Форум за конспирации, уфология и мистика.

Конспирации => Български конспирации => Темата е започната от: insomnia1304 в Април 11, 2009, 20:48:44 pm

Титла: Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Април 11, 2009, 20:48:44 pm

Доклад на "Репортери Без Граници":

Последният индекс за свобода на пресата, определян от “Репортери без граници” (Reporters Without Borders) отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС, към който страната се присъедини през януари 2007 г.

Ситуацията около свободата на словото се влоши значително за последните две години. Убийството на журналиста и писател Георги Стоев в центъра на София през април 2008 г. и жестоката атака върху Огнян Стефанов – издател на сайта Frog News. Нападнат от неизвестни мъже с чукове миналия септември, случката много напомня мрачните мутренски времена от периода 1990-1995 г. и дойде, за да накара журналистите да разберат, че не бива да атакуват основите на една система, която е интегрирала организираната престъпност в пазарната икономика.

Разкритията, направени през август 2008 г., че Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) подслушва телефони на журналисти, разкри новите техники, които се ползват от политиците и организираната престъпност, които заменят бруталната сила на “мутрите” с една по-дискретна форма на корупция и манипулация на медиите. В тесния смисъл на думата няма табута върху определени теми в България, но политически или бизнес материали не е лесно да се пишат. Журналистите в столицата все още устояват да се противопоставят на цензурата, но често капитулират пред нея в провинцията. Това беше основната тема, която провокира визитата на Репортери без граници и ги накара да се срещнат с представители на пресата и с тези, които все още не са изоставили опитите си да накарат България да се съобразява с демократичните стандарти, така желани от народа. [продължава...]

ДОКЛАДЪТ В .PDF НА БЪЛГАРСКИ
THE REPORT IN .PDF IN ENGLISH

Цялата статия ...

http://bulgaria.indymedia.org/attachments/mar2009/rsf_rep_bulgaria_bg.pdf

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 03, 2009, 20:43:06 pm

[Posting/comment actions!]    
Какво става със свободата на медиите в България?


    Днес, на световния ден на свободата на пресата 3 май, имаме удоволствието да обявим инициативата ни за среща, посветена на проблемите на свободното слово в България. Тя ще се състои в София на 26 май 2009 г.

    Според годишния доклад на "Репортери без Граници" за 2008 г. европейска България се намира на 59-то място в класацията за свободата на пресата, след страни като Мавритания, Того и Мавриций.

    В специален доклад, без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС, организацията прави подробен анализ на проблемите и препоръчва европейски натиск за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България очевидно не е.

    Подобни изводи прави и американската организация "Фрийдъм Хаус", според която България е сред страните с частична медийна свобода. От страните членки на ЕС частично свободни са единствено родината на мафията Италия, Румъния и България.

    Факт е, че след 20 години демократичен преход всички страни от бившия съветски блок успяха да постигнат пълна медийна свобода, освен Румъния и България, където ситуацията даже се влошава.

    Днес в "европейска" България е възможно да те пребият зверски и дори да те убият за това, което мислиш и говориш, както показват случаите с журналиста Огнян Стефанов, пребит с чукове, и с хроникьора на мафията Георги Стоев, застрелян на централно място в София след като пожела да свидетелства пред прокуратурата срещу престъпни босове.

    В България съдът налага многократно по-високи глоби за набеждаване, отколкото за пране на пари. Многобройни са случаите, когато след публикация на материали, разкриващи корупция и злоупотреби, издателите са притискани чрез съда за клевета, вместо прокуратурата да се самосезира и да разследва изнесените факти.

    Съвсем наскоро директорът на проучвания на "Фрийдъм Хаус" Кристофър Уокър заяви, че е "удивен от безнаказаността, с която се подтиска свободата на словото в България".

    Ние сме удивени също така от пасивността на българските държавни институции. Предложихме тази тема да стане част от дебатите на медийната среща, организирана от БТА от 17 до 21 май в България, но получихме отказ.

    Преди година БТА организира медийна среща в Мадрид под патронажа на президента Първанов, на която централни фигури бяха близки до властта олигарси като рекламния монополист Красимир Гергов.

    Тогава  български журналисти и издатели от чужбина  протестираха остро против формата на срещата и припомнихме истинските проблеми на българската журналистика: натиск и зависимости от властта и сенчестия бизнес, автоцензура, липса на солидарност и незачитане на етичния кодекс.

    Година по-късно същите проблеми са налице и са още по-актуални след скандалите със затварянето на сайта "Опасните Новини", покушението над Огнян Стефанов, разработката "Галерия" и опитите на кръгове във властта да окупират ефира и печатните медии чрез фаворизиране на една определена медийна група.

    Затова днес, на световния ден на свободата на пресата, ние каним всички свободомислещи колеги журналисти, блогъри, общественици и политици на среща с друг формат, на която ще говорим открито за проблемите на журналистиката в България, ще посочим поименно враговете на свободното слово и ще призовем за справедливост.

    Призоваваме представители на прокуратурата, които да дадат публичен отчет за това докъде са стигнали разследванията по престъпленията срещу свободата на словото:

    - атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
    - заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
    - нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
    - убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
    - опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Oгнян Стефанов.

    Призоваваме директора на ДАНС Петко Сертов да каже какво става с публично обещаното пред международни организации разсекретяване на делото "Галерия".

    Призоваваме колегите, които могат да свидетелстват за механизмите на потискане на свободното слово да ги оповестят публично на тази среща, която ще има и международен отзвук.

    Призоваваме партийните лидери да застанат пред нашия импровизиран трибунал, да дадат гаранции и да предложат законодателни мерки, за да не се превърне България в балкански вариант на путинова диктатура над медиите.
http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=6578328

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 20, 2009, 00:27:58 am

Кой и как защитава честта на медийния пагон

Казионните заповеди в смешната библия на четвъртата власт

Където глупостта е образец, там разумът е безумие.
Йохан Волфганг Гьоте

http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=95:2009-01-19-22-47-02&catid=46:2008-12-23-17-31-12&Itemid=66

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 23, 2009, 21:15:25 pm

    
Отново пребиха журналист
http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=6831350

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 23, 2009, 21:32:30 pm

Клетата спестовна среща на българските медии
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=720472

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 23, 2009, 23:04:37 pm

Кеворк Кеворкян: Милен Цветков има любопитството на едно чехълче, нищо повече

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=5651&Itemid=9

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 31, 2009, 12:35:35 pm

   
За журналистика с достойнство, се обявиха медии и журналисти


http://www.videlinabg.com/tema2/tema2.php

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: ge0rg1_2 в Май 31, 2009, 18:17:38 pm

Цитат на: insomnia1304 в Април 11, 2009, 20:48:44 pm

Доклад на "Репортери Без Граници":

Последният индекс за свобода на пресата, определян от “Репортери без граници” (Reporters Without Borders) отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС, към който страната се присъедини през януари 2007 г.

САМО ЕДНО НЕЩО БИХ КАЗАЛ ЗА ТОЗИ ЦИТАТ... ЩЕ КОМЕНТИРАМ:
"...отреди на България 59-о място сред 173 страни. Той е далеч по-нисък от този на всички останали страни членки в ЕС..."

ТОВА НАДАЛИ Е ВЯРНО... ВСЪЩНОСТ ПО-СКОРО НЕ Е... НО В ДРУГИТЕ СТРАНИ СЕ ПРАВИ МН ПО-СПОКОЙНО И НЕ СЕ ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕ... ТЕ НЕ НЕПАДАТ ЖУРНАЛИСТИ, А ПРОСТО СИ КУПУВАТ ВСИЧКИ МЕДИИ...

100% СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ И “Репортери без граници” Е НЕЧИЯ СОБСТВЕНОСТ И НЕ ПОКАЗВА ИСТИНСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ... ВСЕ ПАК ЛИПСА НА СВОБОДА НА СЛОВОТО (В МЕДИЙНАТА СФЕРА) МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ САМО С ПАРИ И ЗАРАДИ ПАРИ, А НАЙ-МНОГО ПАРИ ИМА ТОЧНО В ЗАПАДНА ЕВРОПА И С.А.Щ.
ТАМ ПРЕСАТА ОТДАВНА Е КУПЕШКА И ПИШЕ ПО "ТЕХНИТЕ ПРАВИЛА"

"CNN" Е ЕДНА ОТ НАЙ-ЛЪЖЛИВИТЕ И РАЗПРОСТРАНЯВАЩИ ЖЕЛАНИЕТО НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ МЕДИЯ...

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 06, 2009, 00:47:20 am

Шкембе творба
Написано от Доц. д-р Петко ТОДОРОВ   


Тя се срастна с пазарните механизми в пазарното ни общество

В годините на прехода един от големите страхове на българите беше Европейският съюз да ни забрани шкембе чорбата. Не се случи и днес много нашенци я консумират, силно подправена с чесън. Предлагат я дори като национален специалитет в елитни заведения. В това едва ли има нещо лошо. В краен случай въпрос на вкус. Дали е така обаче с „шкембе творбата“, която ни заля и удави през последните двайсет години?

