Автор Тема: Волжка България  (Прочетена 10302 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Волжка България
« -: Януари 30, 2010, 13:15:10 pm »
Овчата битка през 1223 - или как българите побеждават монголската империя.




На снимката - снаряжение на волжко-български воин. Тамошните българи са първите в света, който нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло. По ирония на съдбата, днес народът на Волжка България, е именован по името на поробителя си... татари(оригинално значение - паплач, пълчище), а в училищата там се учи за "героичното" завоевание на Волжка България от монголците. За съпротивата на предците им, не е отделен нито един урок. Затова и днес, всеки знае за Битката при Калка, в която монголците победили, но никой не е чувал за Битката при Самарската Луга, където погинал цвета на монголската мощ...

 ....И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи

Ибн Ал Хасир

 Когато човек отгърне книгата "история на ТАССР(Татарска Съветска република), от 1973, той прочита следното "Поздней осенью 1223г. булгары вышли навстречу монголам, устроили в нескольких местах засады, и когда монголы прошли засады, булгары окружили их со всех сторон и почти всех перебили. Лишь немногие, спасшись бегством………дошли до ставки Чингис хана..." - В превод, "Есента на 1223, булгарите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили".

Тази книга е била писана много преди откриването на Джагфар Тарихи, покрай който битката стана известна. Но ако Джагфар Тарихи, съдържа само устните предания на местните българи за битката, записани по твърде легендарен но и донякъде акорантен начин, то освен него, има поне 2 китайски източника и един монголски, за съответната битка. Те и до днес не са качени никъде в интернет, разбира се, но показателно е че една битка е била описана като "пресичане на пътища", и няколко малки засадки. Но какво всъщност се е случило?

 През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара вегаът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано - самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.

 Според визатииският стратег - Лъв Философ живял през 9ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: "те(българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръстнатия строй" От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.

 

Монголската армия била водена от Бахадир Субадай- най изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 война, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници - нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни. Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно свойте воини. През 1223 битката "разстърсила вселената", и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.


Гробницата-Мавзолей на Кан Габдула Челбир, единственият владетел побеждавал и унизил Чингис Хан се намира в днешният археологически комплекс на град Болгар по поречието на Волга. Този велик Български хан е останал незаслужено в страни от учебниците и историята, а малко хора знаят че в ранните си години той разширява Волжка България до Азовско море, и води рецица успешни битки. По времето на Челбир, Волжка България преживява Златен век, който за жалост твърде скоро угасва под ботуша на поробителите.

След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт последвали три последователни неуспешни за тях похода - през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието. Според Казанският историк А.Халилов: "Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение"
samoistina.com/2/ovchabitka.htm
 

« Последна редакция: Януари 30, 2010, 13:35:59 pm от baradj »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Волжка България
« Отговор #1 -: Януари 30, 2010, 13:29:01 pm »
Падането на Казанското Канство под Руско Робство и последната наша царица Сююмбике



/град Казан/

Вместо встъпителни думи, спомените на един от руснаците обсаждали Казан: Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащити от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко... ранените... Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници... сечта престана но кръвта се лееше... Царския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката...

След затриването на Златната Орда, която държала българите под робство, нашите братя въстават и създават Казанското Канство. То е пряк наследник на Волжка България, и за това свидетелства дори най първото име на град Казан - Булгар-Ал-Джахид - Новият Булгар. Според редица волжки историци от днешните идел-уралски републики, единстветана съществена разлика между Казанаското Ханство и Волжка България е че столицата се е преместила. и Тъй като Казанското Канство е било на ключов търговски път, то е било апетитна хапка за Руснаците в техните амбиции, да засвадеят цяла Азия. Входната врата за това е именно Волжка България. За съжаление тя става жертва на Руската имперска политика.


Карта на Казанското Канство, важен търговски център, макар и не толкова огромен по територия.

