Автор Тема: Войната срещу Ирак  (Прочетена 35814 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен jediguardian

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 570
    • Сериалът Heroes
Относно: Войната срещу Ирак
« Отговор #15 -: Септември 16, 2007, 21:04:33 pm »
Е то това беше ясно още като започна войната  :-X

Eon

  • Гост
Относно: Войната срещу Ирак
« Отговор #16 -: Септември 16, 2007, 21:13:02 pm »
Знам, ама си е друго да го каже републиканец и то Грийнспан, не мислиш ли?

Иначе нямаше да постна новината изобщо!

Неактивен jediguardian

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 570
    • Сериалът Heroes
Относно: Войната срещу Ирак
« Отговор #17 -: Септември 17, 2007, 16:39:28 pm »
Вярно е, не исках да те обидя ;)

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 539
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Относно: Войната срещу Ирак
« Отговор #18 -: Ноември 03, 2007, 04:54:34 am »
Студент-двойкаджия е в основата на войната в Ирак

   Американската телевизия „Си Би Ес“ публикува името на иракчанина, чиито думи са били ключови при вземането на решението за нахлуването на американската армия в Ирак.

   Тя подготвя 60-минутно предаване за иракския бежанец Рафид Ахмед Алван. Журналистите твърдят, че за да получи убежище в Германия той се определил като висококвалифициран експерт по химическо оръжие и на твърденията му, че Саддам Хюсеин разполага с подвижни химически лаборатории, вярвали дори след нахлуването в Ирак през 2003 г. При журналистическо разследване обаче станало ясно, че в университета той имал слаби оценки по химия и че е бил под заплаха да бъде арестуван заради подозрения, че краде в телевизионната компания в Багдад, където работел. Предаването ще бъде показано в неделя, но според информация, публикувана на сайта на телевизията, се казва, че Алван се оказал „не специалист по химични технологии, а студент-двойкаджия, лъжец и крадец“. Според сведенията на „Си Би Ес“ Рафид Ахмед Алван живее в момента в Германия под друго име. В програмата се цитират думите на бивш служител на ЦРУ, който казва, че Алван „се опитал всъщност да получи основания за германско поданство, опитвайки се да надхитри системата“. Германското разузнаване е предупредило САЩ с писмо, че не разполага с възможности да потвърди сведенията на Алван. Въпреки това предоставената от беглеца информация била използвана в изказване в ООН на Колин Пауъл, по онова време американски държавен секретар, в кето той обосновавал необходимостта от военна операция в Ирак. Според твърденията на журналистите от „Си Би Ес“ бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет дори не погледнал писмото на немските разузнавачи. Според авторите на предаването лъжата била разкрита, когато служители на ЦРУ предоставили на иракчанина улики, противоречащи на показанията му. /БГНЕС

БГНЕС
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен Доктора

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 241
Относно: Войната срещу Ирак
« Отговор #19 -: Март 15, 2008, 11:12:19 am »
“Джорджън Таймс”
5.I.2003 г.

