Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: fishbone в Декември 14, 2009, 14:46:10 pm
-
От наколко седмици мисля да пусна тази тема-въпрос, защото въпроса има леко екзистенциален така да кажа характер, а и не само разбира се. Освен това отговорите на този въпрос могат да бъдат разнообразни и скучни и т.н...... или да пораждат други такива. Например: Защо хората продължават да грешат въпреки натрупани познания в дадена област. Защо не полагат и минимални услия да се промянат дховно или физически...или пък ако полагат какво са постигнали и защо са самодоволни от постигнатото? Защо не успяваме да разрешим много проблеми, с които се зблъскваме всекидневно? Защо хората стават все по същите? Защо е цялата тази борба за надмощие над себеподобното? Защо хората прилагат своите познания и опит но само на думи. Защо многото приказване и писане въвлича хората в грях. Защо виждаме чуждият грях и недостатък в събрата си, а в нас не?
Да ви кажа, честно и аз понякога не виждам това духвно повдигане за което всички говорят. Керванът си върви кучетата си лаят. Докога, е въпросът ми?
Не се настройвам негативно но ме боли за промитите мозъци и открадната съвест, за изроденото и егоистично поколение. Защо когато някой каже истината другите се нахвърлят като чакали отгоре му? Защото аз съм очевидец и наблюдател и всеки ден виждам всичко това и още три пъти по толкова, и не само аз разбира се вие също драги колеги, приятели и симпатизанти по форум и може би не само по форум но поне засега да. Е това е 1% от въпросите, които ме измъчват не искам тази тема да бъде отдушник за самите нас. Темата може да се казва и какво ни радва? Но първо трябва да сме наясно какво ни мъчи или измъчва.
И може би тук е мястото да цитирам думите на един от най-великите наши поети и таланти и революционери на които България дължи много но винаги след тяхната смърт, Пейо Тотев Крачолов - Яворов, а те са:
"Аз не живея, аз горя".
-
Много въпроси си задал,но за тях сякаш има един отговор.Тези хора който не търсят(нека приеме че под търсене имам впредвид - себе си) са толкова уморени от това че не виждат изход,че не могат да се справят с проблемите си,че нямат сили за каквато и да е промяна.
Тези които търсят също за много уморени, защото те знаят,а знанието и тежеста което носи то е много уморително.В един друг форум една мацка каза че е констатирала умора в сетивните и търсещи хора, и е така.Тези който търсят изведнъж получават толкова много "задачи" на главата си че се уморяват само от мислене как да ги изпълнят.Аз съм жив пример.Уморява ме всичко което знам и не ми остават сили за "практики" и по този начин напредъка е бавен.Умората според мен е проблема на хората и това че въпреки че ще ни е по лесно да променим нещата,знаем че за промяната ни трябват много сили а сме уморени.
ПС. на въпросите защо гледаме в чуждата паница,отговора е защото в нея виждаме себе си,но отказваме категорично да си го признаем.
-
Благодаря ти eses , че благоволи да отговориш на някои от тези въроси. Идеята е такава наистина всеки да сподели, какво или какви въпроси или каквото и да е. Така поне малко от толкова много тежащият му умствен багаж ше бъде разтоеварен.
Мисля, че не умората от ежедневието епроблема и премногото знания, а мЪрзелът(основният виновник)които вероятно ще бъде отделно разгледан като-механизъм, горделивостта и високомерието произтичащо от усвоената без любов информация са главните виновници.
-
Причината е във разума, който бива манипулиран от рептилите (или воладорес). И няма оправия, докато разумът не утихне и не даде път на безмълвието. Това ще рече всеки ден медитация, спиране на вътрешните монолози. За мързела няма какво да отваряш нова тема, защо влиза в кюпа на манипулациите.
-
И сега си мисля, че една от целите на онези там няма да ги определям вие ще си ги назовете е тази : Да заличат и изкривят по професионален и утопичен начин най-красивите блага у човек. А те са именно съвестта, любовта, вярата и надеждата и редица други у всеки, като за целта насадят и продължават да насаждат своите лъжеучения какво ли не дивотии целящи само и единственно едно: да фобират хората до неузнаваемост и не на последно място обезличат.