Масовата медийна продукция ежеминутно произвежда „шкембе творба“ и активно я експлоатира. Вестниците и списанията преливат.
Рекламата не може без кичови ефекти. Модата й приглася. Цялата развлекателна сфера е немислима без „шкембе творба“. Именно с нейна помощ се задоволяват най-често и най-сигурно делничните естетически потребности на консуматорния човек. „Шкембе творбата“ органично се срастна с пазарните механизми в пазарното ни общество. А нима политиката не е същата? За политиците да не говорим...
Коя е партията, всъщност няма значение
Защото предизборната ситуация нагледно демонстрира реалното им състояние. По улици и магистрали, от билбордове и тв монитори, дори в социалните мрежи на интернет се виждат гротескни картинки. Вкопчени в черчевета и первази на различни етажи от властта и партийната йерархия, странни, а често и съмнителни фигури водят отчаяна битка за политическото си оцеляване. В нелепите си опити да се задържат на ръководни позиции някои от тях раболепно подкрепят сегашните партийни ръководства при конфликт с окопалите се враждебни групи. Други се опитват да замажат пълната си политическа неадекватност чрез интригантстване в различни партийни структури. Трети делят нещо в парламентарна група. Положението в момента е такова, че ако някой иска да се обсъжда нещо смислено например коя е по-правилната икономическа политика в условията на остра криза или какви са недостатъците в бюджета, най-вероятно ще бъде обявен за наивник. За идеалист. Може би и за един особен вид глупак за балък. Защото не интригантства. Не сплетничи. Не е възторжен агитатор с остарели послания. Не проектира многоходови заговори, които имат само една цел да се запази статуквото. На мода днес е политическата чалга. Не защото откровено партийните ръководства го искат, а просто защото повечето функционери не владеят друг стил. През последните години на входа на партиите стоят апаратчици. Съвсем логично е те да не допускат нагоре по йерархията други освен себеподобни и така създадоха сегашното поколение политици. Тези, които днес пробутват своята „демократическа чалга“ вместо политика в интерес на хората. Именно те трябваше да бъдат изхвърлени от политиката с промяната на политическата система, за която пледираше президентът. Защото демократическата чалга може да роди само политически кич, който съвсем лесно да задуши под лепкавия си мухъл целия партиен живот. Да отблъсне и отврати талантливите и младите.
Много неща в България са наопаки, но политиката и шоубизнесът водят хорото. В държавите, които с въздишка определяме като цивилизовани, политиката е пространство на реда, отговорностите и предвидимостта. Място с правила. Затова и, общо взето, политиката е скучна. Не е така обаче у нас, където не минава седмица без някакво изпълнение я от някой Румен, я от Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов, Мартин Димитров, Ахмед Доган, Яни Янев, Кошлуков, Сашо Томов да изброявам ли още. Как става така, че българският политически живот се оказва благодатно място за такива артистични таланти? Защо в българската политика нарушаването на правилата се е превърнало в норма? Няма морал, няма етически норми, няма толерантност.
Лъжата е една от „болестите“
на феномена „шкембе творба“. Той е заместител на истинския продукт, фалшификат, който се проявява в различни форми и се представя винаги като истински продукт. Така липсата на програми и секторни политики се замества от предизборните щабове с
лозунги, билбордове, рейдове, шоупрограми. Реализират се индустриално псевдопродукти, предназначени да заместят на пазара голямото търсене, но без да притежават каквото и да е качество. Когато автентичният политически продукт липсва или рядко може да бъде намерен, обикновено се предлага заместител. Дори понякога си принуден съзнателно да приемеш такъв продукт. Ето примера със задължението към всяка предизборна реклама да се сложи „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“. Същото като с предупреждението върху цигарите, което не намали пушенето. Тъговците на партийните централи са в акция цените засега са от 5080 лева за глас във Враца и Монтана, до 200-400 лева в смесените райони Търговище и Добрич. Това сякаш не са избори, а смесица от кич, кеч и пазарни схеми, където всичко се купува гласоподаватели, кандидат-кметове и общински съветници. Изследванията на социолозите са като данни от борсова търговия. После хората масово ще отказват да участват в екзитполовете, защото са продали гласовете си. За изборите ще бъдат похарчени от партиите и бизнеса над 400 милиона лева, което означава, че политиката става един от отраслите с най-много инвестиции. А щом са похарчени толкова пари за четири години, значи бизнесмените, които са ги инвестирали, трябва да си върнат поне 800 милиона лева. За съжаление това е много песимистична прогноза и съвпада със задълбочаващата се криза, цената на която плащат бедните.
Всичко е сценарий
в „шкембе творбата“. Кой има повече фенове и кой ще спечели? Първо са парите, после е шоуто. Няма култура, няма контра-култура всичко е едно. Един съвременен Бай Ганьо, с тази разлика, че книгата е класика, а днешните персонажи са временни, ни облъчва от телевизии и програми. Трудно е дори да изброим например продукциите, които обиколиха Емил
Кошлуков, Любен Диловсин, Яни Янев, Георги Лозанов, дори Александър Томов, и самочувствието им, че точно те са тези, които трябва да изберем. Пременени с нови партии и коалиции от сутрешните блокове, през хазартните игри и женските предавания до „Царете на комедията“, като истински комедианти те влизат в роли на защитници на народа, само и само да впечатлят публиката, на която отдавна са омръзнали. Всъщност иронията на случващото се е, че към „звездния“ модел на успеха, те са еднакво скучни и в затъналата в безпомощност политика, и в рутинния и скукчен шоубизнес.
Били ВИП в „Биг Брадър“, ама много талантливи! А изявите и на Аня Пенчева, на Кошлуков и на Тодор Славков и компания не са по-различни от тези на мутрите арогантност, самонадеяност. Чакайте, били различни с какво, от кого? Значи пак допираме до това, че правилата не важат за всички! От демонстриране на простащина и изпити питиета не се забелязва „големият талант“, но пък става ясно за какво иде реч. През цялото време пък в „Мюзик айдъл“ се разменят комплименти и тъпи вицове на гей и хетеротематика и това се приема за добър тон и голям професионализъм. Смърди, господа продуценти! И то смърди отдалече.
На обида към интелекта на хората. И на джаз с кебапчета под асмата. Гласувайте, хора. Пускайте есемеси. За благотворителни каузи и тлъсти хонорари, за нагласени класации. Все едно за мис, песен за Евровизия, изкушени таланти или слепи деца. Медийното садо-мазо от години е лайфстайл в България. Ролите никога не се сменят. И все публиката е „мазо“. Все я правят на идиот, и тя все вика: „Я не ме прави на идиот“ а после пак хваща телефона да цъка като маймунка по клавиатура. Въпросът не е в „Мюзик айдъл“, нито в „Биг Брадър“ с двучасовото „Отново нямаме 1 процент разлика, уважаеми зрители, така че гласувайте?!“ Въпросът е, че родното риалити пак показва ясно какво е статуквото. А то е обидно за нас! И ако се осъзнае от всеки зрител, то отдавна разните му там журита и прочие папийонки от екрана щяха да бъдат плюти и бити от всеки с поне малко самоуважение и мускули, стига да ги докопа. Така че вие си преценете. И да сме наясно не всеки, който казва по ваш адрес: „А вий, вий сте идиоти!“, е Христо Ботев. И със сигурност ви мисли за такива, след като иска по лев и двайсет за това.
Феноменът на „шкембе творбата“
винаги е доказателство за посредственост. Посредствеността е тази, която свързва политическия или художествен продукт, разтапя ги в един ансамбъл на естетическа перверзия функционална, политическа и културна. А заедно с мутризацията и чалгата в политиката и културата превръщат проблема от тоталитарен в тотален. Налагат ни определен начин на живот и стил, които са на нивото на посредствения човек. Превръщат ни в меркантилни консуматори, лишени от духовност и собствена позиция. Налагат в нашия обществен, политически и светски живот профанизирано изкуство, обезличена култура, деградирани личности. Ето го дифицита в нашата културна и политическа практика. Реална дългосрочна политика няма. Поне през последните двайсетина години. Та да се чуди Европа кое да ни забрани, за да не го прихване от съдружието ни шкембе чорбата или „шкамбе творбата“.
http://nezavisim.net/2008-04-26-11-14-22/7795-2009-05-30-09-18-46

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: Magnolia в Юни 10, 2009, 22:34:04 pm

Защо "предадена"? Пресата винаги е била слуга на управляващите.
Знаете на кои.

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: lokmar в Юни 10, 2009, 23:01:56 pm

Да знаем на кой, а те нас знаят ли ни .  ;)

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юли 11, 2009, 17:43:33 pm

 06-07-2009

"...журналист без съвест, осмислен и годен за споделяне с публиката жизнен опит, лично мнение и чувство за точност, приравнено с честност, няма място пред микрофона..."
        проф. Веселин Димитров

http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=291:2009-07-06-06-40-59&catid=46:2008-12-23-17-31-12&Itemid=66

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юли 19, 2009, 17:31:03 pm

Свирките и шведската тройна коалиция


   Понякога, като чета някои български медии, получавам киселини. Имам деликатен  стомах, а те будят у мен неприятно  чувство.

   Днес  в медиите е изключително забавно. Човек може да се смее, та чак сълзи  да му потекат. Всички журналисти си настроиха инструментите и сега се пее една и съща песен. Получава се шизофреничен канон, в който гротеската, създава у слушателя чувство на изгубеност и безсмислие.

