Игрови mind control

[Polymorpher]

За човек с огромен опит в игрите като моя...

Ако не бяха игрите щях да изперкам докато бях подрастващ.
Има два основни вида геймъри.

Едините са ботове (роботизирани). Това са хора който хващат една игра и я играят за да попият всеки детайл и да се роботизират още повече. Бързите стратегически игри или тези в които има стрелба са най-виден пример.

Тъй като тези игри са без край и могат да се играят мрежово. Печели този които най-добре познава играта и най-добре може да реагира в ситуациите които създава една игра. Единственото което тези хора развиват са бързи рефлекси, защото самото познание на играта е предимство до едно време докато не стане дума за КОЙ може да го прави по бързо.

Втория вид играчи според мен са Истинските геймъри. Как ще ги наречем не е важно и аз съм в тази група. -Това са хора които са играли какви ли не игри.

Моя опит сочи че една добра игра, може спокойно да се конкурира с една добра книга, филм а дори и реално преживяване.
Ако нямах игри като бях подрастващ, със сигурност щях да се депресирам жестоко.
Една сива реалност, панелни блокове, боклуци, малоумни-злобни вечно безхаберни хора. Игрите ми дадоха достъп до света на въображението за който не бях и чувал от себеподобните си от както съм се родил.

Ключов фактор в израстването на един играч е неговото самочуствие.
Личното самочуствие на индивида. Няма значение колко можеш да играеш еди коя си игра.

Колкото повече игрите ставаха пазарна стока толкова повече "постиженията" в тях се усложняваха.

Когато си играч ВИНАГИ рано или късно се стига до момента в който преминаваш от забавление в досада/гняв и тн. За да запази себе си като личност играча не трябва да забравя че играе за да му е приятно. Да има трудности има гадни моменти но равносметката винаги трябва да е в полза на играча.

Играча трябва да разпознава когато с него си правят гаргара.
Има игри в който са измислени толкова засукани постижения които отнемат месеци та дори години наред за да се постигнат.
За да преодолее това един играч той трябва да има самочуствие или да е играл много и да има опит.

Трябва да си зададе въпроса. "Това постижение всъщност струва ли си?"
На ден днешен в игрите е пълно с постижения от категория "кой може най-обилно да се изкъпе като пикае срещу вятъра". Трябва да уважим факта че винаги ще има хора които ще се борят за такова постижение но на лично ниво трябва да разгледаме нещата обективно и да си правим изводите.

Продължавам да играя игри.
Без тях не знам какъв човек щях да съм днес.
Мога да нарека игрите "проблем" в живота си.

Игрите действително пробутват какви ли не гледни точки и готови заключения. От толкова години играене само мога да ви кажа че ключа е в индивида а не в игрите.
Игрите могат да поставят един човек в много по разнообразни ситуации от колко застоялия живот които повечето от нас живеят. Дали ще се поучи човек и ще си даде тема за размисъл или само ще пуца като обезумял си е личен избор.

Аз щях да се очудя ако нямаше умишлени глупости добавени в игрите...
Ето ви един нагал такъв промер.

За поредицата MASS EFFECT. И двете игри (първа и втора част) според мен са направени за да събират статистики за играчите. В мисловните модели, решенията и ситуациите направо ми бият на очи и ми се струва че някой определено прави статистика по психологически профили. Изиграх и двете игри, това обаче не ме накара да се съглася с възгледите им.

Във втората част Буквално те поставят в ситуация в която трябва да избираш дали да извършиш геноцид или със насила и безвъзвратно да промиеш мозъците на тези с които се бориш.

А за това че в игрите има садържание което да промива мозъци няма спор.
Ето какво ми се показа като ми се скапаха текстурите на играта.
Сигурен съм че това е било скрит кадър които се показа защото правех прекалено много неща на компютъра и засегнах нормалното функциониране на играта.

(Направо се разсмях като го видях това)

[Jean_Valjean]

Ако нямах игри като бях подрастващ, със сигурност щях да се депресирам жестоко.
Една сива реалност, панелни блокове, боклуци, малоумни-злобни вечно безхаберни хора. Игрите ми дадоха достъп до света на въображението за който не бях и чувал от себеподобните си от както съм се родил.

