколко големи международни договора, изглежда, той смята, че 2010 е критична година.
Дебатът обаче стъпва на неверни хипотези. Ядрените оръжия със сигурност са най-унищожителните устройства, произвеждани някога. Обама често ни го напомня, а, изглежда, и всички - от борците за мир до неоконсерваторите - са съгласни с това. Но вече над 60 години тези оръжия само събират прах; пропагандаторите и паникьорите силно преувеличават вероятността да експлодират (ядрена бомба със сигурност ще експлодира през следващите 10 години, авторитетно заявява Чарлз Пърси Сноу през 1960 г.), а ядрените метафизици разпространяват причудливи теории за това как те биха могли да се използват и към кого биха били прицелени.
Ядрените оръжия имат огромно влияние върху страховете и маниите на света; те вдъхновяват отчаяна риторика, ексцентрични теории и трескави дипломатически жестикулации. Но имат много малко реални последствия, поне от края на Втората световна война насам. И най-изобретателните военни стратези не могат да измислят разумни начини за употреба на ядрени оръжия на бойното поле: дори и да оставим моралните съображения настрана, трудно ще намерим цел, която да не може точно толкова ефикасно да бъде поразена с конвенционални оръжия. Наистина основното "използване" на тези оръжия бе за възпрепятстване на военна агресия в хитлеристки стил от страна на Съветския съюз - химера, особено според историческите свидетелства, които показват, че руснаците никога не са имали истински интерес да предприемат нещо подобно. Накратко, не е имало какво да се възпрепятства.
Ядрените оръжия не са направили нищо конкретно и са си бездействали много добре, но пък са успели да потрошат маса пари. Авторитетно изследване на Brookings Institution от 1998 г. показва, че от 1940 г. САЩ са изразходили 5.5 трилиона долара за ядрени оръжия, т.е. повече, отколкото за всяка друга държавна дейност с изключение на социалното осигуряване. Разходите са били още по-абсурдни в безпаричния СССР.
Сумите обаче не включват и значителните загуби от това, че хиляди талантливи ядрени учени, инженери и техници посвещават кариерите си на разработването и обслужването на оръжия, доказали вече, че са излишни и неактуални. Всъщност единствените полезни разходи са тези за устройства, протоколи и мерки, чиято цел е да възпрат избухването на бомбите; тези разходи, разбира се, също щяха да бъдат ненужни, ако бомбите не съществуваха.
"Планът на Обама за елиминиране на ядрените оръжия е добър."Не непременно. Планът на Обама, публично представен в Прага миналия април, е амбициозен опит да се освободи светът от ядрените оръжия. Според програмата на президента развиващите се страни ще получат достъп до резерв от ядрено гориво, наблюдаван на международно ниво, но ще им бъде забранено сами да произвеждат материали, годни за военна употреба. Съществуващите бойни глави ще бъдат поддържани в състояние на сигурност, а великите сили като Русия и САЩ ще се ангажират да свиват оръжейните си програми. През септември Общото събрание на ООН гласува резолюция, подкрепяща предложението на Обама и осигуряваща известна институционална подкрепа на внушителния му проект.
Но всичко това едва ли е нужно. Ядрените оръжия вече изчезват и едва ли са необходими сложни международни планове като този на Обама. По време на Студената война внимателно договаряните споразумения не постигат почти нищо за каузата на разоръжаването, а някои от тях, например договорът САЛТ от 1972 г., дори влошават ситуацията от военна гледна точка. С отслабване на напрежението след Студената война се проведе един вид негативна надпревара във въоръжаването; оръжията в известен смисъл си отиват сами, след като политиците осъзнаят факта, че притежанието на по-малко безполезни неща е по-евтино, отколкото притежанието на повече. До 2002 г. броят на готовите за използване бойни глави в арсеналите на Русия и САЩ спада от 70 хиляди до около 30 хиляди, а сега се равнява на 10 хиляди. "Действителният контрол над оръжията, тъжно отбелязва в статия от месец май миналата година Ейвис Боулън, бивш помощник държавен секретар на САЩ, отговарящ за контрола над въоръженията (и бивш посланик в България - бел. ред.), става възможен едва когато вече е ненужен."
Наистина и двете страни отдавна откриха, че намаляването на оръжията се затруднява, когато се извършва чрез изрични двустранни споразумения, при които за всяка дребна подробност се изработват прецизно нюансирани клаузи. През 1991 г. например американците обявиха, че едностранно намаляват тактическите ядрени оръжия, а СССР направи същото малко по-късно. Нина Таненуолд от университета "Браун" - един от анализаторите, следящ проблема отблизо, определи това като "най-радикалния ход за прекратяване на надпреварата във въоръжаването досега" и като "драматична раздяла с войнолюбивите ядрени жестикулации". Този "радикален" и "драматичен" подвиг се случва без никакво формално споразумение. Днес по-голямата част от официалните процедури по контролиране на въоръженията само догонват реалността. Когато американският Сенат през 1992 г. ратифицира договор за намаляване на ядрените оръжия, и двете страни вече бяха предприели действия, надхвърлящи клаузите му.
Франция също едностранно намали арсенала си, макар че да обясни защо са й нужни ядрени оръжия въобще със сигурност е problématique и си заслужава няколко непроницаеми научни дисертации. Британците също са под вътрешен политически натиск да орежат ядрения си арсенал и в момента си блъскат главата по въпроса колко от остарелите си ядрени подводници да запазят (защо не нито една?), а китайците са произвели много по-малко бомби, отколкото можеха да произведат - сегашните им запаси наброяват само 180.
