Тунгуският метеорит - НЛО - Форум за конспирации, уфология и мистика.

Автор Тема: Тунгуският метеорит  (Прочетена 19641 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Тунгуският метеорит
« -: Февруари 20, 2006, 01:51:25 am »
На 30 юни 1908 г., към 7 часа сутринта, по небосвода
над Сибир се появило огнено кълбо. То летяло с огромна скорост от югоизточна посока към северозапад,
като оставяло мощна следа от пепел. Над тайгата възникнало ослепително, по-ярко от слънцето кълбо. То се
превърнало в гигантски огнен стълб. Чули се оглушителни взривове, които се повтаряли като при гръмотевица.
Светещото тяло привлякло вниманието на хиляди
хора в пространство с диаметър от около 1500 км. Наблюдавали го и пътниците по наскоро откритата Транссибирска железопътна магистрала. Взривът бил чут на
разстояние над 1000 км от мястото на катастрофата...



Около 7 ч. и 15 мин. сутринта жителите
на селището Ванавара, намиращо се на
поречието на р. Подкаменна Тунгуска,
десен приток на Енисей, видяли в
северната част на небето ослепителното
кълбо, което било по-ярко от Слънцето.


Факти и обстоятелства около катастрофата

В ранното утро на 30 юни 1908 г. на територията на южната част на Централен Сибир многобройни свидетели наблюдавали фантастично зрелище: в небето летяло огромно огнено кълбо и светело ярко. Огненото тяло летяло с огромна скорост от югоизточна посока към северозапад, като оставяло след себе си мощни следи, като от падащ метеорит и полетът бил съпроводен от силни гърмежи и оглушителни взривове, чути от хиляди очевидци в радиус 1000 км и предизивкващи паника. Феноменът бил наблюдаван и от пътниците по наскоро откритата Транссибирска железопътна магистрала.
Около 7 ч. и 15 мин. сутринта жителите на селището Ванавара, намиращо се на поречието  на р. Подкаменна Тунгуска, десен приток на Енисей, видяли в северната част на небето ослепителното кълбо, което било по-ярко от Слънцето. То се превърнало в гигантски огнен стълб. След тези светлинни ефекти, земята под краката започнала да се тресе, разнесъл се многоратно повторящ се тътен. Взривът бил толкова мощен, че е чут на разстояние до 1200 км от мястото на събитието. Дърветата започнали да падат, като подкосени, стъклата на прозорците били изпочупени, в реките се надигнали големи вълни, а животните обезумели от страх се разбягали из тайгата.



Дърветата започнали да падат, като
подкосени, стъклата на прозорците били
изпочупени, в реките се надигнали
големи вълни, а животните обезумели от
страх се разбягали из тайгата.


Образувалият се земен трус бил усетен на разстояние повече от 100 км. Както се изяснило по-късно, ударната въздушна вълна в тайгата е повалила дървета в кръг с диаметър около 60 км. От мощните светлинии изблици и потока от нагорещени газове възниква пожар, който унищожава растителността в радиус от няколко десетки километра от епицентъра на взрива. Въздушната вълна, предизвикана от експлозията, се понесла като страшен ураган. Колиба на евенки, намираща се на 40 км югоизточно от взрива, била вдигната във въздуха заедно с обитаващите я хора.



Колиба на евенки, намираща се на 40 км
югоизточно от взрива, била вдигната във
въздуха заедно с обитаващите я хора.


В с. Ванавара (на 60 км от мястото на катастрофата) били причинени много разрушения, а един от жителите, който по това време седял на покрива на къщата си, бил отхвърлен на няколко метра и загубил съзнание. Земетресението получено при взрива било регистрирано от сеизмографите в  Иркутск, Ташкент, Тбилиси, Йена.
Барографите (прибори, записващи налягането на въздуха) отбелязали преминаване на въздушна вълна през Петербург, Копенхаген, Загреб, Потсдам, Лондон, Вашингтон, Джакарта и много други градове на планетата. След като обиколила цялото земно кълбо, значително отслабнала, 30 часа по-късно тя била повторно регистрирана в Потсдам. Общо въздушната вълна е обиколила два пъти земното кълбо.
Няколко минути след взрива е започнала магнитна буря и смущенията в магнитното поле на Земята продължили около 4 часа. Магнитната буря, съдейки по дадените описания, много е приличала на геомагнитните смущения, които се наблюдават след провеждането на опити с ядрени оръжие в земната атмосфера. Странни явления са ставали по целия свят в течение на няколко денонощия след загадъчния взрив в тайгата. През нощта на 30 юни срещу 1 юли в над 150 наблюдателни пункта в  Западен Сибир, Средна Азия, Европейската част на Русия и в почти цяла Европа практически не е имало нощ: в небето на височина около 80 км ясно са се наблюдавали светещи странни, жълто-зелени и розови облаци. Светлината им била толкова силна, че на нея можело нощно време да се чете вестник и да се правят фотографии.По нататъшната интензивност на белите летни нощи на 1908 г. рязко спада и към 4 юли космическият фойерверк в основни линии приключва. Впрочем, различни светлинни феномени в земната атмосфера се наблюдават чак до 20 юли. Друг един факт, на когото обърнали внимание две седмици след взрива на аксонометричната станция в Калифорния отбелязали рязко помътняване на атмосферата и значително спадане на слънчевата радиация, съпоставимо с такова, което би възникнало след масивно вулканично изригване. В основни линии това са фактите съпътстващи катастрофата от 30 юни 1908 г.
Между другото през въпросната година, както съобщават вестниците и списанията, изобилствала и с други не по-малко внушителни и странни събития. Например, още през пролетта на 1908 г. са регистрирани: необичайно пълноводие на реките, силен снеговалеж (в края на май) в Швейцария, а над Атлантическия океан се е наблюдавала гъста прах. В печата от това време редовно се появяват съобщения за комети, видяни от територията на Русия, заняколко земетресения, загадъчни явления и извънредни произшествия, породени от неизвестни причини. Да разгледаме едно интересно оптично явление, което се е наблюдавало над Брест на 22 февруари. Сутринта, когато имало ясно време, на северо-източната страна на небосклона над хоризонта се появило светло, блестящо петно, което бързо приело V-образна форма. То видимо се премествало от изток на север. Блясъкът му, отначало много ярък, постепенно намалявал, а размерите му се увеличивали. След половин час видимоста на петното станала много малка, а след още час и половина, то изчезнало окончателно. Не напомня ли това съобщение за аналогични наблюдения на НЛО, които буквално валят в последно време?
И все пак най-неочакваните събития и явления предшествали непосредственно катастрофата...
В средното течение на р. Волга между 17-19 юни наблюдавали северно сияние. От 21 юни 1908 г., тоест девет дни преди катастрофата, на много места в Европа и Западен Сибир небето било оцветено с ярки цветове на зазоряване.



В средното течение на р.Волга между 17-19 юни
наблюдавали северно сияние. От 21 юни 1908 г., тоест
девет дни преди катастрофата, на много места в Европа и
Западен Сибир небето било оцветено с ярки цветове на
зазоряване.


На 23 - 24 юни над част от Балтийската брегова ивица, вечер и през нощта се разразявали пурпурни зори, напмнящи на тези, които се наблюдавали четвърт век по-рано, след изригването на вулкана Кракатау. Белите нощи престанали да бъдат монопол на северните страни. В небето ярко светили дълги сребристи облаци, разположени в посока изток-запад. От 27 юни броят на подобни явления повсеместно и стремително нараствал. Отбелязани са и чести появявания на ярки метеори. В природата се чувствало напрежение от приближаването на нещо необичайно...



Белите нощи престанали да бъдат монопол на северните
страни. В небето ярко светили дълги сребристи облаци,
разположени в посока изток-запад.


Трябва да се отбележи, че през пролетта, лятото и есента на 1908 г., както отбелязали по-късните изследователи на Тунгуския феномен, е било отбелязано рязко повишаване на болидната активност. Съобщенията за наблюдения на болиди във вестникарските публикации от тази година били с няколко пъти повече, отколкото в предишните години. Ярки болиди наблюдавали в Англия и европейската част на Русия, в Прибалтика и в Средна Азия, Сибир и Китай.
Какво все пак е представлявало небесното тяло, което навлязло сутринта на 30 юни 1908 г. в земната атмосфера и експлодирало над сибирската тайга, в басейна на р. Подкаменна Тунгуска. Точното място на катастрофата е 60°55' северна ширина и 101°57' източна дължина. Дълго време науката е считала, че там е паднал гигантски метеорит, наречен по името на реката - Тунгуски метеорит.
Названието "Тунгуски метеорит" не трябва да заблуждава никого. Въпреки че според известния изследовател на Тунгуския феномен В. Бронщайн в използването на термина "метеорит" противоречие няма, нали все пак е прието метеорити да се наричат телата с космически произход, които падат на Земята. В последно време в научната и в научно-популярната литература, авторите се стараят да избегнат термина "метеорит", поради твърде необичайните последствия след падането му. Няма съмнения и в момента, че "Тунгуското тяло" не може да се причисли към обичайно падащите на Земята: каменни или железно-никелови метеорити.
Всъщност проблемът е в това, че гигантските метеорити с тегло хиляди тонове (а масата на Тунгуското тяло, по най-скромни оценки е от порядъка на 100 х. тона) преминавайки прeз земната атмосфера се врязват в повърхността на планетата и образуват огромни кратери.
В този случай е трябвало да се образува кратер с диаметър 1500 м и дълбок няколкостотин метра. Нищо подобно не се е случило!

