Автор Тема: Добро и Зло  (Прочетена 16560 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Добро и Зло
« Отговор #15 -: Август 21, 2009, 08:21:48 am »
    Не можем да расъждаваме за доброто и лошото докато сме в ситуацията. Нужна ни е дистанция и независима трета точка. Дистанцията се нарича време, а независимата трета точка - мъдрост.

Ок, но защо си усложняваш разсъжденията с излишни рационализации.Времето си е време, мъдростта си е мъдрост.Какво му пречи на човек да постъпи така, както природата му му шушне да постъпи във всяка една ситуация.Без мъдрост, без време, без оценки, просто да даде глас на вътрешния вик и да даде действие на подтика.

   Когато, обаче, се налага да се действа в ситуацията спазвайте следното правило: "Не правете това, което не искате да ви се случва!!!!"

Съгласен съм с това правило, но то трябва да се спазва само, ако все още липсва разбиране за нещата и човек търси сигурност в комфортната зона на приемане от обществото.Дълбокият смисъл на тази клиширана реплика е следният:

Информацията си е информация.А знанието е преживяна информация, опит, емоционално знание.С това смятам, сме съгласни всички.
Да кажем, че човек иска да се отнесе арогантно с някого.Само че той не обича да се отнасят арогантно с него и се сеща за тази приказка, "Не правете това, което не искате да ви се случва!", затова той не се отнася така, както му се ще.

Фактът, че този човек има първосигналността да се отнесе арогантно, и има вътрешното влечение за това, означава, че такава е програмата му на мислене.Такова е информационното поле, което е изградил около себе си.С това, смятам, също сме съгласни всички.

Но какво се получава, когато той не проявява арогантността, която му идва да прояви? С това той не променя информационното си поле и със сигурност не променя програмата си на мислене.Бъдете убедени в това.По този начин човекът единствено влиза в конфронтация със себе си и подтикът към арогантност става или по-силен, или се видоизменя в друг подтик, запазващ референцията към арогантността.

Знаете ли как се изчиства едно информационно поле и как се препрограмира един начин на мислене? Природата го е измислила, защото тя е вечно променяща се.Нещата се променят, когато преживеят себе си.
В психологията е всеизвестен похватът на директното казване в очите.Ако някой прави нещо, което не ни харесва, отиваме и му казваме в очите какво прави и че не ни харесва.Това ВИНАГИ действа, човекът може да не спре да го прави, но ВИНАГИ се сеща, преди да го направи отново пред нас.Това остава в паметта му.

По същия начин, когато човек е такъв, какъвто е, какъвто е вътрешният му подтик, той се променя постоянно.Тъй като процесът на живеене е субективен, ние винаги действаме от и към себе си, затова арогантността, проявена към друг, е арогантност към себе си, нищо повече.
Затова такъв човек има нуждата да бъде арогантен(в конкретния случай).И ето го главният момент: Подсъзнанието на човека знае отлично законите на природата.Когато човек подсъзнателно желае да е арогантен, това означава, че подсъзнанието задейства процеса на промяна, като създава условия този човек да преживее себе си - да преживее своето информационно поле, за да продължи вечната му промяна.НИМА НЯКОЙ ТВЪРДИ, ЧЕ Е ПО-УМЕН ОТ ПОДСЪЗНАНИЕТО, ЗА ДА ОГРАНИЧАВА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ НА ПРОМЯНА ?

Затова по повод "Не правете това, което не искате да ви се случва!" аз съветвам - по дяволите не следвайте тези думи! Винаги правете това, което ви идва отвътре, защото всяка оценка е илюзия, всяка дуалонст е илюзия, емоционалността на всички емоционално натоварени понятия е илюзия и всичко е чисто и просто безпристрастно!

П.П.
Преди много време си мислех да направя списък със съответните разобличения на некадърната народна мъдрост, която е повече система от предразсъдъци на многовековната селска култура стил Санчо Панса, отколкото някаква мъдрост.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Добро и Зло
« Отговор #16 -: Август 21, 2009, 09:18:41 am »
... Да кажем, че човек иска да се отнесе арогантно с някого.Само че той не обича да се отнасят арогантно с него и се сеща за тази приказка, "Не правете това, което не искате да ви се случва!", затова той не се отнася така, както му се ще.

Фактът, че този човек има първосигналността да се отнесе арогантно, и има вътрешното влечение за това, означава, че такава е програмата му на мислене.Такова е информационното поле, което е изградил около себе си.С това, смятам, също сме съгласни всички.

