Свободният избор и съдбата

[persefona]

Изчистването на Его е различно от това ... `БЕЗЕГО`
Изчистването е като ...сканиране на лаптопа. Ти нали си клийнваш отвременавреме компа?

А иначе, не знам защо, но усетих някаква тежест в другите мнения. Тежест като товар, като подтиснатост. Някак много силно, почти необяснимо за мен- колко точно за емоционалното ми състояние в момента- и все пак без да разсъждавам излишно, само искам да попитам едно нещо, след което мисля да почина. 

"....сама трябва да решиш кое е по-жестоко - да насърчиш развитието на тези около теб, споделйки с тях своята искреност, или да нарушиш спокойствието на самозабравата им."

Кое? Аз не знам. Признавам. И като разбера ще предпочета да съм по-жестока. За да видя какво е? Искам и аз да премина границата, но на емоциите. Да се пробвам. Мога ли, да съм жестока? а, по-жестока? А безмилостна?

[алибаба]

Точната дума е БЕЗЖАЛОСТНА.

[persefona]

Аз ценя думите, почти ги боготворя. И винаги, абсолютно винаги използвам точните думи 
Жалост се свързва със съ-жаление, почти презрение.
А Милост е друг бърбън- много як- питай, или си мисли за кой?...от кой и на кой се молим за милост? м?

[Tangrata_]

Не можеш да живееш в СВЕТА в безего състояние. Това искам да кажа. Защото този свят е ЕГО свят. Този свят е структуриран на база на личностите и тяхната ейерархия. Можеш да си позовли без его състояние когато си сам или вдънгори тилилейски...за това духовно търсещите доста често хващат гората.
В света ако искаш да си в това състояние трябва да си или клошар, както каза Спорт-Здраве или....да ползваш прикритие, т.е. личност, но само за удобство, т.е. да играеш роля - ролята на специалист по едищо си, на баща, на съпруг, на...нещо си..свързан си с хора във всяка една от тези структури и никой няма да те остави ей така просто да се рееш в безЕГОсъстояние....

Пак поставяш въпроса чисто теоретично и генерално. А аз си мислех, че си говорим за ПОСТИГНАЕТО на намаляване на егото. Което се извършва с конкретни малки стъпки.
А тези малки стъпки могат да се извършват и в материалния свят.
Причината да се хваща гората не е игрането на роли, а единствено и само изкушенията и разсейването.

Никой никога поначало не те е карал да влизаш в ролята на "специалист", "баща", "майка" и тн.

Ако някой ме запита кой съм аз, първото нещо, което ще ми хрумне, е че аз съм всичко друго но НЕ И "програмист", или пък "син". Самоидентификацията с тези етикети изобщо не е необходима. И никой никога не ни е задължавал да я ползваме. Ползват я хората, които обичат да се обръзват със самоидентификацията и с егото.

Спорт и здраве бърка тука, с тези роли, а и ти сляпо го последва.
Ако някой нещо конкретно ви поставя в някакви рамки, съпруг, семейство, родители, баби, дядовци, да се освободите, това е ЛИЧНО ВАША отговорност. Аз например съм се борил и продължавам да се боря с такива заробвания. Но считам това като просто един от многото проблеми, с който човек трябва да се справя в света.
Да генерализирам, да се превръщам в жертва, която играе роли, да ходя в гората, не съм си и помислял ...
Професията и специализацията са единствено за да ти изкарват пари и край. Те изобщо не е необходимо да ти служат за самоидентификация, и влизане в "роля".
Също и хобита, интереси, изкуства. Те служат да те развиват, но е безумно да влизаш в "роля" и да казваш: "Аз съм майстор по бойни изкуства".

Напротив!
Именно чрез практиките за които говори Спорта и Здравето, подобни на които и аз практикувамт от време на време, се получава ОСВОБОЖДАВАНЕ, именно от тези РОЛИ. И тогава целия ти живот потръгва по-леко, като с магия. Няма страх, няма срам, няма двойно мислене. Просто СИ тук и сега. И ти е леко, и става неусетно когато правиш каквото и да е, както в решаването на проблеми и усилията, така и в забавленията.