Експедиции

От вестниците на Царска Русия, от спомените на старите жители на района, както и от някои Петербургски учени, до нас са достигнали непроверени сведения, че през 1909-1910 г. някакви хора с необичайна екипировка, все пак са били на мястото на катастрофата и са наблюдавали там необичайни явления. Кои са били тези хора? Кой е организирал експедицията? Няма официални документи по въпроса и следите на тази неизвестна експедиция тънат в неизвестност.
Първата експедиция, за която има достоверни сведения е организирана през 1911 г. от Омското управление на шосетата и водните пътища и я е предвождал инж. В. Шишков, станал в последствие известен писател. Тя е протекла далеч от епицентъра на взрива, въпреки че е открила огромно количество повалени дървета в района на долното течение на р. Тунгуска.
За първооткривател на Тунгуския феномен, с основание може да се счита Леонид Кулик (1883-1942). Именно на него науката е задължена, за това че събитията около Тунгуския феномен не са потънали в забрава. Научните изследвания на Тунгуския феномен започват с едно незначително събитие. През 1921 г., 38-годишният геофизик Л. Кулик, ученик на В. Вернадски и сътрудник на Минераложкия музей при Академията на науките, случайно прочел съобщение за събитията от 1908 г. Така ученият, увлечен по изучването на "небесни камъни", за първи път узнал за наблюдаваните в Енисейската губерния събития.
През 1921-1922 г. Кулик предприел разузнавателна експедиция в Източен Сибир. В това пътуване той събрал много сведения за събитията в тунгуската тайга отпреди 13 години и обобщавайки ги, добил представа за истинския район на катастрофата. Да обърнем внимание на следния любопитен факт: въпреки, че Кулик е допускал, че причината за катастрофата от 1908 г. може да е сблъсък на Земята с комета, той упорито от самото начало до края на своите изследвания е търсил остатъци от гигантски метеорит, като е допускал че е възможно, той да се е разпаднал на отделни късове.
През лятото на 1924 г. геологът С. Обручев (впоследствие станал член-кореспондент АН СССР), изучавал геологията и геоморфологията на Тунгуския въглищен басейн. По молба на Кулик той отишъл в с. Ванавара и разпитвал местните жители за обстоятелствата при паденето на "небесния гост". Обручев научил за грандиозно количество повалени дървета на около 100 км северно от Ванавара, но не успял да ги посети.
Едва през 1927 г., 19 години след катастрофата на място пристигнала специална научна експедиция начело с Л. Кулик. Малката група се добрала с големи мъки до мястото на катастрофата, но не намерила нито метеорит, нито кратера, който е трябвало да се образува при падането му. Експедицията достигнала района на "повалената гора" и провела работа по първоначално изледване на района на катастрофата. Установила главно 2 неща:
1. Грандиозно количество на повалени дървета в радиална форма (корените на всички повалени дървета били насочени към центъра на взрива)
2. В епицентъра, там където разрушенията от падналото тяло трябвало да са най-големи, дърветата си стояли изправени, на своите корени, макар и сухи, с изпочупени върхове и клони, но това било една мъртва гора, където дървета стърчали като телеграфни стълбове. Най-удивителното било, че по средата на мъртвата гора се образувало блато. Кулик веднага допуснал, че точно там е кратера на падналия, според него метеорит.
Година по-късно, през 1928, Кулик се завърнал в тайгата с нова, по-голяма експедиция. В продължение на цялото лято били направени топографски снимки на околността, заснети на кинолента повалените дървета и предприет опит да се осуши мястото на епицентъра с помощта на самоделна помпа. През есента били проведени магнитометрични изследвания, но никакви следи от метеорит не били открити.
Третата експедиция на Кулик през 1929-1930 г. била най-многочислена. Тя била екипирана с помпи за осушаване на предполагаемите кратери, както и със сондажно оборудване. 



Карта на епицентъра на катастрофата: вижда се
“повалената гора”, както и “пътеката на Кулик”.


Била осушена и разкрита една от най-големите падини (предполгаем кратер) но и най-малката следа от метеорит не е намерена. Установили че тези падини са се образували не в следствие на паднал метеорит, а са с карстов произход. Неуспешният изход на тази експедиция разколебал уверенността на Кулик в това, че метеоритът е бил железен. Той започнал да допуска, че е възможно "космическия гост" да е и каменен. Все пак вярата му била още толкова силна, че не пожелал дори да разгледа находката на К. Янковски - голям матеоритоподобен камък. Опитите да бъде намерен "камъка на Янковски" предприети след 30 години завършили с неуспех.
През 1938-1939 г. се провели последните експедиции на Кулик. Направената през 1938 г. аерофотоснимка на централната част на областта на "повалената гора" дала доста ценен материал, който бил използван в последствие за съставянето на карта на местността. През лятото на 1939 г. Кулик за последен път бил по тези места. Под негово ръководство били направени редица геодезични измервания, по обезпечаването на направената по-рано аерофотоснимка.
Ако се съди по силата на взрива, масата на метеорита е възлизала на около един милион
тона. И въпреки това нито една от експедициите не успява да намери нито късче от него, не открива нито един кратер — сякаш метеоритът е експлодирал, без да докосне земята, и се е изпарил във въздуха. Втората световна война и смъртта на неуморния изследовател на Тунгуския феномен Л. Кулик (загинал във войната като доброволец) прекъсват за дълго проучванията на тунгуската тайга.



Двамата най-важни изследователи на Тунгуския феномен:
геофизиците Л. Кулик и А. Золотов


През 1942 г. в района на р. Тунгуска местните жители хванали подозрителен субект. По принцип, подозрителни за тях били всички "бледолики", но този се оказал съвсем странен. Казал че е геолог и ги помолил да му покажат пътя до мястото на падането на метеорита, като им предложил… пари. Ако перифразираме една реплика от известна комедия, би се получил следния каламбур: "Нашие, деньги никогда не берут!". Е по това време "урусите" винаги са се разплащали не с безполезните в тайгата хартийки, а с патрони, водка или зърнени храни. Бързо съобразили, че този "не наш", те го предали на властите. Оказало се, че мнимият геолог всъщност е германец, само че не шпионин или диверсант, а научен сътрудник на някакъв берлински институт, занимаващ се с въпросите на мистиката. Да узнаят повече не успели - германецът се самоубил в килията. Вероятно той е бил член на тайното общество на Аненербе, занимаващо се точно с древните паметници, както и с въпросите на мистиката.
На всички им се струвало, че изследванията ще бъдат подновени веднага след войната. Но не станало така. На 12 февруари 1947 г. в Далечния изток паднал огромния Сихоте-Алински метеорит, изучаването на когото започнало практически веднага. Силите на учените не стигали за да работят на два фронта. Затова изследванията на ТФ били отложени за неопределено време. И изведнъж възникнала съвсем неочаквана ситуация, причина за която станала една публикация в януарския брой на сп. "Вокруг света" за 1946 г. Това бил разказа на писателя-фантаст А. Казанцев "Взрив", където за първи път била изказана хипотезата за атомен взрив над тунгуската тайга на извънземен космически кораб. Тази версия вдигнала много шум и предизвикала небивал интерес към ТФ.
Трябва да се отбележи, че малко преди това са хвърлени първите атомни бомби на японските градове Хирошима и Нагасаки. Казанцев обърнал внимание на следната аналогия: в Хирошима от всички сдания, най-малко пострадали са тези които са се намирали в епицентъра на взрива, където ударната вълна е идвала отгоре - също като при Тунгуската катастрофа, където останали прави дърветата от "повалената гора" само в центъра. Огромно впечатление на Казанцев оказало и почти пълното съвпадение на сеизмограмите на двата взрива.
Наскоро след това, хипотезата на Казанцев за изкуствения прозиход на ТФ била разгледана на заседание на Московския отдел на Всесъюзното астрономогеодезическо общество (ВАГО), а после и в Московския планетариум, където била представена лекция-демонстрация "Загадка ТМ", с водещ астрономът Ф. Зигел. Постановката за взрива над тайгата на атомен космически кораб била критикувана в печата първо от журналистите, а после и от учените. Специалистите в областа на метеорната астрономия отговорили чрез статията на академик В. Фесенков и секретаря на Комитета по метеорите при АН СССР Е. Кринов "Метеорит или марсиански кораб?", в която се опрпвергавала хипотезата за иазкуствения произход на на ТФ. Авторите на статията написали, че твърдението за взрив във въздуха е нелепо, че загадки в тунгуската катастрофа няма, всичко е ясно – иамло метеорит, паднал и потънал в блатата, а образувалия се кратер се запълнил с блатиста почва. И тъй като след експедициите на Кулик никой не е бил в Тунгуската тайга, то тези утвърдени специалисти по метеоритите не са се осланяли на някакви
« Последна редакция: Февруари 20, 2006, 02:09:56 am от Horus »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #1 -: Февруари 20, 2006, 02:02:21 am »
През 1946 г. се появява фантастичният разказ на Александър Казанцев „Взрив", в който той развива идеята, че на 30 юни 1908 г. над сибирската тайга не е паднал метеорит, а е експлодирал космически кораб. По-късно той разработва таза тема и в романа си „Горящият остров" (преведен на български) и в сборника от новели „Гост от Космоса". Същата идея лежи в основата на романа на полския писател Станислав Лем "Астронавти" (също преведен на български. По него бе направен филмът „Мълчащата звезда") и в произведенията на редица други автори на научно - фантастични разкази и повести.

Три аргумента в полза на хипотезата на Казанцев.

1. Някои ловци от местното население (евенки) посетили мястото на катастрофата скоро след взрива, са загинали от тайнствена болест. Шаманите са обявили този район за „табу" - царство на бога на огъня Огди. Смъртта на ловците се обяснява с болест (евентуално лъчева), причинена от радиоактивните частици, продукт на атомния взрив.
2. Изследванията на „годишните пръстени" на дърветата показват, че след 1908 г. радиоактивността се е увеличила. Подобен скок се наблюдава и след 1945 г. - началото на „атомния век" на Земята.
3. Космическото тяло непосредствено преди експлозията се е движело с много по-малка скорост - около 600 м/сек. Ако това е вярно, единственото обяснение на експлозията може да бъде само атомен взрив.