-
Мързела според мен е липса на мотивация.Мотивацията трябва да идва от вътре не отвън тогава е трайна и истинска.Относно зомбирането,мисля че е зомбиран този който е позволил, не мисля че има голям човек който поне веднъж в живота си да не е по,ислил че го зомбират, от там нататък всичко е въпрос на избор.
-
Причината е във разума, който бива манипулиран от рептилите (или воладорес). И няма оправия, докато разумът не утихне и не даде път на безмълвието. Това ще рече всеки ден медитация, спиране на вътрешните монолози. За мързела няма какво да отваряш нова тема, защо влиза в кюпа на манипулациите.
:hi: Причината е в грехът, който е засаден и култивиран в душата на човека. От там вече всички негови тела и обвивки биват ппостоянно деформирани. От там идва пумията. А вече кой и кога за пръв път е било това е дуг въпрос. Може рептилиите да са, а може и сивите гадини или някви подобни. ;DМного са в казана но повечето са смятани за... :diablo:
-
И сега си мисля, че една от целите на онези там няма да ги определям вие ще си ги назовете е тази : Да заличат и изкривят по професионален и утопичен начин най-красивите блага у човек. А те са именно съвестта, любовта, вярата и надеждата и редица други у всеки, като за целта насадят и продължават да насаждат своите лъжеучения какво ли не дивотии целящи само и единственно едно: да фобират хората до неузнаваемост и не на последно място обезличат.
В този ред на мисли,ще ви кажа днес какво ми се случи в един най-обикновен разговор с една майка на две деца,която ме наставляваше относно детското възпитание.Та,тази майчица,откровено ми заяви,че не съм в ред и,че,цитирам"добротата и любовта са за тези които нямат никакви други качества"
:o ??? Така и не я попитах какви други...
-
Точно от такива лукави хора(промити мозъци)- роби на греха и слуги на дявола, като въпросната майка най - много трябва да страним защото не подлежат на промяна каквато и да е тя. И трябваше да и кажеш поне, че това не са качества. Качество е да зготви някоя манжа за бебето или детето, макар ,че на дали и това може да направи както трябва или въобще, като съдя по нейното изказване защото за да нправиш хубаво ястие и то трябва да е направено с любов. Такива хора рушат това до което се докоснат, отдето минат трева не никне. Ще и простиш ако те е засегнала и това е. :flag_of_truce:
-
fishbone, много силни думи, изказани за човек, който непознаваш!
И мен напоследък ме мъчи един много голям въпрос и той е: Трябва ли да бъдем добри само към тези, които са добри с нас или да даваме от любовта си на всички, дори и когато хората не я оценяват, използват я и смачкват с грубите си, непознаващи любовта сетива. Досега съм разбрала, че винаги дори и в много трудна ситуация за мен, ако дам любов успявам да променя нещо към добро, дори и съвсем малко да е пак е имало смисъл да го направя. Но напоследък установих, че всичко това ми коства много усилия и се замислих дали наистина е правилно. И че може би има някаква граница, която не трябва да се преминава и след която вредата за мен е много по- голяма отколкото ползата за другия.Че това е моя въпрос, докъде стига безусловната любов и какво е нейното истинското проявление? Как да съчетая любовта към себе си с любовта към другите в моментите, когато двете изискват различни действия?
-
"Аз не живея, аз горя"
Докато има хора, които цитират Яворов, никой и нищо не е в състояние да ни пречупи, колкото и тежко да ни изглежда положението. :hi: fishbone
-
eli, а защо смяташ, че да помагаш на другите е акт на безусловна любов?
Безусловнат любов е състояние, в което пребиваваш. От това състояние е възможно да наблюдаваш как някой се справя с трудностите без да се намесваш -това не означава, че не си добър човек.
Разбира се не става дума да стоиш, докато някой се дави, но като родител мога да споделя, че в едно "НЕ" може да има много повече любов, отколкото в хиляди целувки.
Ако има умора, в нещата които правим и по -начина, по който ги правим, значи грешим.
Назубрили сме нещо, но все още не сме достигнали до разбирането му -ето това може да ни мъчи.
Опитваме се да живеем по "правилния" начин, без да знаем чий са тези правила.