[Blue|_Star]

Много се кефя като хората казват какво може или не може.Но ме кефи също какво е мнението на Айнщайн за профаните и невъзможното.Може,не може,това,онова-всичко си е до конкретен човек и ситуация.Егото,свободата и свободния избор-абе,накрая стана манджа с грозде,но поне е вкусна.  ;D
Не,отказвам да чувствам вина,че съм това,което съм.В крайна сметка някои прокарват идеята,че човек не е това,което е,но човек е МНОГОИЗМЕРНО същество,т.с. това ще рече,че аз може да имам много лица и имена,но всичкото това да прави моето истинско Аз,и при все да не е.Доста противоречащо,а?За професията,парите,ролите и играенето им-защо някой трябва да чувства вина за това?Лъжат ни тогава,когато го позволяваме.Макар че и лъжата е една сладка илюзия.Наистина чудя се как може така да овъртаме нещата,че при все накрая всеки да се мисли за най-прав,което би било хубаво,ако отказваше да убеждава и другите в своята правота.Една картина има много цветове,а ние сме само точките от всеки един цвят,при все че допълваме идеално цялата картина. :)А,наздраве.Аз съм на Бейлис. 

[алибаба]

И аз много ценя думите, имам слабост към тях...или по-скоро имах, но след като видях, че и при най-голямо старание и при най-голяма внимателност с думите пак се стига до неразбиране...взех да се питам всъщност толкова ли е важно да се напъвам за точните думи.
Казах Безжалостност, защото това е на което дон Хуан учи Кастанеда...което няма нищо общо с жестокост, така, че ако ти си решила да се провбаш в жестокост то си е вече друго, тогава безмилостност върви...
Танграта - да въодушевих се от написаното от Спорт и здраве, защото бях мислила по тези въпроси горе долу в същия дух...
Blue_Star - трудно ми е да ти обясня за тази вина, то не е вина ОТ ролите или ЗА ролите или защо точно тази роля играя или нещо подобно, а произтича от самия факт, че всъщност те не ме интересуват ни най-малко, а трябва да давам вид, че ме интересуват, което ми създава чувство, че лъжа...това може и да е много тъпо естествено, но това не означава, че не ми създава проблеми...сигурно ще да съм някой профан.

[Blue|_Star]

алибаба,защо изпитваш нужда да лъжеш или да играеш роля,които не искаш?Човек всеки ден играе някаква роля,но несъзнателно-за продавача е един,за шефа си друг,за подчинените-трети,но в крайна сметка си е един и същ човек.Но,ако усещането е,че имаш нужда да се правиш,че нещо ти е интересно,а то ти е скучно-кофти.И все пак понякога се случва.Но вината е един вид принуда и страх,а има ли го това-няма най-важното,но са доста добри инструменти за манипулация.А и защо да изпитваш вина за избора на другите?Всеки има неговия си личен избор и свобода.Защо някой трябва да отговаря за другите,а те отказват да поемат отговорност за самите себе си,малко странно ми е и парадоксално?!

[алибаба]

Не изпитвам нужда да лъжа, а се налага. Поради факта, че много дълго време вървях през живота без да разбирам нищо - не разбирах коя съм, къде съм, защо съм тук, тези хора около мен знаят ли, изглеждаше ми, че са наясно защото изглеждаха така целеустремени...значи само аз не бях наясно, опитвах се да си отговарям на въпросите в уединение (което е било грешка, трябвало е да ги изпровмам и опитвам чрез проба-грешка, а не да разсъждавам над тях)в същото време животът си напредваше и все някъде трябваше да съм, с нещо да се занимавам, нещо да върша....и така се оказах оплетена в един куп от обстоятелства, който НЕ БЯХ ИЗБИРАЛА, защото за да избираш трябва да стъпиш на нещо, нещо да знаеш, тези обстоятелства бяха просто някакви случайности но вече бах вътре в тях до гушата.
Не виждах и защо да ги сменям след като от позицията на човек дето не знае какво прави тук и заще е, пак щях да направя същото, т.е. нямаше смисъл да "избирам" други, пак щях да се накисна ....стоях си в тези, които си бях случила и тъй като изобщо не усещах да ме интересуват се налагаше да лъжа, да си върша задълженията с които съм се натоварила....ей така....така стана...

