Приказки за размисъл

[neven]

ГРАД АЛОПАТ

Майк Адамс

    Имало едно време един град, наречен Град Алопат. В него живеели много хора, имало много улици и автомобили, но поради ограниченията в бюджета, никъде в Град Алопат нямало знаци “Stop” и светофари.

Не било изненадващо, че пътните инциденти били обичайно явление. Автомобилите се удряли един в друг на почти всяко кръстовище. Но бизнесът на автосервизите и местните болници процъфтявал, което ги правело основни отрасли в икономиката на Град Алопат.

С нарастването на населението на Град Алопат, броят на пътните злополуки достигнал тревожно равнище. Отчаян, градският съвет наел като консултант срещу солидно възнаграждение д-р Уест – лекар от Моторната Дивизия (M. D.), за да намери решение на проблема.

В продължение на много дни д-р Уест проучвал пътните инциденти. Той носел със себе си огромен инструментариум и апаратура – микроскопи, уреди за химически анализ, лабораторно оборудване – които влезли в употреба като част от неговите проучвания. Гражданите на Град Алопат наблюдавали с огромно любопитство работата на д-р Уест, който педантично документирал и анализирал всяко пътно произшествие и очаквали крайния му доклад с голям интерес.

След седмици изследвания д-р Уест събрал обществеността на Град Алопат на общоградски митинг, за да оповести своя доклад. Там, изправен пред целия градски съвет и повечето жители на града, той обявил своите открития: “Пътните произшествия се предизвикват от следите, които автомобилите оставят по пътя, когато използват спирачки.”

Както обяснил д-р Уест, той констатирал и документирал почти 100 процентова корелация между пътните инциденти и наличието на следи от използване на спирачки. “Навсякъде, където наблюдавахме автомобилни катастрофи – разяснил д-р Уест - открихме също и следи от спирачки.”

Градът боледува от “Спирачна болест”, заявил докторът и реакцията спрямо тази обхванала целия град епидемия, “не изисква нищо повече от това Спирачната болест да бъде лекувана като се направят улиците спирачко-устойчиви”, възкликнал д-р Уест под бурните аплодисменти на гражданството.

Общинският съвет платил на д-р Уест обещаното възнаграждение, след което помолил добрия доктор да предложи начин за лечение на Спирачната болест. Не щеш ли, за късмет на града д-р Уест съвсем наскоро бил в командировка до Хаваите на разноски на химическа компания, произвеждаща пътекаменти – специални химикали, използвани за третиране на пътища при точно такива ситуации. Докторът препоръчал на градския съвет специално химическо покритие – тефлон.

“Ние можем да излекуваме тази Спирачна болест като покрием улиците с тефлон”, предложил д-р Уест дълбокомислено. “Така улиците ще станат спирачко-устойчиви и пътните инциденти ще спрат напълно.” Той продължил с подробно описание на физическите свойства на тефлона и как това покритие с почти нулев коефициент на триене ще обезсърчи спирачките на всички моторни превозни средства.

Съветът охотно се съгласил с д-р Уест и приел закон за нов данък, чрез който трябвало да се набавят пари, за да се закупи достатъчно тефлон за покриване на всички улици в града. За няколко седмици всички улици били напълно покрити с тефлон, така че следите от спирачки изчезнали изцяло.

Градският съвет отново платил на д-р Уест полагащото му се възнаграждение и му благодарил за експертното мнение. Проблемът с пътните произшествия в Град Алопат е решен, сметнали съветниците. Макар лечението да излязло скъпо, те били убедени, че то си заслужава похарчените пари.

Но нещата в Град Алопат не вървели добре. Броят на пътните злополуки нараснал четворно. Болниците били претъпкани с пострадали от катастрофи. Бизнесът на автосервизите изживявал невиждан бум, така че почти всички градски съветници решили да си отворят или собствени магазини за автомобилни резервни части, или да инвестират във вече съществуващите.

Седмица след седмица, все повече жители на Град Алопат били осакатявани от катастрофи, а колите им непрекъснато били чупени и почти не излизали от сервизите. Несметни пари влизали в джобовете на собствениците на магазини за резервни части, болници, фирми за пътна помощ и автоморги.