Всъщност днес историята ни я представят много лаконично. Опитват се ако може да я подминат. Да кажат само с едно изречение "тогава и тогава, великият Иван Грозни, смачка нищожните българи...". Да ама не! И макар руснаците да се оправдават с това че: "Българските Канове са направили 40 последователни атаки над Руски Територий, главно в регионите Нижни Новгород, Владимир, Вятка, Кострома и Галиш, в първата половина на 16 век", това е просто една бегъл опит да се оправдае варварското избиване на населението на многолюден град и търговски център. Докато човек разгръща страниците на книгата "Пълна колекция на руските хроники", може да се удиви от небивалиците. В своите бълнувания се стига дотам че се твърди че Иван Грозни е нападнал Казанското Канство, не заради имперска политика, а защото "българите предвождани от Крал Мохамед Гирай пленили 150 000 роби". От това човек би заключил че половината население на тези северни земи е отишло в плен на Българите. Някак си не се връзва...


Гербът на град Казан от 16 век Бараджът(Драконът) е бил свещенно животно за Волжките Българи


Гербът на Москва -  Руски войн пронизка Барадж - символ на победата над Волжка България.

Всъщност гербът на Москва не е единственият спомен и символ на победата над Волжките България. Самият Иван IV Грозни като човек, във визша степен Мегаломан заповядва да се съгради църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато "светът не е виждал. Катердралата "Свети Василий", по руски известна като "Собор Покрова", се издига през 1588  в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание че заповядал да убият архитекта - Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по красиво. Яковлев е човекът който създава плановете на стените на Казанският Кремъл, с който добил славата си.  Катедралата има редица куполи, в форма на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите на Волжките Българи, въху който е бил забивано копие(респективно - Кръст). Цялото сдание е като един своеобразен паметник на българското падение и всеки който има някога път до Москва трябва непременно да отиде и да заплюе поне веднъж паметникът на нашето поражение...

Обсадата на Казан продължила 40 дни като града паднал на 2 октомври 1552 година. В историята е останало името на последната Българска царица - Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю - любов. Приставката Бике просто означава Жена, Госпожа, Дама. Царицата остава вдовиза през 1551 и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на син й. В летописът "Казанска история", написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Сююмбике на Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна Духовна Опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната. Отивайки през мавзолея на супруга си, ден преди да падне града тя започва да ридае: "Досега аз бях  ханска съпруга - ридае тя - а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача - сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!"Последните думи на Сююмбике са били именно към града си: "О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!"

След обсадата богатствата на града са били изнесени към Москва. В "казанска история" говорят за 16 кораба злато, а самите руснаци само споменават несметни богатства.

Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб,мед,домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите... къщите бяха красиви и богати... в тях имаше скъпоценности..пленяваха само жените и децата

За съжаление, съдбата на българите е вечно да се сблъскват с брутален примитивизъм и както Българските така и Волжките Българи градят историята си върху низ от войни с народи на ниско цивилизационно равнище, за което знанието е по низшо от Златото. За това свидетелства и изгарането на Казанската Библиотека. Явно че на Руският владетел книги и мъдрост не са му трябвали... но Злато - винаги.
samoistina.com/2/ivangroznikazan.htm
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Волжка България
« Отговор #2 -: Януари 30, 2010, 13:46:57 pm »
Икономиката на Волжка България и контролирането на ключовите търговските пътища


Основата на икономиката на Волжка България са високо развитата интензивна земеделска обработка, и скотовъдството. Занаятите са били силно развити - Металургия, Бижутарство, Грънчарство, Стъкларство, Щавене, Тъкане и други. Третият фактор за българската икономика е търговията. Българите били активно участващи в сделките по поречието на Волжкият търговски път, по поречието на голямата река, където били посредници между запада и ориента от една страна, и от северните страни доставчици на ценни кожи, от друга. Благодарение на търговията, в Волжка България се стичат огромни богатства, като до днес са останали не само свидетелства на различни очевидци, но и стотици сребърни съдове и находки. Затова и днес Волжка България се нарича понякога - Сребърна.

Кожи: самурени, от белки, хермелинови, на златки и горски златки, лисичи, боброви; зайци, кози кожи, восък, стрели, едра риба, шапки, морунов клей, рибешки зъби (бивни на моржове), кехлибар, юфт, мед, орехи, барсове (или гончета), мечове, ризници, брезови гори, славянски пленници, овце, рогат добитък. Всички тези стоки са от България"

Така възкликва арабският географ - ал-Мукаддаси ...