Но какво се получава, когато той не проявява арогантността, която му идва да прояви? С това той не променя информационното си поле и със сигурност не променя програмата си на мислене.Бъдете убедени в това.По този начин човекът единствено влиза в конфронтация със себе си и подтикът към арогантност става или по-силен, или се видоизменя в друг подтик, запазващ референцията към арогантността.

Знаете ли как се изчиства едно информационно поле и как се препрограмира един начин на мислене? Природата го е измислила, защото тя е вечно променяща се.Нещата се променят, когато преживеят себе си....
Нещата не се променят, когато преживеят себе си. Всички зависимост и навици са доказателство за това. Даже може да се стигне до момент, когато си осъзнал погрешността на определено действие, но не можеш да устоиш на импулса да го извършваш, като се редуват периоди на удовлетворяването му, последвани от дълбоко съжаление за това, когато импулсът бъде удовлетворен и утихне.
Наистина е вярно, че да се въздържиш от това да бъдеш арогантен, но продължаваш да го желаеш в мислите си, не решава проблема. Всъщност мисловната нагласа се променя изключително трудно (нека не се самозаблуждаваме с противното), но не е невъзможно. Важното е да започнеш и да не се отказваш, въпреки множеството неуспехи, които вероятно ще последват. Тези неуспехи са такива само привидно и частично, а човек същевременно натрупва определени качества, които ще са му необходими за в бъдеще. Конкретно е необходимо самонаблюдение над собствените мисли, емоции и реакции спрямо събитията от обкръжаващата среда; разкриване на причините, които ги пораждат и осъзнаването на тяхната маловажност, незначителност, илюзорност, погрешност (в началото само логически, а след това и разбирайки го „с цялото си същество“); разкриване на механизмите в собствената ни психика, които раздуват тези причини, придават им фалшива тежест и ни карат да приемаме определен тип реакция спрямо тях като наша и като важна за нас, и по-този начин правейки ни зависими, карайки ни да реагираме по съответния начин. Човек, който иска да е арогантен е зависим от арогантността си. Това е импулс на който той не може да устои и този импулс може да бъде изкоренен (говоря за постоянно и изцяло, а не да бъде потиснат и заровен дълбоко в подсъзнанието ни) само чрез подсилване на неговата противоположност, докато последната го измести напълно. За каквото мисли човек, такъв и става. Но е нужно постоянство и търпение.
« Последна редакция: Август 21, 2009, 09:31:02 am от Iris »

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Добро и Зло
« Отговор #17 -: Август 21, 2009, 10:24:36 am »
Всъщност отказвам се от горните си думи.В крайна сметка въпросът е относно лична конституция.
След като променянето е перманентен процес, и преживяването е перманентен процес, тогава е безсмислено да се казва каквото и да е...

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Добро и Зло
« Отговор #18 -: Август 21, 2009, 11:47:00 am »
Не мога да се изразя добре сам, затова ще прибегна до цитиране:


"...Воистина аз не ги обичам - милозливите, които се чувстват блажени в своето страдание; премного им липсва срам.
Ако аз трябва да съм състрадателен, поне не бих желал да се назовавам такъв; а ако съм наистина такъв, то поне само отдалече.
С удоволствие забулвам главата си и бягам, преди още да са ме познали! Дано съдбата ми винаги да ме среща с нестрадащи люде, с които мога да споделя надежда, обяд и мед!
Воистина аз правех това-онова за страдащите: ала винаги ми се струваше, че постъпвам по-добре, като се учех по-добре да се радвам...
...
Затова аз си измивам ръката, помогнала на страдащия.
Защото, виждайки страдащия да страда, аз се срамувах от него заради неговия срам, а когато му помагах, наранявах жестоко неговата гордост...
...
Ала просяците би трябвало съвсем да се премахнат! Воистина човек се ядосва като им даде, па се ядосва и като не им даде!
Също и грешниците и гузните съвести! Повярвайте ми, приятели мои: гризенията на съвестта приучават към хапене.
Но най-лошото са дребнавите мисли.Воистина по-добре е да сториш зло, отколкото да мислиш дребнаво!
Наистина вие си казвате: "Злорадството от малки злини ни спестява често голямото злодеяние." Ала тук не би трябвало човек да пести.
Като цирей е голямото злодеяние: то сърби, дразни и се пуква - то говори честно.
"Виж, аз съм болест" - тъй говори злодеянието: това е неговата почтеност.
подобно на гъба е дребнавата мисъл: тя пълзи, спотайва се, заблуждава, че я няма, докле цялото тяло залинее и се разплуе от малки гъбички.
А на обсебения от сатаната аз ще прошепна на ухото това слово: "Още по-добре ще сториш да отгледаш своя дявол, докато порасне! Дори и за тебе съществува път към величие!(*) "


