Автор Тема: Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с  (Прочетена 11869 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Доклад на "Репортери Без Граници":

Последният индекс за свобода на пресата, определян от “Репортери без граници” (Reporters Without Borders) отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС, към който страната се присъедини през януари 2007 г.

Ситуацията около свободата на словото се влоши значително за последните две години. Убийството на журналиста и писател Георги Стоев в центъра на София през април 2008 г. и жестоката атака върху Огнян Стефанов – издател на сайта Frog News. Нападнат от неизвестни мъже с чукове миналия септември, случката много напомня мрачните мутренски времена от периода 1990-1995 г. и дойде, за да накара журналистите да разберат, че не бива да атакуват основите на една система, която е интегрирала организираната престъпност в пазарната икономика.

Разкритията, направени през август 2008 г., че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) подслушва телефони на журналисти, разкри новите техники, които се ползват от политиците и организираната престъпност, които заменят бруталната сила на “мутрите” с една по-дискретна форма на корупция и манипулация на медиите. В тесния смисъл на думата няма табута върху определени теми в България, но политически или бизнес материали не е лесно да се пишат. Журналистите в столицата все още устояват да се противопоставят на цензурата, но често капитулират пред нея в провинцията. Това беше основната тема, която провокира визитата на Репортери без граници и ги накара да се срещнат с представители на пресата и с тези, които все още не са изоставили опитите си да накарат България да се съобразява с демократичните стандарти, така желани от народа. [продължава...]

ДОКЛАДЪТ В .PDF НА БЪЛГАРСКИ
THE REPORT IN .PDF IN ENGLISH

Цялата статия ...

http://bulgaria.indymedia.org/attachments/mar2009/rsf_rep_bulgaria_bg.pdf
« Последна редакция: Април 11, 2009, 20:59:40 pm от H. »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314

[Posting/comment actions!]    
Какво става със свободата на медиите в България?


    Днес, на световния ден на свободата на пресата 3 май, имаме удоволствието да обявим инициативата ни за среща, посветена на проблемите на свободното слово в България. Тя ще се състои в София на 26 май 2009 г.

    Според годишния доклад на "Репортери без Граници" за 2008 г. европейска България се намира на 59-то място в класацията за свободата на пресата, след страни като Мавритания, Того и Мавриций.

    В специален доклад, без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС, организацията прави подробен анализ на проблемите и препоръчва европейски натиск за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България очевидно не е.

    Подобни изводи прави и американската организация "Фрийдъм Хаус", според която България е сред страните с частична медийна свобода. От страните членки на ЕС частично свободни са единствено родината на мафията Италия, Румъния и България.

    Факт е, че след 20 години демократичен преход всички страни от бившия съветски блок успяха да постигнат пълна медийна свобода, освен Румъния и България, където ситуацията даже се влошава.

    Днес в "европейска" България е възможно да те пребият зверски и дори да те убият за това, което мислиш и говориш, както показват случаите с журналиста Огнян Стефанов, пребит с чукове, и с хроникьора на мафията Георги Стоев, застрелян на централно място в София след като пожела да свидетелства пред прокуратурата срещу престъпни босове.

    В България съдът налага многократно по-високи глоби за набеждаване, отколкото за пране на пари. Многобройни са случаите, когато след публикация на материали, разкриващи корупция и злоупотреби, издателите са притискани чрез съда за клевета, вместо прокуратурата да се самосезира и да разследва изнесените факти.

    Съвсем наскоро директорът на проучвания на "Фрийдъм Хаус" Кристофър Уокър заяви, че е "удивен от безнаказаността, с която се подтиска свободата на словото в България".

    Ние сме удивени също така от пасивността на българските държавни институции. Предложихме тази тема да стане част от дебатите на медийната среща, организирана от БТА от 17 до 21 май в България, но получихме отказ.

    Преди година БТА организира медийна среща в Мадрид под патронажа на президента Първанов, на която централни фигури бяха близки до властта олигарси като рекламния монополист Красимир Гергов.

    Тогава  български журналисти и издатели от чужбина  протестираха остро против формата на срещата и припомнихме истинските проблеми на българската журналистика: натиск и зависимости от властта и сенчестия бизнес, автоцензура, липса на солидарност и незачитане на етичния кодекс.

