Ядрено лято - Иран 2006 г.
Дали атаката срещу Иран ще бъде през юни
Красимир Иванджийски
САЩ и Израел са на финала на подготовката на военна атака срещу Иран. Американските военни отработват последните детайли, в това число използването на ядрени оръжия. Когато казвам ядрени, имам предвид онези, с характерната гъба.
Сблъсъкът на САЩ и Иран стигна твърде далеч.
Появи се и нов важен момент. На 9 април президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад съобщи, че неговата страна е постигнала пълен цикъл в обогатяването на урана до равнище, което може да се използва в атомните електроцентрали. Той отново заяви, че Иран прави това в рамките на мирната си ядрена програма. Иран е пуснал 164 центрофуги и е постигнал обогатяване на урана до равнище от 3,5 процента, като е преминал етапа на пилотното производство, което му отваря пътя към пускането на още 3000 центрофуги до края на текущата календарна година (за Иран тя е до март 2007 г.).
Ръководителят на иракската агенция за атомна енергия Агазаде пък съобщи, че страната е произвела 110 тона хексафлуориден уран (UF6), необходим за горивото за АЕЦ.
За да се направи гориво за атомни бомби, уранът 235 трябва да бъде обогатен. За това се използват центрофугите, които действат на принципа на сепараторите. В центъра им се отделя по-лекия уран 235, а към краищата - по-тежкия 238. Но бомбите се нуждаят от 80 на сто уран 235, което означава, че пътят от сегашните 3,5 до 90 процента е още много дълъг. Според сериозните експерти, Иран е на 10 години от този момент.
Така или иначе, Иран окончателно и безвъзвратно стана член на "клуба на ядрените държави". На второ място, въпреки че не се отказва от преговорния процес и от дипломацията, Техеран при никакви обстоятелства няма да отстъпи от реализацията на своята ядрена програма и придобиването на съответните технологии. На трето място ще отпаднат преговорите с Русия за евентуално съвместно предприятие за обогатяване на урана, щом като Иран прави това вече сам. На четвърто място, военните на САЩ наистина трябва да си зададат въпроса, дали Иран в този процес не повтаря почти буквално тактиката на КНДР през последните години, докато настъпи моментът, в който Пхенян съобщи, че разполага с ядрено оръжие и по този начин превърна евентуалната атака срещу себе си в изключителен риск за САЩ.
Ясно е, че противостоенето на САЩ и Иран стигна твърде далеч и продължава да се изостря. Ясно е, че ситуацията в региона вече е извън контрола на страните и на международната общност и едва ли ще може да бъде регулирана със средствата на дипломацията.
Това означава, че конфронтацията между САЩ и Иран в близко време най-вероятно ще премине във военна фаза. Балансът на силите в района - политически, икономически и военни - неотклонно се променя в полза на Иран, което прави военната операция на САЩ само въпрос на време. Буш ще се опита да реализира изплъзващото му се преимущество, колкото се може по-бързо, докато има някакъв шанс. Може би чака някакво знаково събитие, например осъждането на Иран в Съвета за сигурност, налагане на международни санкции, отказ на Техеран да сътрудничи с МАГАТЕ...
Възможни са и други варианти с измислени претексти за започване на войната.
В момента обаче най-вероятно е изненадващото нанасяне на мащабен удар с използването на тактически ядрени оръжия. Крайният неоконсерватор Ричард Пърл, заяви че "атаката ще приключи преди някой да е разбрал какво се е случило." Други източници твърдят, че нанасянето на американския удар е въпрос на дни като група US-разузнавачи вече се намират на иранска територия.
Атаката на САЩ ще бъде срещу 400 обекта в Иран. Ще се използват и ядрените бомби В 61-11 срещу подземни цели, като мощта им може да стигне 330 килотона. С тях трябва да бъдат унищожени иранските ядрени комплекси, намиращи се дълбоко под земята.
Разбира се, инициатор на изпреварващия удар срещу Иран е Израел. Именно за него сегашните промени в Близкия Изток се превърнаха във въпрос на живот и смърт. САЩ са затънали безнадеждно в Ирак, но произраелското лоби във Вашингтон ще ги въвлече в още един огромен конфликт.
Вероятно началната фаза на военната операция срещу Иран ще завърши с разрушаването на неговите ядрени обекти, на базите на ВВС, системата за ПВО и ракетните сили на ислямската република. Ще последва активизиране на бойните действия на ислямистите в Ирак и Афганистан, където ще започнат операции сухопътните войски на Иран, и атаки на ХАМАС срещу Израел.