/търговските пътища са били основно два. От Изток и север са идвали стоки, които са се транспортирали по Волга на Юг, или към Русия, на запад./

Именно това местоположение на Волжка България, я прави толкова апетитна хапка за различни империи. През вековното си съществуване, Волжка България е била в Война, ту с русите, ту с хазарите, монголите, и други. Това калява населението в висок морал и боен дух, като то е високо мотивирано да запази своите богатства. Именно това обуславя безрезервната готовност да бой до смърт със всеки един народ дръзнал да нахлуе в земите на Волжка България. Днес в Волжка България са открити огромни запаси от Нефт, който обаче не могат да бъдат използвани от местното население, което няма тези права, защото е част от руската федерация. Така парите, полагащи се на нашите братя отиват в чужди джобове. Но това е само малка част от въпроса защо българите са избрали именно това място за заселване. Любопитен факт е че в Чечня(най-вече) и Балкария и Осетия също има нефт). Това е може би една от причините нито Кавказките републики, нито Волжка България, да могат да се освободят и да извоюват независимостта си.



/Високата материална култура на волжките Българи е безспорен факт/

"От земите на буртасите живеещи около тази река, изнасят кожи от черни и червени лисици, които наричат и буртаски. Тези кожи, особено черните понякога струват повече от 100 динари за парче, червените са по-евтини. Арабските и персийски царе смятат тези черни кожи повече от тези на златките, на самурите и други кожи и правят от тях шапки, кафтани и шуби, така че няма цар, който да няма шуба или кафтан с подплата от кожа от черна лисица."
ал-джавахир - 10век

Това само по себе си показва че Българите са имали възможността да живеят в охолство, но каква е цената за това? Българите като народ от войни, никога в своята история не избира за своя земя някое тайно и скришно място. Балхара се намира на важен търговски път, нападан от нискоразвити номади... България на Кубрат е била кръстопът между Запада и изтока облагодетелстван от близостта с Византия, но винаги имащ проблеми с източната си граница. Дунавска България контролира пътят на Солта, и старият римски път между Константинопол и запада. А Волжка България.... Тя има привилегията да контролира проходите на планината Урал, и цялото поречие на Волга.


Волжко Българска гривна с Апликации

Любопитно е как са излеждали съседите на българите в очите на арабските пътешественици минавали по земите на Волжка България. За нас това е ценен материал, който доказва българското доминиране над съседите си.

И над тази страна живеят народи, които нямат брой,  те плащат данък на българския цар. А смисъла на думата българин е учен човек. А учените при тях наричали балар, затова нарекли тази страна "Балар", чийто смисъл е "учен човек" и го арабизирали и почнали да казват "Булгар". Това прочетох в "История на Болгар", преписан от някой български кадия, който бил от учениците на Абу-л-Масали Джувейни, да го помилва Аллах.

ал-Андалуси


Волжко Българска чиния с митологични сцени

ал-Марвази ни дава поглед за северните съседи на българите

Те (йура) са див народ, нямат взаимоотношения с хората, боейки се да не би да им направят зло ... Българите ходят при тях, носят им стоки като дрехи, сол и други вещи... Търгуват с йура чрез знаци и тайно поради дивостта им и страха от хората; изнасят от тях превъзходни самури и други прекрасни кожи, тъй като те ловуват тези зверове, хранят се с месото ми, обличат се в техните кожи.



Български съдове с сцени.

А край тях (славяните) има народност, живееща сред дърветата, бръснещи си брадите. Те живеят на брега на огромната река и ловуват бобри в тази река. ... Останах при тях с кервана дълго време, страната им е безопасна. Те плащат харадж на българите. Те нямат религия, те почитат някакво дърво, пред което се кланят доземи. Така ми съобщи този, който знае тези неща ..

