Какво ни измъчва?

[Iris]

Разберете всяка мисъл убива едно чувство те са в постоянна борба, сърцето и разума.

Ако мислите и чувствата преминаващи през съзнанието ни са наши, то ние определяме тяхната посока. В този случай те не могат да си противоречат. Ако има противоречие, значи сме привнесли нещо отвън. Значи или мислите, или чувствата, или и двете заедно нямат реална основа в нас самите, а са резултат от обществено мнение, обичаи, привички, навици, зависимости и др.

[eli]

За съжаление хората се чифтосват и размножават,просто защото не намират друг смисъл да живеят,и не си дават сметка реално каква отговорност е това.
Това е едно от нещата които ме нараняват най-много.Начинът по който отглеждаме и възпитаваме бъдещето си.
 

konstantin2007, изказала си моите мисли. И аз виждам това навсякъде и ми е много тъжно. Виждам големи хора около мен, израстнали като половин човек, в следствие на безотговорно отношение на родители. Виждам и как тези хора, след това възпитават децата си и предават същата осъкатеност и на тях. Даже мислех да пускам тема с върпос "Когато едно дете не са го обичали като малко как като голямо да му излекуваме раните". Почти невъзможно ми се струва. Но иначе вярвам, че има и друга по-голяма картина на нещата, която ние просто не успяваме да видим и за това толкова неща ни се струват абсурдни. Бог знае най- добре.

fishbone, сори, но не съм съгласна с някоя част от разсъжденията ти. Първо в думите ти прозира много мнението на някоя църква и малко твоето лично.

Нали трябва да станем подобни на Бог. Той ни е създал по Негов образ и подобие, а ние сме избягали от Него останал е само образа. Подобието го няма.

Ние СМЕ подобни на Бог и не е нужно да ставаме. Църквата винаги ни проповядва, че сме грешни и нещо по - малко и че трябва да полагаме усилия, за да сме подобни Нему. Няма такова нещо, ние сме толкова огромни, но мозъка ни не може да го побере и се мислим за малки и несъвършенни. И всички тези хора, които "оплюваме" тука в тази тема и наричаме грешни всъщност просто са забравили кои са и какво могат да бъдат. Нищо повече. Не е са необходими усилия за промяна, необходимо е знание.

А моите търсения за проявлението на безусловната любов се изразява точно в това, което написа и  ThreeFaces, че понякога едно "Не" е израз на повече любов от хиляди целувки. И да, научих, че понякога е по - правилно да не помагаш. Отвътре можеш да обичаш, но именно защото обичаш трябва да знаеш, че ако подаваш всеки път патерица, човека няма да се научи да не куца. Тази граница търся и искам да знам, кога е правилно да подам ръка и кога да оставя човека сам да премине през проблема и да се кали.

[fishbone]

Явно наистина някои хора са станали много духовввни защото четат Хнет. Направо Богоподобни божества. И наистина това е станало от многото знания.

[eli]

Съжелявам, че думите ми не ти харесват, също съжелявам и че се опитваш да ме нападаш вместо да разбереш какво се опитвам да ти кажа. Аз не претендирам за духовност, претендирам за Истина и тя, приятелю, съвсем не е приятна понякога. Но, горчивите хапове са неизбежни щом си позволяваме да се задоволяваме с илюзии.
  

[mitko]

      Белезите  от  забитите  в  гърба  ми  ножове.

[fishbone]

      Белезите  от  забитите  в  гърба  ми  ножове.

Белези колкото искаш... и те са полезни най-много. Напомянт нещо за което не искаме да си спомним или признаем. Това ще да са то отровните думи. ОТ които белезите не зарастват даже и в отвъдното . Но там ше ни ги припомнят нама страшно нама да се плашиш бац...Наздръяве.

[fry]

ПОСВЕЩАВА СЕ НА ВСИЧКИ РОДЕНИ ПРЕЗ 60те-70те-80те ГОДИНИ .Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш… в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин… за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден… пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш “copy” - “paste”.
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.

43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!