    Година по-късно същите проблеми са налице и са още по-актуални след скандалите със затварянето на сайта "Опасните Новини", покушението над Огнян Стефанов, разработката "Галерия" и опитите на кръгове във властта да окупират ефира и печатните медии чрез фаворизиране на една определена медийна група.

    Затова днес, на световния ден на свободата на пресата, ние каним всички свободомислещи колеги журналисти, блогъри, общественици и политици на среща с друг формат, на която ще говорим открито за проблемите на журналистиката в България, ще посочим поименно враговете на свободното слово и ще призовем за справедливост.

    Призоваваме представители на прокуратурата, които да дадат публичен отчет за това докъде са стигнали разследванията по престъпленията срещу свободата на словото:

    - атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
    - заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
    - нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
    - убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
    - опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Oгнян Стефанов.

    Призоваваме директора на ДАНС Петко Сертов да каже какво става с публично обещаното пред международни организации разсекретяване на делото "Галерия".

    Призоваваме колегите, които могат да свидетелстват за механизмите на потискане на свободното слово да ги оповестят публично на тази среща, която ще има и международен отзвук.

    Призоваваме партийните лидери да застанат пред нашия импровизиран трибунал, да дадат гаранции и да предложат законодателни мерки, за да не се превърне България в балкански вариант на путинова диктатура над медиите.
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=6578328

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Кой и как защитава честта на медийния пагон

Казионните заповеди в смешната библия на четвъртата власт

Където глупостта е образец, там разумът е безумие.
Йохан Волфганг Гьоте

http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=95:2009-01-19-22-47-02&catid=46:2008-12-23-17-31-12&Itemid=66

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314

Клетата спестовна среща на българските медии
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=720472

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Кеворк Кеворкян: Милен Цветков има любопитството на едно чехълче, нищо повече

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=5651&Itemid=9

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
   
За журналистика с достойнство, се обявиха медии и журналисти


http://www.videlinabg.com/tema2/tema2.php

Неактивен ge0rg1_2

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 18
Доклад на "Репортери Без Граници":

Последният индекс за свобода на пресата, определян от “Репортери без граници” (Reporters Without Borders) отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС, към който страната се присъедини през януари 2007 г.


САМО ЕДНО НЕЩО БИХ КАЗАЛ ЗА ТОЗИ ЦИТАТ... ЩЕ КОМЕНТИРАМ:
"...отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС..."

ТОВА НАДАЛИ Е ВЯРНО... ВСЪЩНОСТ ПО-СКОРО НЕ Е... НО В ДРУГИТЕ СТРАНИ СЕ ПРАВИ МН ПО-СПОКОЙНО И НЕ СЕ ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕ... ТЕ НЕ НЕПАДАТ ЖУРНАЛИСТИ, А ПРОСТО СИ КУПУВАТ ВСИЧКИ МЕДИИ...

100% СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ И “Репортери без граници” Е НЕЧИЯ СОБСТВЕНОСТ И НЕ ПОКАЗВА ИСТИНСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ... ВСЕ ПАК ЛИПСА НА СВОБОДА НА СЛОВОТО (В МЕДИЙНАТА СФЕРА) МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ САМО С ПАРИ И ЗАРАДИ ПАРИ, А НАЙ-МНОГО ПАРИ ИМА ТОЧНО В ЗАПАДНА ЕВРОПА И С.А.Щ.
ТАМ ПРЕСАТА ОТДАВНА Е КУПЕШКА И ПИШЕ ПО "ТЕХНИТЕ ПРАВИЛА"


"CNN" Е ЕДНА ОТ НАЙ-ЛЪЖЛИВИТЕ И РАЗПРОСТРАНЯВАЩИ ЖЕЛАНИЕТО НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ МЕДИЯ...
« Последна редакция: Май 31, 2009, 18:19:06 pm от ge0rg1_2 »
ДАТСКИ ЕВРОДЕПУТАТ ОБИДИ БЪЛГАРИТЕ,КАТО ГИ ОПРЕДЕЛИ КАТО ПО-МАЛКО ИНТЕЛИГЕНТНИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Шкембе творба
Написано от Доц. д-р Петко ТОДОРОВ   


Тя се срастна с пазарните механизми в пазарното ни общество

В годините на прехода един от големите страхове на българите беше Европейският съюз да ни забрани шкембе чорбата. Не се случи и днес много нашенци я консумират, силно подправена с чесън. Предлагат я дори като национален специалитет в елитни заведения. В това едва ли има нещо лошо. В краен случай въпрос на вкус. Дали е така обаче с „шкембе творбата“, която ни заля и удави през последните двайсет години?

