Планът за разорение на България
Проектът "Ран-Ът"
1990 г.
След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят "Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм". Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.
Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България.
Интересно е да се знае, че докладът по “Проекта Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.
При представянето на проекта в пленарната зала, Андрей Луканов заявява: “Програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите”. И сини, и червени са работели заедно с екипа на националната камара на САЩ в ущърб на България.
В него има и специална - поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за "цената на прехода". Ето какво представлява тя:
Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:
"Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака."
Намаляване на българите до 5 млн.На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, че
българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.Сведението се съдържа и в интервю на журналиста Георги Ифандиев:
"В приложението към плана “Ран-Ът” от 117 страници става дума за това, че българската икономика е предназначена да изхранва 5 милиона души. Още тогава, началото на 90-те години, се прогнозира появата на цигари ментета, алкохол менте, хора, които ще ровят кофите за боклук...
- Къде изчезват 3-те милиона българи според плана? Гоним ли ги?Г.И.: Това аз не можах да разбера. Най-вероятно е предвидено разселване по света и измиране, стопяване на нацията. Случва се в момента, нали го виждаме.
- Собствеността на тия 3 милиона в чии ръце отива? Г.И.: Собствеността на хората отива в други ръце...
- Какво следва от загубването на собствеността?... Следва ново робство. В т.нар. “бял свят”, обикновените хора работят, за да изплащат. Цял живот са роби на заемите... А у нас все още твърде много хора имат собственост, апартаменти, вили, а това ги прави относително независими.” (в. “Шоу” - бр. 27 (303) от 7-13 юли 2005 г.)
Генезисът на злото или заговорът срещу България "През този период не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. – пише в явната част на доклада. - То неминуемо ще спада, каквито и мерки да се вземат."
Последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски и въздушен), военно-промишления комплекс, телекомуникациите и атомната ни енергетика.
РезултатитеОт 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на малко повече от един милион души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.
Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи - ток, вода, и отопление.
Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път.
Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди. Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.
През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран - единия от двамата бащи на програмата. Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния. В резултат днес около 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права.
Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”? Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям. По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.
1. Определена е посоката на променитеВ увода на проекта е казано: "България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара"...(2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към "демократичния капитализъм", направили са "редица важни стъпки" по него, поискали са и външно съдействие. В същото време те лицемерно говореха за "демократичен", за "модерен" и прочие социализъм. На два пъти милиони наивници им повярваха, даваха им гласове и власт, която те употребиха в мръсни игри. Чудно ли е защо така набързо се отърваваха от нея? Случайно ли е, че докладът на Р.Ран и Р.Ът е дълбоко скрит, а някои от верните им лакеи даже отричат неговото съществуване. Това е една от най-големите политически и социални измами в българската история!
2. България е хвърлена в гибелна приватизационна авантюраВ програмата "Ран и Ът" е записано: "Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. Нещо повече, тя ще трябва да бъде осъществена в една социална, законодателна и административна среда, която в значителна степен е по-малко приспособима, отколкото в страни с много успешни, макар и много по-умерени приватизационни програми. Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира". (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе "най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила."
3. Разкрита е истината за приватизацията Това е направено само с две изречения: "Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация. (4-3) "Процесът на приватизация, при който притежаваните от държавата средства и предприятия се прехвърлят на собственици и управители от частния сектор, предлага на България един стегнат начин за реформиране и преструктуриране на нейните промишлени предприятия..."(4-3) Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Политическият й характер е обявен за постулат - истина, която не се нуждае от доказване; тези редове дават яснота на мъглявите понятия "структурни реформи", "преструктуриране на икономиката" и пр. Истинското им съдържание е - чрез приватизация частни лица да грабнат "държавните средства и предприятия". Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт.
4. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизациятаПроектът "Ран и Ът" предписва:
* Приемане на "Закон за приватизация на държавната и на общинската индустрия".(4-3)
* Създаване на "Агенция и на комисии по приватизацията".(4-4)
* Всеобща приватизация: "България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите..."(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата!
* Светкавична приватизация: "Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие".(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от "тоталитарното" време.
* Използване на всички средства, включително и принудата: "Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента".(4-11)
Тази рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: "Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам".