ТУНГУСКАТА "ЗАЛА НА САРКОФАЗИТЕ"
За Тунгуския метеорит са написани много и много томове. И в тях са предлагани какви ли не обяснения на хеномена. Най-невероятно звучала хипотезата на писателя-фантаст Ал. Казанцев, който предположил, че над тунгуската тайга е претърпял катастрофа чуждопланетен космически кораб. Обаче именно тази хипотеза се оказала най-близо до истината...
Доказателствата били открити в тайгата на 700 км. от епицентъра на взрива. На тях се натъкнала случайно геологическа експедиция под ръководството на Георгий Колодин, която провеждала разузнаване на земните недра в басейна на р. Вилюй.
Зад поредния хълм изследователите избрали обисновена полянка на брега на безименна речица. Обаче когато радистът се опитал да излезе на връзка с базата, открили, че на тази вълна в слушалките се носят непонятни сигнали. При това с такава сила, че радистът не успял да пробие през тях.
Примитивното пеленговане показало, че източникът на радиосмущенията се намира някъде наблизо. Оритите да бъде открит едва не завършили със сриване в най-буквалния смисъл на думата. В сипея на склона геолозите забелязали отверстие - нещо като вход към пещера, наполовина запълнена с пясък.
Като разкопали пролуката, те открили цяла анфалада от доста просторни помещения. Първите от тях били празни, ако не се броят безразборно разхвърляните парчета кости и всякакъв боклук. Но с навлизането по-дълбоко в непонятната пещера геолозите започнали да попадат в помещения, в които имало доста странни предмети - някакви метални шкафчета, сандъци, ниски поставки.
Като преминала безпрепятствено през 15 помещения, експедицията се натъкнала на стена - по-точно на здраво затворена врата, отстрани на която се виждало нещо като пулт. Не успели да отворят вратата. И изведнъж един от геолозите забелязал, че в стената има прозорци, по-точно редица прозрачни участъци, зад които можело да се различи дълга редица сребристи правоъгълници.
"Залата на саркофазите" тънела в тъмнина. Някой от групата светнал навътре в помещението и в същия момент едва не изкрещял от неочакваната гледка. На около метър зад "стъклото" се търкаляли 3 същества - нисички на ръст, с фигури донякъде приличащи на човешки. На едното от тях, лежащо възнак, на мястото на главата се виждало изпъкнало блестящо устройство. Всички бързо напуснали това тайнствено подземие.
- Появата на бруговете на речицата в глухата тайга на странно подземно съоръжение - предполага проф. Нагатин - е пряко свързана с тунгуската катастрофа. Хипотетичният звездолет, навлизайки в атмосферата на Земята, започнал да пада в западно направление. Ако се приеме, че корабът е бил пилотиран, в него най-вероятно е била проектирана спасителна капсула.
Няколко секунди преди взрива - а той е станал във въздуха - екипажът автоматично е катапултирал. Като се отчита траекторията на падането - почти строго от изток на запад, - корабът е прелетял над района на Вилюй. По тези пречени находката на това място не противоречи с нищо на известните на науката факти.
На голяма скорост капсулата с екипажа се е врязала в земята, оставяйки зад себе си проход във формата на дме пещери. От удара корпусът в най-слабите си места се е разрушил. Образувалите се в обвивката на капсулата пукнатини са позволили на земяните да погледнат вътре. Обаче в оцелелите, здраво затворени отсеци е възможно да се таи чуждопланетен живот, за което са свидетелствали и сигналите на "маяка", пеленговани от радиостанцията. Не е изключено те да са били предназначени да служат за ориентири на чуждопланетните спасители. Продължава вероятно да функционира аварийната енергетична система, поддържаща екипажа в анабиоза. Колко ще продължи това състояние е неизвестно. Ако не дойде помощ отвън, вероятно, цяла вечност.
Преди руските геолози на останките на кораба се били натъкнали местни ловци. Те забелязали, че след пребиваване в загадъчното подземие хората започват да боледуват, мнозина умират. От какво? Възможно е виновна да е радиацията, струяща от аварийната ядрена енергетична система. А може пък на това място да разбойничестват чуждоземни вируси и микроби... Във всеки случай местните жители нарекли мястото "Елюю черкечех", което в превод от якутски ще рече Долината на смъртта.
Уфолозите Михайловски и Тугелев от селището Чернишевски (Якутия) чрез разпитване на стари и опитни ловци събрали троха по троха информация, отнасяща се до странната находка. Ако се вярва на легендите, преди стотина год. в северозапада на Якутия е станала катастрофа, свързана, по всяка вероятност, с близкото преминаване на комета, доколкото се е съпровождала с обилни пясъчно-пепелни дъждове и мощни потоци ледени "игли".
Но заедно с това паднали и други "обекти", възможно е - с изкуствен произход. Попадайки из блатата, те в продължение на десетилетия един след друг се взривявали и всеки път довеждали истинско стихийно бедствие, след което околностите задълго оставали безжизнени.
След това се надигнали буйни млади саморасляци, привличащи и животни. А където има животни - там са ловците. Действително, номадите постепенно населили тези места... Обаче взривовете се повтаряли. Има и други доказателства за съществуването на "космични мини".
През 1990 г. радиостанцията "Немска вълна" соъбщила, че когато преди 40 год. в северозапада на Якутия започнали ядрени изпитания, едно от тях по мощност се оказало несравнимо с никое друго (20-30 Мт вместо "разчетените" 10 кт!). Взривът бил регистриран от всички сеизмични станции по света. Причината за толкова съществено разминаване така си и останала неизвестна. Предполагало се, наистина, че е била изпитвана компактна водородна бомба с небивала за онова време мощност, обаче експерти изяснили, че подобно устройство в СССР е разработено по-късно.
Но ако това не е водородна бомба, не се ли е взривил един от отдавнашните "обекти", за който ядреният взрив е послежил като детонатор? Кой знае колко ли неземни "обекти" се крият в тукашните места...
А тях ги има - във всеки случай за това се разпространяват упорити слухове. Ето едно свидетелство на ловец, бродил през сухия период из тайгата. Опитвайки се да се снабди с лед от булгунях - леден слой, покрит отгоре обикновено с пръст, той започнал да копае, но под тънкия пласт почва открил не лед, а червена метална повърхност на много голям, стигащ до вечната замръзналост купол. Ловецът се изплашил и набързо напуснал мястото.
Друг подобен случай: разкрил се край на купол на 10 см-рова пукнатина; този път ловезът престанал да копае. Според думите му булгуняхът бил с височина поне 1 м и около 5-6 м в диаметър.
Близо до река Олхуйдах намерили набита в земята гладка метална полусфера с червеникав цвят и толкова гладък край, че "режела нокът". Пукнатината по стената била около 2 см. И стояла тя наклонена, така че под нея можело да се премине яздейки елен. Открил я през 1936 г. геолог, но в следвоенните години следите й се изгубили. През 1979 г. се е опитала да я издири малка археоложка експедиция от Якутск. Водачът - стар ловец, виждал на млади години не веднъж обекта - не могъл да си спомни пътя до него, доколкото, по думите му, местността силно се променила.