Реалността на мисълта

[алибаба]

Тялото ако тръгне да доказва всичко на всеки който реши, че иска доказателство трябва до края на живота си само това да прави 

 

[persefona]

Друга работа ли имаш? за тоя живот? То в доказването няма нищо времеемко, ама щом не ти се занимава, ок. Тогава приемам, че си мъж-астронавт, и че не те дразня (много).
Всъщност, ограниченията на Реалността не са толкова 'сковаващи'. Дори напротив на моменти, добре че ги има, за да ни предпазват. Като за бебетата и децата 'преградата' на леглата или на количките, коланите в автомобилите и въобще този тип ограничения, които в крайна сметка осмислят присъствието ни на Земята.

Аз всъщност Може и да ЗНАМ, че бих се представила по-добре в Сървайвър, от всички чудни...кифли, които минаха оттам- Мегито ми беше и все още ми е фаворит...- но РЕЛНОСТТА е съвсем друга- щото не съм осъществила възможност- не съм си пуснала фиша за тотото така да се каже...А толкова да харесвам Вл.Карамазов 

[алибаба]

Всъщност ти бях написала доста по-дълъг отговор, но го изтрих после и оставих само първото изречение, което и беше важното.
Работата на човека не е да се доказва пред другите или да доказва нещо на някого.
Всички хора, без нито едно изключение имаме една и съща задача и тя е обща и индивидуална за всеки един - това е да се осъзнаем, да се пробудим, да различим илюзията да разберем кои сме...а не да доказваме един на друг кои сме
Ограниченията са важни да, помагат, но ...до едно време, до момента на свободния избор.

[persefona]

Всъщност, това че си написала дълъг отговор и после си го изтрила, е бил твоят избор. Не знам, уточнението ти, да го приема като пренебрежение, че не заслужавам някакво по-дълго обяснение или като уважение, че ми пестиш от времето и ми оставяш само важните неща. Което и да е, аз съм прочела, това, което е останало. Важно -то за теб. Ок.
Но това, по никакъв начин не показва, съпричастността ти към темата.
В която си позволих да пиша, не за да провокирам някого към спор, а защото са ми интересни тези неща. Искам и ги споделям с вас, Тук. А това че, всеки си решава какво е мнението му, съгласен-несъгласен, е логично да го обоснове.
Никого не 'насилвам' да ми бъде 'компания'. Още повече, когато се измества Акцента- върху:каква е работата на хората?
честно. Не ме интересува. Начинът, по който всеки един е решил да върви по пътя си. Негов си е. Дали ще е болезнен и на това ще се набляга, дали ще е щадящ, но недостоен да се сравни с болезнения, дали ще е съвсем обикновен и скучен... въпрос на....какво?
Мислене!
И вярвай ми- съвсем Неограничено Мислене.
Така че, синтезирано- Реалността е такава, каквато си я направиш с Мислите- твоите собствени!
точка.

[алибаба]

Друга работа ли имаш? за тоя живот? То в доказването няма нищо времеемко, ама щом не ти се занимава, ок. Тогава приемам, че си мъж-астронавт, и че не те дразня (много).

Като казах каква според мен е работата на човека в живот ти отговрих но твоя въпрос, виж в цитата ти с чевено.
Защо изтрих дългото обяснение ли?
Защото ми светна, че не е честно да давам аз обяснения на друг човек все едно се поставям в някакво по-привилигеровано положение от него. Не е красиво от моя страна.
Ето ти сама казваш, да не ти казвам аз какав ни е работата в живота, нали, и си права, но ти ме попита и за това отговорих.
 
Компанията ти ми е много приятна 

[insomnia1304]

Подсъзнанието може всичко - Джон Кехоу

...................................
Слабите и разделени мисли-
Са слаби и разделени сили.
Силните и концентрирани мисли
Са силни и концентрирани сили

...................................

Вие можете да се съгласите или
Да не се съгласите с това.
Вие можете да осъзнаете това и да накарате
Своят мозък да работи за вас или
Да оставите всичко на самотек позволявайки на мозъка
Да работи така, че вас постоянно
Да ви преследват неудачи.
Но в действителността, в която
Вие живеете, винаги ще се създава
От вашия мозък.

..................

http://vhod.awardspace.com/articles.php?lng=bg&pg=569

[persefona]

да ви разкажа случка. Прясна, прясна... топла,топла... как се изкефих, не е истина.
Бързам сутринта да заведа детето и в бързината си забравям ключа от етажа. Сядам си пред вратата- абе странна и различна ми се видя вратата, но си стоя и чакам някой работлив съсед да излезе.
Да ама както си зяпам дръжката, си казвам- я да пробвам да я отворя с мисъл.  Яка концентрация, бях решила да не се отказвам. Но ми стана лошо. Това ми се случва за втори път, като предния път реших, че не съм тренирала и не мога дори дишането да си контролирам камоли по-сложни упражнения. Но този път... се пробвах и с дишането, но ...гадно бе- сякаш ще припадна.
И точно след 10 мин, от Горния етаж се отваря вратата, слиза жена, която ми казва 'здрасти'- А! сеседкатаааааааааа! баси, объркала съм етажите (и вратите)  ;D
Прелитайки ми казва, че много бърза и не може да се връща, а и няма ключ в нея- тук вече беше лесно  само с поглед! Моля те. - "добре, ей сега ще звънна на леля ми"!
Е! Много яко ми започва деня!
Хубав ден  на вас! 

[persefona]

  Ден 17 -ти на април от 2010-та

Преди малко ми звъни телефона. Никой не чакам да ми се обажда. Гледам да спамя в един форум за мистикаааааа. И едни хора ми отговарят. Таакива сладички едни. Отвреме навреме си признават, че ми губят мисълта. В такива случаи, и аз не мога да устоя да съм искренна с тях. Трябва да поработя върху това- УСТОЯВАМ- готина дума.
Та звъни телефона два пъти, и викам дай да видя, кой пък се е сетил за мен? Уф! български мобилен оператор, а така щях да се изненадам и зарадвам, ако е.... американски, примерно. Обаче номера ми изглежда познат. Не го Знам, но ми е познат. Значи, и преди ми е звънял някой от този номер. Хъм. Не е важно кой е, но явно има нужда от мен. Какво ли иска?
Какво може да иска някой, който отдавна не ми е звънял, за да не му е вкаран номера в указателя ми, но все пак е събота- почивен ден. А, да. И звъннах, но не ми вдигна. Хъм. Какво? И пускам водата, за да си измия чашата за кафе (но какво ли? иска един непознат....) и ОП! Изненада! ТОПЛА Водааааааааааа!
Зарадвах се, защото, беше спряна, чиниите респективно не са мити. А беше спряна, поради авария преди няколко дни, не че няма бригада, която да поправи аварията. Но Иван Иванов Проданов, живеещ на ул. "Полковник бля бля"№10 не позволява да се рови в имота му! Ми, прав е човека. Добре че имам бойлер.
Да, ама като пускаш бойлера спираш едни кранове за топлата вода, за да не снабдяваш целия блок с топла вода.
Та се сетих, че е добре да отворя крана, щото няма пък как- обратното- хората без бойлер най-накрая да се изкъпят. Та, нищо чудно да ми е звънял Иво- съседа.
Вие как мислите? 
Земен Поздрав от Персефонка. яко се забавлявам, много мерси, че ми избрахте тази дестинация!