Можем да обвиняваме греха, страха, глупостта, дявола или извънземните, и всичко това само за да си измием ръцете, да оправдаем липсата на резултати.
А трябва ли да има резултати? Не е ли прекрасно всичко в своето несъвършенство, и не е ли точно това урока, да се научим да бъдем несъвършени?
Как ще го научим това, като дори не можем да го понасяме в другите?
Може би ако се опитаме да не се правим на учители, гурута или ангели пазители ще имаме много повече време да изживеем собственото си несъвършенство (и по този начин да го надживеем).
-
... Досега съм разбрала, че винаги дори и в много трудна ситуация за мен, ако дам любов успявам да променя нещо към добро, дори и съвсем малко да е пак е имало смисъл да го направя. Но напоследък установих, че всичко това ми коства много усилия и се замислих дали наистина е правилно. ...
Човек се калява в трудностите. Многото усилия ще дадат своя положителен резултат, но не се опитвай да определяш в какво точно ще се изрази този резултат. Правейки добро на границата на възможностите си, ставаш по-силна.
eli, а защо смяташ, че да помагаш на другите е акт на безусловна любов?
...
Вярно е, че много често в дори и наглед безкористните ни действия има капчица егоистичен елемент, но това не означава, че не трябва да предприемаме въпросните действия. А егоизмът с течение на времето ще бъде преодолян, когато човек е готов за това. Не е въпрос само на желание, въпреки че и то е нужно.
-
Точно от такива лукави хора(промити мозъци)- роби на греха и слуги на дявола, като въпросната майка най - много трябва да страним защото не подлежат на промяна каквато и да е тя. И трябваше да и кажеш поне, че това не са качества. Качество е да зготви някоя манжа за бебето или детето, макар ,че на дали и това може да направи както трябва или въобще, като съдя по нейното изказване защото за да нправиш хубаво ястие и то трябва да е направено с любов. Такива хора рушат това до което се докоснат, отдето минат трева не никне. Ще и простиш ако те е засегнала и това е. :flag_of_truce:
Fishbone,отдавна съм спряла да се обиждам,засягам и т.н.Тоест,няма за какво да и прощавам на въпросната жена.Животът си е неин.Да си го живее както иска и да вярва в каквото иска.В крайна сметка,ако не е"разбрала"или"осъзнала"нещо сега,ще го направи на по-късен етап.Това което ме мъчи,е че ежедневно ставам свидетел на такива ситуации.Говоря за възпитанието на малките,понеже в момента съвсем естествено общувам предимно с майки.
Хората почти не се замислят за това какви ценности възпитават у децата си,или по-точно пълното отсътвие на такива.Ето няколко примера:
Едно дете удря шамар на друго.Без причина,просто ей така.Реакция от родителя-никаква.На въпросът ми защо не реагират получих отговор:Не искам да и пречупвам характера(дете на 3год.)Но,тя удари другото дете без никаква причина и вие с мълчанието си я подкрепята-казавам аз.Е,и?Какво от това?Да знае да се оправя в живота после.По-добре тя да бие,отколкото нея да я бият!Но защо изобщо някой трябва да бие някого?-питам аз.Защото такъв е животът!-беше отговорът :o
Хората изобщо не вдяват,че те са тези които сформират и изграждат своето дете,особено през първите години.И ако ние самите ги учиме на агресия,то много ясно,че такъв ще бъде животът..
Втори пример:Едно дете дърпа от ръката на друго играчката му.Съответно второто дете започва да плаче.Майката на първото казва:Върни му играчката,щото сега ще се съдере да пищи,и ми надухте главата вече,писна ми от вас...И нито дума за това,че второто дете се"съдира да пищи"напълно в правото си,защото страда,причинено му е мъка,болка и пр.Макар,че и на нея да и дръпнат телефона от ръката примерно,и тя ще се разпищи,ама нейсе..Никакъв елемент на състрадание.Само открита досада.И съвсем естествено,въпросното дете подхвърли играчката на другото досущ като на куче..На вземи,сега и млъквай.Няма извинение,няма нищо..Говоря за 2-3-4годишни деца.После се чудим защо училищата са се превърнали в зверилници.Улицата не е виновна.Нещата се сформират още в най-най-ранна детска възраст.За съжаление хората се чифтосват и размножават,просто защото не намират друг смисъл да живеят,и не си дават сметка реално каква отговорност е това.