[Blue|_Star]

Да,но всичко това те е направило човека,който си в момента.Дали,ако можеше да върнеш времето назад-дали би избрала друго или изживяла живота си по друг начин?Замисли се.В крайна сметка ти си това,което си.И дори,когато си мислим,че нямаме избор или сме били "спящи"-ние пак сме си играли ролите,които сме си избрали,и заради,които сме тук.   Пък и всичко,което ти се е случило,както,и на мен предполагам-ни е довело до тук,и сегашното положение.Имали смисъл да се опитва човек да промени нещо,което вече се е случило?Или да съжалява?За какво по-точно-та,то се е случило и край,точка.Можеш единствено сегашното си положение да промениш или подобриш,което също е временно и само една от всичките роли,които можеш(и вероятно)изпълняваш.Дори да си затънала до гуша,което аз отказвам да повярвам-винаги има начин да изплуваш.Защо се налага да лъжеш?Не може ли просто да си върша примерно задълженията без да ми се налага да лъжа или да се преструвам на предишното ми Аз,да речем?В крайна сметка каква е тази потребност,която ме кара да играя театър и дали въобще тези пред,които го играя го забелязват?Няма случайности,а необходимости,които ние не осъзнаваме.Алибаба,замисли се,че човек винаги получава това от което има нужда,а не това,което иска.Малко кофти,но накрая става забавно.А и повечето хора не знаят,дори защо съществуват,нима искаш да ти отговорят на въпросите,които и ти самата се затрудняваш да си отговориш?!

[алибаба]

Дойде момента в който аз действително осъзнах, че не само аз не знам, а никой не знае и за това никой нищо не ми е казвал, а не защото не е искал да ми каже....тогава им простих на хората така да се каже...просто никой нищо не знаеше...НО, как тогава те живееха така СЯКАШ всичко им беше ясно, а аз не можех?!
Защо те правеха куп неща, все имаха някакви цели или желания за постигане, някакви планове, някакви си ритуали и забавления....които на мен ми се струваха абсолютно безсмислени? Защо те можеха ДА ПРИДАВАТ смисъл на живота си с какви ли не щуротии, а аз ТЪРСЕХ смисълна на живота и никъде не го откривах?! ЗАЩО те бяха щастливи ВЪПРЕКИ, че не знаеха и очевидно и не искаха да знаят, а аз не можех да съм защстлива ПОРАДИ факта, че разбирах, че не знам и това осъзнаване не ми даваше мира....и как да изпълняваш ден след ден, година след година, десетилетие след десетилетие ЗАДЪЛЖЕНИЯТА си след като те ти се струват пълна безсмислица....и живота ти прилича на едно огромно ЗАДЪЛЖЕНИЕ, нещо като казарма....

[Спорт-Здраве4]

Искреността не е нещо, което всеки може да си позволи.

За да си искрен, трябва не порсто да си силен - трябва да можеш да използваш силата си. Когато пожънеш успехи, в резултат от силата си - тогава искреността ти започва да се проявява сама.

Докато нямаш нужната сила, или не знаеш точно как да я използваш, лъжата се проявява сама, а не искреността.



Не мога да обясня защо. За себе си го доказвам с наблюдение:
Да сте виждали слаб човек, който е искрен?
Да сте виждали истинката сила и истинската власт да са принудени да лъжат?
Да сте виждали животно да се крие, когато има преимущества?
Да сте виждали слабостите да се показват?


Процесът на трансформация от актьор към искрен човек зависи от процеса на засилване. Когато се сдобиеш с лична сила ,ти идва да си сикрен. Преди това ти идва да лъжеш.

Колко е просто - докато си лъжец, а не искаш да си, работи върху себе си, за да станеш по-силен човек. Когато станеш достатъчно силен, ще станеш искрен. Така работят нещата.