   А това е основната тема:

   Бойко спечели точка Ура удивителна Много сме яки запетайка ние сме номер едно точка Махнахме комунистите (тук не се чете, на листа има петно течност с неясен произход) Сега обаче Бойко трябва да се стегне точка Защото има невероятния шанс да оправи всичко запетайка но може и да се издъни многоточие (песента завършва с минорен акорд, пианисимо)

   Многоточието  е основното медийно говорене тези дни. Много е забавно. В “Стандарт” се изявява Бареков. С провинциална патетика завършва пледоарията си говорейки  за брадва и хан Крум. Особени  вариации по основната тема отсъствуват, но какво друго да очакваме – това са родните медии.

   А в Новинар четем забавния коментар “Я, колко много слагачи…”. Автор  е медийният гуру и видно ченге  Иван Гарелов. На мен, честно казано, ми се наложи да изпия една чаша сода, за стомаха. Ето накратко съдържанието:

   И. Г. започва с това, колко е готин, умен и красив. Как още преди  години е знаел какво ще се случва, предвидил всичко, и краха на Станишев, и успеха на Бойко. Как мислел да започне статията си с директни цитати от стари негови публикации, които предвиждали всички събития, случили се напоследък. Да, ама след това видял, как медиите подлизурски “се слагат” на победителите. Това поведение на “журналистическия елит” дълбоко го наскърбило и той сега спира да пише. Коментарът свършва преди да е започнал.

   И. Г. споделя, че отива да си пие узото, за което ние му вярваме. На изпроводяк той казва няколко думи на загубилите – ценни съвети за БСП, НДСВ и ДПС. Познатото вече – БСП, тежка загуба, Станишев е виновен, ДПС ги прецака, трябва смяна на ръководството; НДСВ – качествени личности, които преди били “симпатични”(!), сега без царя им трябва нов водач. За ДПС И. Г. е пестелив – дали ще преживеят крушението не зависело само от тях, а и от другите политически сили.

   След  това И. Г. завършва с: “Хайде сега да се поздравим за успешно издържания изпит и да се отдадем на заслужена почивка.”

   В този коментар И. Г. започва вариация на дразнещата фраза “Аз казах ли ви!”, преминава през нежеланието  да се говори и спира с прекрасната  житейска философия, позната ни от миналото – дай да разбием парламента, а след това да си траем вкъщи. Което е ужасяваща пропаганда на овцизма. Това, че на един 5 юли милиони хора са се размърдали, променили са нещо, което би трябвало да им гарантира по-добър живот. Това е именно лошото, сега те ще отидат да си пият узото. Точно като едни гареловци.

Еднократното  усилие не действа, осъзнайте се!

   Спомнете  си 1997 година!

   Обществото  сега се нуждае от активна позиция  по западния модел “Аз дадох толкова  и толкова пари, къде ми е магистралата?!”. А той /западния модел/функционира, питайте децата си, които живеят в Европа.

   За  да се инсталира хорската глава такава активна програма различна от пиенето  на узо и киризенето под асмата, трябват медии, в смисъл Медии.

   А българските медии са болни. Те никога не искат да разсърдят “Големото Доброутро”. През управлението на Тройната коалиция, се консолидира медийния модел “Шведска тройка”. Двамата мъжки участници са политикът и мафиотът. Единият трябва да бъде добре задоволен, а другият да плаща. Интересното е, че между тях има перверзен гей-флирт, заради което често жената – медията – се чувства ненужна. Ще спестя техническите детайли, кой е отгоре, кой отдолу.

   Последиците са ясни – автоцензура, нищоговорене, официозност  и свирки.

   Това  си личи днес – просто сега медиите сменят обекта на орални ласки. “Фелацио за победителите!” – сигурно този надпис виси в някои редакции.

   Няма  говоря баналности и да пея основната  тема. Имам градивна идея. Ето какво  трябва да се случи: Най-важното е  голямата промяна в медиите, ако те като система, която коригира, не си изпълняват функциите, ни очаква същото, като по времето на Костов – философията на еднократното усилие винаги завършва с комунисти и срината икономика.

   Медиите трябва да се променят – да станат медии  и да имат възпитателна функция. Да са агресивни и недобронамерени към властта, да възпитават гражданина и да му напомнят, че е такъв. Което няма да е толкова трудно днес, поради инерцията на милионите, които са документирано заинтересовани.

Утре  ще е късно. Повярвайте!

   Промяната ще бъде тежка, но ще си заслужава. Ще е  жалко за всички журналисти, които  са свикнали, че качествената журналистика се случва на колене, в кенефа на народното  събрание. Но те никому няма да липсват. Пък и винаги могат да правят компания на И. Г. в заниманията с узото.

Автор: Явор Фингаров /fingarov.blogspot.com/

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юли 29, 2009, 06:59:23 am

Генерала и неговите баници

“Бойко, вземи брадвата от клипчето на БСП и да ги кълцаш на парченца. Рязане и съкращаване иска българският народ от новия си министър-председател… За държавния тунеядец Бойковата секира ще бъде като брадвата на хан Крум за византиеца Никифор. Нека никой уял се чиновник с висок пост не спи спокоен сън, а да знае, че Бойковата секира виси над преклонената му вече главица”.

Този цитат, с характерната за “Работническо дело” патетика, но същевременно носещ и някои белези на сексуално садо-мазо, е част от една от последните статии на Николай Бареков в собствения му блог www.barekov.com . Публикувана е на 12 юли. Ако добавим към него и следното изречение от същата статия: “Бойко Борисов трябва да е мъж с много здрави нерви, за да може да стисне зъби и за последните безобразия на управляващите”, можем логично да стигнем до извода, че по този по-нетрадиционен начин авторът е отправил предложение към споменатия в текста Бойко да му направи малко френска любов. Преди две седмици пък Цветанка Ризова по Нова телевизия дори не се потруди да прикрие ей-така от кумова срама разнообразните оргазми, които получава, докато взима интервю от същия Бойко в “На четири очи”. Впрочем различното между двамата водещи е не че работят за две конкурентни телевизии, а това, че докато Цветанка се задоволява само с чисто женски помисли, Бареков не само има мераци, но много иска и да произведе от това новина. Неслучайно текстът му за секирата бе набързо препечатан в “Стандарт”.

От два месеца изданието на адвокат Тодор Батков, което цели четири години нескрито обгрижваше няколко министри от БСП и всички от ДПС, реши да обърне палачинката. И се започнаха едни оди за вожда на ГЕРБ, чийто апотеоз бе уводната статия в деня след изборите: „Голям Бой(ко)“. Заглавие, скрило в себе си толкова много съкровени мечти и мокри сънища на главната редакторка Славка Бозукова. “Стандарт” има огромен опит в обгрижване на новопобедили политици. Още през 1996 изданието загърби любимата си БСП, под чието крило бе отгледан тогавашния му собственик Красимир Стойчев от групировката “Трон”, и започна да се умилква около Костов. По едно време, в разгара на управлението на Командира, “Стандарт” вече бе забравил как се пишат дописки, защото обикновено по страниците му имаше само цитати. Често срещаното заглавие бе от рода “Костов: Ние победихме мафията”. Текстът на материала започваше по следния начин: Премиерът Иван Костов вчера заяви, следват две точки, отварят се кавички и по-нататък продължават 30 реда с това, което Костов е казал. Накрая кавичките се затварят и статията приключва, без в нея да има и следа от каквато и да е журналистика. Към края на мандата на Костов, когато вече бе ясно, че царят ще спечели и с много, “Стандарт” загърби доскорошния си любим и се отдаде всецяло на Величеството. То не бяха гръмки заглавия как монархът ще ни оправи, не бяха едни коментари с апломб. Между другото вестникът обгрижваше и бургаският кмет Йоан Костадинов, понеже Батков си бе харесал едно тарикатско теренче до Крайморие за застрояване с вили и хотелчета. Маститият адвокат дори се унижи да идва на крака в Бургас, за да дава рамо на Костадинов в последните му жалки напъни да запази властта по време на местните избори през 2007 година. Сега “Стандарт” отново си е намерил нов любимец, на когото се врича в любов, докато е на власт. Може би само Бойко не знае това, а, като всеки издигнал се големец, си въобразява, че това е истинска и непорочна любов.

Както се вижда от тези примери, списъкът на изгарящите от мераци към Бойко е доста именит. Постоянно се допълва с нови и нови знайни и незнайни журналисти. Ще е направо проява на неуважение обаче ако не споменем кое име го оглавява. Защото едно е да се вдъхновяваш публично от Бойко, а съвсем друго си е насаме, в топла уютна атмосфера. В сутрешните часове на съботата, деня на евроизборите, когато дори уличните кучета не са се съвсем събудили още, пред дома на Борисов в Банкя паркира лимузина, от която плахо излиза Валерия Велева – едно от най-личните пера на “Дневен Труд”. Жената се оглежда наляво-надясно и решава, че никой не я е видял, та вече по-смело прекрачва покоите на бъдещия вожд на България. Тя не е с празни ръце. В онази събота бе Черешова задушница, та Велева по майчински е станала в ранни зори, замесила тесто, опънала кори, наредила баница, опекла я и я врекла да е на генерала. Накрая му я и занесла лично. Да не вземе да стане някаква грешка и Бойко да не разбере колко много женска обич е попила тази баница. В края на краищата Велева е открай време известна в колегията с баниците си, които сама прави. Тошо Тошев най-добре знае колко са вкусни, защото на него често му носи. Велева има и още една слабост – да прави пространни интервюта с големци на деня. Дали още някой от по-първите хора у нас, които обича да интервюира, е получавал от Велевите баници, не се знае. Можеше даже и историята с Борисов да остане в тайна, но за зла участ пред дома му имало екип на конкуренцията от “24 часа”, та Велева и баницата й били набързо разконспирирани. Журналистите от часовете пък на свой ред били пратени в Банкя от главната им редакторка Венелина Гочева, която от години не пропуска повод да спомене колко близък на сърцето й е Бойко и вероятно живо се е интересувала кой друг си позволява да има също мераци към него. Половин час по-късно Велева още не си била отишла, но пък охраната на генерала слязла долу при репортерите на “24 часа” да им занесе малко от баницата. А следобеда на същия ден генералът попитал по телефона: “Гочева, твоите хора разказаха ли ти, че съм ги нахранил с баницата, която ми донесе Валерия?”. Ей-това се говори неофициално из кулоарите на “24 часа”.