Заместник-кметът на града по икономическите въпроси, наблюдавайки този ръст на икономическата активност, обявил, че Град Алопат е в период на невиждан стопански разцвет. Икономиката на града била по-здрава от всякога и град Алопатчани ги очаквала година на огромен стопански просперитет!

Автосервизите и магазините за резервни части предлагали много работни места. Болниците се нуждаели от все по-многоброен медицински персонал. Всички пунктове на Бърза помощ, служби за пътна помощ и автомобилни стъкларски работилници били облепени с обяви “Спешно набираме персонал!” Безработицата спаднала до нула.

Но пътните инциденти продължавали да зачестяват. Само че вече нямало следи от спирачки.

Градският съвет бил объркан и смутен. Хората там мислели, че са решили проблема. Спирачната болест била изкоренена чрез тефлоновото лечение. Защото катастрофите продължават?

Съветът свикал общоградски митинг, на който проблемът да бъде обсъден отново и след кратка дискусия един стар отшелник, който живеел в крайградската гора, се обърнал към съгражданите си. “Такова нещо като Спирачна болест не съществува”, казал той смирено. “Тази болест беше измислена от компанията за пътекаменти, за да продава своите тефлонови покрития.”
Жителите на Град Алопат били ужасени да чуят такова твърдение. Те знаели, че Спирачна болест съществува. И докторът казал същото. Как смее този отшелник, който няма диплома от Моторната Дивизия (M. D.), да изразява друго мнение? Как може по такъв начин да оспорва колективната мъдрост на града?

“Това е елементарен проблем”, продължил отшелникът. “Всичко, което се иска от нас, е да поставим знаци ‘Stop’и светофари по кръстовищата. И тогава катастрофите ще спрат”.

Мигновено един общински съветник попитал: “Но как ще си позволим да купим знаци‘Stop’? Та ние изхарчихме всичките си пари за тефлоновото лечение!”

Жителите на града се съгласили. Те нямали пари за купуване на знаци ‘Stop’.

Друг общински съветник добавил: “А и по какъв начин ще спираме с колите все пак? Всички улици са покрити с тефлон. Пък и ако поставим знаци ‘Stop’, значи да обезсмислим всички разходи, които направихме за тефлона!”
Жителите на града отново се съгласили. Какъв е смисълът от ‘Stop’-знаци, след като и без друго не могат да спират с колите си?

Отшелникът отговорил: “Но ‘Stop’-знаците ще елиминират необходимостта от тефлон. Хората ще могат да спират колите си и катастрофите ще престанат. Решението е просто.”

Какво, обаче, би станало, ако ‘Stop’-знаците действително се окажат ефикасни? – чудели се хората. Как би повлияло това на процъфтяващата икономика на Град Алопат? Осъзнавайки последиците, един здравеняк-старец, който притежавал малък автосервиз, подскочил и казал: “Ако поставим тези знаци ‘Stop’ и пътните инциденти намалеят, трябва да уволня повечето си работници!”

Точно в този момент повечето от жителите на града схванали, че работните им места стават несигурни. Ако се поставели ‘Stop’-знаци, почти всички щели да станат безработни. Всички те имали работа в пунктовете на Бърза помощ, автосервизите, болниците и службите за поддръжка на тефлоновото покритие. Някои вече били търговски представители на компанията за пътекаменти. Други внасяли автомобилни стъкла, гуми за автомобили, стомана и други части за коли. Неколцина особени хитри измежду тях натрупали състояние от продажба на инвалидни колички и патерици на осакателите след катастрофа.

Един предприемчив млад господин започнал да издава научно списание, в което се публикували изследователски статии, описващи различните видове Спирачна болест, които били наблюдавани и документирани. Друг човек – почитател на фитнеса – организирал ежегодни благотворителни надбягвания с цел набиране на парични средства за лечение на Спирачната болест. Това било много популярно мероприятие и всички жители на града участвали по най-добрия начин, на който били способни – с бягане, ходене или като се състезавали с инвалидните си колички.