П.П.
(*) Ницше разглежда величието като неделима цялост, било то величие нагоре или величие надолу.За него величие е както голямото извисяване, така и голямото падение и постигането на величие той разглежда като добродетел (при него има особеност на "неполярна добродетел").Това иска да каже в случая, тъй като цитатът е след обсъждането на гледната му точка за величието.

И по темата:

Някой обръща ли внимание колко е странно? Специално величието е забравена добродетел.Елините, съществували много преди Ницше, също възпяват величието, независимо какво е и винаги му се възхищават, независимо в какво се изразява то.Възпяват великите благодеятели наравно с великите злодеи и възпяват великите богове наравно с най-презряните същества, които също разглеждат като богове заради величието им.

Но в днешно време, с напредването на поляризацията, добродетелите се променят и днес величието се постига само чрез благодеяние.

Тогава - какво по дяволите е "добродетел" ? Тъпа функция на мисълта, зависеща от нормите на социалната програма, която по себе си не представлява нищо съществено.И все пак някои омаловажават себе си дотолкова, че да посвещават живота си на нещо несъществено като добродетелта или противовеса й.
« Последна редакция: Август 21, 2009, 11:57:43 am от Спорт-Здраве4 »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Добро и Зло
« Отговор #19 -: Август 21, 2009, 21:09:28 pm »


   "Какво му пречи на човек да постъпи така, както природата му му шушне да постъпи във всяка една ситуация.Без мъдрост, без време, без оценки, просто да даде глас на вътрешния вик и да даде действие на подтика."
   ОТГ. - Защото не е живонно - поне някои са със съвест.
   "Съгласен съм с това правило, но то трябва да се спазва само, ако все още липсва разбиране за нещата и човек търси сигурност в комфортната зона на приемане от обществото.Дълбокият смисъл на тази клиширана реплика е следният:
   Да кажем, че човек иска да се отнесе арогантно с някого.Само че той не обича да се отнасят арогантно с него и се сеща за тази приказка, "Не правете това, което не искате да ви се случва!", затова той не се отнася така, както му се ще."
   ОТГ. - Този пасаж не го разбирам, много под или над нивото ми е. Моля някой да ми го разтълкува с думи прости. Какви морални ценности се съдържат в него?
   "Фактът, че този човек има първосигналността да се отнесе арогантно, и има вътрешното влечение за това, означава, че такава е програмата му на мислене."
   ОТГ. - Първосигналноста - опита на ПАВЛОВ с кучешките лиги - тя ли е движещият те стимул?  Програмата на мислене - начина на възприемане на заобикалящата среда се моделира от обществото, то определя кое е добро кое лошо. Търканията между личноста и обществото се дължат на различната скорост с която протичат промените.За да се избегнат стълкновенията има една програма наречена ВЪЗПИТАНИЕ. Запознатите с нея отричат възможноста за първосигналното реагиране при разумния човек. 
   "В психологията е всеизвестен похватът на директното казване в очите.Ако някой прави нещо, което не ни харесва, отиваме и му казваме в очите какво прави и че не ни харесва.Това ВИНАГИ действа, човекът може да не спре да го прави, но ВИНАГИ се сеща, преди да го направи отново пред нас.Това остава в паметта му."
   ОТГ. - Типично първосигнално. Когато казваме на децата да не пипат печката, те престават да правят това едва след като са се опарили - условен рефлекс.

