Земният живот. Познанието, любовта, истината и добротата като основна връзка между човек и Бог. Трудът и развитието на човека след смъртта.
Хората не разбират изцяло какво представлява Бог. Какъв е смисъла на тяхното предназначение. Тук! В тази ограничена действителност. Ние не може да разберем напълно какво представлява Бог. Сега и в този момент. В нашия земен живот няма да успеем. Не ни се позволява от Него. Защото Бог е определил още от създаването ни много граници, които са заложени в нас изначало. Така, че е невъзможно човек или група от хора да преминат тези граници. Една от тези граници е продължителността на живота. Повече от век. Не може човек да се развива и живее нормално. Настъпва неговия край и начало. Тази граница е необходима, за да може Бог да ни докаже и покаже на всеки по отделно. Дали да позволи нов живот в нова среда близо до Него Него или да го заключи в Ад. По принцип би следвало да заключим , че Бог знае из начало още от създаването ни и нашия край. Ние живеем тук. Не, за да докажем на Бог, че заслужваме нещо по-добро. А за да докажем на себе си. Това е така, защото иначе ще противоречи с основен закон, който Бог и хората притежават – истината(едно от нещата, които ни свързват с нашия Създател). Така всяка присъда ще е правилна. Бог не отсъжда веднага след нашето раждане. Дали да живеем с Него в Рая или ада. Величието на Бог е несравнимо. Затова той е създал цял един свят. В който ние се раждаме и живеем. Опознаваме истината и любовта. След което решаваме дали да я приложим.
В началото на новия живот всичко ще ни бъде припомнено. Целият ни земен живот е като филмова лента по време на, която от едната страна ще се отброява добрите, а от другата лошите дела. За да може съда да е истинен и правдив за нас и онези, които вече седят до Него. Именно от този момент връзката ни със Създателя ще се усилва много. Нуждата от любов и истина е още по - силна. Много по-силна, от колкото по време на първия ни живот. Толкова силна, че е невъзможно да не желаем да бъдем до своя Създател и сред подобните ни, за да живеем – нормално и свободно. Така както е силна любовта. Така е силна и омразата. От това следва да заключим, че човек без чувства не съществува и не може да съществува. А това именно е друга граница, заключена в нас. Онзи, който не е научил в рамките на век да обича хората около него. Независимо от това дали са лоши или добри. Няма да продължи да живее сред синовете и дъщерите Божий. За Бог той става мъртъв.
Адът е място обитавано от паднали ангели и хора, които живеят вечно с липсата на всичко и във вечна тъмнина. Казвам тъмнина заради неправилното функциониране на падналите след смъртта. Без Бог след вековния живот. Истинската ни същност и природа не може нормално да съществува. Това е нещо като човек, който живее с неправилно функциониращи органи. Това не е живот. Това е мъка. Но по-голяма мъка от липсата на Бог не съществува. Веднъж осъзнали липсата на любов и духовно разделение. Започва вечна мъка в затворено и заключено място. От което няма измъкване. Така както Бог може да заключи всички паднали ангели. Така може да заключи и нас. Духовното тяло в живот сред непонятна действителност. Бог въздава справедлива присъда и отнема възможността за връзка, свобода и нормално съществуване на падналите.
Много хора все още не могат да осъзнаят много важни неща. Не разбират правилно значението и смисъла ни тук. А именно да се научим какво е любов. Как да казваме само истината и да се развиваме чрез труда.
Развитието и труда са свързани. Дори и след земния живот. Трудът е важен дори за синовете и дъщерите Божии в Царството Небесно. Много разпространена е теза за Рая и липсата на всякакъв труд(работа). Ако сега труда е изморителен. То впоследствие това ще бъде променено. В Царството Божие, добрите ще могат да упражняват и развият още повече своите възможности. Цялата вселена ще е заселена с добри хора, за които пространството и времето не съществува. Ако трябва да сравним силата, с която ние ще живеем и развиваме вселената. То грубо казано е нещо като (светкавица). Няма друга такава сила позната ни тук на Земята.
И ето (т.е в оня момент), стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг;
Няма как да обясниш голямата сила освен със светкавица. Такава сила. Щом се отприщи явно предизвиква земен трус. Притежавайки такъв ресурс. Ние ще започнем на ново да развиваме и живеем като едно цяло. Хората и Бог в един нов Свят, в който отрицателните понятия няма да съществуват поради високото ниво на любов, доброта, истина, трудолюбивост, чистота и познание. Всичко в едно свързващо ни с нашия Създател.
За Него знам, че е троичен. Отец, Дух и Син. Бог-Отец, Бог-Син и Светия дух са три лица, но съществото е едно. Погледнете слънцето, от Бога в образа на светата Троица поставено на небето. В него има три неща: кръг, сияние и топлина. По същия начин е и със светата Троица - Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух. Слънчевият кръг е подобен на Бог-Отец, защото както кръгът няма начало и край, така и Бог е безначален и както от слънчевия кръг се излъчва сияние и топлина, така и от Бог-Отец се ражда Бог-Син и произхожда Светия Дух. Сиянието е подобие на Бог-Син, роден от Отеца, и просветил целия свят с Евангелието. А слънчевата топлина, произлязла от същия кръг заедно със сиянието, е подобие на Светия Дух, който произлиза от същия Отец завинаги.
