Идеята ми е, че в следствие на раждането и развитието на Вселената, материята е била в не-живо състояние (по-надолу ще обясня какво имам предвид с тази дума). В последствие тази материя от не-живо състояние образува в прото-организми, едноклетъчни и така до създанието човек (жива материя).
Не обясних по-горе и затова въпроса ми предизвика такава дискусия може би. Разграничението, което правя под не-жива и жива материя е следното:
жива материя - бактерии,растения,животни и накрая човек - същество способно да осмисля съществуването си във Вселената и да я осъзнае.
не-жива материя - газ, парче скала, лава и т.н.
Развитието на материята във Вселената е от начално ниво (не-жива) към напреднало ниво (жива материя), при което материята осъзнава съществуването си.
И тука забелязвам стремежа на материята към живо състояние (самоосъзнаващо се) и 'нежеланието' й да се върне към не-живо състояние. т.е. стремежа на материята към живото й състояние.
Това ми хрумна като четях поста в темата за времето и ентропията (може би от това, че този въпрос беше засегнат в Хиперионите на Дан Симънс).