В интерес на истината тази тема предизвиква в мен доста въпроси.
Първият е: Какво е обратното на "атеист"/атеизъм?
Атеизмът НЕ изключва ВЯРАТА.
Това, дали ще е в Бог с име или в някакъв тип необяснима, но по-съвършена съзнателна енергия не определя вярата ни, като упование в нещо.
От тук се появява и вторият ми въпрос:
Когато сме в безизходна ситуация, или в момент на колебание, от какво зависи и какъв е смисълът на живота ни, непременно ако "се сетим" за нещо по-висше от собственото ни съзнание и по-силно, дали това непременно ни успокоява, или мотивира-амбицира, да повярваме в себе си?
Това не е задължително агностицизъм.
А това е интересно, до момента, в който разберем дали сме се справили с безизходната ситуация и по-важното КАК сме се справили, и непременно ли, НЯКОЙ ни е помогнал като сме декларирали безсилието и невъзможността си?
И може би накрая ще излезе, че всъщност почти няма Атеисти по тази планета, отколкото Песимисти, които не са разбрали какво да правят с живота си.