Масовата медийна продукция ежеминутно произвежда „шкембе творба“ и активно я експлоатира. Вестниците и списанията преливат.
Рекламата не може без кичови ефекти. Модата й приглася. Цялата развлекателна сфера е немислима без „шкембе творба“. Именно с нейна помощ се задоволяват най-често и най-сигурно делничните естетически потребности на консуматорния човек. „Шкембе творбата“ органично се срастна с пазарните механизми в пазарното ни общество. А нима политиката не е същата? За политиците да не говорим...
Коя е партията, всъщност няма значение
Защото предизборната ситуация нагледно демонстрира реалното им състояние. По улици и магистрали, от билбордове и тв монитори, дори в социалните мрежи на интернет се виждат гротескни картинки. Вкопчени в черчевета и первази на различни етажи от властта и партийната йерархия, странни, а често и съмнителни фигури водят отчаяна битка за политическото си оцеляване. В нелепите си опити да се задържат на ръководни позиции някои от тях раболепно подкрепят сегашните партийни ръководства при конфликт с окопалите се враждебни групи. Други се опитват да замажат пълната си политическа неадекватност чрез интригантстване в различни партийни структури. Трети делят нещо в парламентарна група. Положението в момента е такова, че ако някой иска да се обсъжда нещо смислено например коя е по-правилната икономическа политика в условията на остра криза или какви са недостатъците в бюджета, най-вероятно ще бъде обявен за наивник. За идеалист. Може би и за един особен вид глупак за балък. Защото не интригантства. Не сплетничи. Не е възторжен агитатор с остарели послания. Не проектира многоходови заговори, които имат само една цел да се запази статуквото. На мода днес е политическата чалга. Не защото откровено партийните ръководства го искат, а просто защото повечето функционери не владеят друг стил. През последните години на входа на партиите стоят апаратчици. Съвсем логично е те да не допускат нагоре по йерархията други освен себеподобни и така създадоха сегашното поколение политици. Тези, които днес пробутват своята „демократическа чалга“ вместо политика в интерес на хората. Именно те трябваше да бъдат изхвърлени от политиката с промяната на политическата система, за която пледираше президентът. Защото демократическата чалга може да роди само политически кич, който съвсем лесно да задуши под лепкавия си мухъл целия партиен живот. Да отблъсне и отврати талантливите и младите.
Много неща в България са наопаки, но политиката и шоубизнесът водят хорото. В държавите, които с въздишка определяме като цивилизовани, политиката е пространство на реда, отговорностите и предвидимостта. Място с правила. Затова и, общо взето, политиката е скучна. Не е така обаче у нас, където не минава седмица без някакво изпълнение я от някой Румен, я от Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов, Мартин Димитров, Ахмед Доган, Яни Янев, Кошлуков, Сашо Томов да изброявам ли още. Как става така, че българският политически живот се оказва благодатно място за такива артистични таланти? Защо в българската политика нарушаването на правилата се е превърнало в норма? Няма морал, няма етически норми, няма толерантност.
Лъжата е една от „болестите“
на феномена „шкембе творба“. Той е заместител на истинския продукт, фалшификат, който се проявява в различни форми и се представя винаги като истински продукт. Така липсата на програми и секторни политики се замества от предизборните щабове с
лозунги, билбордове, рейдове, шоупрограми. Реализират се индустриално псевдопродукти, предназначени да заместят на пазара голямото търсене, но без да притежават каквото и да е качество. Когато автентичният политически продукт липсва или рядко може да бъде намерен, обикновено се предлага заместител. Дори понякога си принуден съзнателно да приемеш такъв продукт. Ето примера със задължението към всяка предизборна реклама да се сложи „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“. Същото като с предупреждението върху цигарите, което не намали пушенето. Тъговците на партийните централи са в акция цените засега са от 5080 лева за глас във Враца и Монтана, до 200-400 лева в смесените райони Търговище и Добрич. Това сякаш не са избори, а смесица от кич, кеч и пазарни схеми, където