Това е едно от нещата които ме нараняват най-много.Начинът по който отглеждаме и възпитаваме бъдещето си.
:hi:
-
fishbone, много силни думи, изказани за човек, който непознаваш!
И мен напоследък ме мъчи един много голям въпрос и той е: Трябва ли да бъдем добри само към тези, които са добри с нас или да даваме от любовта си на всички, дори и когато хората не я оценяват, използват я и смачкват с грубите си, непознаващи любовта сетива. Досега съм разбрала, че винаги дори и в много трудна ситуация за мен, ако дам любов успявам да променя нещо към добро, дори и съвсем малко да е пак е имало смисъл да го направя. Но напоследък установих, че всичко това ми коства много усилия и се замислих дали наистина е правилно. И че може би има някаква граница, която не трябва да се преминава и след която вредата за мен е много по- голяма отколкото ползата за другия.Че това е моя въпрос, докъде стига безусловната любов и какво е нейното истинското проявление? Как да съчетая любовта към себе си с любовта към другите в моментите, когато двете изискват различни действия?
Ели отговарям първо на теб: Да трабва но от сърце. Защтото там се изразява мъдростта и там се изразява Божественото подобие. Нали трябва да станем подобни на Бог. Той ни е създал по Негов образ и подобие, а ние сме избягали от Него останал е само образа. Подобието го няма. Но да не се отклонявам от въпроса. Този път който си поела видимо е труден и изпълнен с препятствия но иначе е пък най прав от всички. Ако се уморяваш да даваш значи нещо не е наред, сега немога от разтояние да кажа но определено 6те да има някаква обективна причина. Връзката е прекъсната някъде или както казваш ти самата границта е премината и в любовта трябва да има равновесие. Трбва да се стремим към безпристрастност на нещата. И аз много често страдам от липса на любов и сърцето ми запустява. И после разбирам че, че не съм дал достатъчно и съм чакал и съм бил излъган точно затова-защото съм чакал, а не трябва да чакаме.
Разберете всяка мисъл убива едно чувство те са в постоянна борба, сърцето и разума.
За пример на безуслвна любов може да послужи само Любовта на Бог-Отец към своите създания за тяхното изкупление не само. И Кокто всички знаем дарява или праща своят Син на смърт и то смърт на кръст за на нас грешните и праведни люде. Няма по-голама Любов От Божията любов. Любовта не трябва да се съчетава тя се дава и отдава.
-
Разберете всяка мисъл убива едно чувство те са в постоянна борба, сърцето и разума.
Ако мислите и чувствата преминаващи през съзнанието ни са наши, то ние определяме тяхната посока. В този случай те не могат да си противоречат. Ако има противоречие, значи сме привнесли нещо отвън. Значи или мислите, или чувствата, или и двете заедно нямат реална основа в нас самите, а са резултат от обществено мнение, обичаи, привички, навици, зависимости и др.
-
За съжаление хората се чифтосват и размножават,просто защото не намират друг смисъл да живеят,и не си дават сметка реално каква отговорност е това.
Това е едно от нещата които ме нараняват най-много.Начинът по който отглеждаме и възпитаваме бъдещето си.
:hi:
konstantin2007, изказала си моите мисли. И аз виждам това навсякъде и ми е много тъжно. Виждам големи хора около мен, израстнали като половин човек, в следствие на безотговорно отношение на родители. Виждам и как тези хора, след това възпитават децата си и предават същата осъкатеност и на тях. Даже мислех да пускам тема с върпос "Когато едно дете не са го обичали като малко как като голямо да му излекуваме раните". Почти невъзможно ми се струва. Но иначе вярвам, че има и друга по-голяма картина на нещата, която ние просто не успяваме да видим и за това толкова неща ни се струват абсурдни. Бог знае най- добре.
fishbone, сори, но не съм съгласна с някоя част от разсъжденията ти. Първо в думите ти прозира много мнението на някоя църква и малко твоето лично.
Нали трябва да станем подобни на Бог. Той ни е създал по Негов образ и подобие, а ние сме избягали от Него останал е само образа. Подобието го няма.