По същия начин, когато човек е такъв, какъвто е, какъвто е вътрешният му подтик, той се променя постоянно.Тъй като процесът на живеене е субективен, ние винаги действаме от и към себе си, затова арогантността, проявена към друг, е арогантност към себе си, нищо повече.
   "Затова по повод "Не правете това, което не искате да ви се случва!" аз съветвам -по дяволите не следвайте тези думи! Винаги правете това, което ви идва отвътре, защото всяка оценка е илюзия, всяка дуалонст е илюзия, емоционалността на всички емоционално натоварени понятия е илюзия и всичко е чисто и просто безпристрастно!
    П.П.
Преди много време си мислех да направя списък със съответните разобличения на некадърната народна мъдрост, която е повече система от предразсъдъци на многовековната селска култура стил Санчо Панса, отколкото някаква мъдрост."
   ОТГ. - За последните два абзаца мога само да възкликна: О Боже, прости му, то не знае що дума (пише)!!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Добро и Зло
« Отговор #20 -: Август 22, 2009, 00:42:31 am »
...
Но най-лошото са дребнавите мисли.Воистина по-добре е да сториш зло, отколкото да мислиш дребнаво!
От двете наистина злото е по-добрия вариант. Доста сложна тема. Истинското зло е застоят, статичността, еднообразието.

Някой обръща ли внимание колко е странно? Специално величието е забравена добродетел.Елините, съществували много преди Ницше, също възпяват величието, независимо какво е и винаги му се възхищават, независимо в какво се изразява то.Възпяват великите благодеятели наравно с великите злодеи и възпяват великите богове наравно с най-презряните същества, които също разглеждат като богове заради величието им.
Величието не е добродетел. То е просто оценка на притежаваните от човека качества и добродетели. Добродетел обаче е примерно героизмът, който е нещо повече от смелостта и при елините е бил обект на върховна почит. И с право. Славата може да върви ръка за ръка с героизма, но тя не е добродетел, а израз на общественото мнение.


Тогава - какво по дяволите е "добродетел" ? Тъпа функция на мисълта, зависеща от нормите на социалната програма, която по себе си не представлява нищо съществено.И все пак някои омаловажават себе си дотолкова, че да посвещават живота си на нещо несъществено като добродетелта или противовеса й.
Не, добродетелта е нещо реално и изначално съществуващо в човешката същност. От ума идва оценката „аз съм добродетелен, защото...“, която най-често почти не отговаря на действителността и има за цел човек просто да създаде една фалшива маска, която да повиши самочувствието му и чрез която да си придаде повече значимост. Но зад всяка добродетел съществува определен духовен неин прототип, който не е сътворен от хората и към който хората могат единствено да се приближават. Хората могат само да променят схващанията си за този прототип и да го прилагат според това в живота си, но не и да го променят.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Добро и Зло
« Отговор #21 -: Август 22, 2009, 11:03:11 am »
mitko, може да си мислиш че медитираш от 40 години, може да си мислиш, че ще продължаваш да го правиш още 40 години, можеш да си измисляш още стотици въображаеми приятели, само че нищо от това, което в момента си мислиш, няма да промени факта, че от 40 години насам яко си забил.

Задръстил се се като воден филтър на пералня още в началото и когато си станал на години си спрял даже да пускаш и малкото вода от преди - сега си като ръжда в скоростна кутия.Продължавай да се заблуждаваш с това, което наричаш медитации, но знай едно - атрофията на логиката е проблем на цялото ти поколение, не само на теб! Това, с което трябва да се справиш, е плесента на цяло едно отминало време, от която малко хора дори днес успяват да се отърват!

Това е всичко лично, което имах да ти кажа и за последен път те адресирам, защото не разговарям с хора, които карат на "прости му боже".Само че не си мисли, че няма да разобличавам гнилите фосили на поколението ти, които заравяш като мини навсякъде.


И понеже ми даваш добра възможност да обърна внимание на особено важен поглед върху поведението на човека, ще се възползвам от това.

Факт за съзнанието:
Можем да си представим разширяващото се съзнание като концентрични сфвери, или кръгове.
Първата сфера е инстинктът, неспособен да разсъждава, а само да изпълнява списък с инструкции.
Втората(по-широка) сфера е разумът - способен да разсъждава.Инстинктът не може да осъзнае разума, но разумът може да осъзнае инстинкта, защото той е вътрешна за него сфера.
Следващата сфера е интуицията - тя е превъзмогнала разсъждаването и просто знае.Разумът не може да си я обясни, но тя знае какво е разумът.

Това продължава до безкрай.

факт за телата:
На всички ни е известна йерархията на неплътните тела при човека и това, че плътното му тяло се съдържа във всички тях (концентрично).