Изпадналата в луда ревност Гочева :o, загърбвайки дори корпоративната дисциплина във ВАЦ, отделя в броя от следващия ден няколко злобнички реда на прословутата баница: “В знак на съчувствие към “24 часа” охраната на кмета нахрани екипа ни с вита баница. Оказа се, че тя е излязла изпод ръцете на прочута журналистка , която също като нас намина в Банкя, но не беше с празни ръце”. Името на журналистката е спестено, но тя си знае. Посланието е съвсем ясно: Велева да не се мотае много-много около Бойко, защото само Гочева трябва да е близо до сърцето му. Най-неочаквано обаче в списъка на мераклиите може да се окаже скоро и една друга, доста по-окръглена от Гочева жена – Иренка Кръстева. Тя е близка на Доган и с неговите пари пазаруваше медии на килограм, но миналата седмица била спуснала в подопечните си издания и телевизии разпореждане,гласящо: “По-внимателно с Бойко. Отразявайте го обективно”. Което вече се спазва. От няколко дни в “Монитор”, “Телеграф” и “Експрес” няма критики срещу бъдещия премиер. По всичко личи, че се ражда една нова Иренкина любов. Остава само да видим дали ще бъде споделена. Историите дотук навеждат на няколко извода – че около Бойко се очертава голяма навалица от мераклии и опасността те да се сбият е огромна. И това при положение, че генералът все още не е взел властта както трябва… Ето на кое се казва истински независими и демократични медии в правова и европейска държава. ;)
Пролетина Николова

http://etrud.tk/

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юли 29, 2009, 17:43:34 pm

Журналистика с примка на шията
http://etrud.tk/

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Август 12, 2009, 08:54:44 am

Да заколиш журналист


В България отново е нападнат журналист - главният редактор на интернет-изданието "Портал Европа" Огнян Бояджиев. Криминално престъпление с цел обир или друго се крие зад нападението над новинаря, се пита Г. Папакочев.
 

Дори да не е любител на конспиративните теории в България човек рано или късно допира до тях, още повече, че в повечето случаи те просто се налагат. При това не чрез разкриването на едно или друго престъпление, а тъкмо заради традиционното и натрапчиво негово неразкриване.



Нападението - само инсценировка на обир?

Огнян, когото професионално познавам отдавна, час преди полунощ е отворил вратата на жилището си на двама мъже. Защо? Вероятно му е била представена убедителна причина да стори това, а той едва ли би подходил наивно към повода за подобно „среднощно” посещение. Нападателите били непознати. За Огнян, може би, но е съмнително те да не са знаели коя е тяхната жертва. Обирът с взетите дебитни карти, мобилни телефони и други вещи от дома, прекъсването на стационарния телефон и заключването на вратата отвън биха могли да бъдат само инсценировка за изземането на документи, за които се твърди, че са изчезнали, а прободните/прорезни рани по врата на журналиста с обилно кървотечение освен за издаване на пин-кодове на картите, могат да бъдат и предупреждение. Защото много по-просто е да заколиш безпомощен човек, отколкото предпазливо само да му пуснеш кръв от шията.

Нападението над младия журналист става на фона на разрастващия се скандал, свързан с предстоящото разсекретяване на разработката „Галерия” осъществявана от станалата вече прословута Държавна агенция по националната сигурност /ДАНС/, където основните „потърпевши” на подслушванията и следенето са журналисти и депутати. Злополучното „клане” на журналиста в неговия дом се случва няколко дни, след като бяха огласени имената на доносниците от бившата ДС в частните електронни медии.

Нападението срещу Огнян става по-малко от година след като показно и за назидание с метални чукове и пръти беше пребит главният редактор на друг електронен сайт, също с името Огнян, който си беше позволил лукса да се занимава със споменатата вече ДАНС и нейни служители. До този момент нападателите не са разкрити. Както неразкрити останаха нападателите срещу главния редактор на списание ”Слава” в София в края на април миналата година, побойниците на кореспондента на столичен всекидневник в Бургас в края на 2007 година, на „бомбаджиите” взривили апартамента на разследващ репортер от централен столичен тв-канал през 2006.


Тест за новото правителство

Независимо какви са мотивите за поредното окървавено нападение срещу представител на българската медия, освен предизвикателство, те са и своеобразен тест. Предизвикателство пред все по-налагащите се факти за натиск срещу медиите и техните представители – от 2001 година насам ежегодно срещу журналисти в България се завеждат над 200 съдебни дела! Тест за новия премиер, бивш главен секретар на МВР и новия вътрешен министър и вицепремиер, които отлично познават механизмите на уличната престъпност и поеха сериозни ангажименти в борбата с нея.
 http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4559010,00.html

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Август 16, 2009, 13:57:44 pm

МОРАЛНИТЕ АЯТОЛАСИ НА БЪЛГАРИЯ И ИСТИНАТА ЗА СПАСИТЕЛИТЕ НА ДЕЦАТА ОТ ЛИМ

Простащината и неграмотността отдавна са се превърнали в цивилизационна норма за българската действителност. Когато става дума за политически отношения, някак си тези атрибути на всекидневното общуване намират извинение с „неизбежния популизъм”, който е принудителния език за комуникация между елит и маса. Елитът говорел надменно, елементарно и заповеднически, за да бъдел по-добре разбиран. Думите в българския дебат изгубиха смисъл, защото зад тях не стои нито отговорност, нито познание. Може много да се спори откъде започна културната деградация – от политиката към медиите, или обратно. Презумпцията, че „средностатистическият българин”, или както на професионален жаргон се изразяват водещите редактори в националните телевизии – „леля Пена от село” не разбира от анализи и от детайли и не се интересува от разсъждения може и да е вярна, но се оказа пагубна.

Тя рязко свали нивото на медийните послания и принуди и политическите, и културните посредници да се гушат за по няколко минути между песните и танците на чалга певици или на измислените антигерои от „Биг Брадър”.

Така общият фон на тъпотата срина нивото на сериозното говорене, превърна го в гротеска и обезсмисли понятието „ерудиция”. Роди се една нова публична категория – на „моралните аятоласи в чалга-опаковка”. Един известен шоумен – класически представител на облекчената култура, тези дни даде интервю, чиято претенция вероятно е да изглежда „скандално и откровено”. В него – освен че раздава нравствено–политическо правосъдие за различни личности от политическия терен, той връща лентата и към едно трагично за България събитие – катастрофата край Лим и историята за спасителите на 38 деца. Нямам навика да реагирам, когато около мен или отгоре ми се сипе чужда простотия. В такива случаи казвам – а и ще го напиша – и Статуята на Свободата не реагира, когато я блъска океанът. ;) Случаят сега е едно изключение и то заради нещо, което може и да не направи на никого впечатление, но е пример и за безразличието и надменността на съвременните „морални аятоласи”, и за липса на каквото и да е познаване на фактите, но – което е още по-лошо – за абсолютно пренебрежение към тях.

Шоуменът казва в интервюто, че не съм разрешил на албанците–спасители да отидат в неговото предаване. И го повтаря три пъти – албанците, та албанците. Сигурно в очите на днешните обществени величини в България няма никакво значение, че тези хора не са албанци, а черногорски мюсюлмани. Сигурно за преялия от самодоволство български елит няма никакво значение, че през 2004 година, когато стана трагедията край Лим, за хората в бивша Съюзна република Югославия „детайлите” дали си албанец, сърбин или черногорец имаха особено значение. Хората там бяха особено чувствителни по темата за етническата си принадлежност, тъй като тъкмо етническите различия в бившата федерация бяха довели до няколко войни. „Коритаров беше човекът, който беше ходил там и така нататък” – казва в интервюто си шоуменът. Не само че не съм ходил, а и никога не съм ходил из тези живописни места по границата на Сърбия и Черна Гора.

Сигурно част от някогашните редовни слушатели на радио „Нова Европа” си спомнят как точно спасителите от Лим се оказаха в България. Веднага след катастрофата тук, по нашенски обичай, започна ровене около българската вина. Учителите не били помогнали, шофьорите избягали, децата били изоставени. Медиите у нас изобщо не се бяха замислили, че освен дванайсетте жертви има и други – трийсет и осем спасени. Кой ги беше спасил?

И аз реших – така, както бях работил по време на целия югославски конфликт, когато в ефира на радио „Свободна Европа” говореха един след друг политическите лидери на Косово, военните командири на АОК и висшите представители на режима на Милошевич или югославската опозиция – по телефона – да открия кои са спасителите. Телефонната работа в журналистиката е специфична, особено когато търсиш малко „напосоки” – знаеш държавата и населеното място, но не можеш да назовеш име на събеседник оттатък, защото още не го познаваш. Доста трудоемко разследване, което обаче завърши с резултат. Първите трима, които са скочили в ледените води край Лим, се оказаха Есад Кощреба, Изудин Пушия и Сафед Баличевац. Направих телефонни интервюта. Разказите на тези обикновени хора бяха покъртителни. И като пиша „покъртителни”, си давам сметка колко са бедни откъм емоции думите, когато само се четат.