Polymorpher, мога да ти кажа само едно подобно. И аз намерих в игрите една по-добра реалност, въпреки всичкото насилие и сродни. И аз търсих ново заглавие след като "минавах" старото, игра след игра... И както много геймъри по едно време потърсих "развитие" в цялата история като се обърнах и аз, както може да се очаква, към WoW, но аз просто не понасям безкрайни игри. Играх 2-3 месеца и я махнах и тогава сякаш видях матрицата на компютърните игри и спрях да ги играя.

Всички игри като WoW, Lineage, CS... имат мощен егрегор. Имам приятел, с който се пребираме двамата с автобуса горе-долу всеки ден. Той играе Lineage и всеки ден чувам неща от сорта "Ще играя Лайнейдж като животно, като гадно животно", неразбирайки той сам се нарича това което е.

Мисля че това което кара хората да се отвръщат от света към игрите е факта, че те не могат да видят едно битие, в което имат с какво да си запълват времето. Ние от форума предполагам че имаме връзка с егрегори по-мощни които не търпят губене на времето от егрегора компютърните игри.

[ChosenOne]

Честно казано не съм много запознат с егрегорите,но не отричам,че съществуват.Ако има наистина WOW ще има много здрав такъв.Но съм забелязъл,че между хората,които са играли/играят игри и между тези,които не играят има доста голяма разлика.

ПС:Полиморфър,какво ще кажеш за The Witcher,ако си я играл.В диалозите все едно ти разказват за конспирацията!?Забелязал ли си?

[Polymorpher]

@Jean_Valjean

Ако не си алкохолизиран чалга маниак какви са ти забавленията които можеш да си позволиш в такова количество и качество в нашите граници? -Никакви.

WOW... Аз нямам история с wow. Когато пуснаха бета версията, регистрирах 30 акаунта за да има за всички познати итн. Когато регистрирах акаунтите адски се подразних че е само 14 дневен срок. Още от там направо се отказах да го играя. 14 дни в такава мащабна игра дори не могат да "scratch the surface". След това като раздавах акаунти на който искаше стана така че не останаха нито един за мен. Първото което забелязах тогава е че хората още не бяха видяли какво представлява играта а заради рекламата така се бяха наточили че няма да се очудя на емоционално ниво да се сравни с очакването да ти пораснат крила.

Още в началото на играта се разбра че е импотентна и глупава в сравнение с минали заглавия. За времето си уоу просто беше най-добре изглеждащата масова игра. Ясно е че голяма част от паплачта по света попива рекламата до последната капка и се интересува само от опаковката. Минаваше времето и хората си играеха ли играеха. Социалния елемент стана очебиен. За разлика от предишните игри на фирмата - СОЛО развитието беше сериозно възпрепядствано. Ако до тогава бях имал колебания дали да пробвам WOW вече се изпариха. Играта не позволява да играеш колкото и когато си искаш защото големите постижения са тясно свързани със група от 10 до 100 души. Имах собствено мнение за социалните си умения и сметнах че не ми се занимава с булшинство от малоумници. Винаги можеш да поведеш своя група, но нямах никакво намерение да посвещавам такова внимание на тази глупава игра. Елемента с предметите в играта беше калпаво развит. Още в момента в който прочетох надписа "soul bound" мозъка ми го преведе "marketing bound".

След толкова време и толкова игачи които съм наблюдавал видях че като теглиш чертата повечето от тях се чувстват зле от играенето а не се забавляват.
Най-важното е че играта беше лишена от единственото нещо което играчите търсят в игрите. ПИКОВ момент. Когато излезе първото продължение стана ясно че играта винаги ще импотентна. Маркетинговата стратегия беше ясна. Играчите на wow колкото и да играеха никога не можеха да стигнат до пиков момент първо защото дизайна на играта позволяваше малко от това и второ защото границите на играта винаги се разширяват когато мнозинството започне да се насища от текущото разнообразие.

Истински ми стана жал за играчите посветили около година на тази игра когато излезе първото продължение. Всичко което бяха постигнали почти се обезмисли. Предметите които бяха събирали с толкова нерви се превърнаха в безмислени дрънкулки когато новите допълнения влязоха.

Уви продължението излезе а играта все още беше глупава.

В сравнение с UltimaOnline една стара игра - уоу бледнееше като игрални възможности.

Играта която предлагаше истински пик беше NWN първата част. Там за година и кусур посветено време ти се превръщаш в БОС и идват 300 души в реално време да те бият защото XP от тебе е огромен. Вдигаш си ръката на ARCH-LICH изричаш "power-word DEATH" и 20 човека в реално време умират от твоята магия. Посочваш с пръст някой с "Flesh to stone" и той си остава една каменна статуя докато не дойде свещенник да го излекува.