Следва да обърнем внимание:
Ясно ни е, че сме тук, за да преживеем този свят чрез физическо тяло.С цел да се сдобием с опита да притежаваш физическо тяло. Това е целта, и е ясно, че я извършваме съзнателно...но какъв е механизмът на нейното извършване?
Когато съзнанието обслужва нуждите на тялото, самото съзнание се сдобива с опита на физическото тяло.И когато съзнанието обслужва нуждите на тялото, тогава се получава така, че тялото, ЧРЕЗ СВОИТЕ НУЖДИ, обслужва целта на съзнанието - да се сдобие с физически опит.

Това е двояка връзка и обръщам внимание, че тази гледна точка е специално за хората, които разделят плътното от неплътното.В блога си обръщам достатъчно внимание на това, че между плътно и неплътно разлика не съществува.


Това, което слепци като mitko пропускат да видят за 40 години медитация:

Това, което движи нещата, се намира в центъра на всичко концентрично.В най-дълбокото ниво се намира онова, което образно се нарича Искра, или Волята за живота, самото ЖЕЛАНИЕ ЗА СДОБИВАНЕ С ОПИТ.

Инстинктът обслужва тази Воля за живот.Въпросът е доколко Волята на живот може да се сдобие с израз.Разумът предоставя много по-добро изразяване на Волята за живот от инстинкта.В този смисъл човек рядко осъзнава, че разумът обслужва желанията на инстинкта по по-адекватен начин.Интуицията пък покрива онези желания на Волята за живот, които разумът се провяля да задоволи.

По този начин колкото по-широко е съзнанието, толкова по-добре задоволява волята за живот, която е в долбинния център, която е първопричината.

Съзнанието е създадено с тази цел.Разширяването на съзнанието образува директна пропорция с волята за живот - колкото е по-силна тя, от толкова по-широко съзнание има нужда, за да има задоволителен израз.

И когато съзнанието започне да служи за ограничаване на волята за живот, вместо за намирането на по-добри начини за нейното задоволяване, процесът се обръща - волята за живот се свива и съзнанието на свой ред се затваря.

И това е ефектът от всяко ограничение.


П.П.
Да, зная, че нещата могат да се опишат и отвътре-навън и отвън-навътре.Има ли значение въобще.
И да - преодоляването на физическите нужди не е целта, това е само етап от изучаването на физическия опит.Когато строиш една сграда, ти знаеш и как да я разрушиш.И ако никога не си разрушавал сгради, а само си строял, нима можеш да кажеш, че знаеш всичко за строенето на сгради?
Така е и с физическото - преди да се преодолее, трябва да се задоволи.След като се задоволи, единственото ново нещо може да бъде научено чрез опита на неговото преодоляване.
« Последна редакция: Август 22, 2009, 11:14:38 am от Спорт-Здраве4 »

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Добро и Зло
« Отговор #22 -: Септември 06, 2009, 11:26:41 am »
Човек е свършил, превърналнал се е в жив мъртвец не когато престане да обича, а да мрази. Омразата съхранява, в нея, в нейния химически състав е заложено "тайнството" на живота. Не случайно тя си остава най могъщият стимулатор, изнамерен някога, при това добре понасян от всеки организъм, дори от най - изнемощелия.

Наивната душа още не е разядена от скептицизъм и свръхинтелигентност...

Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава.

Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнина. Наздраве за тъмнината !


Някой знае ли от кого са тези цитати?

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Re:Добро и Зло
« Отговор #23 -: Септември 06, 2009, 12:12:41 pm »
Ааааа, пропуснал си, Спорте, един, също много актуален: Отчаянието е опият, то докарва съзнанието до безразличие.
Ииии не на последно място, още нещо интересно: Познанието е антихуманно, то има свойството да отчуждава.
...water can flow, and water can crash...

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Добро и Зло
« Отговор #24 -: Септември 09, 2009, 21:39:11 pm »
      Заядливко, в тебе се оглеждам аз!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Добро и Зло
« Отговор #25 -: Септември 21, 2009, 23:42:52 pm »
      Ти защо откри тази тема като я има във форума много отдавна?
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Добро и Зло
« Отговор #26 -: Септември 22, 2009, 15:02:32 pm »
Защото когато натиснеш бутона за гласуване, за първи път си предизвикан да се замислиш къде се намираш.Понеже това става рядко, затова е бутонът за промяна на гласа - за да гласуваш втори път, след като се замислиш първия път.


