Ето един откъс от книгата,които е много вярен за повечето жени.
С цел да да разберем поведението на жената, нека анализираме нейното ежедневие, за да определим кои са основните й интереси, грижи и дейности. Само така ще можем да се уверим, че нейното поведение е насочено изцяло към външно утвърждаване. Това всъщност означава презрение или отхвърляне на собствената й женственост и приемане на мъжки роли.
Най-доброто огледало на интересите на жената са женските списания. Което и да вземем наслуки, ще установим, че всички те, с някои леки вариации, се отнасят до едни и същи теми: домакинство, вътрешно обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за отслабване или за поддържане на теглото, гимнастика за запазване на фигурата, премахване на целули-тиса, кремове против бръчки и естествено, последния вик на модата в облеклото. Там се публикуват и материали за отглеждането на децата, за скандали и любовни авантюри на някоя кинозвезда или личност от международния елит. Сякаш целият живот на жената протича единствено сред кремове, дрехи, гримове, диети за отслабване и хиляда и един начина, чрез които да стане по-привлекателна. Ще установим колко дребен, ограничен и малък е светът, в който се движи съществуването на жената, сякаш в живота няма по-важни неща от това да изглежда привлекателна и да има деца. Ще забележим също, че всички гореспоменати дейности са изключително от външно естество и се отнасят единствено до грижата за тялото, но не и за ума и вътрешния свят.
Кои са причините и смисълът на това необикновено явление? Каква е тази изключителна сила, способна да мобилизира армии от жени, които се тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични продукти, личен чар, свеж тен и красиво тяло?
Половината от населението на земята посвещава значителна част от деня на тези дейности, в които навярно преминава по-голямата част от живота им. В действителност това необикновено прахосване на жизненост се дължи единствено на желанието на жената да привлече мъжа, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, както и да задоволи женския си нарцисизъм.
Красотата, младостта, гримът, облеклото са средствата, с които жената се стреми да изглежда по-привлекателна, с цел да повдигне самоуважението си и да спечели „собствен мъж".
За съжаление това поведение се превръща в адски капан, защото рано или късно жената-ловец се хваща на въдицата на собствената си стратегия.
Ето и нататък....
Вярно е, че винаги е съществувала дискриминация спрямо жената, но не по-малко е вярно, че тя доброволно отказва да порасне и да се развие, оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо - зависимостта не изисква големи усилия, отговорност и труд, достатъчно е да има готовност да се задоволяват желанията на покровителя и да се расте в неговата сянка.
Много жени могат да се почувстват несправедливо обидени от мненията, изложени в тази книга, и погрешно да сметнат, че целта й е да ги постави в по-неблагоприятна светлина в сравнение с мъжа. Истината обаче е друга, защото целта на този труд е да научи жената как да се освободи от оковите, които тя сама си е сложила и към които е привикнала до такава степен, че вече не иска да се раздели с тях.
Моето желание е да изложа действителността такава, каквато е, без да заставам на ничия страна. Не рисувам нещата в розово, а се ограничавам да опиша различни конкретни и обективни ситуации, чиято истинност всеки може да провери. Време е жените да престанат да вярват във вълшебните приказки, обещаващи бързи и удобни чудеса.
Никакви по-задълбочени мисли, размишления или сложни формулировки; всичко трябва да бъде удобно и лесносмилаемо; няма нищо, свързано с истинските ценности на жената или с развитието на вътрешния й свят.
Всичко е съсредоточено върху външното, предназначено е най-вече да култивира външните прелести на жената, за да привлече мъжа, да я подготви за майчинството или да стане добра домакиня. За какво?
За да „хване" някой мъж и да го задържи. Изобщо не се разглежда това, което е от наистина важно: как да хване самата себе си, за да се реализира като истинска жена.
Много жени се поддават на изкушението да се състезават с мъжете, за да достигнат така желаните от тях влиятелни позиции. Повечето обаче остават разочаровани в стремежа си да достигнат най-високото стъпало на търсената от тях роля, тъй като поради по-ниската си степен на агресивност те трябва да се борят в неравностойни условия с твърде агресивни мъже.
Наистина някои жени успяват, но го правят за сметка на своята женственост, тоест постигат успех единствено ако имитират възможно най-точно ролята на мъжа' като стават твърде агресивни и безогледни - обстоятелство, което влияе отрицателно върху хормоналната им система, като предизвиква появата на мъжки белези. Анормалното надебеляване на гласа, засиленото окосмяване, стремежът към командване и властване и мъжкото поведение са цената на успеха. По този начин, като че ли по силата на някое проклятие, те могат да се изявят в търсената от тях роля единствено като се откажат от женствеността и действат като мъже. Това не е тържество на жена, а на мъж.
В потвърждение на горното достатъчно е да се вгледаме в жените, които са се изявили като лидери в политиката или като водачи на обществени движения.
Нима има жена, добрала се до властта, която да е запазила напълно своята женственост?
Моля,вижте цялата книга и тогава говорете,а не само в началото да гледате нещата.Също авторът не може да опише всички неща на всички жени.