Закоравялите играчи които познавам казват че WOW оглупява постоянно. Оглупява за да могат да я играят все повече хора. Това не са играчи, защото няма какво толкова да играят. Това са поредните безхаберни хора. Всеки трябва да спре и да осъзнае какво може да достави WOW спрямо инвестицията в него и не говоря за пари. За мен WOW не може да предложи нищо - колкото и да инвестирам в него.

CS съм играл в зората на играта - 2 години по 8 часа на ден. Беше истински забавно, докато хората не започнаха да се роботизират масово. Има хора които го играят и до ден днешен. Когато спря да бъде забавно и се превърна в тягост спрях да го играя. Най-добрите ми приятели ги познавам от тези години. Тогава общувахме по между си. Имаше бар, джаги, тенис дартс, кафене. Като свършеше играта сядахме и си лафехме. Като нямахме пари кибичехме по цял ден на главата на другите. Благодарение на тази игра съм се разхождал из България.

Имам щастието да съм играл игри правени от пионерите на игрите. Това преживяване е уникално само по себе си и не може да бъде заместено от друго. Само игрите могат да дадат представа на човек колко е широк и разнообразен е света. Мършавия град на име София не може да предложи и една стотна от приятните преживявания които могат да предложат НЯКОИ игри.

До WITCHER не съм стигнал още...

Имам намерението и да издам книга за игрите. Че да могат да бъдат правилно разбравни от всички засегнати.

[Jean_Valjean]

@Polymorpher

Не съм алкохолизиран чалга маниак дори не я харесвам това подобие на музика.
Не съм те обвинил че играеш УОУ дадох пример със себе си, като стана дума по-голяма обида от това, че правиш нещо безмислено като УОУ, не знам.
Що се отнася до забавленията ми предпочитам да чета вместо да си губя времето пред идиотските кутии.

Съжелявам за това че пиша не по темата.

[Polymorpher]

@Polymorpher

Не съм алкохолизиран чалга маниак дори не я харесвам това подобие на музика.
Не съм те обвинил че играеш УОУ дадох пример със себе си, като стана дума по-голяма обида от това, че правиш нещо безмислено като УОУ, не знам.
Що се отнася до забавленията ми предпочитам да чета вместо да си губя времето пред идиотските кутии.

Съжелявам за това че пиша не по темата.

Не те нападам (: Изразявам мнение и казвам че в нашата страна забавление почти няма ако не си в съответните категории. Това е темата ... Тези от нас които са играчи какво чувстват, какво мислят, как напредват, как израстват и надживяват bullshit brainwashing ...

Аз към психо wow играчите се обръщам с техен термин "машина" ... Това наречие те го използват по между си ... "Кво става машина?", "Как си бот?" ... Не се и опитвам да ги обиждам. За повечето от тях това е комплимент. Да са машина. Знам хора които играт на игри за които могат да ти декламират план на действие ПО СЕКУНДИ и по пиксели. Демек. На първа секунда натискаш hotkey еди кой си, две секудни по късно трявба да си пуснеш сграда на 15 пиксела растояние от еди коя си отличителна черта на картата. Ако закъснееш две секунди с еди коя си маневра си умрял ... итн. Представи си някой да ти дадет разчет 15 минути? Играчите си измислиха специална мерна единица. ACTIONS PER MINUTE. "професионалните" играчи са на 2 или 4 действия в секунда. Това не са хора а органически заместители на компютри според мен. Аз това знам че мога да го постигна ... Въпроса е че виждам смисъл. На cs можех да ти кажа къде биеха първите 15 патрона на калашника по пиксели. Става много досадно като играта се пачне и трянва да ги научаваш на ново.

Стига толкова че темата ми е безкрайна (:

[Tangrata_]

най-добрите са с 4 и над 4 действия в секунда.

2 нищо не е.
Навремето като играех аз правех по 1.5, а партньора ми към 2. Непрекъснато ми пилеше, че нямам достатъчно АПМ и трябва да кликам повече с мишката.
Но за сметка на това редовно биехме хора и със доста по-висок АПМ и от мен и от него. Така че не всичко е безразборно кликане.
Да поясня за тия, които не знаят.
АПМ - actions per minute. Прави се запис на играта и след това се засича средно за цялата игра.
2 на секунда ще рече към 120 за минута. И това е средно за една игра от 15-20 минути. Отделно в играта си има пикове, при мелета, и тогава тоя показател скача двойно.