всичко се купува гласоподаватели, кандидат-кметове и общински съветници. Изследванията на социолозите са като данни от борсова търговия. После хората масово ще отказват да участват в екзитполовете, защото са продали гласовете си. За изборите ще бъдат похарчени от партиите и бизнеса над 400 милиона лева, което означава, че политиката става един от отраслите с най-много инвестиции. А щом са похарчени толкова пари за четири години, значи бизнесмените, които са ги инвестирали, трябва да си върнат поне 800 милиона лева. За съжаление това е много песимистична прогноза и съвпада със задълбочаващата се криза, цената на която плащат бедните.
Всичко е сценарий
в „шкембе творбата“. Кой има повече фенове и кой ще спечели? Първо са парите, после е шоуто. Няма култура, няма контра-култура всичко е едно. Един съвременен Бай Ганьо, с тази разлика, че книгата е класика, а днешните персонажи са временни, ни облъчва от телевизии и програми. Трудно е дори да изброим например продукциите, които обиколиха Емил
Кошлуков, Любен Диловсин, Яни Янев, Георги Лозанов, дори Александър Томов, и самочувствието им, че точно те са тези, които трябва да изберем. Пременени с нови партии и коалиции от сутрешните блокове, през хазартните игри и женските предавания до „Царете на комедията“, като истински комедианти те влизат в роли на защитници на народа, само и само да впечатлят публиката, на която отдавна са омръзнали. Всъщност иронията на случващото се е, че към „звездния“ модел на успеха, те са еднакво скучни и в затъналата в безпомощност политика, и в рутинния и скукчен шоубизнес.
Били ВИП в „Биг Брадър“, ама много талантливи! А изявите и на Аня Пенчева, на Кошлуков и на Тодор Славков и компания не са по-различни от тези на мутрите арогантност, самонадеяност. Чакайте, били различни с какво, от кого? Значи пак допираме до това, че правилата не важат за всички! От демонстриране на простащина и изпити питиета не се забелязва „големият талант“, но пък става ясно за какво иде реч. През цялото време пък в „Мюзик айдъл“ се разменят комплименти и тъпи вицове на гей и хетеротематика и това се приема за добър тон и голям професионализъм. Смърди, господа продуценти! И то смърди отдалече.
На обида към интелекта на хората. И на джаз с кебапчета под асмата. Гласувайте, хора. Пускайте есемеси. За благотворителни каузи и тлъсти хонорари, за нагласени класации. Все едно за мис, песен за Евровизия, изкушени таланти или слепи деца. Медийното садо-мазо от години е лайфстайл в България. Ролите никога не се сменят. И все публиката е „мазо“. Все я правят на идиот, и тя все вика: „Я не ме прави на идиот“ а после пак хваща телефона да цъка като маймунка по клавиатура. Въпросът не е в „Мюзик айдъл“, нито в „Биг Брадър“ с двучасовото „Отново нямаме 1 процент разлика, уважаеми зрители, така че гласувайте?!“ Въпросът е, че родното риалити пак показва ясно какво е статуквото. А то е обидно за нас! И ако се осъзнае от всеки зрител, то отдавна разните му там журита и прочие папийонки от екрана щяха да бъдат плюти и бити от всеки с поне малко самоуважение и мускули, стига да ги докопа. Така че вие си преценете. И да сме наясно не всеки, който казва по ваш адрес: „А вий, вий сте идиоти!“, е Христо Ботев. И със сигурност ви мисли за такива, след като иска по лев и двайсет за това.
Феноменът на „шкембе творбата“
винаги е доказателство за посредственост. Посредствеността е тази, която свързва политическия или художествен продукт, разтапя ги в един ансамбъл на естетическа перверзия функционална, политическа и културна. А заедно с мутризацията и чалгата в политиката и културата превръщат проблема от тоталитарен в тотален. Налагат ни определен начин на живот и стил, които са на нивото на посредствения човек. Превръщат ни в меркантилни консуматори, лишени от духовност и собствена позиция. Налагат в нашия обществен, политически и светски живот профанизирано изкуство, обезличена култура, деградирани личности. Ето го дифицита в нашата културна и политическа практика. Реална дългосрочна политика няма. Поне през последните двайсетина години. Та да се чуди Европа кое да ни забрани, за да не го прихване от съдружието ни шкембе чорбата или „шкамбе творбата“.
http://nezavisim.net/2008-04-26-11-14-22/7795-2009-05-30-09-18-46