Една негативна надпревара във въоръжаването вероятно ще бъде също толкова хаотична, непоследователна, двусмислена, егоистична и потенциално обратима, колкото и позитивната. Но историята подсказва, че намаляването на оръжията се случва най-добре, когато преговарящите се оттеглят. По-вероятно е официалните споразумения за разоръжаване като това, към което се стреми Обама, само да забавят процеса.
Няма вероятност обаче всички ядрени оръжия да изчезнат завинаги, независимо какви методи използваме. Човечеството е изобретило тези оръжия и винаги ще има ядрени философи, които разгръщат мрачните си, нереалистични и стряскащи сценарии, за да оправдаят съществуването им.
"Една ядрена експлозия ще блокира американската икономика."Само ако американците й позволят. Макар бившият шеф на ЦРУ Джордж Тенет да настоява в мемоарите си, че "ядрена гъба би могла да разруши икономиката ни", той така и не си дава труда да обясни как внезапното и трагично унищожение на три квадратни мили някъде в САЩ ще доведе неизбежно до икономическа разруха. Един ядрен взрив в Ню Йорк, ако използваме мрачния пример на Обама, очевидно ще бъде огромна катастрофа, която ще разтърси пазарите и ще доведе до сериозни икономически затруднения, но ще унищожи ли останалата част от страната? Ще спрат ли фермерите да орат? Ще затворят ли компаниите поточните си линии? Ще се изпарят ли всички фирми, държавни институции и човешки общности?
Много малка е вероятността американците да реагират на атомно нападение, независимо колко съкрушително е то, като оставят на произвола на съдбата себе си или икономиката си. През 1945 г. Япония е жертва не само на 2 ядрени експлозии, но и на масирани конвенционални бомбардировки по цялата й територия - ужасяващо изпитание, което не успява да съкруши нито общество, нито икономиката. Упоритите макар и неядрени терористични атаки в Израел също не са унищожили страната, нито пък са я накарали да изостави демокрацията.
Дори и тезата, че един акт на ядрен тероризъм ще накара американците да загубят доверие в правителството, се опровергава от травматичния опит на 11 септември 2001 г., когато засвидетелстваното доверие в лидерите на САЩ парадоксално се покачва. Тази теза противоречи и на провежданите десетилетия наред анализи на катастрофите, които показват, че при подобни условия се засилва отговорното поведение и това за пореден път бе наблюдавано в реакциите на хората, евакуиращи се от Световния търговски център на 11 септември.
"Терористи могат да откраднат неконтролирани ядрени оръжия от Русия."Това е мит. Съвсем сериозно и многократно преподавателят в "Харвард" Греъм Алисън и много други повтарят, че Осама бин Ладен дал на група чеченци 30 милиона долара и 2 тона опиум срещу 20 ядрени бойни глави. Има и един "доклад", в който се говори, че "Ал Каида" придобила от източници в Централна Азия куфарна ядрена бомба, произведена в Русия със сериен номер 9999, която може да се взриви от мобилен телефон.
Ако тези стряскащи слухове бяха истина, човек би очаквал терористичната група (или предполагаемите й чеченски доставчици) вече да се е опитала да взриви някое от устройствата или "Ал Каида" да е оставила някакви следи от тези оръжия в Афганистан през 2001 г., когато спешно офейка от страната. Вместо това - нищо. Излиза, че сдобиването с функционираща ядрена бомба на практика е много трудно.
През 1988 г., върхов период в слуховете за излезли извън контрол ядрени оръжия, началникът на стратегическото командване на САЩ прави няколко посещения в руски военни бази и изрично заявява: "Искам да успокоя тревогите, че в Русия съществуват неконтролирани ядрени оръжия. По мои наблюдения руснаците се отнасят много сериозно към сигурността." Физиците Ричард Гаруин и Джордж Чарпак обаче заявяват, че това авторитетно изявление от първа ръка не може да убеди разузнавачите "вероятно защото те имат достъп до различни източници на информация". Десетилетия по-късно без никакви надеждни данни за задигнати руски оръжия като че ли прав се оказва генералът, а не шпионите.
Всички свидетелства (включително и тези на Алисън) сочат, че руските ядрени оръжия са станали още по-безопасни през последните години. Не е необходимо човек да е гений, за да разбере, че е много по-вероятно откраднатото в Русия ядрено оръжие да експлодира на Червения площад, а не на "Таймс скуеър". Руснаците като че ли не се затрудняват да осъзнаят тази очевидна истина.
Взривяването на откраднато ядрено оръжие и без това е почти невъзможно извън сериала "24" или жанра на катастрофичните филмите. Комплектованите бомби обикновено са снабдени с устройства, предизвикващи неядрена експлозия, за да унищожат бомбата, ако някой си играе с нея. Освен това, както подчертава Стивън Янгър, бивш ръководител на отдела за разработка на ядрени оръжия в Националната лаборатория в Лос Аламос, съвсем малко хора в света знаят как да предизвикат детонация на ядрено оръжие. Дори проектантите на тези оръжия и поддържащият ги персонал не познават изцяло необходимите процедури. А плюс това някои страни, включително Пакистан, съхраняват оръжията си разглобени и държат съставните им части в отделни обезопасени хранилища.
/следва/
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=862904