Горе-долу това бяха и моите представи доскоро..Обаче все по-често се замислям,душата ми,тази която е в човешкото тяло не е ли част от една по-голяма душа?Така нареченият Висш Аз?И ако да,значи трябва да разбера,тоест да осъзная или проумея"мащабноста"на собствената си същност.Наличието на много"мен";много мои "аз"които съставляват истинската ми Душа;Висш аз.Тоест онзи Божествен заряд който се е впуснал в приключението наречено живот с цел събиране на опитност и себепознаване,което обогатява Творецът.Азът който посредством инкарнациите си трупа опит и развитие на потенциала си...И конкретно за тук където сме,след като времето(каквото и да значи това понятие)съществува такова каквото го разбираме само тук в тази плътност,а там където е Азът няма време,всъщност Азът е в състояние на безвремие и всичко се случва"сега".Времето логично би обяснило не само наличието на минало и настояще,но и на бъдещето.И съответно връзката между тях,наречена "карма"или"причинно следствена връзка"Логично е бъдещето ни да бъде повлияно от настоящето и миналото,както и възможноста да го променим със всяко неше решение и действие сега,тоест,осъзнаването,че инкарнацията ми която живее в 2010 със всяко действи,развитие,еволюиране,променя действителноста на инкарнацията ми в 3015 год.примерно..Но всъщност всичко е сега.Всичките иИзживявания на Азът са сега.Поне така си мисля..
Матрицата 5 така и не я дочетох,но корицата и попадна право в целта.Ннещо такова си представям Душата;Азът който всъщност съм аз.И всъщност нещата не се ли повтарят като на всяко следващо ниво Душата;Азът става част от една още по-колективна Душа или иначе казано не е ли именно това разширение на съзнанието когато започваш да се отъждествяваш с все повече Души и да разбираш,че това си ти.Че там от където идваме всичко е една и съща енергия,която наричаме Любов,Божия същност и т.н.
Сега,относно това че сме като лъчи на Твореца,в известна степен да..Но си мисля,че Азовете или тази Божествена искра която идва от центъра и която сме ние ,се отделила от Ядрото на Божията енергия още с решаването за съществуване,за живот,и се отдалечава все повече и повече,може би забравя коя;кой;какво е всъщност,трупа опит във различни възможности и реалности изживявайки и развивайки се,разбирайки все повече какво е всъщност докато не стигне до самият себе си.Тоест обратно при източника..Това след"еони безвремие"може би..Но със всеки Аз,и изобщо всяка Енергия изживяваща и рабираща себе си,може би със всеки атом,се разширява и обогатява Колективното съзнание,Ум,Душа...
Харесва ми идеята,че самите ние създаваме Вселените и участваме в строежът им..Това естествено като стигнем на съоответното ниво..Най-хубавото е,че с всяка еволюция и промяна дори у най-самотният атом,се променя самият Творец.Самата възможноста за промяна на каквото и да било,означава безкрая на Божественият потенциал,промяна в съзнанието на самият Бог и така до безкрай..
Или пък може и да има накакъв вид край.Не знам..
