Тази тема май стана многопоточна.
Аз искам да си гвунчая за струпването на мозъци по едно и също историческо време и да си споменавам на воля хора от които се възхищавам.
Tangrata_,
Хич не сте прав, че астрономията се е развивала закономерно. Нито някоя от другите науки. Освен математиката... но за нея няма Нобелова награда, за съжаление. ;-)
Ако искате, можем да си направим тема и да си разчоплим науките по азбучен ред и домова книга, както се казва? Обаче искам да ви спомена за астрономията някои неща.
Нищо, дори черните дупки и свръхновите звезди, не е в състояние да породи по-голямо вълнение от откриването на нова планета. Може би защото ние самите живеем на подобно небесно тяло и новината е намек за дома. Или пък постоянния ни интерес към планетарните въпроси дължи произхода си на колективната памет за обявяването на най-поразителната научна новина за всички времена - откриването на Уран на 13 март 1781г.
Днес тази гигантска аквамаринена буца от водород ни вдъхновява колкото баничка. В списъците с най-вълнуващите места за посещаване Уран вероятно липсва. Представете си обаче, че сте образован градски жител от края на XVIIIв. Векът на науката и разума е в разцвета си. Новите земи вече са изследвани и колонизирани. Индустриялната революция е започнала да трансформира отдавна установените начини на живот. Какво би могло да развълнува начетения човек от ерата на откритията?
Ето какво - разбирането, че някой фундаментален аспект от действителността се е променил завинаги.
Съществуването на пет и само пет други планети се е смятало за установен факт още от зората на наблюденията на небето, когато прадедите ни носели бельо от кожи. Това било нещо неоспоримо. Търсене на нови планети ли? За учените подобна мисъл не изглеждала по-разумна от търсенето на доказателства, че Слънцето е кухо и пълно с димящи броколи.
Някои неща изглеждали напълно застраховани срещу всякакво преразглеждане. Нима ние бихме очаквали съвременната наука да промени мнението си за основната функция на сърцето или да обяви, че кучетата са в непрекъснат контакт с жителите на Алфа Кентавър? Гражданите от средата на XVIIIв. са били също така уверени, че нашата Слънчева система се състои от една Земя, едно Слънце и пет планети. Седем е "сършено число" и за това в седмицата има седем дни, в чест на седемте небесни тела. Абсолютно неочакваното откритие на огромна нова планета било нещо повече от откровение - истинска бомба , разтърсила чувството за сигурност у всекиго. Щом планетите били повече, тогава всяко нещо можело да се постави под въпрос.
След първоначалния шок дошъл ред на самобичуването. Защо никой до сега не я е видял? Уран е смътен, но въпреки това видим и с просто око и сменя мястото си на фона на звездите. Как е успял да убегне от зорките очи на жителите на Арабската пустиня, който първи дали имена на звездите? Къде са били китайските звездобройци, записали появата на свръхнови през Тъмните векове, когато Европа била потънала в сън? Ами първите 180 години телескопски наблюдения? Та Уран се вижда прекрасно през какъвто и да е телескоп! Той наистина бил видян и каталогизиран; но защо никой не обърнал внимание, че малката "звезда" в същност танцувала по небето. Защо било необходимо толкова време, докато някой забележи движението й и зеления диск, който изобщо не приличал на звезда? Как било възможно подобно колосално недоглеждане?
Макар, че откривателят - роденият в Германия английски астроном Уилям Хершел - предложил новият свят да бъде наречен Джордж Сайдъс на името на неговия патрон и крал на Англия, първата реакция на публиката била да я кръсти на откривателя - подобаваща награда, която въпреки това надигнала буря от протести. Не защото на името "Хершел" му липсва резонанс. В крайна сметка Хершел и "Джордж" изгубили, тъй като традицията планетите да се кръщават на римски богове била прекалено силна, за да се игнорира. Така името Уран надделяло и всички повече или по-малко свикнали с него. А Хершел все пак си получил заслуженото - символът на планетата е стилизирано
.
Откритието предизвикало френетично търсене на още нови планети - истинска небесна златна треска, която не отшумяла няколко поколения и неуморният лов на предполагаемата Планета Х привършил със засичането на Нептун през 1846г. Чертежите на Галилей показват, че е нанесъл на картите си Нептун повече от 200 години преди официалното му откриване.. Странно наистина, но великият наблюдател не успял да се досети какво представлява всъщност бавно движещата се точка.
Откриването на Плутон през 1930г. осигурило мястото му по заглавните страници на вестниците, но светът вече бил подготвен за него от многобройните статии за предполагаемото му съществуване. (Първите две букви са и инициали на човека, който най-много вярвал в неговото съществуване, посветил дълги години на търсенето му, увенчало се с успех именно в неговата обсерватория - Пърсивал Лоуръл.) Повечето астрономи днес възразяват, че деветата "планета" по-скоро е представител на на новия клас дребни, подобни на комети ледени парчета, носещи се по пределите на Слънчевата система. Откриването през 2002г. на подобно на Плутон тяло на милиард и половина километра зад орбитата му ( и кръстено с необичайното име Куауар) още повече омаловажи статута на деветата планета. Освен това от повърхността на Плутон Слънцето не е просто ярка звезда, а светлинна точка, 300пъти по-ярка от пълната луна - прекалено заслепителна и опасна, за да се гледа към нея! Ако Плутон имаше атмосфера, слънчевите лъчи дори щяха да го дарят с ярко синьо небе.
За десетата планета, ще цитирам от друг форум Норман:
"Става дума за откриването на ИСТИНСКА десета планета на 15-ти март 2004-та година, далеч отвъд орбитата на Плутон. Откритието е дело на астрономите Майк Браун, Чад Трухильо и Дейвид Рабинович, а самата планета получава името Седна, както е и името на богинята на моретата на ескимосите-инуити. В момента Седна се намира на 90АЕ от Слънцето, обикаляйки по своята орбита с период 12 260 земни години при афелий от 990АЕ. Седна представлява ротационен елипсоид, с размери, приблизително наполовина на тези на Плутон - главните оси на елипсата й са прилизително 1180 и 2360 км (за сравнение, Плутон е почти правилна сфера, с диаметър 2 320км). По косвени признаци учените са склонни да приемат и още една особеност на Седна - това, че тя е най-червеното тяло в Слънчевата система. Дори прословутата червеникава почва на Марс, не е толкова наситено червена, колкото тази на най-далечната планета.
Обратно, към правилото на Боде-Тиций - доколкото в него се приемат именно усредени стойности на двете полуоси на елипсите, по които обикалят планетите, то Седна се намира, като средна стойност, точно там, където и е предсказано - на 7 милиарда километра от Слънцето!
Нещо повече - журналистът Дъг Ърчи, не се съмнява, че някой ден правилото ще получи ново потвърждение, при откритието на следващото тяло, на невероятните 14.3 милиарда километра, като освен това, той се надява да получи потвърждение и една друга зависимост - тази на диаметрите на планетите. Ърчи счита, че следващата планета ще бъде най-голямата в Слънчевата система - по-голяма даже от Юпитер и отсега предлага и име за нея - Цезар. ("Цезар! Къде се криеш?! Лошо куче! :-))"