Не е важна темата на заглавието - важна е самата анкета, без заглавието.
« Последна редакция: Септември 22, 2009, 15:03:19 pm от Спорт-Здраве4 »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re:Добро и Зло
« Отговор #27 -: Октомври 27, 2009, 18:33:09 pm »
Амброуз каза:
– Магьосничеството и реалността са двете единствени реалности.
И продължи:
– Магията се оправдава от чадата си – те ядат корички хляб и пият чиста водица с много повече радост, отколкото преялите епикурейци.
– Вие говорите за светците?
– Да. Но също и за грешниците. Струва ми се, че изпадaте в характерната грешка за всички, които ограничават духовния свят до областите на върховното Добро. Върховно перверзните люде също са част от духовния свят. Обикновеният плътски и чувствен човек никогa няма да бъде истински светец. Но и истински грешник – също. Повечето от нас са противоречиви създания и не заслужаваме особено внимание. Вървим по пътя си, ровим се във всекидневната сивота, без да разбираме дълбинното значение на нещата. Точно затова Доброто и Злото в нас са еднакви – случайни, незначителни.
– Значи, според вас, истинският грешник, както и истинският светец, са аскети?
– Великите в Доброто и в Злото отхвърлят несъвършените подобия и вървят към прекрасните оригинали. Аз не се съмнявам, че най-светият от светците никога не е извършвал добри дела в обикновения смисъл на думата. А от друга страна – съществуват пропаднали до дъното на пропастта на Злото хора, които през целия си живот не са извършвали онова, което наричате „лоша постъпка”. За миг той излезе от стаята. Котгрейв се обърна към приятеля си и му благодари, че го е запознал с Амброуз.
– Великолепен е – каза той. – Никога не съм виждал подобна откачалка.
Амброуз се завърна с нова бутилка уиски, наля и на двамата. Разкритикува свирепо сектата на въздържателите, но на себе си сипа само вода. Щеше да продължи монолога си, когато Котгрейв го прекъсна.
– Парадоксите ви са чудовищни. Можело човек да бъде велик грешник и въпреки това да не е извършил нищо престъпно? Хайде де!
– Ужасно грешите – възрази му Амброуз. – Аз никога не се занимавам с парадокси, макар много да ми се иска. Казвам само, че човек може да е страхотен познавач на бургундски вина, но никога да не се е докосвал до киселяка от кръчмите. По-скоро повтарям брадати истини, а не парадокси, нали? Вие реагирате така, защото нямате представа какво точно е грехът. Естествено, съществува връзка между огромния Грях и така наречените лоши постъпки: убийство, кражба, фалшификация и пр., но връзката е като между азбуката и гениалната поезия. Заблуждението ви е широко разпространено: както всички, вие сте свикнал да разглеждате нещата през специални очила. Ние мислим, че човекът, който ни е сторил зло – на нас или на съседите ни – е лош човек. От социална гледна точка, той наистина е такъв. Но нима не осъзнавате, че в основата си Злото е самотно, че то е страст на душата? Обикновеният убиец не е грешник в истинския смисъл на думата. Той е опасно животно, от което трябва да се избавим, за да си спасим кожата. Бих казал, че е хищник, а не грешник.
– Всичко това ми изглежда доста странно.
– Ни най-малко. Убиецът убива по негативни, а не по позитивни причини, не му достига нещо, което притежават не-убийците. Напротив, злото е напълно позитивно. Но позитивно в друг смисъл. И е крайно рядко. Няма съмнение, че истинските грешници са по-малко от светците. Що се отнася до онези, които вие наричате престъпници – то те са същества, които не пречат и обществото има причини да се пази от тях. Но, повярвайте ми, между антиобществените им действия и Злото съществува значително разстояние.
Ставаше късно. Приятелят, който доведе Котгрейв у Амброуз несъмнено вече беше слушал теориите. Той скучаеше и се усмихваше лукаво, но Котгрейв започваше да си мисли, че „безумецът” може би всъщност беше мъдрец.
– Знаете ли, че страшно ме заинтригувахте? – каза той.
– Значи смятате, че ние не разбираме истинската природа на Злото?
– Надценяваме го. Или пък го подценяваме. От една страна наричаме грях нарушението на обществените правила, социалните табута. Това е абсурдно преувеличение. От друга страна, отдаваме такова огромно значение на „греха”, състоящ се в посягането върху имуществото ни или върху жените ни, че напълно изгубваме от поглед истински ужасните неща в големите грехове.
– Но какво тогава е грехът? – попита Котгрейв.
– Принуден съм да отвърна на въпроса ви с въпрос. Какво ще изпитате, ако котката или кучето ви започне да ви говори с човешки глас? Ако розите в градината ви запеят? Ако пътната настилка започне да наедрява пред очите ви? Е добре, подобни примери могат да ви дадат мъглява представа какво точно е грехът. Оставащият до този момент равнодушен трети участник в беседата изведнъж скочи:
– Ей, вие и двамата се побъркахте. Отивам си у дома. Изпуснах последния трамвай и ще трябва да ходя пеша. След напускането му, Амброуз и Котгрейв се наместиха още по-удобно в креслата. Светлината на лампите започна да избледнява в мъглата, която призори заледи прозорците.
– Учудвате ме – каза Котгрейв. – Никога не съм мислил за тези неща. Ако наистина сте прав, то трябва да обърнем всичко с главата надолу. Значи според вас, същността на греха е...
– Грехът е опит за превземане на небето с щурм – каза Амброуз. – Според мен той се състои в стремежа по забранен начин да се проникне в друга, висша сфера. От казаното ще ви стане ясно защо е толкова рядък. Всъщност малцина имат желание да проникват във високи или ниски сфери, независимо дали с позволени или със забранени средства. Светците не са много. Но грешниците, в смисъла, който аз им придавам, са още по-малко. А и гениите, които присъстват и в двете групи, никак не са много... Но може би е по-трудно да станеш истински грешник, отколкото истински светец.