Израел, Ирак и оръжията за масово унищожение

от Мazin Qumsiyeh

Израел, известна атомна сила, отказва да подпише Договора за неразпространение на атомните оръжия, но въпреки това получава огромна помощ от САЩ, независимо от законите в Съединените щати, забраняващи помощ за такива страни. Освен това, докато Буш не пропуска да изтъкне усилията на страната си за предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение, налице е недвусмислено доказателство за обратното: САЩ са доставяли важни съставни материали за създаване на оръжия за масово унищожение на Израел, Ирак и други страни.
Неопровержимо доказателство беше предоставено на света през 1992 г. когато израелски товарен самолет Ел Ал по маршрута САЩ-Израел катастрофира след излитане от летището на Амстердам, убивайки 53 холандци в апартаментите им. На 30.IX.1992 г. холандският ежедневник “Ханделсблат” публикува резултатите от изследването на химикалите, превозвани с израелския самолет: установено било, че товарът му е съдържал три от четирите съставки, използвани за производство на опасния боен газ сарин.
Според Декларацията за рискови стоки на превозвача, товарът е бил предназначен за Израелския институт за биологични изследвания (IIBR), намиращ се в Нес Циона. Още по-шокираща беше новината, че превозваните 189 литра диметил метилфосфонат (DMMP) са достатъчни за производството на 270 кг. Сарин и са били закупени от “Солкатроник”, Джон Суонсигър, заяви, че “Солкатроник” има нужните разрешителни за експорт както за оригиналния товар, така и за последвалите “заместващи” товари. Той потвърди още, че Израел е единствената страна, поръчала DMMP.
Израелските власти първоначално отричат превозването на опасни химикали с катастрофиралия самолет, но по-късно признават товарите, заявявайки, че били предназначени за “тест филтри в маски и други приложения”.
На 4.X.1998 г. Узи Нахмайни от лондонския “Сънди Таймс” публикува с подробности степента на разработка на химически и биологически агенти в Израелския институт за биологични изследвания. Той цитира изказване на анонимен биолог, работил в този институт, според който “Едва ли има поне един известен или неизвестен вид химическо или биологично оръжие... което да не се произвежда в този институт”.
Амстердамската инженерингова фирма “Омегам” също изследва мястото на катастрофата и открива доказателства за наличие на трибутилфосфат (ТВР), промишлен химикал, използван за рециклиране на уран и плутоний от отработено атомно гориво. Точно този процес се използва в Израел според описанието на Мордохай Вануну, когато последният разобличи израелската програма за производство на атомни оръжия.
Изгарянето на тези химикали при самолетна катастрофа или при пряко попадение на ракета в склад, който ги съхранява, произвежда опасна газова смес. Така става в Холандия (700 жертви) и при Войната в Залива. Администрацията на ветераните на САЩ до месец май 2002 г. е раздала помощи за инвалидност на 159 238 войници, участвали във Войната в Залива (от 1991 г. досега са умрели 8000 от тях). По-голямата част от инвалидизираните ветерани страдат от широко разпространения Синдром на Войната в Залива, който включва симптомите, наблюдавани и при жертвите в Холандия (заболяване на имунната система и отклонения в централната нервна система).
Призивите за нова война срещу Ирак, без да се вземат предвид тези факти, в най-добрия случай е проява на безотговорно лицемерие. Нашето правителство изглежда не се тревожи от трагичните последствия, когато оръжията за масово унищожение се използват от него или неговите съюзници (включително и от Садам, когато той беше един от тях). Доктрината за предварителните удари, възприета от Израел е дори още по-опасна предвид на факта че историята й е история на пълен провал.
От войната ще спечелят военните и корпоративния елитл Износът на оръжия и контролът над петрола са причините зад оркестрирания от ЦРУ преврат в Иран през 1956 г., когато в тази страна бе поставено началото на бруталния режим на шаха. По време на Ирано-Иракската война, САЩ продаваха оръжие и на двете страни (най-вече на Ирак) и се правеха, че не забелязват използването на оръжие за масово унищожение на бойното поле.
От израелскити вестници е ясно, че Израел иска война срещу Ирак, която да постави на власт послушно и зависимо от САЩ правителство в тази страна, превръщайки я в надежден щит срещу Иран и влиянието му – и осигурявайки пълна хегемония на Израел в района.
Повече от очевидно е, че войната срещу Ирак не е в интерес на Съединените Щати. Президентът Буш, вице-президентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, съветникът по отбраната Ричард Пърл и компанията им ще участват ли пряко във военните действия? Ще страдат ли от синдрома на Втората война в Залива? Напротивр те ще станат още по-богати и по-властни за наша сметка, докато водят обществото на Съединенити Щати за носа, захранвайки го нон-стоп с лъжи за оръжиятя за масово унищожение.
Време е да се заловим да отваряме очите на данъкоплатците на Съединените Щати за истината – време е да им обясним просто и ясно защо продължаваме да водим тази унищожителна външна политика.