[алибаба]

Много си точен..лъжата е защита. Разбирам това, което казваш. Но лъжата, за която аз говоря ми се струва, че има друг източник. Сякаш искам да ги предпазя ТЯХ повече, отколкото да се предпазя аз от тях (имам предвид хората).
Ако те си вярват в значимостта на нещата, които аз намирам за напълно безсмислени, ако те не искат да знаят неща, за които аз съм се борила със зъби и нокти да разбера, ако на тях им е добре така както са.....нима имам правото да им казвам каквото и да било? Имам ли правото да ИМ се показвам с цялото ми отношение към всички неща, които тях така силно ги интересуват, и ги мотивират в живота...та това би ги обезверило. За това трябва да се преструвам, че ги зачитам тези неща докато вътрешно ми е абсолютно безразлично.
Ей сега ми предстои да ходя на конференция по пойта специалност.
Ще трябва да вложа много сили да се преструвам, че смятам всички тези работи за важни, а аз ги смятам за преливане от пусто в празно. Нещо като занимавка да минава времето. Ще има дискусии и пр. и пр....и аз ще трябва да участвам, което ще ми коства усилия на волята..ако трябва да съм откровена трябва да се изправя пред цялата събрала се научна общност и да им кажа "Това са ала-бала портокала", тогава обаче изниква въпроса "Щом е така аз какво правя там". Бих могла да кажа - "ми дали тук или другаде, всичко са ала-бала портокала", така, че за това съм тук защото и другаде да съм все тая. И ако го кажа какво ще стане? Ще кажат "Ми върви другаде тогава", обече и там може да стане същото....
Значи сега трябва да се опитам сама да придам смисъл на нещата в които така лии иначе съм се озовала. Да се самоизлъжа...

[Спорт-Здраве4]

Смея да твърдя, че сега лъжеш във форума, може би за да се защитиш от себе си.

Защото смея да твърдя, че никой не искаш да предпазиш, просто в някои случаи те е срам да бъдеш себе си, а в други случаи те е страх да не загубиш спокойствието или удобството си.
Но също така те е страх да бъдеш свободна. Това би означавало да хванеш кормилото, а не си сигурна дали си готова за такава отговорност към себе си. Затова започваш да си измисляш причини да продължиш да лъжеш.

Не на мене тия работи с "аз искам да предпазя другите" -.-

[Blue|_Star]

Нещо много тях,нас-стана.  ;D Няма тях,другите и мен-има Едно цяло.Докато човек дели на мен и другите,той живее в дуалност.Да,неизбежно е и все пак,когато осъзнаем,че ние носим отговорност за нашия живот и всичко,което ни се случва,дори тинята,в която сме нагазили вече яко-тогава има,и някакъв шанс да се измъкнем.Докато мислим,че не сме избирали и сме се "накиснали",отказвайки да приемем сегашното си положение-малко трудно да успеем да го променим.Примерно аз си купувам парцел,но на него има построена стара порутена къща-не мисля,че ще е много логично,а и чисто практично да се правя,че живея в палат,докато съм в порутената къщичка,или пък да си правя планове за къщата,която ще построя,и ще е палат-без преди това да си дам сметка,че разполагам с готино място,на което има порутена сграда,и аз трябва да я срутя тотално,да разчистя след това,и чак тогава да почна да строя къщата на мечтите ми.Инак мога и 20 години да си живея в мечти какво би могло,или как с купуването на имота съм се оказала в заварено положение,и аз съм нямала избора.Та кой ме е бил по главата да купя това място или понеже доста труд трябва да хвърля ми е по-лесно да забравя,че съм харесала мястото,и мечтите си,и все да твърда,че положението е такова,и аз съм накисната,и всичко е една случайност...

[алибаба]

 ;D Ако мислиш, че не съм се самозаподозряла и аз в това.....допускам, че е напълно възможно да се самозаблуждавам в мотивите си, но не лъжа за нещата, за които говоря.
В това нямам съмнения
Довиждане, аз отивам на кормилото......