Капитулация на Иран обаче няма да има. Отчитайки фактора на пренапрежението на САЩ в Близкия Изток и подема на "политическия ислям", страната ще се съпротивлява упорито. Тя има огромен мобилизационен ресурс. 70 на сто от населението й е на възраст до 30 години. Окупацията на тази огромна държава - 1,65 милиона кв.км със 70 милиона население не е по-силата на САЩ. Те нямат и на кого да се опрат вътре в Иран, чието население е по-монолитно от иракското. Етническият сепаратизъм, даже на кюрдите, в Иран е много по-малък. Освен това, Техеран отдавна се готви за нападението. Преди няколко седмици бяха проведени крупни учения на военноморските сили в Ормузкия залив. Имаше изненади. Демонстрани бяха нови видове оръжия - балистични ракети и торпеда. Едно от тях, движещо се със скорост 360 км/час, може да удари всеки военен кораб, без той да има време да избяга. Според ирански източници става дума за "най-бързата подводна ракета в света". Тези торпеда могат да бъдат въоръжени с конвенционални или ядрени глави. Иран има и 6 супертихи съветски дизелови подводници.
По време на ученията е била успешно изстреляна и противовъздушната иранска ракета Мисаг-1, която е с висока скорост и маневреност. Освен това иранските военни са изпробвали и ракета земя-море "Коусар" със среден радиус на действие.
Интересно е и съобщението за изпитанията на "летящ кораб", движещ се ниско над морето и достигаш скорост над 160 км/час. Благодарение на "невидимата" си конструкция той не може да бъде засечен.
Това означава, че Иран в момента разполага с нови оръжия, от които балистичните ракети са заплаха за Израел, а ракетите-торпеда - за корабите и подводниците на САЩ.
САЩ, Англия и Израел опровергават подготовката за удар срещу Иран като "диви спекулации". Но колкото повече са опроверженията, толкова са по-подозрителни.
Безусловно САЩ и Израел ще искат да въвлекат в антииранската военна коалиция и страните от европейския континент, влизащи или невлизащи в НАТО, Турция, Пакистан и др. Всички те, в една или друга степен, ще участват в новия конфликт, който, с различна степен на интензивност, ще обхване територията от Индия до Египет, от Анадола до Памир, с "филиали" на Запад - във Франция и Англия (България също е в обсега на иранските стратегически оръжия).
За операцията срещу Иран летищата на Англия са критично важни. Стратегическите бомбардировачи В-52, на които се определя една от главните роли, ще излитат от авиобазата на остров Диего Гарсия - в Индийския океан, или от базата "Феърфорд" в английското графство Глочестершир.
Слуховете, че Лондон иска да изтегли войниците си от Басра - в Ирак, шокираха Белия дом. Кондолиза Райс замина спешно да преговаря с висшите английски дипломати и военни. Докато в Багдад няма постоянно правителство, такъв ход на Лондон може сериозно да дестабилизира ситуацията в шиитския юг на Ирак. Заради това Райс и външният министър на Англия Стро, спешно излетяха за Багдад за преговори за "формиране на национално правителство" и да търсят шиит, който да заеме премиерския пост без особени възражения от страна на сунитите и кюрдите. Скоростта, с която действаха Райс и Стро, търсейки компромис във властта в Ирак, подсказваше, че са натискани от някакви срокове. Те могат да бъдат само фиксираните вече параметри във времето за атака срещу Иран.
лед като бъде инсталирано иракско правителство начело с шиит, Буш и Блеър ще обявят, че е бил "постигнат значителен прогрес в изграждането на демократичното общество на Ирак", въпреки жестоката гражданска война, и от шиитските райони частично ще бъде изведен американският и британският контингент. Вашингтон и Лондон ще обявят, че това е началото на процеса на извеждането на войските им. Ще прозвучат и полагащите се в такива случаи речи.
По същото време в американските бази техните войници вече ще рисуват по ракетите и бомбите, надписи, предназначени за иранските ядрени физици.
След това на Техеран ще бъде направен последен ултиматум. Заради това вероятно САЩ установиха с Иран пряк канал за "преговори за ситуацията в Ирак". Белият дом ще има пряка връзка с Техеран - без посредници - за да може в последния момент да му изпрати своя неизпълним ултиматум. Но даже Техеран да се съгласи с него, което е изключено, това няма да помогне. Процесът вече е пуснат и спирането му е невъзможно.
Отчитайки времето, което е необходимо за планирането на операцията, може да се предполага, че атаката срещу ядрените обекти на Иран ще бъде осъществена през лятото на 2006 г.
Разбира се, САЩ, по принцип, могат и да не започнат тази война. Но едва ли ще са в състояние да се откажат от последния отчаян опит да запазят водещото си положение в този ключов за тях район, а Израел - своя сегашен държавно-политически формат. Отказът на тези две държави от война срещу Иран ще означава, че те са се примирили с перспективата на своето стратегическо поражение в Близкия Изток, което е невъзможно, още повече, че те вече доктринално определиха Иран като "главна заплаха" за техните държави.
Заради това войната срещу Иран е по-вероятна, отколкото обратното. В крайна сметка, това ще бъде война наистина между две цивилизации - ислямската и западната. Както и световните войни през XX век тя ще доведе до максимални изменения в глобалното геополитическо пространство, което ще засегне всички страни и народи.