Авторът е палестинец, доцент в Йелския университет и един от основателите на Коалициятя за правото на палестинците на връщане в отнетите им земи, както и на сайта Академици за справедливост (Academics For Justice.org). Той предостави тази статия на “Джордан Таймс”.
« Последна редакция: Март 15, 2008, 11:13:00 am от Доктора »
"Като не щеш мира - на ти секира"! кан Крум

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Войната срещу Ирак
« Отговор #20 -: Март 11, 2010, 21:27:13 pm »
Здравият разум (ЗР) не винаги греши

Автор: Джошуа Кийтинг

ВОЙНАТА В ИРАК БЕШЕ ГРЕШКА

Контрааргумент: след като не бяха открити никакви оръжия за масово поразяване и загинаха почти 5 хиляди войници на коалицията, може да си помислите, че стоящите зад нашествието в Ирак си мълчат засрамено напоследък. Но всъщност много изтъкнати фигури се впускат да доказват, че въпреки всичко войната в Ирак е била справедлива. Някои от тях, като Тони Блеър и Карл Роув, очевидно имат интерес да оправдаят собствената си роля в конфликта. Но заради намаляващия брой на жертвите и провеждането на национални избори в Ирак тези хора вече си имат и компания.

 В една неотдавнашна редакционна статия списание "Нюзуик" твърди, че "в Ирак се очертава нещо, което силно прилича на демокрация" и то има потенциала да създаде "истинска нова ера в историята на дълбоко недемократичния Близък изток". Може ли Джордж У. Буш един ден да бъде наречен Хари Труман на своето време – непопулярен в периода на управлението си, но в крайна сметка оправдан от историята?

ЗР: няма такава вероятност. Макар че малцина са онези, които ронят сълзи за Саддам Хюсеин, няма кой знае колко доказателства, че премахването му е направило света по-сигурен или че свалянето му по такъв начин си е струвало зашеметяващите загуби на човешки живот и финансови средства. Другите двама първородни членове на "оста на злото", Иран и Северна Корея, все още се управляват от антиамерикански настроени диктатори с бързо напредващи ядрени програми, а Иран освен това е облагодетелстван и от заместването на заклетия му враг в Ирак с едно относително дружелюбно настроено, доминирано от шиитите правителство.

 Войната не успя да доведе и до прилив на демокрация. Всъщност тя отстъпва през последните 3 години според американската НПО "Фрийдъм хаус". Някои други обнадеждаващи събития отпреди това в Близкия изток не успяха да се разгърнат. След прехвалената кедрова революция ливанското правителство се върна към нормалното си състояние на бъркотия. След някои позитивни жестове либийският ръководител Муамар ал Кадафи се върна към провокациите си. А кръвопролитията в Израел и палестинските територии продължават.

 Изводът е, че животът на няколко хиляди американски войници и трилионите долари отидоха, за да превърнат една наистина варварска диктатура в полудемокрация, помрачавана от сектантство и екстремистки насилия. Май не си заслужаваше.

ИРАН  ИСКА ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ

Контрааргумент: Въпреки продължаващия напредък на ядрената програма (след производството на първата партида на високо обогатен уран президентът Махмуд Ахмадинеджад наскоро обяви Иран за "ядрена държава"), ислямската република многократно заявява, че няма намерение да произвежда ядрени оръжия. "Не вярваме в атомната бомба и не се стремим към нея", заяви миналия месец върховният лидер аятолах али Хаменей.

 Уверенията на Ахмадинеджад и Хаменей не се посрещат с особено доверие във Вашингтон и останалите западни столици. Но някои критици, позовавайки се на погрешната разузнавателна информация, подтикнала САЩ да започнат войната в Ирак, смятат, че администрацията не е представила достатъчно солидни аргументи за недоверието си към Техеран. Тази позиция се подкрепя от една внимателно формулирана "Оценка на националното разузнаване" (ОНР) от 2007 г., в която се твърди, че Иран е изоставил ядрената си програма още преди години.

ЗР: Няколко са причините за съмнение в искреността на Иран. Международните преговарящи няколко пъти предлагаха да му се разреши да реализира гражданската си ядрена програма, при условие че уранът за нея се обогатява в чужбина, за да се гарантира, че е негоден за използване в ядрени оръжия, но иранците неотстъпно отказват. Неотдавна откритият реактор близо до гр. Ком, до който Иран не допуска международните инспектори, също е силно подозрителен. Експертите казват, че центрофугата в Ком е прекалено малка, за да се използва за генерирането на електрическа енергия, но е достатъчно голяма, за да обогатява уран за военни цели.