[hard_temper]

Аз съм роден 92 година и много ми липсват старите времена. Тогава всичко беше коренно различно от колкото сега. Преди по цял ден не се прибирах бях навънка и си играехме с децата, а сега всички по-малки си седят само в тях и цъкат на компютъра... Тези компютърни игри направо развалят човек - това го знам от личен опит  , даже още се чудя на акъла си как съм могъл по цял ден да седя пред скапания компютър и да играя някакви прости игри, много съжалявам за това мое изгубено време. Измъчва ме още това , че днешните тинейджъри просто са много арогантни и груби (не че аз не съм такъв понякога, но не през цялото време за разлика от други). Просто тия тъпи Американски филми виждам как се отразяват на връсниците ми и ми става много гадно, като гледам как някои се бъзикат с други, че не са правили секс или не пият или какви ли не още неща... Просто това не е света в които  искам да живея.

[fishbone]

Това, че нещо е минало не бива да ни измъчва колкото и хубаво да е било или лошо. Ако е пък е така веднага питам защо и ви казвам. Защото не сме съхранили всички ония мигове пълноценно  пък дори и пълноценно да е. Не сме ги изживяли истински и достойно. И така да е пак не е това. Тогава кое е ? Казвам ви : това , че сме живяли за себе си и другите. И това не е. тогава кое е ? Защо страданието е вечно?
Вече имам някои отговори но искам и вашите скъпи колеги.

[Iris]

Защо страданието е вечно?

Всяка една илюзия ще продължава да живее докато не спреш да я подхранваш.

п.п. Не че написаното ще ти помогне много в борбата със страданията ама все пак...

[fishbone]

Iris с илюзиите съм наясно дори да не проличава от думите ми. Въпросът е пак същият и аз знам отговорът, не го открих аз казха ми го макар, че това не е от голямо значение за мен.
 :)Къде е достойнството на българина и в какво се изразява? Това се питам в момента. Има ли нужда от такова?

[fishbone]

Вече си и отговоих, като няма кой!
 Достойнството на българина(по принцип нямам предвид малцинството)стои в това, да се направи на такъв като другите, на такъв какъвто не е, да си припише заслуги, които не са негови или пък да ги умножи по 3, или пък съвсем обратното да се отцепи от стадото и да каже : Видите ли? Но това обикновенно става несъзнателно, а понягога и твърде съзнателно т.е умишленно. И пак ще завърша с въпрос, защото те са повече от отговорите почти винаги.
  Ако всички бяха естествени или поне се държаха, като такива... Питам колко по истинско щеше да е всичко?

[fishbone]

Измъчва ме всичко онаова което не ме прави свободен. Но поне ме радва.
Свобода или смърт?... Бих казал и двете.
Но без мъка нищо не става! А ма любовна мъка.
     # Днес счупиш полуоска, утре те бутне водоноска.
# Днес казваш “Довиждане”, утре ще ти дойдем на свиждане.
# Днес кажеш “Добър вечер”, утре не можеш да кажеш “Добро утро”.
Днес си пийваш бира, утре те поливат с вино.
Днес кажеш здравей, утре някой те опей!

[fishbone]

Измъчва ме това което всички ги измъчва. Ама никой не иска да си признае защото е по лесно, удобно и практично.
И стана въпрос в накоя тема скоро, че различията били родени едно за друго?
Стига мозъчна травма....това почти не е така.
Бог да е с всички нас..Това е намерето Го веднага!

[fishbone]

  Не съм песимист или скептик но искам да ви кажа какво още ме змъчва и ако някой вижда нещо лошо в това то значи самият той е такъв.
    Имъчва ме това, че никой не иска да си признае нямам предвид тук а изобщо. Но това е най малкото. По скоро каква е тази ламтяща всеобща уста? Говоря за масовото населениение на нашата красива и недосъсипана все още държава. Не искам да чета лекция просто ми е много мъчно за тези хора, които пазаруват стотици хиляди глупости от супермаркетите хиляди простотии сладки и соленки коледни украси, фалшиви материални играчки куп простотии, пълни колички с шоколади, немога да се сетя в момента още какво, просто се загледайте, аз не успях но ми казаха и ме потсетиха. Много неща са все излишни, които никога няма да влязат в уптреба, а и да влязат каква е ползата. И после криза.  Друга е кризата. Тя не се измерва в материални играчки и куп подобни. Кризата е мозъчна. Кризата е унищожение на най-ценното-самосъзнанието на индивида, неговата културна идентичност там е кризата, а не в джоба. В джоба има трици.