САЩ ТЪРСЯТ ПОВОД ДА СЕ РАЗПРАВЯТ С ИРАН Елена Симеонова
На САЩ им трябва нов режим в Иран, а за приемане на план, как да стане това, настоявал Пентагонът. Това съобщи тези дни в-к “Вашингтон пост”, който не пропусна да отбележи, че по данни на разузнаването конците на атентатите в Риад на 12 май т.г. , при които загинаха 34 души, между които 8 американци, са били дърпани от висши ръководители на Ал Кайда, укриващи се в Иран. Заговори се за “нова стратегия” на американската администрация срещу ислямската република, обсъдена на 27 май в Белия дом. Експертите обаче са наясно, че не може да става дума за “стратегия”, а по-скоро за тактика и мерки в един процес за целия регион, чиято реализация започна с войната в Ирак. Отдавна е ясно, че Иран се явява стратегическа пречка в изпълнението на американския замисъл. Не случайно президентът Буш миналата година го включи в “оста на злото”. А след войната в Ирак, Иран остана единствената нефтодобиваща държава в региона, чиито ресурси са насочени само към Европа. Това не се харесва на САЩ, а и позволява на Иран да се надява Европа да затваря едно око за нарушаване на човешките права и да намали натиска си по въпросите на ядрената му програма.
Ако в Техеран би могло да се постави едно проамериканско и марионетно правителство, то САЩ биха постигнали голям успех в изтласкване на руското влияние, защото ще прекъснат връзката на сътрудничество Русия- Иран-Армения. На последната ще и остане само въздушен коридор. Турция би укрепила позициите си в региона.
Въпросът сега обаче е в това, че САЩ се сблъскаха с редица трудности. Шиитите в Ирак, които представляват две трети от населението на страната и се чувстват обвързани с братята си по религия в Иран, заявиха в мощни антиамерикански демонстрации протеста си срещу присъствието на чужди въоръжени сили. Никой не се съмнява, че шиитите биха създали религиозна държава по примера на Иран. А това по думите на американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, в никакъв случай не трябва да се допусне. И наистина, не за това американците потрошиха милиарди долари в тази война.
Другият проблем, който кара САЩ да засилят натиска си срещу Иран е израелско-палестинският конфликт. Въпреки че парламентът прие “Пътната карта” на САЩ, ЕС, ООН и Русия, условието тя да претърпи промени и нежеланието на Ариел Шарон да спазва принципа на едновременното й изпълнение и от двете страни фактическия я блокират. Израел се опитва с всички сили да впрегне мощта на САЩ за прекратяване подкрепата на организации като “Хизболах”, за която се твърди, че намира такава в Иран и Сирия.
В същото време вместо видима промяна на политиката на Иран, САЩ станаха свидетели на изявленията на президента Мохамад Хатами при посещението му в Ливан, които възхваляваха съпротивата на организацията срещу израелската окупация и фактически отхвърлиха всички американски заплахи срещу Сирия и Ливан.
Сегашният натиск на САЩ срещу Иран бе предприет само седмица след като бяха прекъснати тайните преговори между двете държави в Женева. Това бяха първите такива след цели 23 години. Дипломатическите отношения между САЩ и Ирак бяха скъсани през 1979 г. В тези разговори обаче, не бяха обсъждани двустранни проблеми, а въпроси свързани с обстановката в Афганистан и Ирак. И към двете страни Техеран има пряко отношение.
Упреците на САЩ спрямо Иран както за поддържане на връзки с терористични организации, така и за изпълнението на ядрена програма, позволяваща производството на плутоний и от там и ядрено оръжие, не са нови. Просто сега Вашингтон има нужда от засилване използването на този арсенал от аргументи срещу Иран. При това, ако срещу Саддам обвинението в поддържането на връзки с Ал Кайда бе неоснователно и за лаиците, то за Иран такава връзка е по-лесно да се докаже. Ако срещу Ирак основното обвинение беше, че притежава химически оръжия, които още не са намерени, то за Иран се знае, че създава мощности, позволяващи производство на плутоний.
Иранският шеф на тайните служби Али Йонеси реагира иронично на обвиненията за връзки с Ал Кайда и препоръча на американците да проверят надеждността на разузнавателните си източници. Той подхвърли за размисъл и мисълта, че вероятно много членове на Ал Кайда пребивават в САЩ, с което не е далеч от истината, а и ни напомня за възможностите на прословутата иранска тайна служба, която може и да разполага с данни за такива. Иран действително се стреми да съдейства на САЩ. През лятото на миналата година той предаде 16 бежанци от Афганистан, членове на Ал Кайда на Саудитска арабия. Освен това, тази година Техеран върна над 500 афганистанци в родината им. На пръв поглед няма логика за иранска връзка с Ал Кайда, защото Иран не е бил в добри отношения с бившия режим на талибаните, който сътрудничеше тясно с Ал Кайда. Даже едва не се стигна до война между Афганистан и Иран през 1998 г след убийството на няколко ирански дипломати.
В действителност обаче, който познава сложната ситуация в Иран ще разбере, че терористите на Ал Кайда може да са се укривали в Иран, да са получили дори подкрепа, без официалните власти да разберат това. Според версията на САЩ разузнавателните им служби са засекли разговори по сателитни телефони на трима висши функционери на Ал Кайда от Иран с предполагаемите изпълнители на терористичните актове от 12 май в Риад. Тримата функционери са Сеиф Ел Адел, номер три в йерархията на Ал Кайда, синът на Осама Бин Ладен Саад и един от високопоставените ръководители в организацията – Абу Джалед. Подобни сведения имали и разузнавачите на Саудитска Арабия, информация за които изтекла от неназовани саудитски принцове.