Неактивен Magnolia

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 236
Защо "предадена"? Пресата винаги е била слуга на управляващите.
Знаете на кои.
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Неактивен lokmar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 239
Да знаем на кой, а те нас знаят ли ни .  ;)

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
 06-07-2009

"...журналист без съвест, осмислен и годен за споделяне с публиката жизнен опит, лично мнение и чувство за точност, приравнено с честност, няма място пред микрофона..."
        проф. Веселин Димитров

http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=291:2009-07-06-06-40-59&catid=46:2008-12-23-17-31-12&Itemid=66

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Свирките и шведската тройна коалиция


   Понякога, като чета някои български медии, получавам киселини. Имам деликатен  стомах, а те будят у мен неприятно  чувство.

   Днес  в медиите е изключително забавно. Човек може да се смее, та чак сълзи  да му потекат. Всички журналисти си настроиха инструментите и сега се пее една и съща песен. Получава се шизофреничен канон, в който гротеската, създава у слушателя чувство на изгубеност и безсмислие.

   А това е основната тема:

   Бойко спечели точка Ура удивителна Много сме яки запетайка ние сме номер едно точка Махнахме комунистите (тук не се чете, на листа има петно течност с неясен произход) Сега обаче Бойко трябва да се стегне точка Защото има невероятния шанс да оправи всичко запетайка но може и да се издъни многоточие (песента завършва с минорен акорд, пианисимо)

   Многоточието  е основното медийно говорене тези дни. Много е забавно. В “Стандарт” се изявява Бареков. С провинциална патетика завършва пледоарията си говорейки  за брадва и хан Крум. Особени  вариации по основната тема отсъствуват, но какво друго да очакваме – това са родните медии.

   А в Новинар четем забавния коментар “Я, колко много слагачи…”. Автор  е медийният гуру и видно ченге  Иван Гарелов. На мен, честно казано, ми се наложи да изпия една чаша сода, за стомаха. Ето накратко съдържанието:

   И. Г. започва с това, колко е готин, умен и красив. Как още преди  години е знаел какво ще се случва, предвидил всичко, и краха на Станишев, и успеха на Бойко. Как мислел да започне статията си с директни цитати от стари негови публикации, които предвиждали всички събития, случили се напоследък. Да, ама след това видял, как медиите подлизурски “се слагат” на победителите. Това поведение на “журналистическия елит” дълбоко го наскърбило и той сега спира да пише. Коментарът свършва преди да е започнал.

   И. Г. споделя, че отива да си пие узото, за което ние му вярваме. На изпроводяк той казва няколко думи на загубилите – ценни съвети за БСП, НДСВ и ДПС. Познатото вече – БСП, тежка загуба, Станишев е виновен, ДПС ги прецака, трябва смяна на ръководството; НДСВ – качествени личности, които преди били “симпатични”(!), сега без царя им трябва нов водач. За ДПС И. Г. е пестелив – дали ще преживеят крушението не зависело само от тях, а и от другите политически сили.

   След  това И. Г. завършва с: “Хайде сега да се поздравим за успешно издържания изпит и да се отдадем на заслужена почивка.”

   В този коментар И. Г. започва вариация на дразнещата фраза “Аз казах ли ви!”, преминава през нежеланието  да се говори и спира с прекрасната  житейска философия, позната ни от миналото – дай да разбием парламента, а след това да си траем вкъщи. Което е ужасяваща пропаганда на овцизма. Това, че на един 5 юли милиони хора са се размърдали, променили са нещо, което би трябвало да им гарантира по-добър живот. Това е именно лошото, сега те ще отидат да си пият узото. Точно като едни гареловци.

Еднократното  усилие не действа, осъзнайте се!

   Спомнете  си 1997 година!

   Обществото  сега се нуждае от активна позиция  по западния модел “Аз дадох толкова  и толкова пари, къде ми е магистралата?!”. А той /западния модел/функционира, питайте децата си, които живеят в Европа.

   За  да се инсталира хорската глава такава активна програма различна от пиенето  на узо и киризенето под асмата, трябват медии, в смисъл Медии.

   А българските медии са болни. Те никога не искат да разсърдят “Големото Доброутро”. През управлението на Тройната коалиция, се консолидира медийния модел “Шведска тройка”. Двамата мъжки участници са политикът и мафиотът. Единият трябва да бъде добре задоволен, а другият да плаща. Интересното е, че между тях има перверзен гей-флирт, заради което често жената – медията – се чувства ненужна. Ще спестя техническите детайли, кой е отгоре, кой отдолу.