Ние СМЕ подобни на Бог и не е нужно да ставаме. Църквата винаги ни проповядва, че сме грешни и нещо по - малко и че трябва да полагаме усилия, за да сме подобни Нему. Няма такова нещо, ние сме толкова огромни, но мозъка ни не може да го побере и се мислим за малки и несъвършенни. И всички тези хора, които "оплюваме" тука в тази тема и наричаме грешни всъщност просто са забравили кои са и какво могат да бъдат. Нищо повече. Не е са необходими усилия за промяна, необходимо е знание.
А моите търсения за проявлението на безусловната любов се изразява точно в това, което написа и ThreeFaces, че понякога едно "Не" е израз на повече любов от хиляди целувки. И да, научих, че понякога е по - правилно да не помагаш. Отвътре можеш да обичаш, но именно защото обичаш трябва да знаеш, че ако подаваш всеки път патерица, човека няма да се научи да не куца. Тази граница търся и искам да знам, кога е правилно да подам ръка и кога да оставя човека сам да премине през проблема и да се кали.
-
Явно наистина някои хора са станали много духовввни защото четат Хнет. Направо Богоподобни божества. И наистина това е станало от многото знания.
-
Съжелявам, че думите ми не ти харесват, също съжелявам и че се опитваш да ме нападаш вместо да разбереш какво се опитвам да ти кажа. Аз не претендирам за духовност, претендирам за Истина и тя, приятелю, съвсем не е приятна понякога. Но, горчивите хапове са неизбежни щом си позволяваме да се задоволяваме с илюзии.
-
Белезите от забитите в гърба ми ножове.
-
Белезите от забитите в гърба ми ножове.
Белези колкото искаш... :( и те са полезни най-много. Напомянт нещо за което не искаме да си спомним или признаем. Това ще да са то отровните думи. ОТ които белезите не зарастват даже и в отвъдното :). Но там ше ни ги припомнят нама страшно нама да се плашиш бац...Наздръяве. :drinks: :flag_of_truce:
-
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ВСИЧКИ РОДЕНИ ПРЕЗ 60те-70те-80те ГОДИНИ .Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш… в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин… за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Чудиш се на къде да насочиш мебелите си в стаите, където нямаш телевизор.
14. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
15. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
16. Децата ти играят футбол всеки ден… пред компютъра.
17. 10 годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
18. 10 годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
19. Не си модерен, ако вече си на повече от 20 и още не си спал с някой от твоя пол.
20. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
21. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
22. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
23. Цената на квадратен метър в центъра на столицата ти е по-ниска от цената на квадратен сантиметър в любимия ти уебсайт.
24. Сложил си парола на файла с паролите си.
25. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
26. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
27. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
28. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
29. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
30. Използваш си телефона повече за писане, отколкото за говорене.
31. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш “copy” - “paste”.
32. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
33. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
34. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
35. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
36. Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
37. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
38. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
39. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
40. Четеш това и клатиш глава, и се усмихваш.
41. Дори още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
42. Прекалено си зает, за да забележиш, че на този списък му липсва номер 9.
43. Даже се връщаш назад, за да видиш, наистина ли няма номер 9.
44. А сега се усмихваш. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
-
Аз съм роден 92 година и много ми липсват старите времена. Тогава всичко беше коренно различно от колкото сега. Преди по цял ден не се прибирах бях навънка и си играехме с децата, а сега всички по-малки си седят само в тях и цъкат на компютъра... Тези компютърни игри направо развалят човек - това го знам от личен опит :nea: , даже още се чудя на акъла си как съм могъл по цял ден да седя пред скапания компютър и да играя някакви прости игри, много съжалявам за това мое изгубено време. Измъчва ме още това , че днешните тинейджъри просто са много арогантни и груби (не че аз не съм такъв понякога, но не през цялото време за разлика от други). Просто тия тъпи Американски филми виждам как се отразяват на връсниците ми и ми става много гадно, като гледам как някои се бъзикат с други, че не са правили секс или не пият или какви ли не още неща... Просто това не е света в които искам да живея.