Няма да има никакво официално обявяване на предстоящата атака срещу Иран, тъй като това ще генерира предварително огромна опозиция по целия свят. Най-вероятно в последния момент Белият дом ще изпрати на Техеран ултиматум, който ще бъде отхвърлен. Ще последва ударът с американските ракети и бомби. Това е част от CONPLAN 8022, - Мисия за глобален удар на САЩ, която предвижда и нанасяне на ядрени преемптивни удари.
Възможно ли е войната да бъде предотвратена?
При отговора на този въпрос преди всичко трябва да се има предвид какъв е "големият план" на САЩ - да се постигне контрол над нефта на Близкия Изток, Централна Азия и Каспия. В Близкия изток само две страни пречат на това - Иран и Ирак. Ирак вече беше неутрализиран и ще остане импотентен поне през следващото десетилетие заради разпалената гражданска война.
Остава Иран. От гледна точка на "големия план" на САЩ за завладяване на нефта на Близкия Изток тази война е неизбежна, независимо от нейната цена. Няма никакво значение дали Пентагонът ще жертва своите 150 000 войници в Ирак, или онези в Афганистан, или ще докара и всичките си резерви от САЩ. Абсолютно никакво значение.
Нещо повече. Въздушните селективни атаки на САЩ срещу ядрените обекти на Иран ще бъдат само първата крачка към онова, което те искат да постигнат - голяма и дълга война, обявена вече в националната доктрина на САЩ. Защото единственият начин, по който САЩ могат успешно да неутрализират Иран, е да хвърлят няколко атомни бомби върху цивилното му население и да го принудят по този начин да капитулира безусловно, както Япония след Втората световна война с атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.
Но даже Буш в момента не може да си позволи да наруши 60-годишното международно табу срещу използването на ядрени бомби. Заради това ще започне най-напред с тактически ядрени ракети - разрушители на бункери, срещу военните цели. Светът ще бъде ужасен и възмутен. Това ще бъде и опипване каква ще е реакцията на Русия и Китай. Моментът на истината. Тези две велики държави нямат друг изход, от гледна точка на своите национални интереси, освен да реагират най-остро и да отправят към Вашингтон ултиматум за ядрена атака срещу САЩ. Ако американците не се съобразят, това ще е началото на края на този свят.
Ако Русия и Китай се двоумят и не постигнат единна позиция, САЩ ще пристъпят към по-нататъшно развитие на своя план за Иран. След началния удар ще има ескалация на конфликта в целия район. САЩ, позовавайки се на започналата икономическа катастрофа заради високите цени на нефта ще трябва да спечелят тази война на всяка цена и без предупреждение ще хвърлят атомни бомби върху няколко средни градове на Иран. Оправданието им ще бъде същото както преди - бързо да приключат войната "в интерес на Запада и цялата цивилизация." Иран ще бъде принуден да капитулира. САЩ ще постигнат пълен контрол над Близкия Изток и над двата основни източника на нефт - Иран и Ирак.
На дневен ред тогава ще бъде нефтът и газът на Каспийско море и Казахстан. Всичко това е при условие, че Русия и Китай не предприемат твърди мерки срещу САЩ, в това число ултиматум, че всяка война срещу Иран ще бъде последвана от руско-китайска ядрена атака срещу САЩ и с политическа воля на Москва и Пекин да я извършат.
Всъщност това е и единственият начин САЩ да бъдат спасени. Краят на империята им дойде, сега е време да си плащат дълговете. За САЩ войната срещу Иран е последният опит на отчаянието, който по никакъв начин не може да бъде успешен.
От подобна гледна точка работят вероятно и политиците и разузнаванията на Русия и Китай. Да не забравяме, че и Иран има добро разузнаване в района на Близкия Изток и че в момент, в който е убеден, че атаката срещу него е неизбежна, ще удари пръв.
Ако трябва да се навлезе още по-дълбоко в начина на мислене и действие на кабалистите в Белия дом, датата на атаката може да бъде например 6.06.2006 г. или 15.06.2006 г. При всички положения излиза 666!
Но има и друг въпрос. Ако САЩ имат намерение да атакуват Иран, защо не го направиха досега. Може би там все пак схващат, че това ще бъде самоубийство. Втората причина е да печелят време, за да подготвят "събитията" срещу Иран, който разполага с големи възможности за военен и икономически отговор. Той е и основен нефтен производител, граничещ с другите производители.
Заради това особено внимание заслужават и слуховете за задкулисни преговори и даже за повторение на прословутата "Октомврийска изненада" - October Surprise, отпреди години, т.е. тайните преговори на Рейгън-Буш-старши с тогавашния режим в Техеран.
Дали такъв вариант е възможен и сега? В този свят нищо не може да бъде изключено, още повече, че никой не знае каква е оценката на истинския властови център на САЩ, който дърпа конците на Буш и който може да се опита да постигне задкулисно примирие с Иран.
Засега обаче онова което е по-реално е, че САЩ се готвят за военна атака срещу Иран. Началото може да е в близко време.