   Последиците са ясни – автоцензура, нищоговорене, официозност  и свирки.

   Това  си личи днес – просто сега медиите сменят обекта на орални ласки. “Фелацио за победителите!” – сигурно този надпис виси в някои редакции.

   Няма  говоря баналности и да пея основната  тема. Имам градивна идея. Ето какво  трябва да се случи: Най-важното е  голямата промяна в медиите, ако те като система, която коригира, не си изпълняват функциите, ни очаква същото, като по времето на Костов – философията на еднократното усилие винаги завършва с комунисти и срината икономика.

   Медиите трябва да се променят – да станат медии  и да имат възпитателна функция. Да са агресивни и недобронамерени към властта, да възпитават гражданина и да му напомнят, че е такъв. Което няма да е толкова трудно днес, поради инерцията на милионите, които са документирано заинтересовани.

Утре  ще е късно. Повярвайте!

   Промяната ще бъде тежка, но ще си заслужава. Ще е  жалко за всички журналисти, които  са свикнали, че качествената журналистика се случва на колене, в кенефа на народното  събрание. Но те никому няма да липсват. Пък и винаги могат да правят компания на И. Г. в заниманията с узото.

Автор: Явор Фингаров /fingarov.blogspot.com/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Генерала и неговите баници

“Бойко, вземи брадвата от клипчето на БСП и да ги кълцаш на парченца. Рязане и съкращаване иска българският народ от новия си министър-председател… За държавния тунеядец Бойковата секира ще бъде като брадвата на хан Крум за византиеца Никифор. Нека никой уял се чиновник с висок пост не спи спокоен сън, а да знае, че Бойковата секира виси над преклонената му вече главица”.

Този цитат, с характерната за “Работническо дело” патетика, но същевременно носещ и някои белези на сексуално садо-мазо, е част от една от последните статии на Николай Бареков в собствения му блог www.barekov.com . Публикувана е на 12 юли. Ако добавим към него и следното изречение от същата статия: “Бойко Борисов трябва да е мъж с много здрави нерви, за да може да стисне зъби и за последните безобразия на управляващите”, можем логично да стигнем до извода, че по този по-нетрадиционен начин авторът е отправил предложение към споменатия в текста Бойко да му направи малко френска любов. Преди две седмици пък Цветанка Ризова по Нова телевизия дори не се потруди да прикрие ей-така от кумова срама разнообразните оргазми, които получава, докато взима интервю от същия Бойко в “На четири очи”. Впрочем различното между двамата водещи е не че работят за две конкурентни телевизии, а това, че докато Цветанка се задоволява само с чисто женски помисли, Бареков не само има мераци, но много иска и да произведе от това новина. Неслучайно текстът му за секирата бе набързо препечатан в “Стандарт”.

От два месеца изданието на адвокат Тодор Батков, което цели четири години нескрито обгрижваше няколко министри от БСП и всички от ДПС, реши да обърне палачинката. И се започнаха едни оди за вожда на ГЕРБ, чийто апотеоз бе уводната статия в деня след изборите: „Голям Бой(ко)“. Заглавие, скрило в себе си толкова много съкровени мечти и мокри сънища на главната редакторка Славка Бозукова. “Стандарт” има огромен опит в обгрижване на новопобедили политици. Още през 1996 изданието загърби любимата си БСП, под чието крило бе отгледан тогавашния му собственик Красимир Стойчев от групировката “Трон”, и започна да се умилква около Костов. По едно време, в разгара на управлението на Командира, “Стандарт” вече бе забравил как се пишат дописки, защото обикновено по страниците му имаше само цитати. Често срещаното заглавие бе от рода “Костов: Ние победихме мафията”. Текстът на материала започваше по следния начин: Премиерът Иван Костов вчера заяви, следват две точки, отварят се кавички и по-нататък продължават 30 реда с това, което Костов е казал. Накрая кавичките се затварят и статията приключва, без в нея да има и следа от каквато и да е журналистика. Към края на мандата на Костов, когато вече бе ясно, че царят ще спечели и с много, “Стандарт” загърби доскорошния си любим и се отдаде всецяло на Величеството. То не бяха гръмки заглавия как монархът ще ни оправи, не бяха едни коментари с апломб. Между другото вестникът обгрижваше и бургаският кмет Йоан Костадинов, понеже Батков си бе харесал едно тарикатско теренче до Крайморие за застрояване с вили и хотелчета. Маститият адвокат дори се унижи да идва на крака в Бургас, за да дава рамо на Костадинов в последните му жалки напъни да запази властта по време на местните избори през 2007 година. Сега “Стандарт” отново си е намерил нов любимец, на когото се врича в любов, докато е на власт. Може би само Бойко не знае това, а, като всеки издигнал се големец, си въобразява, че това е истинска и непорочна любов.