Във тази връзка всякакви "доказателства" че българите били живели в Юрти, могат само да бъдат посрещнати със смях, защото съседите на Българите дори не са имали покрив под главата си. 

http://samoistina.com/2/volga-trade.htm

« Последна редакция: Януари 30, 2010, 13:55:28 pm от baradj »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Волжка България
« Отговор #3 -: Януари 30, 2010, 14:12:49 pm »
Земеделието в Волжка България и защо българите винаги са избирали плодородни земи

Речник: В света има няколко черноземни пояса. Основните са в Северноизточна Украйна, по западното крайбрежие на Черно Море, по поречието на Волга и Кама, и малка част от Сибир. В миналото такъв пояс е имало и в долините между Памир и Хиндокуш, но днес той е пустиня



В своите миграции, българите са избирали все земи с плодородни почви като района между Волга и Кама(Волжка България), северноукраинските степи и северен Кавказ(Кубратова България), и черноземните райони на Добруджа и Ямболско(Дунавска България). По отношение на качеството на земята която заселваме сме били безкомпромисни!

Досега ни казваха че ние сме били номади. Че сме живеели на конете си. Че сме пиели Кумис вместо вода. Че сме живеели в Шатри, а не в градове. А забравят че да си добър ездач не значи че не може да си добър земеделец. Че ако пиеш Кумис, не означава че не сме правили добро вино още в Централна Азия. Че ако си ползвал шатри по време на военни походи, не значи че не е могло да имаме огромни белокаменни градове. Но уви... всички забравят факта че няколко пъти "номадите" са спасили Констатинопол от глад, като са изпращали жито в помощ на бедстващите ромей. Сякаш номади биха могли да обработват земя.



/намаляването на плодородните земи в Бактрия, за сметка на ерозирането на почвите и увеличаване на пустинните райони в Бактрия, са били причината за миграцията на Българите от района на Памир и Хиндокуш/

За Земеделието в древнобългарските държави научаваме главно от арабските пътешественици посещавали Волжка България. Отделни сведения са останали и за Черна България на Бат Баян, докато за Дунавска България по стечение на обстоятелствата, за земеделието ни научаваме само от документи описващи видът на данъците в българският саракт, или кратки съобщения като това на Псевдомаврикий, за стадата ни.

"Храната им е просо и конско месо, а също така в основата си включва пшеница и ечемик и то в голямо количество. И всеки взема за себе си, каквото е посял. Царят няма право над тези посеви, освен онова, което му плащат ежегодно във вид на кожа от самур или златка"

Ибн Фадлан


"Те - българите - са народ, който оре и сее. Сеят различни култури - пшеница, ръж, ечемик, просо, сорго и други"

/Ибн Даста/

За Кавказките българия Ал Масуди казва:

"Тези българи са планинци. Те притежават ниви и голямо количество добитък"

Наблюденията на Ибн-Фадлан, сочат и че българите са пренесли много от овошките си, във Волжка България "Видях при тях ябълки, силно зелени на цвят и колкото зелени, толкова и кисели на вкус", но явно там климатът не им е понесал и описания виж ябълки е деградирал. Интересно е че Прасковата и Дюлата също са донесени в Европа от Централна Азия и земите на Балхара. Прасковата и до днес има латинско име: Armeniaca vulgaris.  Според книгите на първият българин в по новата ни история, който преоткрива от праха на историята, истината за произхода ни Петър Добрев, и до днес в поволжитето има сорт пшеница  "Болгарское пшено", при чеченците сорт "булгарка", а в Кюрдистан един особен вид пипер се нарича "булгар"



В заключение можем да твърдим че Българите са обогатили земеделските умения на Европа като са пренесли нови земеделски видове, и са имали дълги традиции в култивирането на сортове продукти, чрез висококачествена селекция. Могъщата Българска империя е била взимана за пример във всички аспекти на живота й, особено земеделието. По археологически данни Волжките Българи са първият народ в северна европа използват Интензивно земеделие, а не експанзивно такова.
http://samoistina.com/2/volga-zemedelie.htm
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Волжка България
« Отговор #4 -: Януари 30, 2010, 14:19:35 pm »
Величествената столица на Волжка България - Болгар на Волга


Според археолозите на територията на Волжка България е имало над 1600 селища, от който 38 огромни крепости, и множество по-малки твърдини. Наситеността на непроучени археологически обекти в онзи район от света е една от най-големите като цяло. Част от Руската Федерация, днес Волжка България и нейната история е на дъното на приоритетите на Руската Федерация, като дори столиците Болгар(столица от 8-12 век) и Биляр(от 12 до падането на България) е само частично.