– Защото грехът е дълбоко противоположен на нашата природа?
– Точно така. Светостта изисква велико или почти велико усилие, но подобно усилие се вписва в естествените пътища от миналото. Необходимо е човек да преоткрие своя екстаз отпреди грехопадението. А грехът е опит да заграбим такъв екстаз и такова знание, които никога не са ни били дадени. Който се домогва към тях, става демон. Казах ви, че обикновеният убиец не е непременно грешник. Мисля си например за Жил дьо Ре. Вижте, ако Доброто и Злото са еднакво далеч от обсега на съвременния обикновен, социален и цивилизован човек, то все пак Злото като че ли му е значително по-чуждо. Светецът се старае отново да придобие отдавна изгубения дар; грешникът иска онова, което никога не е притежавал. В най-общ смисъл, той всъщност повтаря грехопадението.
– Католик ли сте? - запита Котгрейв.
– Да.
– Тогава какво мислите за заповедите, в които смъртни грехове са наречени неща, които вие отнасяте към незначителните престъпления?
– Моля ви, забележете, че в светите скрижали на моята религия непрекъснато се появява думата „маг”, която изглежда ключова. Дребните престъпления, наречени грехове, се ползват с това определение, когато преследваният от моята религия маг стои зад извършителя им. Маговете използват породените от материалния и социалния живот човешки недостатъци като оръдия за постигане на мерзките си цели. Позволете ми да ви кажа следното: нашите висши чувства до такава степен са се притъпили, ние до такава степен сме натъпкани с материализъм, че дори не бихме познали истинското Зло, ако не дай си Боже го срещнем.
– Но нима няма да усетим разтрисането, ужаса от сблъсъка? Споменатият преди малко от вас ужас – да чуеш пеещи рози?
– Ако бяхме естествени индивиди – щяхме. Децата и някои жени изпитват подобен ужас. Но условностите, цивилизацията и образованието заглушават и затъмня-ват природата за по-голямата част от нашите съвременници. Понякога можем да разпознаем Злото по ненавистта му към Доброто – само това, а и то става чисто случайно. В действителност изчадията на Ада се движат сред нас незабележими.
– Смятате ли, че те и сами не осъзнават злото, което въплъщават?
– Да, убеден съм. Истинското Зло в човека е като святостта или като гения. То е екстаз на душата, който се изплъзва от съзнанието. Човек може да бъде безкрайно, чудовищно лош и да не подозира, че е такъв. Но, повтарям: Злото в истинския смисъл на думата се среща от дъжд на вятър. Струва ми се, че дори появите му стават все по-редки.
– Старая се да следя мисълта ви – каза Котгрейв. – Искате да кажете, че истинското Зло всъщност е доста по-различно от онова, което ние наричаме Зло?
– Точно така. Жалък нещастник, подгрят от алкохола, се връща в къщи и убива с ритници жена си и децата си. Той е убиец. Но Жил дьо Ре също е убиец. Усещате ли пропастта, която ги разделя? И в двата случая определението е едно и също, но вложеният в него смисъл е различен. Несъмнено същото слабо сходство съществува между всички „социални” и дълбоко духовни грехове, но в единия случай става дума за сенки, а в другия – за реалности. Ако имате предразположение към теологичните разсъждения, може би ще ме разберете.
– Честно да си призная, никога не съм отделял внимание на теологията – призна Котгрейв. – Искрено съжалявам, но за да се върнем към нашата тема, моля, кажете: смятате ли, че грехът е нещо окултно, тайно?
– Да. Той е адско чудо, така както светостта е свръхестествено чудо. Истинският грях се спуска до такова ниско равнище, че ние дори не подозираме съществуването му. Той е като най-ниската нота, изсвирена на органа, толкова ниска, че никой не я чува. Понякога са възможни неуспехи, падения, които отвеждат в лудницата или към още по-страшен край. Но в никакъв случай не бива да смесваме греха със социалните злодеяния. Спомнете си Апостола: той говори за „другата страна” и прави разлика между благодетелните постъпки и милосърдието. Можем да раздадем всичко на бедните, но да не сме милосърдни, можем да избегнем всички грехове и все пак да сме създания на Злото.
– Странна психология! – възкликна Котгрейв. – Но признавам, че тя ми харесва. Предполагам че според вас истинският грешник може да мине за безобиден персонаж?
– Разбира се. Истинското Зло няма нищо общо с обществото. И Доброто също. Смятате ли, че ще изпитате „удоволствие” в компанията на Свети Павел? Или че ще се „разбирате отлично” с рицаря Галахад? Същото е с грешниците и със светците. Ако срещнете истински грешник и разпознаете греха в него, то несъмнено ще бъдете потресен от ужас. Но е възможно и да не откриете причина, поради която той да не ви „хареса”. Напротив – далеч по-вероятно е, че ще забравите за греха му и ще се почувствате приятно около него. При все това!... Не, никой не е в състояние да отгатне колко ужасяващо е истинското Зло!... Ако в това зараждащо се утро розите и лилиите в градината изведнъж запеят, ако мебелите в този дом тръгнат с парадна крачка, както в разказа на Мопасан!
– Радвам се, че се върнахте към сравнението си – каза Котгрейв, – защото исках да разбера: на каква проява в историята на човечеството съответства подобно разиграване на предметите? Още веднъж ви питам, какво точно е грехът? Бих искал най-после да чуя конкретен пример. За първи път Амброуз се поколеба:
– Вече казах, че истинското Зло се среща рядко. Изключително виновният за изпразването на святостта от смисъл материализъм е направил още повече, за да подтисне Злото. Земята ни изглежда толкова удобна, че нямаме желание нито да се катерим нависоко, нито да се спускаме ниско. Нещата се развиват така, сякаш специалистът по Ада е обречен на чисто археологически изследвания.
– И все пак ми се струва, че търсенията ви са стигнали до съвременността?
– Виждам, че интересът ви е действителен. Е добре, признавам, че посъбрах разни документи...