 Последният  доклад на Международната агенция по атомна енергия, който черпи голяма част от информацията си от един изнесен контрабандно от Иран през 2004 г. лаптоп на ядрен учен, открива "общо взето последователна и достоверна информация", която подсказва, че разработването на иранските ядрени оръжия "продължава след 2004 г.", което противоречи на ОНР от 2007 г.

 На  един неотдавнашен брифинг в Конгреса, директорът на Националното разузнаване Денис Блеър каза, че в разузнаването смятат, че Иран "държи открита възможността за разработване на ядрени оръжия", макар че е неясно дали ще я използва. Напредъкът може би е бавен заради продължаващите технически проблеми с иранските центрофуги, но много експерти днес смятат, че Иран е осъществил "пробива" и разполага с достатъчно уран, за да направи бомба, ако поиска.

ПУТИН ВСЕ ОЩЕ УПРАВЛЯВА РУСИЯ

Контрааргумент: Откак лично избраният от Владимир Путин негов наследник Дмитрий Медведев излезе на сцената, западните спецове по кремълските дела се чудят доколко той ще упражнява реален контрол над правителството, все още доминирано от предшественика му. Отговорът сякаш дойде доста скоро след поемането на президентския пост от Медведев, когато повечето правомощия във външната и вътрешната политика бяха прехвърлени на бърза ръка към кабинета на министър-председателя. Но оттогава всеки привидно независим ход на Медведев (напр. назначаването на нови речописци, антикорупционната му кампания, изключително подробно анализирания от наблюдателите "либерален манифест") се тълкува от оптимистично настроените наблюдатели като знак, че президентът най-после действа като такъв.

ЗР: Той може да казва каквото трябва, но изглежда все още Путин командва парада. Никой от близките сътрудници на последния досега не е хванат в антикорупционната кампания на президента, а призивите му за разбиване на бетонния монопол на "единна Русия" в Думата остават без никакви последствия. Не е чудно, че над 80% от руснаците виждат мандата на Медведев като продължение на путиновото управление.

 На  практика Медведев сякаш действа  като един вид външен министър - среща се с колегите си в чужбина и подписва споразумения. Във време на криза, както беше във войната с Грузия през 2008 г., ръководната стратегия очевидно идваше от Путин, а Медведев беше изпратен на пресконференциите.

МИР В БЛИЗКИЯ ИЗТОК НЕ СЕ ЗАДАВА

Контрааргумент: На човек му се ще да мисли, че над 60-годишният конфликт между Израел и палестинците ще трябва да приключи някой ден. И тъй като изказванията в този смисъл не носят политически негативи, всеки встъпващ в длъжност американски или израелски лидер по традиция обещава скорошното разрешаване на конфликта. Да разобличиш "дълбокия цинизъм" на двете страни, както направи американският президент Барак Обама миналия април, носи повече аплодисменти, отколкото да заявиш, че този цинизъм вероятно е оправдан.

 Модерно е също така да се предсказва, че някаква невиждана досега външна сила ще тласне израелците и палестинците към мира. Бившият американски президент Бил Клинтън направи това в интервю за FP миналата година, в което заяви, че израелско-палестинско споразумение вероятно ще се сключи през 2010 г., защото "дългосрочните тенденции са лоши и за двете страни, които разполагат с капацитет да се договорят".

 Друг  все по-популярен аргумент е, че тревогите на сунитско-арабските страни във връзка с ядрената програма на Иран ще ги накарат да се обединят с Израел, а така ще се разреши и палестинския въпрос.