Някои разсъждения по хипотезата на Казанцев от преди 40 години.

Ако приемем, че на 30 юни 1908 г. над сибирската тайга е експлодирал ядрен за-ряд, то най-логично е да се допусне, че към Земята се е приближавал чужд космически кораб с атомен двигател, който е загинал при несполучлив опит да кацне.
Известният съветски специалист по астро-навигация А. Щернфелд е направил необходимите изчисления и е установил два много интересни факта:
1. Ако космическият кораб е излетял от Марс, той в никой случай не е могъл да пристигне на 30 юни 1908 г. на Земята. Най-близките благоприятни дати за посещаване на Земята са били 18. 10. 1907 г. и 24. 12.1909 г. 1908 г. е била „мъртъв сезон" за полети от Марс към Земята, тъй като разположението на двете планети е било крайно неблагоприятно за космически полети.
2. Ако корабът се е отправил от Венера, то той е трябвало да излети на 20 май 1908 г. и да кацне на Земята на. . . 30 юни 1908 г. Странно съвпадение, нали! То сякаш ни под-сказва, че корабът (може би марсиански), след като е посетил Венера, е прилетял на Земята, за да се върне, след като проучи и нашата планета, в родината си (втората половина на 1908 г. е била благоприятна за полети от Земята към Марс).
Срещу тази толкова съблазнителна хипо-теза А. Щернфелд противопоставя един съкрушителен аргумент, който според него изключва възможността тунгуското „чудо" да е било космически кораб, управляван от разумни същества: При кацането си корабът непременно е трябвало да се приближава към Земята от същата посока, по която се движи и планетата - т. е. да я настига от запад към изток. А тунгуското тяло е навлязло в земната атмосфера от югоизточна посока, летяло е срещу движението на Земята! (в последствие се оказва, че това не е точно така).


Масло в огъня наляло и следното обстоятелство. В 1957 г. сътрудникът на Комитета по метеоритите А. Янвел открил в почвените проби, донесени още от Кулик от мястото на катастрофата в 1929-1930 г., метеоритно вещество: железни частици с примеси от никел и кобалт, а също и метеоритна прах – магнетитни топчета с диаметър стотни от милиметъра. Такива топчета се срещат в местата, където падат железни метеорити. Особено много от тях имало в района на паденето на Сихоте-Алинския метеорит. К. Станюкович и Е. Кринов веднага изказали становище в пресата, че тази находка дава обяснение на загадката ТМ. Привържениците на хипотезата за катастрофа на космически кораб, на свой ред обявили, че частиците са напълно подходящи за материал от корпуса на космически кораб.
Оказало се, че и едните, и другите ще бъдат разочаровани. Оказало се, че пробите взети от Кулик били замърсени при дългия им престой из хранилищата на Комитета за метеоритите. Когато след 1 година на подобен анализ били подложени други проби на Кулик, останали на базата на неговата експедиция на р. Хушма, то наличието на железни топчета в тях било значително по-малко.
След това, поради бурното развитие на космонавтиката и изследването на планетите от Слънчевата система с помощта на автоматични космически сонди, се е наложило да се откажат от хипотезата за посещение на нашата планета с кораб от Марс или Венера. Въпросът за  наличието в т. нар. Южно блато на метеоритен кратер изисквал специална проверка. За тази цел била нужна нова експедиция. И след завършването на първия етап от изучаването на Сихоте-Алинскя метеорит (1947-1951), някои изследователи започнали да се готвят за експедиция в Подкаменна Тунгуска. В 1953 г. районът е посетен от геохимика К. Флоренский, но истинска експедиция е организирана едва в 1958 г.
И ако експедициите за изучаване на ТФ преди войната се свързват с името на Кулик, то тези след 1958 г. се свързват с името на К.П. Флоренски, ученик на академик В. Вернадски. Именно под руководството на Флоренски през 1958, 1961 и 1962 г. били проведени експедиции на АН СССР в района на падането на ТФ.
Експедицията от 1958 г. изследвала обширен район от повалена гора и съставила карта на този район. Нито в Южното блато, нито в други места са открити метеоритни кратери. Окончателно е потвърдена термокарстовата природа на падините. Намерените в почвените проби  метални съставки вече не се приписвали на метеорит: такива топчета са открити и в Подмосковието, и около Петербург (тогава Ленинград), и в Антарктида, даже на дъното на океана. Това била обикновена космическа прах или фрагменти със земен произход.
Всички данни от експедицията на Флоренски свидетелствали за това, че метеоритът не е достигнал земната поверхност, а се е взривил във въздуха. Не открила в района на катастрофата никакво метеоритно вещество, тази експедиция установява нещо съвсем ново - аномално бързия прираст на дърветата.
В този момент с решаването на загадката на ТФ се включват и младите учени, като група научни работници, аспиранти и студенти от Томските ВУЗове решила да предприеме експедиция в района на тунгуската катастрофа. Ръководител на групата станал физикът и лекар Г. Плеханов. След дълга подготовка 12 души пристигнали на 30 юни 1959 г. на мястото на катастрофата. Този ден станал и рожденна дата на КСЕ (Комплексните Самодейни Експедиции). Тази експедиция била и най-многопланова: изучавали "повалената гора" и района на пожара, направили магнито- и радиоснимка на района, най-вече от групата на А. Золотов, геофизик от Башкирия. Успешно продължила КСЕ своите работи и през 1960 г. Успоредно с нея работели експедиция от млади инженери от КБ С. Королев, в състава на която бил бъдещия космонавт Г. Гречко, а също и групата на Золотов.
През 1961 и 1962 г. на място на паденето на ТФ, Академията на науките изпратила нови експедиции с ръководител Флоренски. Участниците в КСЕ работили съвместно с тези експедиции. Изследванията продължили и през периода 1964-1969 г. Били разработени по-точни методи за отделянето на метеорната прах от различните природни обекти. Проведени са сериозни теоретични изследвания и моделни опити.
Тунгуски метеорит не е имало и няма - до този извод достигнали в началото на 80-те години някои негови изследователи.
Последната засега известна научна експедиция се отправя от Красноярск към предполагаемото място на катастрофата на 23 юли 2004 г.
Учените се надяват да намерят материални доказателства, опровергаващи версията, че на 30 юни 1908 г. в тайгата е паднал метеорит.
"Имаме намерение да намерим подтвърждение на това, че Земята се е сблъскала не с метеорит, а с извънземен космически кораб" - заяви пред журналисти руководителят на експедицията Юри Лабвин, оглавяващ обществения фонд "Тунгуски космически феномен".
Въоръжени с металотърсачи и другими прибори, членовете на експедицията наброяваща 14 човека, ще изследват тайгата в района на с. Полигус, а и брега на р. Подкаменна Тунгуска.
Районът на изследванията се намира на около 500 км западно от местата, където предишните научни експедиции са търсили следи от метеорит.
Лабвин съобщи, че по данни от космически фотоснимки на този район от Евенкия,  свидетелстват за наличието на метални отломки, които могат да имат отношение към "техногенна катастрофа с почти стогодишна давност".

И така, какво е известно?

Характер на взрива. Установено е, че на мястото на взрива на ТФ (70 км северо-западно от с. Ванавара) не е намерен кратер, който неизбежно се появява при удар на космическо тяло в поверхността на планетата. Това обстоятелство показва, че ТФ не достигнал до земната повърхност, а се е разрушил (взривил) на височина около 5-7 км. Взривът не е бил мигновен, а TФ придвижвайки се в атмосферата, интензивно се е разрушавал в протежение на 18 км. Трябва да се отбележи и фактът, че ТФ попада в район на интензивна вулканична дейност в древността, като епицентъра на взрива почти идеално съвпада с център на кратера на гигантски вулкан, действал през триаса.



Епицентъра на Тунгуската катастрофа

Енергия на взрива. Повечето изследователи оценява енергията на катастрофата в границите на 1023–1024 ерга. Това  съответства на взрива на 500-2000 атомни бомби, като тази хвърлена над Хирошима, или 10-40 мегатона тротилов еквивалент.
Маса на космическото тяло, по косвени покзатели, се оценява от различните изследователи м/у 100 х. т до 1 млн. т. По последни данни истината е по-близо до първата цифра.
Повалената гора. Ударната вълна е разрушила горски масив с площ 2150 км2. Тази област има форма на "пеперуда", с ос на симметрия, ориентирана на запад или юго-запад.



Катастрофирали дървета на
склоновете на хребета Вюлфинг.
Покрай повредените сухи стволове, на
това място има цяла редицаа от стари
дървета, преживели катастрофата.




Катастрофирали дървета близо до връх Ферингтон



Повалените дървета изглеждат най-
ефектно именно оттук - в долината на
ручея Чургим и на брега на р. Хушма.
Недалеч оттук е преминавала пътеката
на Кулик до Южното блато. Мястото е
забележително с това, че дори в наше
време там се е съхранила тази
грандиозна картина. Фото И.Суслов.
Октомври 1928 г.




Начало на лятото на 1929 г. “Повалена гора” на 5 км
южно от епицентъра на брега на р. Хушма. Вероятно,
сега това място се намира на десния бряг на реката,
срещу Пристана.


