Натъжава ме това колко насериозно се взима живота и колко безсмислено изглежда всичко.Всичките "големи" проблеми изглеждат толкова найвни и смешни.Големите неща ми се струват нищожни и всичко това е необяснимо,защото когато започнеш да го обясняваш се намираш в ужаса на недоказуемото
Не е недоказуемо, esses.
В хотела по цял ден гледам хората...Понеже е бизнес хотел, идват предимно по командировка, пердимно от запада и без пукната пара, защото са дошли по работа, а не да харчат.
Много време съм прекарал, наблюдавайки тези хора и размишлявайки какво по дяволите ги прави такива боклуци.Кое е онова, което отнема големи части от магнетизма им с такъв замах, кое превръща тези хора в жалки...защото така е - така изглежда отстрани.Така изглежда, когато наблюдаваш поведението им - жалки, слаби, изплашени, объркани боклуци.
Стигнах до същия извод, който си направила за себе си.Всичко идва от големите неща.
Тези хора търсят смисъл.Те искат да правят нещо значимо, да помагат на другите, искат...да живеят.Точно за тях се разиграват Големите неща.Целият театър на живота - направен е за тях, за да не търсят много дълбоко, там, където не им е работа, и за да не си тикат носа в управлението на света и на животите им.Затова се измислят игрите икономика, политика, събития(Г-20, икономически кризи,
измислени екологични проблеми).Заради тях е създаден този огромен Колизеум на модерния свят - Шекспировата сцена.
И тъй като дълбоко в себе си тези хора усещат, че Големите неща...някак не са истински...тези хора дълбоко в себе си осъзнават и знаят, че живеят междудругото. Пропускайки всичко истинско и важно, пропускайки всичко интересно, те продължават да вярват в парадокса на съдбата и да търсят живота в Големите неща.А Владетелите на света произвеждат още, и още, и още Големи неща...печелейки време, в което необезпокоявани от никого да постигат мечтите си за сметка на другите.
Докато хората вярват на Големите неща, наплашени от библията, че дяволът може да се крие в детайлите, винаги ще се превръщат в жалки, объркани боклуци.
П.П.
И да си призная esses, ако наистина помагаш на хората, не знам как успяваш! тъкмо вчера вечерта слушах как един германец се радваше, че Г-20 били обявили официалната победа над финансовата криза.Ако аз бях бизнесмен, който се е удавил в прогнози и вестници, че финансовата криза ще продължи до около 2012та година, и след някакви си 3(три) келяви месеца Г-20 ми каже, че били победили финансовата криза, аз поне ще си кажа "Мама му стара! Има нещо адски гнило в събитията на този свят и яко мирише на лайна!"
А този германец направо грееше от щастие.И когато събеседникът му си отиде, оклюма, сви се, в очите му се виждаше типичния комплекс "търся си смисъла, братко", свали си очилата и лицето му заприлича още повече на плъх.
Еми на такива хора аз не знам как може да им се помогне.