ЗР: Клинтън е прав, че никога няма да има по-добър момент от сегашния за сключването на сделка, но това май е могло да се твърди през целия период след основаването на Израел и въпреки това обстоятелствата неизменно продължават да се влошават. Селищата по Западния бряг продължават да се разширяват, а Хамас циментира контрола си над Газа. Като се има предвид, че живеещите в Израел араби имат прираст на населението, който е сред най-високите в света, на израелското правителство ще му бъде все по-трудно да отстоява идентичността на Израел като държава на евреите. Това вероятно ще доведе до по-упорито поведение от страна на Тел Авив и до по-слаба мотивация на палестинците да влизат в договорености. САЩ, обект на палестинското недоверие като посредници, сега не се ползват и с доверието на израелците. А независимо какви са техните притеснения относно Иран, повечето арабски правителства проявяват малко желание да дразнят собственото си население, задълбочавайки връзките си с Израел. Конфликтът със сигурност ще свърши някой ден, но малко са основанията да мислим, че нещата няма допълнително да се влошат, преди да се оправят.

КИТАЙ Е ВЪВ ВЪЗХОД

Контрааргумент: Експлозивният растеж на китайската икономика през последните години доведе и до очертаването на широка група от скептици, които изтъкват, че все още ниските средни доходи, застаряващото население и екологичните проблеми на страната могат да превърнат растежа й в мимолетно явление. Освен това идеологическата безсъдържателност на Китай ще възпрепятства превръщането му в истинска свръхсила. Освен икономически растеж, какво друго означава Китай?

 Своенравният инвеститор Джеймс Чейнъс неотдавна успя да влезе в заглавията на някои вестници с твърдението, че Китай подправя статистиката си, а икономиката му се крепи на балон в недвижимата собственост и спекулативен капитал и се движи към катастрофа.

ЗР: Може и да е истина, че Китай няма да бъде в състояние да поддържа астрономическия си растеж завинаги, особено при едно застаряващо население, както и че доходите на хората му може никога да не достигнат тези на американците. Но това изглежда дребнаво заяждане със страна, успяла да вдигне 400 милиона души и за 20 години да осъществи най-голямата победа над бедността в световната история.

Междувременно китайските военни разходи нарастват  средно с около 13% годишно за последните 20 години, което вероятно превръща страната в новата доминираща военна сила в източна Азия.

 Глобалната  финансова криза не бе милостива  към скептиците по отношение на Китай, защото правителството се задейства енергично и овладя щетите чрез масиран план за стимулиране на икономиката и целеви контрол върху цените. Притесненията във връзка с екологичните проблеми и демографията на страната са съвсем оправдани, но Китай предприема стъпки за разрешаването им, като постепенно разхлабва забраната семействата да имат повече от едно дете и инвестира в зелени технологии.

 Пътят със сигурност ще бъде неравен, но е по-добре за света да свикне с факта, че Китай ще бъде първостепенен икономически, военен и политически играч това столетие.

 Джошуа  Кийтинг е асоцииран редактор на FP.

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=870848

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Войната срещу Ирак
« Отговор #21 -: Март 12, 2010, 21:52:23 pm »
Трудният път пред победителя в иракските избори

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=872598

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Войната срещу Ирак
« Отговор #22 -: Май 22, 2010, 10:27:55 am »
Лъвът от Вавилон и американските кучета

Това е името, с което беше разпространен пореден видеозапис, който разкрива “подвизите” на “смелите американци” в Ирак. В клипа се вижда как група въоръжени войници застрелват невъоръжен възрастен мъж, който не прави нищо друго, освен да роптае срещу тях (за съжаление не се разбира какво им казва, но и по нищо не личи старецът да е заплашителна фигура).

Записът “Лъвът от Вавилон и американските кучета” се радваше на огромен интерес в YouTube до момента, в който беше цензуриран, без да е дадена причина. След нападките на потребителите клипът беше възстановен, но няма гаранции, че ще остане задълго:


Ако записът горе по някое време изчезне, можете да го изтеглите тук. Размерът му е малко над 10 мегабайта. Коментар няма да правя – достатъчно е да чуете как “кучетата” се насъскват сами, за да разкъсат “лъва”: Shoot that motherfucker…
http://www.ivanstamenov.com/2010/05/1555/

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 814
Re:Войната срещу Ирак
« Отговор #23 -: Ноември 28, 2011, 12:13:44 pm »
Стана това, което се очакваше!
Rothschild&co. намазаха филията...

Shell взе иракския газ

http://darikfinance.bg/novini/66907/Shell+%E2%E7%E5+%E8%F0%E0%EA%F1%EA%E8%FF+%E3%E0%E7

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27