Изглежда съм сам във форума, ако смятам, че нито илюминати са отрицателни образи, нито някой на някого е роб.
Всъщност ги подгрепям с две ръце.
Замисля ли се някой, какво би направил, ако бъде така да се каже "благословен" с осъзнаването на някакъв велик принцип или с осъзнаването на някакво знание, които би дало на когото и да е много мощ?
Точно така - първо ще си представи, как настъпва истински хаос на Земята. После ще си помисли дали е възможно той единствен да борави с това знание, тъй като само на себе си вярва, че е искрен в стремежа си да направи добро. И веднага ще започне да мисли как да го скрие(знанието).
После ще се досети, че не може да скрие знанието, понеже това би означавало да направи зло. Да го огласи навред също би означавало да направи зло.
После ще се досети, че всичко лежи в сърцето на човека и в това какъв избор ще направи. Ще му стане ясно, че след като е факт, че той е достигнал до това мощно знание, значи е ефакт, че на неговите плещи лежи суровата отговорност по цялото боравене с това знание.
Ще разбере за няколко минути, че някой трябва да е готов, да е дорасъл, защото само пораснал човек може да осъзнава последствията от носенето на отговорност. И след като хората не се развиват еднакво, но съдбата на човечеството зависи от всеки един, и след като пред дадения човек, достигнал до това знание, стои избора какво да направи с него, той няма друг избор, освен хем да го скрие, хем да не го скрие.
От този момент насетне цялата съдба обществата я градят сами за себе си.
Много време се интересувах от илюминати, почвайки от най-базовото ниво. Първо бях различен и преживявах опозицията. После бях расист, после бях националист, после възприемах нови и нови определения заедно с противопоставянията им. Интересувах се от теория на конспирацията първо от местно обществено битово ниво, преди още да се замисля дали има нещо подобно като междугалактическа политика.
И през цялото време смятах илюминати за подтискащата сила. Постепенно започна да става подтискащата страна на монетата. После ги възприемах като етап от кръговрата и накрая като еднакви с всичко останало.
Сега си давам сметка, че аз бих постъпил по абсолютно същия начин, ако в ръцете ми е попаднало мощно знание и си давам сметка, че не е имало друг начин за съдбата на нашата цивилизация, освен този, който ни се случва.
Тоест казвам нещо подобно на това, което Iris казва, само че без определението роби. Просто едните са по-отговорни от другите, именно поради осъзнаването на това, че зависят от всички останали. Поради това всяко тяхно действие е не просто нужно, но "единственото, което някой на тяхно място би могъл да избере".