Но ние в радио „Нова Европа” слушахме техните развълнувани гласове и решихме със средства на радиото да ги поканим у нас. Нека да се знае категорично – тези хора дойдоха в България заради усилието и по инициатива на радио „Нова Европа” не, защото някой оттук беше ходил при тях, а заради това, че ги открихме по телефона, чухме ги и съпреживяхме заедно с тях случилото се. Идеята не беше да се прави някакъв мрачен спектакъл, а да се покаже живото лице на човешката солидарност, за да може и България да усети, че и в големите трагедии понякога има обратно лице на хуманизъм и човешка солидарност. Замислете се – Есад призна, че е бил слаб плувец, но не се е поколебал да скочи пръв в реката. Без колебание след него са се хвърлили Изудин и Сафед. Спасяват абсолютно непознати българи. У нас тримата дойдоха с единствените си официални дрехи, които имаха. Това бяха  изключително скромни, притеснителни и неимотни хора. Но имаха нещо скъпоценно – достойнството си. :yes: Достойнството си на черногорци-мюсюлмани.

За чест на българските институции тогава те бяха приети от президента Първанов и удостоени с почетни кортици, а за чест на българите – бяха отрупани със спонтанни благодарности и прегръдки по улиците. В една сладкарница имаше трогателна сцена – македонци, които ги бяха гледали по „Панорама” на БНТ, дойдоха и им казаха : „Момчета, благодарим Ви от името на бившата ни голяма държава СФРЮгославия”.  Може би у нас „детайлите”, че черногорец е различно от албанец, нямат значение. Но оттатък имат. Пиша всичко това, за да го прочетат онези, които искат истината. Малцината, за които жестовете на солидарност и достойнството наистина имат значение. Ние от радио „Нова Европа” не искахме и не допуснахме посещението на тримата черногорци да се превърне в шоу-зрелище.

Георги Коритаров

http://koritarovonline.hostzi.com/?p=284

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Януари 08, 2010, 18:23:35 pm

СКЪПИ ЖУРНАЛИСТИ

отправната точка, около която се върти всичко в и около вашата професия е властта. Тя предизвиква всичките ви проблеми като следствие от желанията на тези, които искат да я притежават. По същата причина в професията попадат и доста посредствени хора, водени от суетата и желанието да докажат, че не са чак толкова зле. Способността на професията ви да манипулира общественото мнение е огромна и само големия процент посредственост предпазва от големи ексцесии.
   Тези възможности са забелязани отдавна и се използват много умело от някои индивиди, които са се погрижили никога да не попадат във фокуса на общественото внимание. Те познават много добре технологиите за дистанционно влияние над масовото съзнание и ситуацията в средствата за масова информация показва, че владеят положението много добре.
   За да се управлява лесно масовото съзнание, най-важното условие е да бъдат подтиснати и депресирани колкото се може повече хора – в това число и вие. Ниското самочувствие и подтиснатата психика понижават енергетиката на човека, от това намаляват защитните сили на съзнанието му и тогава с не особено силни внушения може лесно и ефективно хората да бъдат манипулирани и направлявани. Затова, тези, които владеят властта, ви използват да поддържате ниска енергетиката на хората. За целта средствата за масова информация трябва да поддържат страха и притесненията на хората - няма значение по какъв начин – чрез насочване на общественото внимание към престъпността, международното положение, войните и тероризма, чрез постоянното показване на природни бедствия и катастрофи, чрез мрачни перспективи за икономическото развитие и екологичната обстановка. Може да ви се струва, че изброеното не е толкова силно въздействащо, но така само ви се струва. Подтиснатия човек и ниската енергетика задължително водят до влошаване на здравето. Можете ли да посочите днес някой здрав човек? А болните хора са още по подтиснати и още по-лесно манипулируеми. Да не говорим, какви печалби носят за да премахнат болестните симптоми. Забележете, болестите в болно общество не могат да се лекуват, могат само да се маскират.
   В действителност, вие сте родителите или по-точно насърчителите на престъпността. Не забравяйте, че в историята има отбелязани доста престъпления, в това число и войни, които са предизвикани с една единствена цел – от някой, който иска да остане в историята, дори това да е с убийство или пожар – посредствените хора не могат да бъдат запомнени с нищо друго, освен с престъпления, а вие им осигурявате популярност. Защо никой не иска да се замисли над въпроса, че съвременната съдебна система стимулира престъпността – в това можете да се убедите лесно, ако сравните статистиката по години, ако имаше някакъв смисъл от съдебната система, тя щеше да намалява престъпността, а става точно обратното. Нали всеки престъпник след като си ИЗЛЕЖИ присъдата е с чиста съвест и започва ново престъпление. А вие тръбите за справедливо възмездие и намиране на истината. Не е лошо да замислите, защо един мъдър човек беше казал: „Не съди за да не бъдеш съден!”.
   Вашата главна индулгенция е, че хората трябва да бъдат информирани. Но информирайте така, че да стават оптимисти, да повишават самочувствие и настроение. Но това е последното, което ви интересува, защото не носи печалби, защото хората ще престанат да бъдат стадо и няма да имат нужда от вас – каква мрачна перспектива, а?
   Много силен принос за послушното стадо имат филмите, електронните игри и агресивната музика, които въздействат много силно и внушават, че насилието е нещо нормално и дори необходимо. Ще кажете, че вие нямате нищо общо с това. Тогава защо не се обявите срещу тях - съзнавате, че притежавате власт и сила, но предпочитате да сте в стадото. Защо пропагандирате „справедливи” каузи, които трябва да бъдат защитавани с насилие?
   Друг ваш много голям грях е пропагандирането на американската (и северна и южна) „култура”. Североамериканската „култура” в преобладаващата си част е скрита религия – поклонението пред златния телец. Надявам се можете да съобразите, до какво води това преклонение. А вие много усърдно опитвате да го оправдаете, но ви се налага да оправдавате и последиците от това поклонение. Т.е. ставате съучастници на цялото насилие по планетата и допринасяте за нейното екологично бедствие.
   Знаете, че повечето хора се развиват, като опитват да подражават на по-напредналите. Смятате ли, че давате достатъчно положителен материал за подражание? Жълтите клюки ли са върха на сладоледа? Ако занимавате постоянно хората с престъпници – с политици и криминални – какъв пример за подражание давате? Кажете после, че не спомагате за нарастването на престъпността!
   Безкрайните сапунени сериали ли дават добър пример за подражание? Българите са много стара нация – много малко хора в тази държава имат нужда от въздействията на емоциите, които са в основата на тези сериали. На практика, вие спирате еволюцията на българите. Но нали това не ви касае – интересува ви единствено бог на печалбата.
   Макар и много малко на брой, сред вас има и такива, които не са станали журналисти от суета. Дайте ни възможност да ви забележим. Насочете се към красотата, към доброто, към положителното, към оптимизма, към светлината! Вярно, ще ви бъде много трудно – за да промените какво и да е, ще трябва да тръгнете срещу течението. Но нима това не е най-добрия възможен начин да разкриете своя потенциал? Искрено се надявам, че ще успеете – сега има много благоприятни условия за това.
   За да могат хората да се свестят, трябва да излязат от въздействието на зомбиращите енергийни натрупвания в големите градове. Едва тогава имат шанс да избавят от влиянието на масовите внушения. Едва тогава имат поне малкия шанс, някой ден да се нарекат здрави. Работете за това – пропагандирайте красотата на природата, защитавайте я от поклонниците на златния телец.
   Разкривайте постоянно методите за манипулиране на човешкото съзнание – така хората малко по малко ще научат да се пазят и да не се влияят толкова лесно. Типичен пример за манипулация са рекламите – щяха ли да се хвърлят толкова огромни средства за реклама, ако внушенията не действаха и не носеха печалби? Помислете по въпроса!
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1197

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Март 12, 2010, 21:42:48 pm

ДЪРЖАВНИЯТ ДЕПАРТАМЕНТ КЪМ БОЙКО БОРИСОВ: КОРУПЦИЯТА, ГЛУПАКО!

САЩ отбелязват опасна тенденция за засилване на непрозрачния икономически натиск над медиите и зачестяване на случаите на доброволна автоцензура сред журналистите, за да се харесат на управляващите, пише www.bulgaria-news.bg

 Новото българско правителство предприе някои стъпки за борба с корупцията в края на 2009 година и има известен напредък, но явлението остава широко разпространено във всички държавни власти.

Тази критика към кабинета на ГЕРБ се отправя в годишния доклад за правата на човека в света на Държавният департамент на САЩ (2009 Human Rights Report), който бе оповестен днес за 34-ти път и е публикуван на неговия сайт.

Според документа основните корупционните практики са подкупи, злоупотреба с еврофондове, разработката на схеми за незаконно присвояване на средства, законодателство, защитаващо частни интереси и официална защита за фигури от организираната престъпност. В раздела, посветен на борбата с корупцията и прозрачността, се казва, че новото правителство е предприело стъпки за борба с корупцията. Документът отбелязва, че вече са предявени обвинения срещу 4-ма бивши министри.