Биологически последици от взрива. Свързани са със съществени изменения на наследствеността на растенията. Гората в района на катастрофата расте необичайно бързо, и то не само малдите растения, а и тези на 200-300-години, случайно оцелели при взрива. Максимумът на тези изменения съвпада с проекцията на траекторията на полета ТФ. Причината за ускорения растеж действа и днес. От какво е предизвикан този бурен растеж? От пожарите, разчистили местността и добавили минерали в почвата? От някакви физиологични или генетични стимулатори? На тези въпроси засега няма отговори.
Параметри и траектория на полета. За изясняване на физичните процеси, довели до взрива на ТФ, е важно да се знае направлението на полета му и ъгъла на наклона на траекторията, както и скоростта. До 1964 г. се е считало че ТФ се е движил по наклонена траектория почти точно от юг на север (южен вариант). След щателно изучаване на повалената гора е направен друг извод: траекторията на полета е била от изток-югоизток на запад-северозапад (източен вариант). При това непосредственно преди взрива ТФ се е движил почти от изток на запад (азимут 90o–95o). Повечето специалисти смятат че, ъгълът на наклона на източната траектория, както и на южната, е бил не по-голям от 10o–20o. Възможно е наклона на траекторията да се е променял при движението на ТФ. Силно се различават и мненията за скоростта на полета и те варират от 1 до няколко десетки км/сек.
Състав на ТФ. След като се е установило, че е имало взрив над земята, то опитите да се намерят големи парчета от метеорит силно намалели. През 1958 г. започнали да търсят силно раздробени парчета, но всички опити са увенчани с неуспех и до ден днешен.
В почвите и торфа в района на катастрофата са намерени 5 вида малки частици с космически произход в т.ч. и силикатни и железно-никелови, като опитите да се причислят към ТФ са неуспешни. По-скоро те представляват фоново падане накосмическа прах, което става повсеместно и постоянно. Нужно е да се отчете и факта, че геоложкия строеж в района на катастрофата в доста сложен: голямо количество стари лавови потоци, натрупване на вулканична пепел и т. н. Това създава една изключително нееднородна геохимична обстановка, която значително усложнява търсенето на вещество от ТФ.



Падината на Суслов. По предположение на Кулик, тази
падина била образувана при удара с метеорита. През
1929-1930 г. тя била осушена и изследвана. Не са
открити следи от метеорити.


Геомагнитни ефекти. Няколко минути след взрива започнала магнитна буря, която продължила повече от 4 часа. Аналогията с геомагнитните смущения, възникващи при височинни взривове на ядрени устройства е очевидна.
Тунгуският взрив предизвикал и ярко изразено намагнетизиране на почвите в радиус 30 км около центъра на взрива. Например, извън района на взрива векторът на намагнитенноста е закономерно ориентирован от юг на север, то около епицентъра направлението му практически изчезва. Достоверно обяснения на тази "магнитна аномалия" няма.

Проблемите за разрешаване около ТФ обикновено се делят на два главни въпроса: Как е било и какво е било? На първия въпрос можете да добиете някаква представа от прочетеното досега, а да за се отговори на втория, човек трбва да се запознае с многобройните хипотези, версии и предположения.
« Последна редакция: Февруари 20, 2006, 02:30:09 am от Horus »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #2 -: Февруари 20, 2006, 02:45:42 am »
Хипотези и версии

На пръв поглед на човек му се струва, че около Тунгуския Феномен съществуват стотици хипотези и версии. Но със задълбочаването му в проблема лесно се установява, че всъщност хипотезите са само 3-4, максимум 5, а всичко останало са само предположения и догадки.

Маневриране над р. Тунгуска?

В сп. "Техника молодежи" от 1969 г. има статия на доц. Ф. Зигел, разглеждаща въпроса за двете траектории на полета на ТФ. Базирайки се на свидетелствата на очевидци, както и по данните от сътресението на почвата най-убедителни доказателства за южната хипотеза дава проф. И. Астапович. Азимутът на траекторията при този вариант не е бил повече от 10o на запад от меридиана. Това съвпада и с ранните изводи на А. Вознесенски и Л. Кулик, получени по "пресни следи". Отначало считали южната траектория за най-вероятна, но след внимателното проучване и описание на местността на катастрофата установили, че азимутът на траекторията на полета е на 115o източно от меридиана. До този извод стигнали, като изучили разположението на стволовете на повалените дървета.
По най-различни изводи стана ясно че ъгълът на траекторията на полета спрямо хоризонта е не повече от 10о (вж. по-горе). От друга страна И. Зоткин и М. Цикулин провели серия опити и получили резултати за ъгъла на наклона, около 30o. Всичките тези, а и други факти навеждат на мисълта, че ТФ е маневрирал при полета си, както по азимут, така и по височина, движейки се не с монотонно намаляваща, а със сложно меняща се скорост. Т. е. и двете траектории (южната и източната) не са взаимно изключващи се. Явно, смята Зигел, ТФ се е движел по двете траектории
и някъде е маневрирал. А такава маневра естествен обект не може да направи. Затова, ако хипотезата за прехода на ТФ от едната траектория на другата е верна, тя представлява решаващ аргумент за неговата изкуствена природа.

Метеорити като Тунгуския падат всяка година

Естествено е, че най-големите привърженици на тази хипотеза са членовете и сътрудниците на Комитета по метеоритите, какъвто е и И. Зоткин. В статия от 1971 в сп."Природа" той пише: Напоследък, благодарение на разширението на мрежата от сеизмични и барични станции, са регистрирани паданията на няколко болида, които били съпроводени с мощни взривове, а не оставили след себе си метеорити. Напр. на 31 март 1965 г. в 21 ч. 47 мин. ослепителен огнен кълбовиден болид прелита от запад на изток над Южна Канада. Полетът приключил с гръмоподобен взрив, чут в радиус от 200 км при това придружен с бурно раздробяване. Голямо количество огнени осколки се разпръснали над селището Ревелтън. Сеизмичните станции в съседните провинции регистрирали земетресение от средна величина. Инфразвуковите прибори регистрирали ударната вълна дори в Колорадо (САЩ), на около 1600 км. Упорството на търсачите била възнаградено: през април в ледовете на малко езерце били открити частици с общо тегло по-малко от 1 грам. Оказало се че метеоритът с от редкия тип - въглероден хондрит, но останала загадката: къде се е дянала основната част от метеорита? По-нататък авторът решава, че в земната атмосфера почти постояно се разнасят взривове от космически снаряди, със значително по-малки размери, но принципът бил същия. До земната повърхност достигали само малка част от падащите метеорити, с железен и каменен състав и чиято скорост е по-малка от 20 км/сек. Допуска се че преобладавашата част от метеоритите всъщност са точно рехави, крехки въглеродни хондрити, съдържащи много въглерод, вода и органични съединения. Що се касае до енергията на взрива, то кинетичната енергия на метеорита е огромна (при скорост 30 км/сек, 1 кг от масата му носи в себе си енергия, равна на 100 килокал, т. е. 100 пъти повече от 1 кг тротил). При навлизането на болида в плътните слоеве на атмосферата енергията на движението преминава в излъчване и ударна вълна. А това е взрив. Излиза че Тунгуски метеорити падат на Земята ежегодно?

Тунгуска комета - митове и реалност

Поредната хипотеза за природата на ТФ дава публикацията в сп. "Техника молодежи" (1977, бр.9) на С. Голенецки и В. Степанок. Авторите смятат, че основната маса на ТФ  е "загубена" като пари и газове, така че те предлагат да се търсят не частици от космическо тяло, а аномолии в химическия състав на образците взети от мястото на катастрофата. Но къде да се търси? Показанията на няколкото очевидеца на катастрофата, намиращи се в този ден близо до епицентъра, свидетелстват, че са чули до 5 относително силни взрива. Но нито ядрен, нито термоядрен взрив може да произлезе 5 пъти. Освен това, серията взривове вероятно са станали на малка височина и веществото на ТФ следва да се търси в именно в епицентровете на тези ниски взривове. Тук е мястото да се припомни, че още Кулик и Кринов споменават, че картината на разрушенията в центъра на взрива имат своеобразен "петнист" характер.
Голенецкий, Степанок съвместно с Колесников пристъпили към реализация на своята идея, като за това им помогнал и един от томските изследователи на ТФ Ю. Лвов, давайки им добър способ: откритите върхове на торфищата се явяват складове както на обикновения атмосферен, така и на космическия прах, съхранена в тези пластове, където е попднала първоначално. Такива торфища в района, колкото искаш, като дори един от тях попадал в центъра на "повалената гора" и описан още от Кулик. Именно тук изследвали торфа на разни дълбочини. Били използвани най-добрите методи на елементния анализ. На определена дълбочина в торфа, намиращ се в момента на взрива на повърхността и изследователите открили анормално високо съдержание на много химични елементи.
По този начин считат Голенецкий и Степанок, им се е отдало да получат приблизителния химичен състав на ТФ.
Оказал се съвершено необичаен и рязко се отличавал както от земните породи, така и от известните типове метеорити – каменни и железни. По близко по състав на ТФ стояли т. нар. въглеродни хондрити. Резултатите от проведените изследвания и получените данни, по мнението на авторите на статията, позволяват да се потвърди че ТФ всъщност е ядро на комета. Хипотезата предизвикала крайно разнородни оценки. Кандидатът на физико- математичните науки В. Бронщайн и дава силно положителна оценка, докато доцент Ф. Зигел - крайно отрицателна.
Привърженик на “кометната” хипотеза е и известният астроном и писател Карл Сейгън.

А имало ли е изобщо метеорит?