Радвам се че отказах игрите. По-голяма зомбия от това няма.
А на полиморфера искрено се учудвам.
Как може да кажеш, че няма какво да се прави!?

Салса, баскетбол, фитнес, бойни изкуства, преследване на мадами, и още 10000 други хобита.
Да говориш, че компютъра ти развива кръгозора е абсурд
Той те ограничава.
Вчера бях на баскетбол, после фитнес и накрая салса. Към 6 часа общо. Днес пак. И почти всеки ден пак.
Ако си играч винаги ще се намери какво да играеш. Компютрите ги измислиха само последните години.

[Raw Deal]

Радвам се че отказах игрите. По-голяма зомбия от това няма.

И при мен нещо такова се получи. Отначало бях много запален по игрите, но ми мина мерака, а и се усетих навреме. Авантюрата ми с игрите приключи и се отървах от геймърското оборудване. ;D

[Jean_Valjean]

Да намериш какво да правиш извън кръга на игрите е лесно имайки предвид, че всички пишем в този форум. Имаме толкова книги в електронен вариант, толкова предложения за филми и това всичкото не за егоистична цел, а за идеята за въздигане от нормалното, заспало, човешко състояние.

Колкото за тези нарицателни "бот" и "машина", чувал съм да се използват не само между играчи, но като че ли на УОУаджиите и ЦСовците най-много им върви.

[Polymorpher]

най-добрите са с 4 и над 4 действия в секунда.

Как може да кажеш, че няма какво да се прави!?

Салса, баскетбол, фитнес, бойни изкуства, преследване на мадами, и още 10000 други хобита.
Да говориш, че компютъра ти развива кръгозора е абсурд
Той те ограничава.
Ако си играч винаги ще се намери какво да играеш. Компютрите ги измислиха само последните години.

Не намирам интерес в танци. Не се срамувам да танцувам както си мога и се чувствам добре и толкова. Бойните изкуства са като застраховките - има хора на които не им дреме дали изобщо съществуват - аз съм от тях. За 2000 години сблъсъци между хората не виждам огромния принос на тупалките. Преследване на мадами не ми трябва, имам си жена харесвам си я като личност и физически, сексуалния ми живот е по приятен от този на 95% от хората с които някога съм говорил по въпроса. Емоционалното ми състояние не е в готовност да избухне за разлика от 90% от хората КЪДЕТО и да било. Фитнеса е за хора които се представят със своето тяло. Аз не съм едно парче месо. На тялото се полага грижа. Всичко отвъд това е приумица на хората които нямат достатъчно мозък че да се представят с него а не с бицепса си. Ходя на планина. Утре съм на витоша. Четенето е като играенето. Зяпане на статични или анимирани образи. Единствените ми трудности са мързела и парите. И те не могат да ме държат вечно ...

И не казах че няма какво да се прави а казах че забавленията в нашите граници са изключотелно липсващи, особено като организирани мероприятия. Имахме една гавра наречена овеселителен парк и това беше. Стига толкова.

Филмите които не са отвратително малоумни вече са лукс.
Любовта към книгие е присъща на малко хора. Познавам хора пристрастени към книгите по същия начин по който други са пристрастени към компютрите.

Тъй като не мога да редактирам предишния пост ще кажа че НЕ ВИЖДАМ смисъл вече да се роботизирам.

... Искам да те видя как ще биеш някой на стратегическа игра в реално време със сравнително еднакво познание върху играта докато ти си с нисък APM. Пределно ясно че на CS е важно да се прицелваш добре а не колко пъти кликаш каквото и да било.

[insomnia1304]

Играта на смъртта или как медиите ни бъркат в мозъка

Има ли връзка между безрезервното подчинение и причиняване на смърт, характерно за нацизма, и днешните телевизионни игри. Според френски експеримент, в днешните риалити програми факторът телевизия прави хората още по-уязвими към манипулация. Документалният филм, запечатал фалшивата игра на смърт, бе излъчен на 17.03 по френската телевизия ФРАНС две.

Нечувана жестокост и мъчения с електрически ток показа френското тв шоу Jeu de la mort, кръстено на последния филм на Брус Ли „Игра на смъртта“.