По един или друг начин, всички хора в Град Алопат били икономически обвързани със Спирачната болест.

Страхувайки се да не загубят този икономически просперитет, жителите на града гласували за основаването на нова Обществена агенция за безопасност – Агенция на Хората, шофиращи Леки коли (АХЛ1). Тази АХЛ трябвало да се занимава с контрола, одобряването или забраната на всички видове пътна сигнализация, технологии и химически покрития, свързани с градската пътна мрежа.

Членовете на Борда на директорите на АХЛ били избрани измежду бизнес-лидерите на общността – един собственик на автокъщи, собственикът на компанията за Спешна помощ и, разбира се, д-р Уест.

Скоро след учредяването си АХЛ излязла с официално становище, че Спирачната болест всъщност си е съвсем реална – факт, който бил документиран старателно от един доктор в наскоро публикувана в градското списание “Спирачна болест”. Тъй като липсвали каквито и да било проучвания, доказващи, че ‘Stop’-знаците са ефективни в редуцирането на броя на пътните произшествия, АХЛ се произнесла, че ‘Stop’-знаците са обявени за незаконни и че всеки човек, който се опитва да продава‘Stop’-знаци, ще бъде предаван на прокуратурата за измама и ще бъде затварян в градския затвор.
Това успокоило населението на Град Алопат. С АХЛ зад гърба си, те чувствали, че работните им места са запазени. Те можели да продължат живота си на икономически проспериращи хора, да се радват на сигурната си работа, знаейки, че АХЛ ще обяви извън закона всеки опит за посегателство над техния поминък. Те продължават да катастрофират непрекъснато с колите си, но поне работните им места не са застрашени.

И така си продължил животът в Град Алопат. Поне за още известно време. Но тъй като пътните произшествия зачестявали с отчайващо висок темп, все повече и повече жители на Град Алопат били осакатявани или убивани. Много от тях останали приковани на легло, неспособни да работят, заради нараняванията си.

В един момент населението на града се стопило. Някога процъфтяващият Град Алопат накрая се превърнал в Град на Призраците. Болниците затворили врати, АХЛ била разформирована, списание “Спирачна болест” спряло да излиза.

Накрая, малцината останали живи жители на града осъзнали, че от Спирачната болест, от тефлоновото покритие и от АХЛ не последвало нищо добро. Вече никой не живеел добре, защото всичките пари на града били прахосани заради болестта – за тефлонови покрития, за автомобилни части и за спешни отделения. Никой не станал по-здрав, нито по-щастлив, нито можел да разчита на дълъг живот. Повечето, всъщност, загубили целите си семейства от Спирачната болест.

  Отшелникът ли? Той продължил да живее извън града, в дома си в края на един лъкатушещ черен път и живеел простичък живот – без автомобили, без пътища, без тефлон и без АХЛ.
Той надживял всички жители на Град Алопат. Работел си в градината, правел си дълги разходки в гората, събирал корени, листа и плодове, с които се хранел. През свободното си време правел ‘Stop’-знаци, докато чакал появата на следващото поколение и с надеждата, че хората от него ще бъдат по-склонни да се вслушат в съвета на един стар отшелник с шантавата идея:

...че превенцията е отговорът, а не третирането на симптомите!

[neven]

Да си простиш

    Ж ивял едно време човек, който като му дошло времето, умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно. Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека.
Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него.
Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога.
- Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая.
- Господи, не ми е добре в твоя рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош.
- А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки.
- Ти си могъщ и милосърден, - казал човека. - Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо.
- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш.
И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но така човекът забравил за ненавистта,  за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети. Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света.
Уплашил се човека. Не знаел кой е , откъде идва и накъде отива.
Помолил Бог да му върне спомените от които се срамувал.
 Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата. И тогава човекът отново попитал:
- Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В ада ли?
- Върни се в рая, - отговорил Творецът, - аз не съм създавал нищо друго освен рая, а ада ти го носиш в себе си.
И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога.
- Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете.
- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш.
И Бог простил всичко, което човекът е извършил. И човекът се върнал в рая. Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога.
- Какво искаш сега? – попитал Бог.
- Господи! – казал човекът. – Пак не ми е добре в твоя рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!
- Очаквах такава молба, - отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна....