В сп. "Техника молодежи" от 1981 г. е изложена оригиналната хипотеза на кандидата геолого-минераложките науки Н. Кудрявцев за геоложката природа на тунгуската катастрофа, която, всъщност била мощна проява на газово-кален вулканизъм. Геоложкият строеж на района показва, че в близост до Ванавара има стари вулканични тръби, а самия тунгуски басейн е област на дълбоко погребани магмени скали, покрити с мощен слох от седиментни и вулканични породи. Черната кал, запълваща голяма част от откритите падини, всъщност е вулканична кал, примесена с органично вещество, върху която бързо се е възстановила растителността. Всъщност Южното блато по свидетелствата на евенк, живял там по времето на катастрофата, било по-рано твърда земя, елените се разхождали по нея, без да пропадат. След взрива се появила вода, която "как огън и човек и дърво изгаря". Според Кудрявцев, връзката м/у катастрофата и падането на метеорит е само предположението, че  в небето е било видяно летящо огненено кълбо и гърмежите се разнесли точно при неговата поява. Вземайки предвид разликата в скоростите на разпостранение на светлината и на звука, следвало да се приеме, че източникът на тези гърмежи е започнал да действа по-рано, от появилия се огън.
Т. е., счита Кудрявцев, имало е подземен взрив, после в небето се е появило огненото кълбо, последвали  пламък и дим и е започнал пожар. Трябва да се отбележи ифактът, че изгарянията по старите дървета са само по ниските части на стволовете, което противоречи за представата за падането на огнено тяло отгоре.
Близко до тази хипотеза е и предположението на Д. Тимофеев, който смята че причината за тунгуския взрив е природния газ ("Комсомолская правда", 1984). Тимофеев пресметнал, че за взрив, равен по мощност на тунгуския, са необходими 0,25–2,5 млрд. куб. м. газ. Хипотезата обяснява някои факти около катастрофата като светенето на нощното небе, или водата която изгаряла всичко живо като огън. Според автора на хипотезата при самозапалването на разнеслия се в атмосферата газ се получила огнена опашка, като при падане на болид, а в котловината, където концентрацията на газ била най-висока избухнал гигантско огнено кълбо.
Взривът разтресъл тайгата, от ударната вълна разломите се затворили и изтичането на газ престанало.
Много подобна на предишние е и версията на Н. Домбковски от 1989 г., кореспондент на в-к "Советская Россия". Според него: В района на епицентъра на Тунгуския взрив, където неотдавна геолозите открили богато месторождение от газокондензат, по разломи изтекло огромно количество взривоопасни газове. Рано сутринта в образувалия се облак от газ се врязъл болид. Мощният взрив превърнал в пари самия болид и унищожил всичко живо наоколо ...
И накрая, какво може да се каже за тези хипотези и версии? При цялата им оригиналност те не могат да отговорят на редица въпроси. Напр. знае се, че взривът не е бил мигновен ТФ се е движил и взривявал в разстояние на поне 15-20 км.

Следите водят към Слънцето

В началото на 80-те сътрудниците на Сибирското отделение на АН СССР А. Дмитриев и В. Журавльов изказали хипотезата, че ТФ е плазмоид, отделил се от Слънцето. С миниплазмоидите – кълбовидните мълнии – човечеството се познава отдавна, въпреки че природата им не е докрай изучена. На астрофизиците е известно съществуването на гигантски галактически плазмоиди. А ето и една новост на науката (към датата на публикуването на статията): Слънцето е генератор на  колосални плазмени образования с нищожна плътност.
Съвременната астрофизика допуска възможността нашата Слънчева система да се разглежда, като сложна веществено-полева структура, чиято стабилност се "поддържа" не само от закона за гравитацията, но също така и от енергетични, веществени и информационни взаимодействия. С други думи между планетите и нашата звезда съществува механизъм на информационно-енергийно взаимодействие. Един от резултатите на взаимодействието между Земята и Слънцето може би са космическите тела от нов тип - коронарните транзиенти, модел на които е предложен от геофизика К. Иванов. Дмитриев и Журавльов допускат возможността за образуването в космоса на т. нар. микротранзиенти, т. е. плазмени тела със средни размери (няколкостотин метра). Разглежданите "микроплазмоиди", или "енергофори", т. е. носители на енергия в междупланетното космическо пространство, могат да бъдат прихванати от  магнитосферата на Земята и да се движат по градиентите на магнитното й поле. Освен това те могат да попаднат и в места с магнитни аномалии. Почти невероятно е, плазмоидът да достигне поверхността на Земята без да се взриви в атмосферата.
Според Дмитриев и Журавльов Тунгуският болид е бил именно такова плазменно образувание. Едно от главните противоречия на тунгуския проблем е несъответствието на изчислената траектория на метеорита, основана на показанията на очевидците и картата на "повалената гора", съставена от томските учени. Привържениците на кометната хипотеза отхвърлят тези факти и множеството свидетелски покзания. За разлика от тях Дмитриев и Журавльов изследвали информацията получена от свидетелите, използвайки математични методи за формализация на съобщенията на "свидетелите" на събитията от 30 юни 1908 г. В компютъра били заложени повече от 1000 различни описания. Все пак "колективен портрет" на космическото тяло не могъл да се състави. Компютърът разделил наблюдателите на два основни лагера: източен и южен.
Излязло, че наблюдателите са видели два различни болида – толкова се различавали времето и направлението на полета.
Традиционната наука за метеоритите мълчи пред "раздвоението" на ТФ по време и пространство.
Каква е вероятността две гигантски космически тела да имат този курс с интервал няколко часа?! Дмитриев и Журавлев не виждат в нищо невъзможно, ако се допусне, че това е бил плазмоид. Още повече, че, галактическите плазмоиди существуват на двойки. Такова качество е възможно да имат и слънчевите плазмоиди. Излиза, че на 30 юни 1908 г. над Източен Сибир са се спускали поне два "огнени обекта" и понеже плътната атмосфера на Земята се явява враждебна за тях, то "небесния дует" се е взривил.
В някои научно-популярни публикации са направени опити да се намери връзка м/у озоновите дупки и ТФ. Рязко намаляване на озона в атмосферата е имало в историята на Земята. Група учени начело с акдемик К. Кондратиев публикува резултати от изследване, според което през април 1908 г. се е отбелязало съществено разрушаване на озонния слой в средните ширини на Северното полукълбо. Стратосферната аномалия, с ширина 800–1000 км, опасвала цялото земно кълбо. И това продължило до 30 юни, след което озонът започнал да се възстановява. Случайно ли е това съвпадение по време на двете планетарни събития? Какъв е механизма за възстановяване на земната атмосфера? Отговаряйки на тези въпроси, Дмитриев смята, че на застрашената биосфера на Земята през 1908 г. с рязката й загуба на озон, е “реагирало” Слънцето. Мощно плазмено тяло, имащо озонорегенерираща способност, било изстреляно от Слънцето по направление на нашата планета. Това тяло приближило Земята в района на Източно-Сибирската магнитна аномалия. По мнението на Дмитриев, Слънцето не допуска озонов "глад" на Земята. Излиза че, колкото по-енергично човечеството разрушава озонния слой на планетата, толкова по гъст поток от газоплазмени образувания ще изпраща Слънцето. Не е нужно да се пророк, за да си представи, до какво ще доведе всичко това.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #3 -: Февруари 20, 2006, 03:24:25 am »
Контейнер с информация?

Идея за "разум" в тунгуския взрив винаги е имала своите горещи привърженици. Такава е версията на физика А. Прийма (Техника–молодежи, 1984, бр.1).
Основавайки се на показанията на свидетели на аномалнте атмосферни явления от 1908 г., Кузовкин съобщил, че ТФ освен южната и източната траектории имал още и западна траектория на полета. Т. е., движел се е не само от юг на север и от изток на запад, но и от запад на изток. Заедно с това очевидците твърдят, че умалени "копия" на ТФ се наблюдавали в първото полугодие на 1908 г. над различни райони на западна Русия, Урал и Сибир. По мнението на Прийма, наличието на западна траектория на ТФ се доказва от факта, че е имало маневри на три различни тела. Може да се предположи, че "огнените кълба", са изследвали "запланираните" райони от повърхността на нашата планета и в "уречения час" се събрали над Подкамена Тунгуска, за да се превърнат в гигантски огнен обект и да се взривят. Следователно, тунгуският взрив е, по мнението на Прийма: "целенасочена акция на извънеземен разум".  Интересно е , че хипотетичното "изследване" водело кълбата от гъсто населени местности към малко населени, докато те достигнали почти безлюдни места. Това било с цел да се избегнат човешки жертви.
Авторът на версията е уверен, че ТФ не е бил разрушен, а преминал "на нов стадий", т.е. изменил е  своята физико-химическа структура. Защо се е случило това? Възможно е ТФ да е бил "контейнер" с информация, която извънземна високоразвита цивилизация е решила да ни предаде...

Eлектроразряден взрив

През 1978 г. в академичнoто издание "Астрономически вестник" е публикувана статията на А. Невски за: "Eфекта на електроразряден взрив на големи метеоритни тела при навлизането им в атмосферни планети". Когато в земната атмосфера навлиза голям, движещ се с голяма скорост метеорит, то, както показват изчисленията на Невски, възникват свръхвисоки електрически потенциали и между тях и повърхността на Земята се произвежда гигантски електрически "разряд". В този случай за кратко време кинетическата енергия на метеорита преминава в електрическа енергия на  разряда, което довежда до взривяването на небесното тяло. Такъв електроразряден взрив позволява да се обяснят голямо количество, доскоро непонятни явления, съпровождащи падането на земната повърхност на огромни космически тела, като ТФ. Разглежданата хипотеза показва, че съществуват три основни източника на мощни ударни вълни. Взривното отделяне на много голяма енергия в почти цилиндричния обем на "огнения стълб" е породило много мощна цилиндрична ударна вълна, чийто вертикален фронт се е
разпространявал хоризонтално по повърхността, като самата вълна е главният виновник за "повалената гора" на обширна област. Все пак ударната вълна, в която се е отделила голяма част от енергията на разряда не е била единствена. Образували са се още две ударни вълни - първата заради взривообразното раздробяване на космическото тяла, а втората е била обикновена балистична ударна вълна, възникващ в земната атмосфера при полета на всяко тялo със свръхзвукова скорост.
Такова протичане на събитията се потвърждават от разказите на свидетелите на катастрофата за три независими взрива и последвалата "артилерийска канонада", обяснима с разряда чрез многожество канали. Трябва да се отбележи, че признанието на факта за многоканалния електроразряден взрив обяснява много факти, включително най-непонятните и тайнствени.