Напълно в съзвучие с името си, телевизионната игра показа, че почти всеки човек е способен на убийство.

На участниците в шоуто е разрешено да използват мъчения с електрошок, за да заставят партньорите си да дават правилни отговори. Никой от тях и не подозирал, че жестоките мъчения са инсценирани от актьори. И зрителите в студиото, и играчите съвсем спокойно наблюдавали случващото се на сцената, независимо, че някои от актьорите съвсем правдоподобно изразявали болка и страдание и дори умирали в кадър.

Атракцията с невижданата до този момент по съвременна телевизия жестокост е включена и в рекламен клип на шоуто.

80 доброволци участват в играта, те са длъжни да принудят партньорите си да отговарят правилно, без да жалят средства, защото и наказанието за грешен отговор е токов удар с напрежение 460 волта.

Никой от участниците не предполагал, че в действителност никакъв електрошок няма, а актьорите-участници са наемани според достоверността, с която се преструват на жертви на мъчения, за да стимулират автентичните кандидати за убийци.

Обхванати от хазартна тръпка, в мъченията били готови да участват и зрителите.

Целият смисъл бил в това, че организаторите създали необходимата атмосфера, в която играчи и публика да се уверят, че никой в нищо не ги ограничава – напротив, освобождава агресията им.

Според правилата на шоуто Jeu de la mort играта продължава, дори след като някой издъхне на сцената. Както се и случило.

От всички 80 участници само 16 се отказали да участват в „убийствата“. Всичко останали изразили явна готовност да са част от тази жестокост.

Всеки от тях подписал договор, с който се задължава да изпълнява всичко, което изисква от него шоуто. Психологическата настройка на играчите премахнала всякакво чувство за вина – всеки от тях декларирал, че независимо от цялата тази диващина, те нямат чувство, че вършат нещо забранено или нечовешко.

Продуцентите на шоуто пък били доволни, че успели да разкрият онзи дълбок вътрешен свят на човека, който при подходяща манипулация показва, че не е нужно кой знае какво, за да се превърне всеки редови гражданин на цивилизованото ни общество в жесток убиец.

Една от участничките дори сравнила себе си с нацистите, а участието си в шоуто – с жестокостите, извършвани през Втората световна война. Тя сляпо изпълнявала всички указания на водещите, измъчвала с ток човека до себе си, което дори според нея по нищо не се различава от случвалото се във фашистките концлагери.

Шоуто шокирало всички – играчи и публика, след като видели с очите си на какво са способни. От излъчването на това шоу във всички френски медии тече дискусия за и против тази „жестока изповед на човешката натура“, както продуцентите определят „Игра на смъртта“.

„Това е разказ повече за властта, отколкото за индивида. Когато човек е сам, лице в лице с някой, злоупотребяващ с властта им, те се поддават на пълна манипулация. Факт е, че в телевизионна игра дори когато партньорът ти крещи и те моли да спреш, те продължават да си мислят, че всичко е наужким“, обяснява пред Ройтерс продуцентът Кристоф Ник.

„Би трябвало да се замислим за за нещо повече от подчинението и властта, трябва да се замислим за силата на една система, на една глобална система, каквато е телевизията. Знам, че тя е власт, всички го знаем, но на теория. Затова се запитах „Толкова ли е силна, че да ни превърне в потенциални палачи?“ Хората никога не биха се подчинявали до такава степен, ако не й вярваха. Казват си „Телевизията знае какво прави“. В токшоу и риалити програмите карат хората да се разголват, да говорят пред камерата за сексуалните си проблеми. Изправени пред ексхибиционисти, зрителите се превърнаха във воайори“, коментира Кристоф Ник.

Видео за „играта“:

http://www.eurochicago.com/2010/03/igrata-na-smartta-ili-kak-mediite-ni-barkat-v-mozaka/

[rado89]

Аз съм 2-о поколение геймър(от сега през старкрафт и хироус 2 нататък), даже преди години станах шампион на България. И мога да ви кажа че никога не съм играл повече от 3 часа на ден, дори когато се готвих за световно първентство. И съм съгласен с колегата относно би-поляризацията на геймингът - лошото е че вече зомбиращите игри доминират. От две години не съм играл почти нищо ново(с изключение на 2 игрици) - просто всичко вече е една високо-ефектна боза. Така че цъкайте си Heroes 3, Everquest И всичките old school игри от времето когато ги правеха за да са интересни а не визуално впечетляващи. Това поне е моето мнение, а аз съм човек чийто интерес много трудно бива грабнат от каквото и да е.