-
Това, че нещо е минало не бива да ни измъчва колкото и хубаво да е било или лошо. Ако е пък е така веднага питам защо и ви казвам. Защото не сме съхранили всички ония мигове пълноценно пък дори и пълноценно да е. Не сме ги изживяли истински и достойно. И така да е пак не е това. Тогава кое е ? Казвам ви : това , че сме живяли за себе си и другите. И това не е. тогава кое е ? Защо страданието е вечно?
Вече имам някои отговори но искам и вашите скъпи колеги.
-
Защо страданието е вечно?
Всяка една илюзия ще продължава да живее докато не спреш да я подхранваш.
п.п. Не че написаното ще ти помогне много в борбата със страданията ама все пак...
-
Iris с илюзиите съм наясно дори да не проличава от думите ми. Въпросът е пак същият и аз знам отговорът, не го открих аз казха ми го макар, че това не е от голямо значение за мен.
:)Къде е достойнството на българина и в какво се изразява? Това се питам в момента. Има ли нужда от такова?
-
Вече си и отговоих, като няма кой!
Достойнството на българина(по принцип нямам предвид малцинството)стои в това, да се направи на такъв като другите, на такъв какъвто не е, да си припише заслуги, които не са негови или пък да ги умножи по 3, или пък съвсем обратното да се отцепи от стадото и да каже : Видите ли? Но това обикновенно става несъзнателно, а понягога и твърде съзнателно т.е умишленно. И пак ще завърша с въпрос, защото те са повече от отговорите почти винаги.
Ако всички бяха естествени или поне се държаха, като такива... Питам колко по истинско щеше да е всичко?
-
Измъчва ме всичко онаова което не ме прави свободен. Но поне ме радва.
Свобода или смърт?... Бих казал и двете. :) :drinks:
Но без мъка нищо не става! А ма любовна мъка. ;)
:drinks: # Днес счупиш полуоска, утре те бутне водоноска.
# Днес казваш “Довиждане”, утре ще ти дойдем на свиждане.
# Днес кажеш “Добър вечер”, утре не можеш да кажеш “Добро утро”.
Днес си пийваш бира, утре те поливат с вино.
Днес кажеш здравей, утре някой те опей!
-
Измъчва ме това което всички ги измъчва. Ама никой не иска да си признае защото е по лесно, удобно и практично.
И стана въпрос в накоя тема скоро, че различията били родени едно за друго?
Стига мозъчна травма....това почти не е така.
Бог да е с всички нас..Това е намерето Го веднага!
-
:hi: Не съм песимист или скептик но искам да ви кажа какво още ме змъчва и ако някой вижда нещо лошо в това то значи самият той е такъв.
Имъчва ме това, че никой не иска да си признае нямам предвид тук а изобщо. Но това е най малкото. По скоро каква е тази ламтяща всеобща уста? Говоря за масовото населениение на нашата красива и недосъсипана все още държава. Не искам да чета лекция просто ми е много мъчно за тези хора, които пазаруват стотици хиляди глупости от супермаркетите хиляди простотии сладки и соленки коледни украси, фалшиви материални играчки куп простотии, пълни колички с шоколади, немога да се сетя в момента още какво, просто се загледайте, аз не успях но ми казаха и ме потсетиха. Много неща са все излишни, които никога няма да влязат в уптреба, а и да влязат каква е ползата. И после криза. Друга е кризата. Тя не се измерва в материални играчки и куп подобни. Кризата е мозъчна. Кризата е унищожение на най-ценното-самосъзнанието на индивида, неговата културна идентичност там е кризата, а не в джоба. В джоба има трици.
-
Да, така е. Световната икономика се крепи на свръхпроизводството и свръхпотреблението, което е свързано с повече заеми от банките от страна на производителите, за да поддържат производството си и от страна на потребителите, за да задоволят желанието си за консумация на предлаганите продукти. В тази връзка икономическата стагнация през последните години изигра доста положителна роля за средния човек в развитите страни, поставяйки го в затруднено положение.
-
То това е целта им Iris, наясно си не се съмнявам, но най-просто казано докато има държавен сектор и частен такъв винаги ще има промивка. Това е нещо като рана която не зараства.Нещо като язва, то в библията е споменато.
Станали са като дупе и гащи. Що се отнася до желанието на потебителя, то вече е незадоволимо.