  Приятели, помнете, любовта започва с прошката и приемането на самия себе си! И никой не може да направи това вместо вас!...

[merulious]

Срещам те...
 Слушам те...
  Говоря ти...
   Прегръщам те...
    Целувам те...
     Притежавам те...
      Притискам те...
       Обсебвам те...
        Поглъщам те...
         Задушавам те...
          Обичам те...?
                                       (Хорхе Букай)

[neven]

Маймуни на път

Джани Родари

    Е дин ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала:
— Какво се вижда?
— Клетката на лъва, басейна на тюлените и къщата на жирафа.
— Колко е голям светът! Колко е поучително да се пътува!
Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд.
— Какво се вижда сега?
— Къщата на жирафа, басейна на тюлените и клетката на лъва.
— Колко е чуден светът, колко е поучително да се пътува!
Тръгнали отново на път и спрели чак по залез.
— Какво има за гледане?
— Клетката на лъва, къщата на жирафа и басейна на тюлените.
— Колко е досаден светът: все едни и същи неща се виждат. Не е нужно да се пътува.

Разбира се, че така не е нужно — пътували, пътували, но не били излезли от клетката и само обикаляли в кръг като конете на някоя въртележка.

[merulious]

Това не е приказка, но...

Маската на злото
(Бертолт Брехт)

На стената ми виси дървена японска маска
На зъл демон, изписана със златен лак.
Съчувствено разглеждам
Изпъкналите жили по челòто, издаващи
Как уморително е да си зъл.

[aldonea]

  ПРЕКРАСНА ПРИКАЗКА С МНОГО ИЗВОДИ!!!
     Случка разказана от БЕИНСА ДУНО.
 Влизам в един дом. Майката с точилката бие едно малко момиченце. Момиченцето плаче. -Извинете госпожо, рекох, ти го опитваш дали хубаво знае да пее. Казвам: Доста хубав глас. Отлична певица ще стане. Гласът е много ясен. Като взема тоновете са много верни. Основният тон много добре взема, мекота има, топлина има, светлина има и сила има. Щом майката бие детето, човек става от него. Дете, което плаче, човек става от него, дете което не плаче, човек не става. Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон -както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако той възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко. 

[Tangrata_]

По памет ли си го писала? Последното изречение ми изглежда ужасно объркано.

Не че първата част и тя не е объркана. Аз лично не разбрах какъв е изводът. Трябва или не трябва да биеш децата? Наистина нищо не разбрах.

[fishbone]

По памет ли си го писала? Последното изречение ми изглежда ужасно объркано.

Не че първата част и тя не е объркана. Аз лично не разбрах какъв е изводът. Трябва или не трябва да биеш децата? Наистина нищо не разбрах.

  Аз разбрах извода и той е: ДА не вярваме на такива отвлечени и сладкоувъртяни историй. Значи това дете като порасне незнам дали ще стане певица ама най-малкото трябва да спуква от бой майка си баба си който свари. Щото видите ли както постъпваш така и с тебе ще постъпват т.н.  
Има нещо много и антихуманно(въпреки,че нали от добро сърце го налагаме) и долно в домашното насилие/агресия/спрямо децата. Те така и животните не правят. Ама човек е способен не само да налада себеподобното а ми и да го изяде, като китайците.

[aldonea]

По памет ли си го писала? Последното изречение ми изглежда ужасно объркано.

Не че първата част и тя не е объркана. Аз лично не разбрах какъв е изводът. Трябва или не трябва да биеш децата? Наистина нищо не разбрах.