Както се вижда от тези примери, списъкът на изгарящите от мераци към Бойко е доста именит. Постоянно се допълва с нови и нови знайни и незнайни журналисти. Ще е направо проява на неуважение обаче ако не споменем кое име го оглавява. Защото едно е да се вдъхновяваш публично от Бойко, а съвсем друго си е насаме, в топла уютна атмосфера. В сутрешните часове на съботата, деня на евроизборите, когато дори уличните кучета не са се съвсем събудили още, пред дома на Борисов в Банкя паркира лимузина, от която плахо излиза Валерия Велева – едно от най-личните пера на “Дневен Труд”. Жената се оглежда наляво-надясно и решава, че никой не я е видял, та вече по-смело прекрачва покоите на бъдещия вожд на България. Тя не е с празни ръце. В онази събота бе Черешова задушница, та Велева по майчински е станала в ранни зори, замесила тесто, опънала кори, наредила баница, опекла я и я врекла да е на генерала. Накрая му я и занесла лично. Да не вземе да стане някаква грешка и Бойко да не разбере колко много женска обич е попила тази баница. В края на краищата Велева е открай време известна в колегията с баниците си, които сама прави. Тошо Тошев най-добре знае колко са вкусни, защото на него често му носи. Велева има и още една слабост – да прави пространни интервюта с големци на деня. Дали още някой от по-първите хора у нас, които обича да интервюира, е получавал от Велевите баници, не се знае. Можеше даже и историята с Борисов да остане в тайна, но за зла участ пред дома му имало екип на конкуренцията от “24 часа”, та Велева и баницата й били набързо разконспирирани. Журналистите от часовете пък на свой ред били пратени в Банкя от главната им редакторка Венелина Гочева, която от години не пропуска повод да спомене колко близък на сърцето й е Бойко и вероятно живо се е интересувала кой друг си позволява да има също мераци към него. Половин час по-късно Велева още не си била отишла, но пък охраната на генерала слязла долу при репортерите на “24 часа” да им занесе малко от баницата. А следобеда на същия ден генералът попитал по телефона: “Гочева, твоите хора разказаха ли ти, че съм ги нахранил с баницата, която ми донесе Валерия?”. Ей-това се говори неофициално из кулоарите на “24 часа”.

Изпадналата в луда ревност Гочева :o, загърбвайки дори корпоративната дисциплина във ВАЦ, отделя в броя от следващия ден няколко злобнички реда на прословутата баница: “В знак на съчувствие към “24 часа” охраната на кмета нахрани екипа ни с вита баница. Оказа се, че тя е излязла изпод ръцете на прочута журналистка , която също като нас намина в Банкя, но не беше с празни ръце”. Името на журналистката е спестено, но тя си знае. Посланието е съвсем ясно: Велева да не се мотае много-много около Бойко, защото само Гочева трябва да е близо до сърцето му. Най-неочаквано обаче в списъка на мераклиите може да се окаже скоро и една друга, доста по-окръглена от Гочева жена – Иренка Кръстева. Тя е близка на Доган и с неговите пари пазаруваше медии на килограм, но миналата седмица била спуснала в подопечните си издания и телевизии разпореждане,гласящо: “По-внимателно с Бойко. Отразявайте го обективно”. Което вече се спазва. От няколко дни в “Монитор”, “Телеграф” и “Експрес” няма критики срещу бъдещия премиер. По всичко личи, че се ражда една нова Иренкина любов. Остава само да видим дали ще бъде споделена. Историите дотук навеждат на няколко извода – че около Бойко се очертава голяма навалица от мераклии и опасността те да се сбият е огромна. И това при положение, че генералът все още не е взел властта както трябва… Ето на кое се казва истински независими и демократични медии в правова и европейска държава. ;)
Пролетина Николова

http://etrud.tk/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Журналистика с примка на шията
http://etrud.tk/

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27