[P.E.A.C.E.]

+1 за горния коментар
И 1 шотче от Старкрафт 2 да пусна.
Има една картка също където пише на няколко небостъргача FED, global elite control (под надписа фед), а на върха пергелче с триъгълник. Като го видях се отчаях направо 
навсякъде вече... А да имаше и една зграда с табела на нея реклама "импланти"

[Polymorpher]

Играта на смъртта или как медиите ни бъркат в мозъка

Пфффт.
Който си мисли че всеки (почти всеки) човек не е способен да ми/ти/ни/ви прегризе гръкляна при подходящи обстоятелства е просто поредния безхаберен индивид.

Не можеш дори да започнеш да извършваш действията си съзнателно без да си дадеш сметка на какво всъщност си способем. Това го правят единици. Сметнал съм че е безмислено аз да съм инициатор на потенциално експлозивни конфронтации. Това не значи че няма да те изкормя ако си го просиш или да те ползвам като жив щит в някоя престрелка на улицата.

Съжаление?
Защо пък трябва да съжалявам някой който е седнал сам в електрически стол и ми е дал разрежение да натискам бутона. Който не си прави сметката какво говори и какво върши си носи отговорност така или иначе.

Защо хората биха седнали?
Лекомислени колкото искаш.
Има такива които ще седнат с пълно съзнание.
Електрически стол със шанс за печалба ще бъде предпочетен пред цял живот икономическо-политически гърч в доста случай.

Винаги съм се очудвал на тия хора дето правят такива проучвания дават реакции все едно са направили най-голямото и шокиращо откритие в историята на цивилизацията.

А на стар крафт колегата...

Аз вече се радвам когато някой успее контрабандно да вкара 1-3 изречения/минути качествен диалог/gameplay в игрите. За гейм плей какво да говорим. Всички игри автоматически пропадат когато хората осъзнаят че волята може да ги издигне колкото си искат. Идеята за съревнование е глупава. Когато осъзнаеш на колко си способен не ти трябва да се бориш да си показвай на кой е по голям а и не ти дреме защото ти става ясно че на кой е по голям е само един фактор и си е само за коне с капаци.

P.S.

Всеки който се съгласи да седне на такъв стол трябва да е тотално малоумен за да си помисли че след като си е дал съгласието някой ще го съжали.

@P.E.A.C.E.

"Има една карта също където пише на няколко небостъргача FED, global elite control (под надписа фед), а на върха пергелче с триъгълник. Като го видях се отчаях направо
навсякъде вече... А да имаше и една зграда с табела на нея реклама "импланти" Smiley."

Чудя се дали въобще мислиш като ги пишеш тия неща.

Ако направя един триизмерен рендър с надпис "P.E.A.C.E. е личния ми кралския пишло."
Ще ме седиш около мен по цял ден и ще ме чакаш да ти пикая в кофата и да ти хвърля бакшиш ли?

Всеки може да си пище каквото и където си иска.
Само ВРЪХ на молоумието може да реагира на такива неща сякаш вече са минало свършено време още преди да са се случили. Ако FED хванат големите юзди няма да е защото някой смешник е пуснал 10 надписа за тях в стар крафт а на земята бродят милиарди малоумници ...

Имплантите са една от основните "стоки" за покупко продажба в новите игри. И какво от това. Това че някоя тъпа игра Х казва че 5 импланта ще не направят супер мен не значи че ще пренеса тази идея извън малоумната игра и ще я осиновя. Купувам си импланта в играта - правя се на супер мен вътре. Спирам компютъра - пито - платено. Чакай да ходя да си изчистя пода че имплантите няма да махнат трохите от него ...

Но все пак благодаря за смешката. Безграничния потенциал на глупостта май няма да престане да ме забавлява докато съм жив...

[P.E.A.C.E.]

Аз вече се радвам когато някой успее контрабандно да вкара 1-3 изречения качествен диалог в игрите.

За теб "глобален елитен контрол от федералния резерв" качествено изречение ли е?
Темата е за mind control, а това е точно в десятката!
Това са сублимни съобщения предназначени за подсъзнанието. 99% от хората играли незнаят, че са там, но това не означава че мозъкът им не ги е регистрирал.
Както се казва, едни гледат, други виждат...