В същото време се посочва, че „корупцията е широко разпространена в страната и е обхванала всички сектори на управлението”.

Документът отбелязва наличието на значителна корупция във върховните съдилища.Държавният департамент обръща специално внимание и на случая с кадровика в съдебната система Красьо Черния и твърденията му, че срещу 200 хил. евро може да осигури от 8 до13 гласа във Висшия съдебен съвет (ВСС), необходими за назначаване на магистрати.Критика е отправена към Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които са към президентската институция, продължават да работят почти безконтролно.

Държавният департамент отчита проблеми в България с полицейско насилие и отношението към арестуваните, затворниците и малцинствата, тежки условия в затворите и обектите за задържане.

Във Вашингтон констатират известни ограничения на свободата на пресата, дискриминация срещу религиозни малцинства и корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

В документа се твърди, че у нас има проблеми с полицейски злоупотреби и лошо отношение към задържани преди провеждането на процес.

В частта за „Свобода на словото и медиите”докладът предупреждава, че личности с политически и икономически интереси са сплашвали журналисти.

„Затова част от журналистите практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организираната престъпност, за да публикуват позитивни материали за тях”, критикува Държавният департамент.„Печатните и електронните медии са податливи на икономическо и, до известна степен, на политическо влияние”, тревожно предупреждават авторите на доклада.
Държавният департамент отново отправя критика, че политическите партии, основани на религиозна, етническа или расова принадлежност, са незаконни. На практика обаче забраната не е отслабила ролята на някои етнически малцинства в политическия процес и в действителност много партии представляват интересите на различни етнически групи.

http://www.bulgaria-news.bg/category/bulgaria/society/article/post24406.html

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 02, 2010, 10:18:42 am

Един щрих към МВР: кой прикрива далавери за милиони левове на началници в МВР и опорочени търгове!
 
Министърът Цветанов го удари на Холивуд. Снима екшъни, пуска ги по телевизиите и след това ги коментира. То не бяха, „Наглите”, „Недосегаемите”, „Медузите”, „Сладурите” и още и още. Сега очаквам и „Чукундурите”, „Мъдурите”  „Лайнарите” и „Пожарникарите”. Така ще приключи първият сезон на сериала „Вижте ко праа!”

Надявам се този вид сериали повече да не се правят.

От време-навреме ЦЦ признава, че и в МВР има корупцийка, ама избягва да ги филмира. Къде-къде е по пиарско да снимаш как се разглобява Трактор, как невръстно детенце пълни памперса от страх, когато качулките разбиват външната врата в 6 часа сутринта и с маймунски крясъци прибират бащата. Или пускат един прокурор-мърляч да вади нож на умряло куче.

Сега ще предложа на ЦЦ един сценарий, за да може киностудия МВР да заснеме един нов екшън с главен герой човек от МВР.

Ето и самия сценарий:

5ч 30 м.  Качулки, БТР-и, самоходни гаубици и единствената българска развалена подводница обграждат дома на Калин Ружков, бивш директор на Специализирана административна дирекция „Финансово контролна дейност при МВР. Също и дома на Зоя Мангалска-н-к отдел в бившата дирекция. Да не пропуснат и ресорния зам. министър Раиф Мустафа. Той също е оперативно интересен. Същият в продължение на години прикрива далавери за десетки милиони левове на началници в МВР и опорочени търгове. „Благодарение” на него се отърваха без наказания и съд тогавашните шефове на РДВР Варна и Велико Търново Веселин Петров и Милен Манолов. Само при продажбата на два имота на МВР в Хасково и Шумен министерството е загубило 2 милиона лева! Това не пречи на Ружков, Мангалска и ко да прикриват престъпленията и съответните престъпници. Нарушенията и престъпленията са десетки, не, стотици. Общата сума, която е загубило МВР е десетки милиони лева. Ако изредя всичките престъпления и нарушения ще трябва да напиша цял роман.

Затова ще продължа със сценария.

6 ч. Гаубиците изстрелват по един снаряд във вратата на обектите, а подводницата пуска едно торпедо. Качулките с индиански крясъци нахлуват в къщите и повалят на земята задържаните. След тях минава една мед. сестра и им сменя посраните гащи. В това време влиза прокурор Роман Василев и подпуква с псувни родата на задържания. При задържането на Раиф Мустафа може да научи и някоя турска псувня за обогатяване на асортимента.

От 6ч 3. м до късна вечер по всички телевизии вървят интервюта с ББ, ЦЦ, Николай Кокинов и Роман Василев.

24 ч. Край на филма.

Прочее, тази групичка, която работи в инспектората и трябва да разкрива престъпления, но прави точно обратното оказва неимоверен натиск върху работещите там нормални служители, за да прикрият престъпленията. При неподчинение последва изгонване или уволнение. В момента Ружков е със заповед за уволнение, но той се прави на психично болен и се завира по диспансерите, за да мине време и да се „оправи” или да го пенсионират по болест. А министърът не иска да го изобличи.

Защото е по-лесно да се прави на мъж пред дамските полови органи във ВСС.

Николай Колев - Босия

http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=10973&Itemid=1
          

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Май 31, 2010, 21:22:39 pm

    
Натиск има, името му е безнаказаност

Атанас Чобанов
http://www.atanas.fr


Писмо-отговор до Бойко Борисов на въпроса му до шефовете на български медии дали има натиск над тях

Уважаеми г-н министър-председател,

Позволявам си да отговоря на въпроса Ви до главните редактори на медии дали е оказван натиск върху тях. Аз не съм редактор на медия, а съм независим журналист, списващ един скромен блог. Там аз съм си най-главен, да. От този блог в Европа разбраха, че Вашата фаворитка Румяна Желева е съдружник във фирма създадена от Държавна Сигурност. Какво последва знаете, така че преценете сам дали в нашия век медиите са това, което са били преди 100 години, и дали медийното влияние и медийната свобода се мерят от креслата на главните редактори.

Моят отговор на Вашия въпрос е: да, има натиск над медиите. Има натиск най-вече над хората, които правят тяхното съдържание, а това са българските журналисти. Много малко са независимите и смели журналисти в България и те са обект на икономически, физически и най-вече морален натиск. Последното е най-страшно. Това е усещането, че нямаш защита от страна на властта. Това е увереността, че ако пробват да те убият с чукове или с нож убийците никога няма да бъдат хванати, че ако мутрите влязат в редакцията и те заплашат с киселина властта няма да ги търси и да ги намери, защото носят вестник с печата на... Народното Събрание.

Тези случаи са подробно описани в докладите на международните правозащитни организации. Сериозни хора го казват, с други думи. Обърнете им внимание, понеже Вие, нали, в тях се вслушвате. Да, случаите са от предишното управление, но сега на Вас ви се пада да разкриете извършителите и да извадите страната от дъното на класацията за медийната свобода в Европейския съюз.

Но честно казано и Вашият косъм не е много чист. Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти? Известно Ви е и някой ден това ще излезе и в медиите. Не сега, защото ги е страх. От ТИМ се страхуват, господин министър-председател. Едни журналисти от Варна даже подписаха писмо против гражданските организации, които имаха куража да се опълчат на тези мутри. Това писмо е уникален български принос в темата за медийната свобода. Уникален и срамен.

Защо мълчите когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на "Пещаците", да казва, че журналистите трябва да бъдат "удряни по ръцете, краката и устата"? Във всяка нормална европейска държава той щеше да е политически труп след такова изказване. Не и у нас. Защо Ви е толкова удобен този враг на свободното слово и на разследващата журналистика? Кажете, г-н Борисов! Заради спонсорството от "Пещаците" за ГЕРБ ли?

Така че Вашето питане е лицемерно и безпредметно. Няма да чуете от главните редактори, че сте притискали медии, не. Но няма да намерите достойни журналисти, които да Ви провъзгласят за гарант на медийната свобода в България.

По-скоро ще кажат, че от едната страна на монетата е ликът на Гоце, който издава вълчи билет на всеки неудобен журналист. От другата страна е Вашия лик, като разпределящ държавните пари на обръч от подбрани медии, за да чувате от тях "Осанна".

С тази монета се купува послушание и подмазвачество, не и свободно мнение.

Сполай Ви, че ме прочетохте, ако това изобщо е стигнало до Вас.