Откъс от книгата на Луи Повел и Жак Бержие "Утрото на Магьосниците"
« Последна редакция: Ноември 06, 2009, 06:34:16 am от H. »

Неактивен LORA_DANA

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Добро и Зло
« Отговор #28 -: Октомври 28, 2009, 14:41:55 pm »
Бог, често ми е казвал, че Злото е Неговото малко, любимо дете, разбирах, но не осъзнавах казаното, защото ЗНАМ, ЧЕ НЯМА НИЩО ИЗВЪН БОГ И ЗЛОТО Е САМО ЧАСТ ОТ НЕГО, изведнъж- наскоро осъзнах, какво е Злото- то е онзи строг учител пред когото ние на практика ДОКАЗВАМЕ докъде сме с уроците на Вярата, Прошката и Любовта , ЗАЩОТО ЗЛОТО ИЗВЪН НАС НЕ СЪЩЕСТВУВА, НИЕ С НАШИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ЧУВСТВА ГО ЗАХРАНВАМЕ С ЕНЕРГИЯ.

Неактивен lokmar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 239
Re:Добро и Зло
« Отговор #29 -: Октомври 28, 2009, 14:54:09 pm »
Къде е този бог дето говори ?
Няма добро и зло това са приказки за деца.
« Последна редакция: Октомври 28, 2009, 15:44:15 pm от Mirotvorec »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27