Ето и някои от тях:
- наличието на индивидуални разрядни канали обяснява съществуването на обширни области с хаотична "повалена гора".
- действието на силите на електростатическно притегляне (явлението електростатична левитация) обяснява фака за повдгането във въздуха на юрти, дървета, горните слоееве на почвата, като и образуването на големи вълни, против течението на реките.
- наличието на област на максимална концентрация на пробойни канали може да образува относително малък кратер, превърнал се после в блато, което не е съществувало до взрива.
- в следствие на протичане по водоносните пластове на гигантски в момента на разряда токове, които нагрели водата в подземните хоризонти, може да се обясни появата на горещи ("кипящи") водоеми и гигантски фонтани-гейзери.
- мощните импулсни токове, възникнали при електроразрядния взрив на метеорита, са могли да създадат толкова мощни импулсни магнитни полета и да намагнетизират геоложките пластове, отстоящи на 30-40 км от епицентъра на взрива.
- появяването на необясними еднозначно засега "бели нощи през 1908 г." може да се обясни с електрическто светене на йоносферата и предизвиканите от тях смущение на полета, взрива на космическото тяло, и т. н.
Последното обстоятелство частично е потвърдено от наземни наблюдения на 16.11.1984 г., при завръщането на Земята на совалката "Дискавъри". Навлизаща в земната атмосфера със скорост, равна на 16 пъти скоростта на звука, на височина около 60 км корабът се е наблюдавал като огромно огнено кълбо с широка опашка и е предизвикал продължително светене в горните слоеве на атмосферата.
Хипотезата обяснява и цял куп "тайнствени явления", описани от очевидците като: "шипящо свистене" или "шум, като от крила на изплашена птица", и т. н...
Става ясно, че подобни звуци съпровождат винаги повърхностни електрически разряди.

Съществувал ли е "Черния звездолет"?

През 1988 г. в редица вестници и списания е публикувана новата хипотеза на писателя-фантаст А. Казанцев за извънеземен космически кораб, взривил се през 1908 г. над Тунгуската тайга. Взривът на ТФ е уникално явление, което и до днес не е възприето във всичките му значения, счита Казанцев. И до днес няма такава хипотеза, която да обясни комплексно всички аномалии произлезли от катастрофата. Сред множеството експедиции, отправени в тайгата, е имало и група, изпратена от  С. Корольов, който искал да получи парченце от "марсианския кораб". И това парче е открито 68 г. след взрива, на хиляди километри, на брега на р. Башка, в Коми АССР. Това е място на продължение на траекторията на полета на ТФ. Двама работници от с. Ертом, които били на риба забелязали на брега необичайно парче метал, тежащо около 1.5 кг. Когато случайно го ударили в камък, той предизвикал сноп искри. Това заинтригувало хората и те го изпратили в Москва.
В необичайната сплав присъства около 67 % церий, 10 % лантан (отделен от всички лантанови метали, нещо което все още не е правено на Земята) и 8 % ниобия, а също и 0,4 % чисто желязо, без окиси, като колоната в Делхи и в лунните проби. Възрастта на металическата отломка е м/у 30 и 100 хил. г. Видът на тази отломка предполагал, че е бил част от колело или сфера, или цилиндър с диаметър около 1,2 м. Особени са и магнитните свойства на сплавта: в различни направления на отломката те се различават над 15 пъти. Всичко говорело за това, и това е признато от изследователите, че сплавта има изкуствен произход. От друга страна, така и не бил получен отговор на вопроса: Къде, в какви апарати или двигатели може да се използват такива детайли и сплави? Били изказани предположения: може би това е част от складирано в магнитно поле антивещество, служещо за гориво на някоя свръхцивилизация?
Казанцев се обръща към откритите през 1969 г. от американския астрономом Дж. Баджби 10-12 малки луни на Земята със странни траектории. Такива спътници могат да бъдат случайно забелязани при астрономични наблюдения. И действительно, в 1947, 1952, 1956 и 1957 г. са наблюдавани неизвестни космически обекти, като през 1956 и 1957 г. са наблюдавани два обекта. Последното наблюдение от 1957 г. принадлежало лично на Баджби. В публикацията си в сп. "Икарус" Баджби потвърждава, че първите наблюдения от 1947, 1952 г. се отнасят към едно "родителско" небесно тяло, което се е распаднало на части на 18.12.1955 г. и представлява част от спътниците на Земята, с размери от 7 до 30 м, движещи се по шест различни орбити. Перз март и април 1968 г. Баджби успял да фотографира няколко от тези "луни". Този факт, както смятат астрономите, е подтвърдил съществуването на спътниците, макар че да се говори за пълно доказтелство било още рано. Датата 18.12.1955 г., както потвърждава Казанцев, съвпада с избухването, регистрирано от астрономите. И какво е било това? Естествен природен обект, разбит на части от приливните сили, но защо не е наблюдаван по-рано? Възможно е това да е бил взрив на извънземен звездолет, по рано обикалящ по геоцентрична орбита, предположил съветския учен С. Божич.
Възниква логичния въпрос: защо до 1955 г. това странно тяло не е наблюдавано от никой с телескоп? Обектът, счита Казанцев, е могъл да влезе в точката на взрива от друга по-висока орбита. Ако това загадъчно тяло е било звездолет, то той е бил черен, повърхността му е  поглъщала всичката енергия от Космоса, както правят и нашите слънчеви батерии и затова не е можел да бъде наблюдаван от Земята. След катастрофата, когато отломките започнали да се въртят и заставали и с неоцветената си част към Земята, те станали видими от планетата.
Казанцев смята, че ходът на събитията от несъстоялия се заради катастрофата контакт на два свята, може да се възстанови така:
В Слънчевата система през 1908 г. пристигнал мощен кораб, който не се е спускал до повърхностите на планетите, в частност на Земята. При Тунгуска се е взривила неговата совалка. Звездолетът е останал на орбита: загубил връзка, той е чакал завръщането на екипажа си, корегирайки автоматично своята орбита, за да не падне на Земята. Но горивото се изчерпало. Звездолетът бил обречен – трябвало да падне на повърхността на планетата. Може да се предположи, че в програмите на компютрите му е било заложено, че е  недопустимо той да падне на населена планета. Затова автоматиката била задействана и звездолетът се самовзривил.
Отломките, които са в орбита, в бъдеще ще изяснят много неща, свързани с Тунгуската катастрофа. Те са реални, можеш да ги "докоснеш" с ръка. Отивайки при тях космонавтите могат да узнаят предназначението на странnия детайл от р. Вашка, като и още много друго. Разбира се, всичко това е една красива хипотеза.

Карта на ройона на катастрофата на Тунгуския феномен (ТФ)



1. р. Хушма
2. Меандри
3. Счупено дърво       
4. Пристан                                      
5. Хребет Астро-КЮТ 
6. Долина Чургим                                     
7. Водопад Чургим   
8. Вал 1908                                        
9. Каскада                       
10. Торфно блато на р. Чургим                                    
11. Долината на загадките           
12. Южното блато от запад                          
13. Южното блато от юг           
14. Хребет Червински                                           
15. Епижентър на Золотов
16. Южното блато - северен остров
17. Южното блато         
18. Северно торфище                              
19. Камък на Джон         
20. О-в Буян                             
21. Сусловска падина           
22. Колиба на Кулик                     
23. Хребет "Усов"     
24. Унищожени дървета                                   
25. О-в Кобаев                 
26. Хребет Прайор                          
27. Унищожени дървета   
28. Връх Фарингтон                         
29. Торфище Хой     
30. р. Кимча                                     
31. Лаборатория на КСЕ 
32. Ез. Чеко                            
33. Ез. Кимча
« Последна редакция: Февруари 20, 2006, 03:31:54 am от Horus »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #4 -: Февруари 20, 2006, 04:02:26 am »
Тайната на "дяволското гробище"