Атанас Чобанов

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=11979656
http://www.atanas.fr/articles/categories/cityzens/263-boiko-medii

---

Поста е залепен Май 31, 2010, 23:30:28 pm

---

ЦЯЛАТА СЪМ В "СЛУХ"!
 :) ;) :)
http://www.forumat-bg.com/nachalo/663?task=view

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 07, 2010, 22:26:25 pm

За импулсивността на министър-председателя

 
Корупцията е, без съмнение, една неизлечима болест на демокрацията. И сложността в постоянната сизифовска борба с нея идва от това, че е трудно доказуема. Постоянно изскачащите в медиите случаи на подозрения в корупционни връзки обикновено светкавично биват опровергавани и от двете заподозрени страни – корумпиращ и корумпиран. Трудно е да се обвини в морално укорими и законово наказуеми действия една двойка, всеки участник в която е обвързан с обета на мълчанието; печалбата от действията на двойката корумпиран - корумпиращ е гарантирана единствено при пълна секретност на корупционния акт.
Именно скритостта на този акт нанася най-големи щети на демокрацията, чийто идеал предполага откритост на действията на всички членове на обществото. Всякакъв таен обмен и тайни договорки в обществения живот между индивиди и между власти дава незаслужени предимства на договорилите се и по този начин руши самата основа на общото живеене.
Затова напълно основателно премиерът Борисов реагира на подхвърленото от президента твърдение, че властта води “последователна кампания за натиск върху медиите”. Начинът на реакция, обаче, е меко казано, странен.
Бяхме свикнали с един импулсивен Борисов, с човек, комуто „каквото му е в главата, това му е на езика”. Всъщност, именно заради тази си откровеност и неподправеност генералът влезе в медиите, заради нея го обикна народът и спечели изборите. Заради излъчващата се от него импулсивност се прощават и грешките – икономически и държавнически – на неговото правителство.
Ето обаче днес един друг Борисов. Като че ли с бързото и видимо побеляване на косата на премиера, той е започнал да се учи на по-дълбоки и сложни ходове – някои биха казали, че започва да става политик, други биха казали, че започва да става коварен. Политика и коварство, впрочем, често вървят ръка за ръка.
Как да квалифицираме писмото на премиера до главните редактори на медии, в което ги пита дали е оказвал натиск върху тях? Като импулсивен акт на невинен човек?
Очевидно бе какво ще отговорят главните редактори. Дори да има случаи на натиск, това не би трябвало да бъде споделено с обществото – въпросът дори не е, че така медиите биха се подложили на нов натиск, въпросът опира до собствения им образ, имидж пред обществото като неподкупни и неогъващи се приносители на истината.
Тук Борисов прави далеч по-ловък ход от Жан Виденов и Иван Костов, които също бяха обвинявани, че се месят в работата на медиите (а с времето се появиха и доказателства за това), но хитростта им не стигна дотам да ги попитат в упор: кажете сега, влияят ли ви? Дали пък – ако Виденов беше попитал: „Обажда ли ви се Райдовски по мобифона?”, нямаше да излезе по-малко омърсен от властта?
Въпреки че на зададения от упор въпрос с очакван отговор главните редактори (на „Труд”, „24 часа”, „Стандарт”, „Капитал” и Уляна Пръмова - БНТ) отговориха „правилно”, все пак те казаха и някои други неща:
- че натиск върху медиите не е бил оказван от последните три правителства;
- че очертаващата се пречка за тяхното свободно развитие е опасността от монопол в медийния пазар;
- че правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците.
Последната теза (Венелина Гочева, „24 часа”) като че ли е първата публично изказана констатация за „обратна връзка” между медии и власт и тяе добре да бъде анализирана.
Най-общо, премиерът постигна целта си – признанието (с тежест на доказателство за общественото мнение?), че никой от сегашното правителство не е оказвал никакъв натиск върху медиите.
Трябва обаче да напомним още веднъж, че на цялото общество е известно: връзките власт - медии не са видими. (Да си спомним само/признанието на Ахмед Доган.) Контактите помежду им – и това е съвсем нормално - са извън полезрението на обществото. За характера на тези връзки, за това коя страна доминира в тях, можем да си правим изводи само от качеството на предлаганата ни журналистика.
Ако примерно премиерът лично се е обаждал в големи телевизии да ги кори за неправилно представяне на новини, това може ли да бъде доказано?
Може обаче да бъде доказано, че премиерът кори в ефир журналисти. Един от последните случаи беше, когато в ефира на Националната телевизия той се скара на водещите, че новините около президента Първанов са по-напред и придружени с образ, а него са го поканили да коментира по телефона: „Можехте да ме поканите в студиото”, възнегодува той. Водещите на канала бяха така смаяни от нагло стоварилата се върху главите им лавина от импулсивнопремиерско негодувание, че объркано започнаха да се оправдават, вместо да отрежат премиерските мераци, напомняйки на ББ, че не той, а те определят кой и как ще бъде показван.
Съмненията в явно или тайно преливане на интереси между медиите и властта винаги са съществували и ще съществуват. При харизматична и импулсивна фигура като Бойко Борисов тези съмнения дори ще бъдат по-силни. Важното е, както казват теоретиците, това тайно преливане да не надхвърля прага на допустимост.
К
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17077

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 17, 2010, 22:42:48 pm

ВАЦ разпродава изданията си в Сърбия, търси купувачи и у нас?

Разпродажба на всичките си издания и изтегляне от страната обяви пред сръбския президент Борис Тадич германската медийна групировка ВАЦ. Директорът Бодо Хомбах в открито писмо прави преглед на постигнатото от групировката в медийния сектор на западната съседка, без да отговаря на критикарските публикации от последната седмица за търканията на геерманците с властите по повод на апетита им към едно от най-тиражните издания в Сърбия.
ВАЦ са твърдо решени да изтеглят всички свои инвестиции и да започнат разпродажбата на дяловете си в сръбските компании.

В съобщенията се припомня, че от влизането си в страната през 2001 г. ВАЦ разширява присъствието си на сръбския медиен пазар и към момента продава по 135 000 екземпляра от различни печатни издания на ден, сред които най-стария вестник в страната "Политика", “Спортски журнал”, “Дневник” и сръбското издание на списанието “Ауто Билд”.

Според наблюдателите в Сърбия решението на ВАЦ е пряко повлияно от кризата.

ВАЦ има сериозно присъствие и в България, където “Вестникарска група България” издава всекидневниците “Труд” и “24 часа” и редица други седмични вестници и списания. По неофициална информация германският концерн е издал директива за орязване на разходите и на българските издания, като една от исканите мерки е намаляването на броя на страниците на всекидневните вестници.

От месеци вървят упорити слухове, че германците търсят купувачи и на българските си издания, защото намерението им всъщност е да се изтеглят изцяло от региона. Известно време за вероятен партньор в сделката се спрягаше бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, която купува на едро и е вече монополист, но напоследък се появиха догадки, свързващи тиражните издания с приятелката на премиера Цветелина Бориславова, която вече притежава част от сградата на Полиграфическия комбинат.
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/81443

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Юли 03, 2010, 08:10:17 am

Тъпа съм. Седя си в стадото на журналистите

Елена Кодинова


Напълно вярвам на автора на Теорията на относителността, като казва, че истинските интелектуалци не си приличат помежду си. Те дори може би не се понасят. Индивидуалисти са.

Когато видя интелектуалски и художествени клики, които се хвалят и крепят помежду си, започва да ми намирисва на гонене от храма.

Това е общо взето случаят с интелектуалците в селско-съседско-роднинската ни страна.

Славословят помежду си своите творения с локално значение и не познават това, което се случва в областта им по света. От това ми се образува толкова провинциален вкус в устата, че загубвам всякаква надежда в Страната на розите пак да се появи нещо със световно значение.

Как се става признат интелектуалец в България?

1. Наложително е да си арогантен

Да твърдиш, че си най-великият в своята област. Да не можеш да се погледнеш отвън и да не се съмняваш никога в себе си. Да смяташ, че всяко твое пиянско бръщолевене, записано на салфетка, е достойно за публикуване.

Да обиждаш лично всеки, който се усъмни, че не си пък чак толкова велик. Я виж как Симеон Дянков се нарече Брад Пит с очила и плесна на цялата научна общност на страната етикета „феодални старчета"?

Да не си по-лош от него? Пък той прилича на Брад Пит, колкото ти си най-добрият в своята област. Но който му противоречи, значи му завижда.

2. Трябва да си мързелив

Талантливият човек е деен и подвижен като сперматозоид-победител. Неталантливият мъчи областта, в която работи, а и тя него мъчи. Затова го мързи и аутсорсва задълженията си на плахи, но талантливи хора. У нас мързелът и тарикатлъкът минават за много артистични. Само робите работят.

Изобщо не се интересувай какво правят най-добрите в твоята област по света и какво са правили у нас преди теб. И не позволявай на никого да го прави. Светът не съществува, миналото - също. Защото сравнението с тях е опасно за твоя авторитет на велик интелектуалец, както и за самочувствието ти.

3. Задължително е да пиеш много

И то с правилните хора. Кой работодател ти гледа какво можеш да правиш, когато е пил с теб много вечери до сутринта и те смята за „егаси свестния веселяк". Ще ти намери нещо да вършиш и ще ти плаща. Пък нека продуктът ти е пълен боклук.

Такива свестни интелектуални типове като теб трябва да си имат пари за пиене, за да правят компания на баровеца. Пък и събутилник събутилнику око не вади. Знаят си общите излагации.

Ходи мръсен и небръснат, като истински интелектуалец, но в скъпи барове. Със спонсорите си. Демонстрирай благосъстояние пред феновете и бедност пред спонсорите.

4. Спечели културтрегерките в менопауза с пари

Те обичат да са заобиколени от небръснати, опърпани пиещи артисти и интелектуалци. Целувай им ръце, обяснявай им, че са дами и че няма жени с такава класа никъде по белия свят, ако ще да са тлъсти и сбръчкани като шарпеи и да са спечелили парите си криминално.

Ще спонсорират всичко, което поискаш. От изследване на влиянието на бележките под линия в „Одисей" върху половия живот на морските свинчета до роман, описващ епичната ти битка с хемороидите.

5. Пий с потенциални почитатели

И особено с потенциални почитателки. За да видят колко си земен. А и винаги могат да те почерпят и да си го запишат в биографията. Така от уста на уста твоята слава ще нараства. Както вече отбелязахме - кръчмите са твоята естествена среда, където си най-силен.