Излизащият в Лондон арабски ежедневник “Ал Шарк Ал Аусат”, който обикновено е много добре информиран съобщава, че тримата терористи са били в Иран със знанието и под защитата на радикални среди на революционната гвардия в един хотел в квартал Намк Аброуд на Техеран. Висш правителствен функционер на Иран е потвърдил, че под ирански натиск висшите функционери на Ал Кайда са напуснали Иран в неизвестна посока на 14 май, т.е. непосредствено след терористичния акт в Риад. Предполага се, че саудитското разузнаване е предоставило на Иран данни за десетки членове на Ал Кайда, укриващи се вн Техеран, Машад и Захедан.
Запознавайки се със сведенията президентът Мохамад Хатами е наредил на шефа на иранското разузнаване Али Йонеси и на един висш генерал да се заемат със случая. След като те са потвърдили данните, президентът е наредил незабавното екстрадиране на функционерите на Ал Кайда. Освен всички външни фактори и интересите на САЩ има и едни съществен вътрешен фактор в Иран, който обяснява днешната ситуация. Президентът Мохамад Хатами, изразител на реформаторите в Иран се намира под натиска на твърдолинейните религиозни сили на висшия религиозен водач в страната Али Хоменей и е твърде ограничен в действията и възможностите си. Съобщенията в иранската преса обаче, че Мохамад Хатами обмислял оттеглянето си не почиват на рални факти. С тези целенасочени заплахи президентът иска да упражни натиск върху противниците си, защото отлично знае, че те не биха могли да си позволят властови вакуум, без да рискуват конфронтация с иранската младеж и реформистките сили. Но истина е и това, че Мохамад Хатами няма контрола върху голяма част от радикалните сили на Али Хоменей, а именно те и именно този факт не устройват САЩ. Хатами не може и да си позволи да сведе до нула антиамериканските лозунги защото ще загуби подкрепата на част от електората си.
От гледна точка на Иран проблемите на САЩ в Ирак са полезни в изестна степен. Те не бива обаче да стават толкова големи, че да предизвикат САЩ да търси отклоняване вниманието на световната общественост с търсене изкуствено преувеличен конфликт с Иран. Ситуацията и действията на САЩ обаче, показват че точно това става в момента.
Иран се чувства обграден и притиснат отвсякъде, а това не може да не предизвика ответна реакция, изразяваща се било то в антиамериканизъм или в развиване на ядрена програма. В Пакистан и Афганистан са дислоцирани американски войски. Северният съсед Турция е член на НАТО. Днес американските войски са и в Ирак. С Азербайджан и Туркменистан отношенията са в криза заради конфликта за нефта в Каспийско море. Кръгът се затваря.
Проучвания на общественото мнение обаче показват, че хората в Иран са за отваряне на политиката към САЩ. Настроенията не са толкова силни срещу правителството. Точно в тази много важна констатация се разминават и становищата на Пентагона на Външно министерство на САЩ. Между другото, различията съпътстват двете ведомства още от преди войната в Ирак. В случая с Иран обаче, дипломатите може би ще се съгласят с военните. Въпросът е в това, натискът да не премине във военни действия. Тогава Вашингтон ще загуби окончателно и най-близките си привърженици.
Министърът на външните работи на Великобритания Джак Строу заяви наскоро, че Иран е “една изграждаща се демокрация”. И ако Саддам не беше любимец на арабските страни и никой не си мръдна пръстта за него, едно нападение срещу силно религиозния ирански народ би взривило арабския свят. Да не забравяме, че и във военната мощ на Ирак и Иран има огромна разлика. Докато Ирак не изстреля повече от няколко ракети без никакъв ефект, то Иран разполага с много по-голям военнотехнически потенциал, да не говорим за територия и население и би се оказал костелив орех за евентуална американска авантюра.
В настоящия момент има голяма разлика между теорията на стратегията на САЩ и реалните възможности за реализирането й. Рано е да се говори за военна операция, за която планове сигурно има, макар, че те не са от днес и вчера, както се представят в някои медии. Сведенията на “Независимая газета”, че за целта щели да бъдат използвани като плацдарм Азербайджан и Грузия не изглеждат много достоверни от военна и експертна гледна точка. Няколкото летища в Азербайджан не могат да бъдат използвани за активни военни действия. Грузия пък няма и обща граница с Иран.
Възможно е Азербайджан да бъде използван от специални части. На сегашния етап самата страна обаче не се е решила, дали да подкрепи САЩ в евентуална война срещу Иран, или да запази неутралитет. А че и Азербайджан има проблеми е видно от неотдавнашния случай, при който лидери на Ислямската политическа партия, стремяща се към създаване на религиозна държава в Азербайджан бяха уличени във връзки с иранското разузнаване.
Понастоящем в Ирак са разположени 150 000 американски военослужащи. Но едва ли и Ирак е подходящ за плацдарм за война срещу съседна страна, след като в него няма сигурност за американските войски, бази и тилови доставки. Сега вече трябва да се отчита и друг фактор, който при планирането на операциите на САЩ в БИ през есента на 2001 г. /срещу Ирак и като втора фаза- Иран/ не бе взет под внимание. Изненадващата за американците висока активност на силно религиозните и антиамерикански настроени шиити.. Как биха реагирали те при една война срещу Иран, когато той е примр за тях и те се стремят да изградят подобна държава и в Ирак.
Т.е. всички фактори, обрисуващи днешната ситуация, говорят, че няма логика в една военна операция. Но политиката на САЩ през последните месеци показа не една и две абсолютно нелогични реакции. Именно това крие опасността от авантюра с големи последици. 