   Копирах приказчицата както е в книгата. Когато се прочете бавно и с концвнтрация допускам, че всеки може да я разбере.
Определено смятам, че ако майката не е пляскала детето си, то ще опита плесниците на живота, а също и ако като малки не е имало поводи за плач, то като порастнем, плачът ни е в повече. Също, мислите ни проектират нашето бъдеще.
Не става дума за домашно насилие или изобщо за насилие, а за възпитание от майката(все пак има деца, които и от това възпитание се налага да опитат  ), не съм привърженик на агресивните методи за възпитание, но "РЪКАТА НА МАЙКАТА Е ДОБРА И КОГАТО ГАЛИ И КОГАТО БИЕ, А ОБЩЕСТВОТО БИЕ САМО С ГРУБАТА РЪКА".   

[Tangrata_]

Определено се убеждавам, че тая Бениса Дуно хич я няма.

Скъпа Алдонеа, аз съм минал през такова домашно насилие, стрес и тормоз, че не го пожелавам на никой. В никакъв случай не мога да го свържа с нищо полезно. Напротив, научих се да бъда мачкан, и после 1000 пъти повече ме мачкаше обществото.
Добре, че не си оставям магарето в калта и с нечовешка болка се боря против насаденото ми на младини и увредената психика. Повечето съм овладял и оправил, но има още много неща за чистене. А колко са като мен? В 99.99% от случаите хората си остават непроменени. Те дори твърдят, "знаят" че не могат да се оправят.

Тези принципи за бой за възпитание изобщо не са общовалидни! Направо са престъпни! Едно разумно дете може да се научи на всичко необходимо и да се справя в обществото без болка и несправедливости. Напротив! Децата, които израстват спокойни и щастливи по-късно имат най-голям старт, най-голяма засилка. Имат увереност и самочувствие на които само може да завиждаш. Нещата постигат с лекота. Дори не се замислят.
Понеже се занимавам с най-различни видове изкуства и спортове, знам - на 1во място е липсата на страхове. Само така можеш да усвояваш знанията, уменията, материала. Само така можеш да развиеш пълен потенциал и да вървиш напред.
Ако си несигурен или с насаден страх, за теб ще остане пътя на вечния неудачник.

За пореден път се учудвам как с лека ръка се говорят неверни работи.

[Гален]

И аз не съм привържаник на възпитанието с бой, но има една приказка:"Бий дупенце, за да не биеш дупище."
Като малък не една точилка е била счупена в задника ми...
Сега като родител с деца, които правят същите бели като мен, разбирам какво й е било на майка ми.
Мисля, че трябва да има мярка с шамаросването. Има и други наказания за палави дечурлига.

Иначе приказката с тая Беинса наистина извратено започва с "певческите способности" на детето.

[old4]

Определено се убеждавам, че тая Бениса Дуно хич я няма.

Тангра , тая се казва Петър Дънов (Беинса Дуно).  

[neven]

Танграта може да не знае кой или коя е Беинса Дуно, но определено е запознат с "възпитателната" роля на точилката. Детето пее правилно, защото точилката играе, нали? Страха от нея го кара да постига това. Сещам се за една поговорка-"Който пее зло не мисли". Дали е така?
 В точилката, като инструмент на възпитание виждам нещо извратено. Как може след нанесения бой, с този инструмент да разточиш баница и да храниш семейството си?

[old4]

Не знам, но аз от поста му разбирам, че е абсолютно против такова възпитание.  !

[fishbone]

 Ако дететето е злопаметно рано или късно ще си го върне дори и да не е на своите родители. Тази болка и агресия се натрупва на подсъзнателно ниво.Затова по новините слушаме - еди кой си с брадвата затрил баба си, чичо си, леля си, майка си, баща си. Освен това съществуват и много случаи, в които много деца(по чувствителните) след побой от родителите си посягат на живота си или пък стават някви извратени, някои пък се вкопчват в родителите си и на 40 викат - мамо, мамо и немогат без тях, не си показват носа от къщи и стават някви затворени и комплексирани лумпени.
Ако набием един човек на средна възраст той как ще реагира предположете сами.
 Възпитанието не е проста работа. Проста работа е да посиниш кълките ня детето защото не си е подередило стаята или е взело играчката на друго дете.
Та Дънов бе казал някъде, че светиите след като ги били тогава станали светии.