Другарувай с журналисти. Те имат комплекс, че не са много на ниво, заради редовните прессъобщения за събития, на които са присъствали „интелектуалци и журналисти". Демек - вадят ги от кръга на интелектуалците. А като пият с теб, хем се чувстват от класа каквито и безмозъчни дръжки на микрофони да са, хем ти не слизаш от страниците на вестниците им и от екраните на телевизиите им.

Някой може ли да си представи как Айнщайн или Шекспир изпълняват тези стъпки? Ако живееха през 2010 в България, Айнщайн щяха да го обявят за феодален старец и да го питат какъв е икономическия ефект от Теорията на относителността. А Шекспир щеше кротко да дращи сценарии в някое тв предаване, за да свърже двата края. Под творенията му после щеше да се подпише някой арогантен водещ.

А признанието за нещастния Уилям щеше да е името му с малки букви в бързо течащите надписи накрая. И щеше да умира от срам да си покаже творчеството пред хората, които са се самообявили за „най-големите поети на своето време". Защото Шекспир е създал Хамлет, Макбет и Ричард III, той знае какво е да се колебаеш, измъчваш и съмняваш в себе си.

Кресльото и Брад Пит с очилата не знаят.

И Айнщайн, и Шекспир щяха да мълчат, да не дават интервюта и да се чувстват аутсайдери. Щеше да ги надвика кликата на взаимно хвалещите се помежду си интелектуалци, които пият заедно. И ухажват спонсори.

Добре, че съм тъпа. Седя си в стадото на журналистите, които понякога присъстват на едни и същи събития с интелектуалците. И обхождам с очи тълпите да видя някой кротък мълчалив трезвен социопат, загледан с любов в контурите на вечността.

Но още не съм го срещнала. Срещам само хора, за които друг мой любим писател, Джеръм Дейвид Селинджър, казва: „Вземи един невеж даскал, пообели му боята - ако е за това, може и университетски професор - и в половината от случаите ще откриеш отдолу някой роден автомонтьор или проклет каменоделец."

Мили интелектуалци, няма нищо срамно, ако сте родени добри автомонтьори и каменоделци. Срамно е, че това, дето го мислите за фенски оргазъм, си е най-обикновена астма.

http://webcafe.bg/id_4511866_Tapa_sam_Sedya_si_v_stadoto_na_jurnalistite

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Август 01, 2010, 21:20:49 pm

Това беше миналата година. А сега какво правим?

Какво става със свободата на медиите в България?

Новината, че прокуратурата се е сезирала от медийна публикация за готвено покушение срещу журналиста Иво Инджев е значителна. Определено по-значителна от новините за готвените или осъществени покушения срещу пишещи събратя, които през последните години станаха баналност.

Припомням за кой ли път срамния списък на покушенията и реални заплахи за покушения срещу журналисти:

- взривът пред апартамента на разследващия журналист от Нова Телевизия Васил Иванов;
- нападението с нож срещу Асен Йорданов за публикациите му във в-к Политика (онази преди Ирен Кръстева и Делян Пеевски) "Кръстоносният поход срещу Странджа";
- заплахата с киселина срещу Мария Николаева, съавтор на публикациите на Асен Йорданов;
- опитът за убийство с чукове и метални тръби на Огнян Стефанов.

Списъкът е срамен, защото нито поръчителите, нито извършителите на тези атентати срещу свободата на словото са разкрити. Възниква и въпросът дали изобщо са разследвани.

В края на управлението на Тройната коалиция голяма група журналисти отправи публичен призив до институциите да кажат какво става с разследванията по тези случаи. http://www.jga.bg/ Призивът беше подминат с презрително мълчание и от тогавашната и от сегашната власт.

Така че си е истинска новина когато заради една (макар и анонимна) публикация в медия за (планирано) покушение срещу журналист се сезира прокуратурата. Като правило публикациите в медиите за безобразия от голям обществен интерес съвсем не са достатъчни, за да се самосезира държавното обвинение. Медиите от своя страна не се престарават да подават сигнали до прокурорите и да следят движението им.

Разкритията на разследващата журналистика у нас, когато ги има, се използват като банан: вече обелен и поднесен на зрителя или читателя, който го консумира, а кората с отпечатъците на престъпника се изхвърля директно на бунището. Резултатът е, че всеки следващ скандал захлупва предишния и го изпраща в забвение и в медиен, и в правоохранителен смисъл. Някой може ли да си спомни за вкуса на предишния банан, който е изял и къде му е хвърлил кората? А на по-предишния?

Всъщност, инициативата на прокуратурата може да е похвално ново начало, но може и да не е. Подозренията, че става въпрос за някакво ченгесарско мероприятие, целящо да компрометира на автора на "Президент на РъБъ" са на кантар с надеждата, че има светлина в тунела. Светлина отпред, където са бъдещите, дай Боже предотвратени, опити за покушения срещу хората на словото.

Както подчертах по-горе, взирането назад към отминалите покушения срещу журналисти опира в безпрогледен мрак.

http://www.atanas.fr/

http://en.rsf.org/

http://www.freedomhouse.org/template.cfm?page=1

Титла: Re:Примирение или съпротива - предадената преса преценява следващите с
Публикувано от: insomnia1304 в Август 28, 2010, 19:01:42 pm

МУЦУНИ ОТ НОВО ВРЕМЕ

в. "Стършел", бр. 3347/06.08.2010  г.

Класикът на марксизма Владимир Илич Ленин някъде беше рекъл, че вестниците пишели историята на съвременността.

Бръкнеш се с левче - получаваш дневната доза нова българска история.

С новите й герои.

Какво ще ни дадеш, Историйо, от вестникарските си страници?

Всички нормални хора започват да четат вестниците отзад напред - откъм спортните страници. Е, "МЕРИДИАН МАЧ" ни сервира наготово един герой на нашето време - "Дани Младенов - танцуващият с прасета". Моля цесекарите да не се обиждат - просто новото попълнение на "Левски" на някаква сватба танцувало, гушнало печено прасенце. Такъв бил обичаят. И - о, чудо! "Часовникът на Младенов не е работел преди танца, но е тръгнал след неговия край". Защо танцуващият с прасета е отишъл на сватбата със счупен часовник - вестникът премълчава. Важното е, че мазнотията, потекла по сватбаря, е смазала швейцарската машинка!

Вървейки отзад напред, няма начин да не попаднем на Азис. По-точно казано - на културната страница. "Азис се жени само по очила" - обещава ни "МОНИТОР". И съжалява, че пикантната сватбена церемония "ще се проведе на скришно място". Биха могли да я предават по телевизията, разбира се! Къде спят продуцентите!

А малко по-нататък "Устата учи фенки как се ближе".

Бай, бабо, да не ни среща мечка!

Напускаме културните рубрики и се натрисаме на възродения "НОЩЕН ТРУД". Възпял на цяла страница "легендарните мутри, които преживяха прехода и паднаха в боя точно на финала.". Е, не всички, разбира се - в тоя брой - само Косьо Самоковеца. "Смъртта му е точно като начина му на живот - бляскава, театрална, сякаш слязла от афиш на филм..."  Да поплачем заедно за нещастния търговец на картофи, който "в апартамента си, точно над широкоекранния плазмен телевизор монтира шест монитора, които излъчват всичко от охранителните камери"... А телевизора изобщо не го пускал. Да повъздишаме заедно за "момчето от народа" (така си пише - не си го измислям), "верен на синята идея" (и това го пише), което обичало да се забавлява, като поръчва с приятели десетина проститутки, а после, "когато момичетата питат какво ще желае клиентът, им казват - събличайте се голи. После ги пускат да тичат в гората, а Самоковеца и приятелите му стрелят по тях с пушки за пейнтбол, заредени с блажна боя"...

Избърсахте ли си сълзите и сополите? Защото се задават и политическите ни герои!  Дайте "СТАНДАРТ": "Въпреки че звучи високопарно, четири години от историята на България са свързани с моето име"... Това скромно изявление е на Владо Кузов, леко осъден за педофилия, но вече почти кандидат за президент. Най-лошото е, че е прав - четири години ни увираха приключенията му в подлеза на гара Подуене, докато той в това време ни гласуваше закони.

Виж, за следващия герой това не може да се рече - той в парламента не стъпва. Така че не ни е гласувал май нищо. Той с нас си няма работа - работи на по-високо ниво. Подчинените му ходят с фланелки, на които е щампован красният му лик заедно с малко странен текст, представен от "24 ЧАСА" като "молитвата на Ахмед Доган". Да прочетем заедно: "О, Боже, ти, който си вътре в мен и едновременно вън от мен. Помогни ми или ме остави на мира. Постъпи както Ти е угодно. Аз няма да Те моля!!!" Малко звучи като едновремешната кандърма - "елате вие, да не дойдем ние", не мислите ли?

Това са те  - вестникарските герои на нашето време - хора, които биха се оженили дори и без очила, само и само да попаднат във вестника, личности, които стрелят по голи жени в горите, красавци, които тичат из гаровите подлези след дечурлигата с променени лица, странни индивиди, които говорят дори на своя Бог като на техен подчинен партиен секретар.

Нас във вестниците ни няма. Единственият шанс да попаднем там е да ни прегази заспал ТИР-аджия или да скочим от десетия етаж.

Само така можем да влезем в историята, писана от новата българска журналистика.

 http://rumenbelchev.blog.bg/politika/2010/08/16/mucuni-ot-novo-vreme.591879