"Царството на бурджаните е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките" - отбелязва Ал-Масуди в своята книга "Вести за времената" (Х век). Но големината на едно царство не предполага величие. То идва при българите, не само от високо-развитото равнище на цивилизация, но и от великолепните крепости. Ибн Даста е казал: "Българите са земеделски народ и отглеждат всякакъв род зърно - пщеница, ечемик, просо", а местоположението на крепостите потвърждава приемствеността между Волжките Българи, и дедите им от прародината Балхара.


/квадратно Капище на един километър от главната крепост Велики Болгар... Днес от него са останали само основите... То има своя пълен аналог от капищата в Плиска, Мадара, и от Крим. Формата предполага структура подобна на пред-зороастрииските храмове на иранските народи/

Велики Болгар е разположен 120 километра Южно от Казан, на левият бряг на река Волга. От приемането на мюсулманската религия, до 12 век, той е бил главният политически икономически и културен център на Волжка България. В този град за пръв път във източна Европа, държава започва свое собствено монетосечение - през 950 година Волжките Българи стават цивилизаторският катализатор за съседните си народи. В Болгар са били развити всички занаяти почти без изключение, което се потвърждава от разнообразните археологически находки - като се почне от средновековни прибори за лакиране на нокти и гребени(ДА!), та до бижута, керамика, металургия, и множество други. Във Велики Болгар е открит и първият във света Винт, но това днес е омаловажено до степен на забрава.



/"Бялата Зала" от Велики Болгар"/

Официално градът е създаден през 922 година със идването на пратениците на Багдатският халиф, който поислямчва Волжките Българи. Кан Алмъш, се нагърбва със задачата да промени вярата на народа за сметка на политически съюз с арабите, срещу Хазарската заплаха. Ислямската религия там става факт, но съюза се оказва краткотраен и ялов.

Французина Пьотре Арматофф, пише за развалините на Болгар: "Развалините в Болгар са разположени на левия бряг на Волга. По цялото пространство наоколо още се виждат следите на широк окоп и твърде високи укрепления. Почти всички здания на селото, което е заело мястото на древния Болгар, са построени от камъни, извличани от старинните постройки; такива често се срещат край Волга, Кама и техните притоци – мълчаливи и самотни свидетели, неми и непонятни летописи на мимолетното появяване в историята на един народ от могъщо и богато племе, изчезнало тъй безследно, че не може да се определи какво е било то и каква роля е изиграло в този свят." Похвално е че френският учен изтъква ролята на Волжко Българската цивилизация, още в началото на 20 век.


/От всички сгради във Велики Болгар са Останали само основите/

Велики Болгар е сринат на два пъти - последователно от Монголците през 12 и 14 век, и окончателно от Василий II Василиевич Тъмни, като в продължение на 2 века българите от Уралските републики са считали града за свещен, заради изградения мавзолей на Кан Габдула Челбир - победителят над Чингис Хан. В 17 век на основите на древнобългарска сграда е построена руска църква, в памет на Руската Победа и смазването на града.


/Системата от монументи и сгради-паметници, и ново-построени минаре и църква. Днес Велики Болгар е място за поклонение на всички българи от Волжка България, който са задължени всеки път да гледат руската църква - символ на нашата загуба./
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
44 Отговора
27566 Прегледи
Последна публикация Юли 19, 2011, 16:24:10 pm
от Hacko
17 Отговора
14813 Прегледи
Последна публикация Март 27, 2010, 21:32:44 pm
от Polymorpher
0 Отговора
9517 Прегледи
Последна публикация Септември 03, 2009, 01:22:33 am
от H.
26 Отговора
16756 Прегледи
Последна публикация Май 20, 2011, 14:57:50 pm
от adani
2 Отговора
4297 Прегледи
Последна публикация Февруари 03, 2010, 16:56:55 pm
от %00

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27