В тайгата южно от Предангарието, на няколко стотин километра от Ванавара, далеч от населени места се намира уникално и загадъчно природно образувание. Местните жители го наричат  "поляната на смъртта" или "дяволското гробище".
Още през април 1940 г. в местния в-к "Советское Приангарье" се появява публикация, в която се съобщава, че един ловец разказал за "дяволското гробище", което открил неговия дядо. Ето какво написал вестника: "...сред невисоки хълмове се показало тъмна голо място. Земята около нея била черна, рехава. Нямало никава растителност. На оголената земя внимателно поставили пресно откъснати зелени борови клонки. След известно време ги взели обратно. Зелените клонки били толкова повехнали, сякаш били опърлени от нещо. И при най-малкото съприкосновение с тях игличките падали. Излизайки на края на поляната хората чувствали странна болка в тила..."
Какво разказва С. Поляков, от с. Карамишево. Дядо му преследвал дивеч цели 50 км и излязъл на поляната. Животното изскочило на плоския връх на хребета, после на поляната и пред очите на ловеца то паднало и изгоряло. Бил силен огън. Дядото бързо се върнал в селото и разказал на семейството какво е видял.
В сп. "Техника молодежи" (1983, бр. 8-ми) са публикувани материалите на М. Панов и В. Журавльов за "дяволското гробище". М. Панов преразказва чутия още преди войната разказ на ловеца, който е бил на "дяволското гробище": "Крупна, кръгла около 200 м в диаметър поляна навявала ужас. На голата земя се виждали кости на животни, даже и на птици. Надвисналите над поляната клони на дърветата били обгорени, като от близък пожар. Поляната била съвершено чиста, лишена от каквато и да е растителност. Кучетата които били на поляната само за няколко минути престанали да ядат и станали “вяли". Трябва да се отбележи, че месото на загиналите на поляната зверове придобивало ярко червен цвят. В. Журавльов, кандидат на физико-математическите науки, член на комисията по метеоритите към СО при АН-СССР, подтвърждава, че има немалко независими съобщения за съществуването на "смъртоносно място" в долината на р. Кова.
А ето и възможнато обяснение на загадката на "дяволското гробище", според В. Журавлев: тук в дълбините възникнал пожар, при който изгарянето на въглищния пласт при недостатъчния приток на въздух се съпровожда с отделянето на отровен въглищен газ. Този газ се натрупав на поляната. Животните, останали без кислород, бързо загиват. Наистина тъканите, израсходвали целия "газ на живота", действително придобиват под въздействието на химически реакции ярко червен цвят. Но с изтичането на по-лекия от въздуха, газ трудно може да се обясни такива явления в  "дяволското гробище", като строга локализация на границите на растителността и зони на смъртонсно въздействие, а главно, неговата внезапност, още повече и заради това, че според някои сведения тази поляна се намира не в падина, а на склона на стръмен хълм. Особенностите на "поляната" много по-лесно могат да се обяснят с наличието на мощно електромагнитно излъчване или на променливо във времето магнитно поле. Но какво общо има всичко това с ТФ? Оказва се, че има...
В средата на 80-те във в-к "Комсомолец Узбекистана" А. Симонов, научен сътрудник към НИИ по приложна физика при ТГУ и С. Симонов, сътрудник ГМИ УзССР, публикували своя хипотеза за природата на ТФ. Учените считат, че "ТФ прелетял от юг на север и е имал собствено магнитно поле, което затова е могло да се усили многократно за сметка на известния във физиката "динамо-ефект". Навлизането на ТФ с космическа скорост в атмосферата на Земята довело до нагряване и йонизация на въздуха, обтичащ метеоритното тяло. Пресичането на потоци йонизиран въздух с областите на силовите линии на магнитното поле на метеорита развило в него плазмена обвивка МГДиелектрични и електромагнитни процеси. Силното магнитно поле многократно усилило въздействието на йоносферата и атмосферата на Земята при движението на метеорита. Когато ТФ навлязъл в плътните слоеве на атмосферата, въздушните потоци смъкнали от него плазмената му "мантия" и метеоритът, съхранил малка част от първоначалната си скорост, паднал някъде из дълбоката тайга на Южното Приангарие. Самият плазмоид, съставен от сгъстен, силно йонизиран въздух и електромагнитно поле, след разделянето му от неговия "родител" - метеорита, преминал в някакво подобие на огромна кълбвидна мълния.
Каква е по нататъшната съдба на плазмоида? Събитията от 1908 г. протекли на необичайно място на Земята - в пределите на Източно-Сибирската магнитна аномалия, която е с планетарен мащаб. "Намагнетизираният" плазмен облак продължил да се движи в страни от полюса на тази аномалия. След 350 км плазмоидът се "натъкнал" на локална аномалия - кратер на палеовулкан, действал преди милиони години. Неговият ствол, навлизащ дълбоко в дълбините на Земята, чак до мантията изиграл ролята на "мълниеотвод", над когото "се е разредил", взривилия тунгуски плазмоид, образувайки гигантска по площ "повалена гора"...
Разбира се това е само хипотеза. Но тя дава надежда да се открие тайнствения метеорит, доколкото от нея следва, че ТМ може "да е паднал" и в страни от основната линия на движение по южната траектория, а в местонахождението на такова магнитоактивно метеоритно тяло може да се очаква наличието на геофизична аномалия с уникални свойства. За да се убеди в правилността на догадките си А. Симонов организирал през 1986 г. експедиция в района на р. Кова, където по изчисленията е трябвало да падне метеорита. Той не могъл да си намери място от радост когато разбрал за "дяволското гробище". За по-добро потвърждение дори не можел и да си помисли. За да открият "дяволското гробище" разпитвали всички стари жители, стараейки се да получат цялостна картина за местонахождението му. Но не успели. Нито на тази, нито следващите експедиции са успели да открият "дяволското гробище".
А. и С. Симонови обяснили особеностите на "поляната на смъртта" така. Всяко животно, попаднало на нея било подложено на променливо магнитно поле. От биологията е известно, че съществува "предел на електротока", преминаващ чрез кръвта, при преминаването над който тя се съсирва, произтича "електрокоагуляция". Вътрешностите на животните загинали на "поляната" били с червен цвят, което говори за усилване на капилярното кръвообращение преди смъртта. А смъртта настъпвала в резултат на масово тромбообразуване. Концепцията за наличието на променливо магнитно поле на "поляната" обяснява много неща: мигновенното въздействие, влияние даже на птиците и т.н. И така, загадъчната поляна все още не е намерена. Изследователите щателно обработват получените данни и мечтаят за нови експедиции.

Рикошет?

Оригинална хипотеза, обясняваща някои обстоятелства при падането на ТФ, изказва доктора на техническите науки, проф. Е. Йорданишвили (Литературная газета, 1984).
Известно е, че навлизащо в земната атмосфера тяло със скорост десетки км/сек, "изгаря" на височина 100–130 км. Част от очевидците на ТФ са се намирали по средното течение на р. Ангара, т. е. на разстояние няколкостотин километра от катастрофата. Отчитайки кривината на земната повърхност, те не биха могли да наблюдават събитията, освен ако те на са протекли на височина поне 300-400 км. Как да се обясни тази явна несъвместимост м/у физическата обосновка и фактическите наблюдения? Авторът се е опитал да обоснове своите предположения, без да противоречи на нютоновите закони.
Йорданишвили смята, че на въпросната дата към Земята наистина се е приближавало тяло, летящо под малък ъгъл към повърхността на планетата. На височина 120–130 км то се е нагорещило, а неговата дълга светеща опашка е наблюдавана от стотици хора от Байкал до Ванавара. Докосвайки Земята, метеоритът е "рикоширал" и е подскочил на няколкостотин километра нагоре, което е позволило да го наблюдават и по средното течение на Ангара. После ТФ е описал дъга и загубил космическата си скорост, действително паднал на Земята, този път завинаги. Тази хипотеза добре обяснява цял куп обстоятелства: появата на нагорещено светещо тяло над границата на атмосферата, отсътствието на кратер и вещество от ТФ на мястото на неговата
"първа" среща със Земята, "белите нощи през 1908 г.", "пеперудообразната" форма на "повалената гора" и т. н.

ТФ и гравитацията

През 1989 г. в сп. "Маяк" е публикувана статията на КТН Л. Анистратенко, в която се разглежда връзката на ТФ с гравитацията. Авторът на хипотезата смята, че "докато няма ключ за тайната на ТФ... е нужна научна интуиция, която ще помогне да се разбере природата на ТФ". Направените компютърни изчисления позволили на Анистратенко да направи извод за това, че "загадъчното" поведение на ТФ, а в еднаква степен това се отнася за НЛО, се дължат на нашата погрешна представа за физическия смисъл на гравитацията. Слънцето, планетите, техните спътници, както и всички останали космически тела не се привличат, а се отблъскват, т. е. Луната се отблъсква от Земята, Земята от Слънцето и т. н. При това Вселената се  разширява, което е доказано
експериментално.
Видимото прителяне се обуславя от влиянието на космическото налягане, създавано от безброй потоци от микрочастици, такива като космическото лъчение, съдържащо до 90% протони. Блуждаейки в пространството с огромна скорост и в различни направления, те практически безпрепятствено преминават през твърдите тела. Във всички направления броят на тези частици е еднакъв и всички импулси се  уравновесяват. Ако някое небесно тяло се "прикрие" от друго, то потокът на частиците от негова страна ще отслабне заради тяхното екраниране (аналогична е ситуацията и за второто тяла по отношение на първото). Такова неравновесно влияние на космическото налягане ще притисне тези  небесни тела едно към друго (напр. Луната към Земята, а Земята към Луната). Във връзка с това, Анистратенко смята, че употребявайки понятието "притегляне", ние трябва да разбираме истинската му природа, т. е. не "притегляне", а "прибутване"... Система от кои да е две небесни тела ще бъде устойчива, ако показаното по-горе налягане на космичните частици се уравновесява от силите на отблъскване между тях.
Анистратенко разглежда проблема с ТФ от позицията на по-горните разсъждения.
Преди повече от 80 години е станало нарушаване на многовековното "мирно" съществуване на Земята и един от нейните мини-спътници. Причината за това би могло да бъде приближаването на трето космическо тяло. Приближаването на ТФ със Земята продължило докато силите на инерцията и космическото налягане в/у метеорита не се уравновесили със силите на суммарното "отблъскване" на Земята. С други думи под въздействието на: 1) силите на отблъскване на уплътнения въздух в ниските слоеве на земната атмосфера и 2) гравитационните сили на взаимоотблъскване в системата от небесни тела "Земя-ТФ", то последния прекратил сближаването с нашата планета и изменяки направлението на полета, се върнал обратно в космичното пространство. Това довело след себе си до "изхвърляне" от нагорещената повърхност на ТФ на разтопено и изпарено вещество, оставящо зад тялото "следи" във вид на "огнен стълб". За подтвърждение на горното могат да послужат отделни показания на очевидци, които са наблюдавали ТФ западно от мястото на "взрива", дори и това, че той се е движил с подем.
Разбира съществуват още множество версии, догадки и хипотези, една от които е че Земята на 30.06.1908 г. се е сблъскала с миниатюрна черна дупка, с всичките му произтичащи от това събитие последствия, а другата е изложената по-долу - мистична.

Мистична хипотеза

И накрая за да добавим още малко мъгла, към и без това достатъчното неясноти около ТФ ще се върнем към оскъдните сведения за най-първата "експедиция" от 1909 г.
Както вече бе споменато по преди, местните хора са срещали хора със странна екипировка още през 1909 г. в района на катастрофата. За тях узнал и първия изследовател на метеорита Шишков. В последствие той дълго се опитвал да узнае нещо повече за "колегите", но уви - никой нищо не знаел. Освен това, както му казал пощальона от най-близкото селище, хората със странните тежки железни контейнери  се появили по тези места… месец преди паденето на метеорита.
И те не само, че не казали какво има в тези контейнери, но и дори не взели водач.
Разбира се, неизвестната експедиция е могла да се окаже по тези места, напълно случайно и да е търсела, например, злато. Сякаш нищо тайнствено няма, по-скоро работата намирисва на укриване на данъци от добива на ценни метали. Това би било така, ако разглеждаме този случай изолирано, а не в неговата цялост, заедно с останалите странни събития от първата половина на 1908 г. и товашната обстановка.
В началото на ХХ век всевъзможните мистични и езотерични общества били не клубове за странни интелигенти, а напълно сериозни и влиятелни организации, много от тях - тайни. В тях участвали бъдещи и действащи политици, философи, милиардери, звезди на изкуството. В едно такова тайно общество члунвал дори световно известния писател А. Конан Дойл. И така през пролетта на 1908 г. в редица немски, британски и руски общества започнала трескава дейност. За това говорели множество странни събития от онова време, някои от които любопитни, а други направо зловещи. Анализирайки ги, достигнали до извода, че протичало, някакво приготовление. Общо взето се оформили две хипотези: едните очаквали нещо ужасно, а другите говорили за "пришествието на Повелителя".
Освен това, през май 1908 г. започнали странни, и до днес необяснени докрай от науката явления в атмосферата на планетата: жителите на средните ширини на Русия и европейците са могли да наблюдават сияния, пурпурни зори, нощем небето светело и било светло, като при полярен ден. Някъде се разигравали истински светлинни спектакли - в небето се появявали огромни призрачни фигури, а след това се появявал силен вятър. И всичко това приключило, когато в тайгата се разнесъл ужасен взрив. Небесните знамения "загаснали" за няколко дни, саморазпуснали се много общества и секти, някъде изчезнали и безумните проповедници. А неизвестната експедиция с тайнствените контейнери, дежуряща на мястото на бъдещата катастрофа, останала там около половин година, сякаш, че заличавала нежелателните улики.
А може би това са били "хората в черно"?

Обобщение

За всички става ясно, че през 1908 г. не е паднал железно-никелов или каменен метеорит. Главното съображение за изоставянето на старата теория е, че не е намерен нито метеорит, нито кратери, които неминуемо е трябвало да се образуват при съприкосновението му със Земята. Към днешната за обяснението на позабравения Тунгуски феномен, като че ли се оформят двете най-популярни хипотези: кометната и тази за сблъсък с извънземен изкуствен обект. Разбира се че са възможни, дори много вероятни и смесени хипотези, напр. като кометно-електроразрядна, която би обяснило много по-лесно и по-пълно редицата загадъчни явления около ТФ. Същото важи и за хипотезата за сблъсък с извънземен технологичен обект: не е задължително това да е бил звездолет с ядрен двигател, както е първоначалната хипотеза на Казанцев, малко наивна, но е напълно в духа на времето когато е изказана. Тя предполага абсолютно добрите намерения на пришълците спрямо Земята, дори саможертва на екипажа в името на ненараняването на населението на Земята. Вариациите по тази хипотеза са безкрайни, но днес като че ли по-популярни биха били: враждебни действия спрямо планетата ни, технологична авария без разбира се да се изключва и класическата хипотеза на Казанцев.
Е, все пак да не забравяме, че науката още не е казала последната си дума по този толкова интересен въпрос. Изследванията продължават!


Източник: http://rootbg.net
« Последна редакция: Февруари 20, 2006, 04:04:59 am от Horus »

Eon

  • Гост
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #5 -: Февруари 20, 2006, 08:57:04 am »
Мноооого яка статия...
10кс

Antonium

  • Гост
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #6 -: Февруари 22, 2006, 14:33:34 pm »
За тунгунския метеорит имам 39 хипотези според различни автори:
1. Облас космически прах - френски астроном - Феликс де Руа 1908 год.
2. Падане на група метеорити - Вознесенский 1925 г.
3. Рояк от железен метеорит свързан с  кометата Понс-Винике - ККулик - 1927
4. Комета- Уиплом 1934 г.
5. Космически кораб - Казанцев - 1946 г.
6. Вътрешна енергия от междупл. тяло - магнитограмата на взрива е подобна на ядрените взривове. - Золотов
7. Антиматерия - 1948г. - Линколн Ла Паз
8. Електрически процеси в атмосферата - Смоляник - 1951г.
9. НЛО - Зигел -1959 г.
10. Кеменен метеорит разбит във високите части на атмосферата. - Вронски и Ковал
11. Тяло влязло и загубило обвивката си , а ядрото напуснало атмосферата - Астапович - 1908
12. Лазерен сигнал от 61 - вата звезда на Лебед
13.Антиматерия с анихилация допълва 7.
14. Старт на космически кораб - майтап на братя Стругацки - Пон. започва в събота
15.Останки от кометата Енке - Зоткин
16. Миниатюрна черна дупка - 1973г.
17. Изхвърляне на газово - кална маса от вулканична тръба - 1986г. - СНИГИРЕВСКАЯ
18. Облъчване от слънчев вятър, образува се се азотна киселина и амонячни съединения.
19. Природен газ
20. Метеорит от астероидния пояс -
21. Гигантска кълбовидна мълния възникнала в атмосферата
22. Мълния от кластерен тип
23.  Гигантска кълбовидна мълния възникнала в земята
24. Взрив на слънчев плазмоид
25 Взрив на 400000тона водород
26. Водород + метан+ амоняк +кислород+ ацителен = взрив
27. Обект отделен от "Черният принц"
28. Комета от газохидратни съединения
29.Метеорит от натрий
30. Желязно ядро от комета от Облака на Оорт с полупроводникови свойства
31. Атмосферно разрушаване на каменен метеорит.
32. Метеорита е излетял от вътрешността на Земята
33. Земетресение
34. Химически взрив от водород и кислород получен от комета.
35. Желязна топка с радиус 5 метра и маса 4100 тона
36. Взрив на хипотетична линейна материя затворена в квантове магнитен поток ???
37. Природен метан
38. Екперимеент на Николо Тесла за предаване на енергия
39. Отново Енке

Писна ми да пиша. :D
Източник www.tungyska.ru

Eon

  • Гост
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #7 -: Февруари 22, 2006, 14:35:25 pm »
Едно от горните ще да е...

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #8 -: Февруари 23, 2006, 14:16:16 pm »
А някой да е чел чанълинг, в който да се казва за този случай?

« Последна редакция: Февруари 23, 2006, 23:13:56 pm от Alien »

coroviev

  • Гост
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #9 -: Февруари 23, 2006, 14:39:48 pm »
Цитат
Взрив на хипотетична линейна материя затворена в квантове магнитен поток
Това някой може ли да го преведе на простоцарски?

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 675
  • WATCHER
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #10 -: Февруари 23, 2006, 23:14:18 pm »
А някой да е чел чанълинг, в който да се казва за този случай?



Аз ама вече ми се преплитат нещата и може да не е от чанълинг инфото ама последното което ми е останало отнякъде е  че всичко е било военен земен експеримент. Разбира се може и да не е   :P :P :P

Antonium

  • Гост
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #11 -: Февруари 24, 2006, 08:58:29 am »
До Coroviev
За съжаление и аз не знам, но тази хипотеза и изказана от московски физик Б.У.Радионов през 1998 г., по принцип руснаците си падат по сложните уравнения и теоретични модели, свързани с много математика - справка курса на Ландау Лившиц.

coroviev

  • Гост
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #12 -: Февруари 24, 2006, 09:28:54 am »
  Те по принцип обичат да си усложняват  живота, обаче ти съвсем ме обърка със 
Цитат
справка курса на Ландау Лившиц.
. :o
  Квантов магнитен поток ми е горе-долу ясно, ама тази материя,която е хем хипотетична,хем линейна... :-[ :o :-[!

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 799
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #13 -: Август 29, 2006, 14:48:49 pm »
Айде още едно обяснение за тунгуския метеорит:
Това се е случило на  30/06/1908, събираме цифричките 3+6+1+9+8=27 , продължаваме 2+7=9
С девятка се обозначава най-мощната енергия в духовния свят. И така, това е операция на някакви сили по изменение на енергийното състояние на планетата и внасянето на нови енергии. Чрез тази операция се постига извеждането на Земята от духовната изолация.
С две думи-десант от Духовното Слънце.
Интересно, че при този мощен взрив нито един човек не е загинал, това се отчита от всички изследователи.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 794
  • Невъзможно е нищо
Отг: Тунгуският метеорит
« Отговор #14 -: Август 30, 2006, 05:36:47 am »
Аз съм чувал, че няколко човека от местните племена били издухани заедно с юртите си от ударната вълна. Дали е вярно?
« Последна редакция: Септември 06, 2006, 08:59:55 am от asdfghjkl »
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27